Пуснато на: Сря Мар 05, 2008 1:42 pm Заглавие: Нормално ли е?
Цитат:
Живееш с един човек,имаш дете.
От сутрин до вечер не спираш да работиш,прибираш се,грижиш се за детето,готвиш и всичко останало.Накрая мъжът ти си ляга,а ти трябва да стъпваш на пръсти,да пазиш тишина.
Защото детето още не е заспало,а той е много уморен.
Е,някой ще каже-ми да,уморен е човека.Добре,а аз не съм ли?А дали все пак нямам нужда и аз да почина,някой да ме отмени замалко,да ми помогне в домакинската работа или да поиграе с детето?
Когато това става всеки ден имаш усещането че ставаш невротизирана истеричка.Какъв е изхода?
Bibini, от колко години сте семейни? Вие как се справяте със скандалите? Минавали ли сте през етап на "изнасянето". Където при всяко по-голямо спречкване - единя се изнася? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1085 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Мар 05, 2008 2:19 pm Заглавие:
lady-to от две години сме семейни,но и преди това сме живяли заедно.Някъде около четири години живееме в един дом.И сме минавали през етапа на "изнасянето"-той в повечето случаи решава че ще го направи.Но отива командировка за една седмица и пак се връща.Доста пъти аз съм се извинявала.И както казвам-И аз съм човек и мога да сгреша.
Той го прави по-рядко,но пък знам че го казва искрено.
Сега тези почивни дни пак се сдърпахме,той се нацупи и разсърди.Аз не мислех че съм виновна,но ми беше гадно.Но може би от инат тоя път не поех инициативата за да се сдобриме.Той преспа,стана рано сутринта,тръгна за работа.В един момент GSM-а ми звъни-поглеждам кой е-мъжа ми.Дигам аз и с доста яд в гласа го питам-какво искаш?А той ми казва-Как си,мило?Съжалявам за снощи,прости ми.Е,обичам си го и отново простих.Още повече не е било въпрос на живот и смърт.
Като цяло идеята с изнасянето не ми е при сърце и не бих предприела крачката,ако не съм 100%убедена че всичко се е изчерпало между нас.Аз съм от типа хора,които се борят до край,до последен дъх в името на семейството и любовта. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Това е страхотно.
Знаеш ли, наскоро четох една книга за пореден път - емоционална интелигентност. Живо ти я препоръчвам - мисля, че на всеки човек му трябва. Но това, което е най-важното е комуникацията, толерантността инай-вече как протичат скандалите. Там имаше нещо, което много ми хареса и според мен е истина. Много рядко скандала за нещо си остава за това нещо. По-често преминава в лична нападка. Ако ти му преместиш четката за зъби (например) и той се прибере и го види и се ядоса.. и 2 начина на реакция. 1: "Абе знаеш ли, не ми е приятно като ми местиш четката, това ме кара да се чувствам все едно мнението ми няма значение". Това е критика за постъпката. 2: Преместила си ми четката, защото винаги иксаш да се наложиш и да става на твоето. Винаги искаш да командваш". Това вече е личностна нападка, която веднага те поставя в положение да се защитиш. За съжаление по-често караниците отиват на това обобщаващо ниво - и провокират отбранителна реакция в отсрещния. Ако го кажеш като 1 - човека може да си каже.. добре де, извинявай.. и да се замисли. Но ако е 2 - той започва да се затваря, нацупва, защитава и изобщо няма намерение да промени това, което искаш. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1085 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Мар 05, 2008 2:51 pm Заглавие:
Ти наистина си много интелигентен събеседник.Права си и аз се опитвам да не правя нападки на личностна основа,а да казвам това което чуствам.И да спомена че дадено нещо не ми е приятно.Но тази комуникация понякога е трудна.Той млъква или в момента не е в настроение да обсъжда проблема.Доста пъти измества темата.Аз съм готова да говоря,но в даден момент и аз се изтощавам да го изчакам да е в настроение.
При него нападките са отправени директно и наистина си мисли че просто искам да се налагам.Трябва му време да осъзнае смисъла на моите думи.Бях ядосана в неделя.Една приятелка звънна,той спеше.И като ме попита как сме-аз казвам:някой спи,аз пак се гърбя.Той го чул това и ми се разсърди.Е,знам че беше кофти от моя страна,но вече нервите не ми издържаха.А това не е нещо което не съм му го казвала.
Разбирам го и него.Не му е лека работата,но и аз имам някаква граница на издръжливост. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Да, така е. Не трябва толерантността да е само от едната страна и най-вече не трябва компромисът да е винаги само от единя. Не и когато мислим "за да успее връзката, трябва аз да търпя". Защото ако това е така на мисли - то и ще стане така, защото човекът отсреща ще си казва - ми ето..всико е наред между нас. А когато ти писне той е учуден..как така до сега в било наред, а сега изведнъж не си доволна?
Аз си мисля, че голяма част от проблемите на жените, е че ние именно заради нашата емоционалност.. в един даден момент запо0чваме много д хващаме страната на жертвата и неразбраната. Има изследвания на брачни двойки, при които е установено, че жените имат много по-черногледи представи за връзката им от мъжете. За тях нещата са по-розови и не могат да разберат защо толкова мрънкаме. Те не могат да разберат нещата, както ние. Имаше един скеч - той казва така "мъжа разказва история така: Кой, Къде, Кога, защо - ние с пешо отидохме в онова заведение, онзи ни обра, ние го набихме. При жената обаче нещата стоят така: "Първо да кажа, че точно тогава бях преди цикъл и тъкмо бях говорила с майка си, когато пощальона дойде. Почувствах се толкова учудена и толкова странно смесени емоции - дали да отворя писмото или не....". Е някъде с тези емоционални завъртулки - ги губим като слушатели. Те спират да слушат и им е "да да да...давай по въщество". За това и мъжът ти е директен. За него нещата стоят така - имам да казвам нещо и го казвам. А ние сме.. ама аз се чувствах.. и ти ме караш да се чувствам, което им идва в повече.
Започни да не се приемаш като жертва. Много ти е работата - намали си я сама. Не се претоварвай толкова. Ти искаш всичко да е свършено и го правиш за него, и после като не получаваш желаното от теб удобрение - се чувстваш пренебрегната, недооценена...самотна. Истината е, че може би той не го иска това от теб, а ти го искаш. Разнообрази си деня, пропусни си задължение....защото ти не искаш да се преуморяваш...Мислиш ли, че просто искаш да си оценена...и за това се стараеш толкова...че си приела позицията на жертва? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1085 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Мар 05, 2008 4:01 pm Заглавие:
И тук си права,но донякъде.
Всеки иска да е оценен и да чуе хубави думи за това което е направил.Не искам да влизам в ролята на жертва.Но пропускайки едно задължение днес,утре пак трябва да го направя.
Например трябва да сготвя,защото няма какво да яде.Да,ама не ми се готви и пропускам.Като се върне уморен от работа и няма ядене-първата реплика ще бъде-какво ще ядеме.Аз му казвам-сандвичи и съответно ще стане скандал.Ето,той е уморен,а аз не мисля за него.
Винаги се намира начин да се направи забележка. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Разбирам те напълно, но тук идеята е ти да направиш нещо за мисленето си. Виж как става при теб: "ако не направя това, той ще каже ... , и той ще е изморен, а аз не съм го разбрала". Дали когато той се прибере си казва "ето сега като се прибера иси легна тя ще си каже - той не ме оценява - трябва да си поигря повече с детето и после да си поговоря с нея и чак тогава да легна" ?? Не мисля. И то не защото не го интересуваш ти, или детето.. а защото тои не мисли толкова много какво ще бъде ако....го разочаровам....
Една нормална ситуация би била... "Днес имам повече друга работа ине мисе готви - ще изпека баничка или нещо по-лесничко. Точка. Когато той се прибере и попита какво ще ядем, казваш "ами днес имах повечко работа и реших нещо по-лекичко да направя". Разбираш ли...много отдаваш "как ще се почувства той ако...ами ако....дали да не...." Той живее своя живот, а ти живееш твоя, така че да е той добре. То е много хубаво да мислите един за друг, но имай и малко АЗ в себе си. Онова, което да те накара да се чувстваш добре и да го излъчваш. Ти няма да си сготвила, той ще каже браво бе, но ти ще си отпочинала, няма да си "ти не ми обръщаш внимание" и няма да си готова за поредно захапване или гризкане, което ще му кажеш защото си таила това цял ден в себе си как не е честно.
Замисли се. Ти поставяш очаквания за себе си и ги прехвърляш все едно са негови. И цял ден ти се самонавиваш без да осъзнаваш "ето сега пак готя, той ще се прибере ще се наяде и ще си легне", "ето той не ме разбира, не ми помага" "искам ли да просължа така.. до къде ще я докараме, аз не искам такъв живот".. и тези мисли те правят нещастна и когато прелеят (което е супер нормално) отиваш и си го изливаш на него, на него му е писнало вече - игнорира те и ти се затваряш отново с още повече такива навивания. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1085 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Мар 05, 2008 4:28 pm Заглавие:
Ми-да.Май си права.Наистина ще трябва да помисля и от тази страна на ситуацията.Напълно осъзнавам че трябва да променя нещо и в мен.Може би искам прекалено много от себе си и отчасти проблема ми е че всичко трябва да е идеално по моите разбирания.Изчистено,сготвено,оправено,подредено и накрая съм труп.
Май ще се опитам да не се старая да съм идеалната съпруга и домакиня.Наистина той не го иска това от мен.Просто иска предишната весела,усмихната жена,която бях.
Но откакто се появи детето-доста се промених.Осъзнавам че той има нужда от човек с който да говори и жена,която да го разбира ,а не от кълбо от нерви,в което се превърнах.Семейния живот не е лесен и хората се променят с времето.
Беше ни много хубаво заедно,обичахме се и сега е така.Но най-вероятно ежедневието ни смазва.А трябва промяна и разтоварване,за да не се стигне до раздяла само защото сме изтощени и изнервени.Знам че и той много обича мен и детето.Благодаря ти lady-to.Винаги успяваш да ме успокоиш и да ми покажеш правилната посока.Е,добре че открих този форум ,макар и доста по-късно.Но се върнах на работа преди 5 месеца,а в къщи нямах интернет.Но скоро ще имам _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Понякога всички мисли са в главата ни но с разбъркани номерца.
Гледай малко и себе си. Когато егоистичното в теб се чувства добре - ти ще го излъчваш и ще бъдеш по-полезна от това, което смяташ че ТРЯБВА да си. Сигурна съм, че знаеш как да го направиш. Сама казваш, че той не иска кълбо от нерви, а това кълбо става, когато правиш това, което не искаш а което смяташ, че той иска. Той може би и иска същото като теб. Гледай и своето щастие - като си весела, той ще иска да взима от теб _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1085 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Мар 05, 2008 5:49 pm Заглавие:
Да,така е.И се радвам че откривам стъпка по стъпка някои неща в мен,които ми пречат да живея пълноценно и щастливо с мъжа и детето ми и да се наслаждавам на живота.
Защото от всичко това и тя милата страда.
Когато ни видя че сме сърдити-започна да казва на баща си-Тати ,цункай мама.Аз я обичам и ти също,нали?Мама те обича.
Той накрая беше толкова сърдит,но не издържа и заради нея все пак ме целуна и я попита-сега доволна ли си?И тя естествено отговори-да.
Децата са едни безценни съкровища. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
За мен една такава ситуация е доста неприятна, но не задължително ужасна. На всички ни се случва да се приберем от работа или лекции като труп и да ни се иска да си легнем. Но и всички искаме да хапнем нещо. Мисля, че трябва да си разпределяте задълженията, да си помагате в домашната работа, ако има начин ти да му помогнеш с неговата работа. Също така би било хубаво да си вземете 1-2 дена почивка, може би да отидете на планина. Там, в по-спокойно обстановка, си поговорете. Споделете си кое ви изморява, какво ви дразни или натъжава. Мисля, че ако си разделите задълженията, независимо колко е изморен единият, все ще е по-лесно, отколото ако само един човек върши всичко.
ПП: Това е мое мнение. _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1085 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Мар 05, 2008 6:14 pm Заглавие:
Да,разбира се.Нямам нищо против и друг да се включи и да изкаже мнение по въпроса.
Съгласна съм,че ако има комуникация и обсъждане на проблемите-ще е по-лесно да се разберем.Но проблема идва от това че мъжете/не всички/ не обичат толкова да дискутират тези неща.
Понякога приемат и мислят че чистенето,готвенето,пазаруването,отглеждането на дете е задължение на жените,а за тях единственото задължение е да те осигурят финансово.
Вярно че физическия труд/каквато е неговата професия-електротехник/ е доста изморителен.Но и аз по цял ден се занимавам с клиенти и документи.Психическото натоварване не е по-малко изморително.
Ще опитам отново да проведа разговор и да изясниме разпределението на задълженията в къщи и с детето.И накрая наистина е хубаво да отидеме за няколко дни на почивка и да разпуснеме. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Съвет май не мога да ти дам, но пък те разбирам ПЕРФЕКТНО!!!
Имам три годишен брак и хлапе на три и половина + съпруг,дето не само че с нищо не му се занимава в къщи ами и да говори НЕ ЩЕ.
Ако може само като се прибере всичко да е ОК и да не го занимавам с МОИТЕ задължения. Иначе си ме обича (освен когато нещо.....). И да ти кажа съвети от рода на седнете ,поговорете, изяснете си изискванията, разпределете си задълженията и всичко ще е наред са въздух под налягане.(Никои не искам да обидя) Защото я иди поговори и се изясни с някое дъво в гората дето го интересува само да има слънце и дъжд,знаеш ли как ще се трогне че ти пази сянка на теб..... другия път. Аз не се оплаквам защото колкото и да ме дразни това ,не мога да го променя, според мен никои не може освен (съпругът ми в случая) но тои няма защо да го прави защото на него така му е добре!!!!!!!!!!!!!
Ако някой ми каже ами що седиш , ще му отговоря че за мен това поведение колкото и ужасно да е не си заслужава да си развалям брака заради него.
Така де отклоних се но идеята ми беше че в брака и семеиството все ще се намери неразрешен проблем, които не винаги можеш да решиш,докато не стане проблем и за партньора ти за да поиска и той решението. Не знам дали някой нещо разбра
Ако след толкова писане НИЩО НЕ КАЗАХ свирнете и повече няма да ви занимавам с мойте умозаключения
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1085 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Мар 06, 2008 1:38 pm Заглавие:
GAGA,радвам се че има някой все пак който поне може да разбере проблема,защото е сходен.
Не отричам и другите мнения,може би други са имали такъв проблем,но с говорене и разпределение на задължения се е получило.
Но може би при мен,както и при теб всичко идва от нежеланието на мъжете ни да променят нещо и да комуникират,говорят и обсъждат.Моят мъж е Стрелец,аз съм Рак.трудна комбинация
Но все пак и аз си го обичам,и той мен и детето,но аз не се предавам
Може да стана досадна,но ще се боря за промяна с всички възможни средства.Естествено ще се опитам оттук нататък с по-финни и хитри методи,разбира се.Иначе ще стане опасно и ще си разбия семейството за някакви глупости.
Ще видиме кой докога ще издържи и кой ще се предаде. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Но на мен ми прави впечатление (може и да не съм права), че само мъжете ви са грешни. Но понеже интуитувно осъзнавате това - за това е и "няма да го оставя". Когато се скарам с приятеля ми и започна да си набирам колко е ужасен, колко не е прав, колко е гаден и тн... естествения ход е да ти дойде "Край" - ама тогава изведнъж се появява друго гласче от рода на "абе и ти имаш вина- за скандал са нужни двама". Т.е мъжете са такива, такива и такива - вие набирате, трупате, пазите си това огорчение и то ви седи като гнила ябълка. Дали мъжете ви се оплакват така от вас? Превърнали ли сте се в неразбрани единици?
Аз в моята връзка го усетих този момент и това, което правя. Трупах си колко е гаден, колко съм неразбрана и недооценена...докато в един момент не си казах "чакай бе...кой е виновен за това?". Както казах и в горните постове - ние започване да живеем техния живот - нагаждаме се към тях и после пищим. В един момент осъзнаваш, че губиш идентичност "ти си жена му". Е в този момент започнах да гледам и за себе си. Мога да ви кажа, че когато аз го направих - той го усети. Ти ставаш индивидуалност, ти не си лепка, която мрънка че пак е неразбрана - ти ставаш не част от аксесоарите му, а отделен човек. И ставаш по-интересна, и забелязва, че ставаш независима (това, което те ужасно много ценят като качество). Тогава вече има опасност да те загубят ако те пренебрегнат - и те уважават повече за това ти качество.
Един мъж ми беше казал за приятелката му - отначало я гледах и си казвах "аз мечтая за такава жена - какви крака, какви очи"...след 2 години "ми това е кракът на жена ми...моят крак какво толкова". Както със всяко нещо - мечтаеш да го имаш и после го приемаш за даденост. Вършейки всичко и неудовлетворението, което изпитвате от това се проектира веднага. Той ви приема за част от инвентара, част от него. Ако само за 1 ден го напуснете - ще се стресне...което би потвърдило това, че иначе сте даденост. Моят съвет е - да започнете да обръщате време и внимание на себе си, а не само да сравнявате кой колко върши....Ще се почувствате и вие по-независими...и по уверени. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1085 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Мар 07, 2008 1:36 pm Заглавие:
Ето го ясния отговор lady-to И смятам да продължа в тази насока.Точно-да намирам време за себе си,да излизам с приятелки и т.н.
Но - всяко нещо с времето си-стъпка по стъпка.Бавно,но сигурно.
Ако не съм споменала-да кажа,че освен другото е и доста ревнив Така че това е следващата крачка.Да се разбереме и по този въпрос.
Аз никога не съм го спирала и ограничавала да ходи където иска и с който иска.Но той пък не го иска.Без мен не желае да ходи където и да е.
Но винаги с опити за комуникация ще се стигне до решение.Колкото и да се опъва.Както и сега се случи.Доста време ми трябваше да го разбера проблема,засега мисля че успявам да променя и нещата в мен. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Lady_to не е воина Аз съм абсолютно съгласна с теб и много често даже си давам сметка че не съм идеална. За това се и примирявам с някой неща. ОБАЧЕ ти мислиш ли че този тип мъже някога биха се зачели в това което ние си пишем и обсъждали тук, и биха се замислили за своето поведение,както се замисляме ние???? Аз "обмислям" семейния си живот доста често (може би прекалено често) и се старая да направя нещата така както ти ги описа по горе,да не те повтарям. И сега защо се ядосвам на мъжът си, защото той това НЕ ГО ПРАВИ, колкото и идеално да се държа,проблем не може да не възникне, това е абсолютно нормално в ежедневието и тогава аз правя всичко възможно той (проблема)да бъде решен, и знаеш ли какво срещам АБСОЛЮТНО БЕЗРАЗЛИЧИЕ. Сякаш това не се отнася за нас. И АЗ се ядосвам още повече а ТОЙ става все по безразличен. Това е до характера на човека според мен , има и такива хора. Или поне така го разбирам аз. Него всякакви там философски разговори не го вълнуват.
Незнам как е при Bibini но това е положението при мен
Гага разбирам те напълно. Прочети в Професионален раздел -> Семейно консултиране това, което съм написала на Бибини.
Мъжете като цяло не се интересуват от такива неща. За тях нещата са ясни - те ... абе там съм го написала. Просто сме различно устроени. Но колкото ти го нападаш - толкова той ще се затваря. Нормално е ти да "обмисляш".. повечето жени "обмислят". Мъжете - "обмислят" пак нещата, но по друг начин. Както съм написала и там - мъжете са какво, как, кога, къде...ние сме "ама как ще се чувствам аз ако.. , акак ще се чувства той ако.. а дали да не...Просто те мислят по-рационално, ние по-емоционално. Не можеш да кажеш, че едното е грешно - те са различни. За нас тяхното е грешно, за тях нашето. Единствения изход е да се опитаме да проговорим на техен език и те на наш - това е. (Тук пак ще кажеш - ама аз го правя, а той няма да се опита да проговори на моя). От писаното от теб до тук, както и при Бибини личи колко е таено и трупано това нещо у вас. Вие сте се разделили на полюси. Просто трябва да намериш подход към него, така че да те разбере. Скандалът, натякването и затварянето в себе си - няма да ти отключи вратата. Трябва да говориш на неговия език. Т.е той не обича дълбоките емоционални разкази, той иска да чуве проблем и да се намери решение. Ние сме по обсъжданията и размислите. Аз съм се хващала понякога, че казвам на приятелят ми имам проблем...започвам да разказвам как се чувствам за определено нещо и той ми дава решение...и аз се ядосвам и му казвам "аз не искам решение - искам съчувствие, съпрочастност" Е тук го загубих - той не го разбира така.. той вижда проблем и го решава..той не разбира защо аз искам вместо да се реши нещо, да ми съчувства само...И не можем да искаме нещата, които са важни за нас, да са важни и за тях - разбираш ли? Както за теб не е важен мача или ремонта на рейката на колата...така и за него не е важно друго...
Просто много трупаш негативи..само "той това, той онова...".. а може би ти трябва да промениш подхода си или това, което искаш той да разбира...щом толкова време това не дава резултат - значи трябва да се промени нещо в теб, което да отключи и негова промяна. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1085 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Мар 07, 2008 2:31 pm Заглавие:
GAGA,положението ми е същото както при теб.Но ето че след толкова опити за диалог/някои с грешен подход/-намерихме пътя някъде по средата.
Аз не спирах да пробвам да се получи комуникация.Вярно че с доста лични нападки и обвинения.
Едва вчера той ми каза-защо вечно ме нападаш,защо все аз съм виновен?как искаш да говориме,когато ти винаги си готова да направиш поредния скандал?
И ето че наистина разбрах че трябва да почна като него.Той иска това от мен,аз - друго от него-но без да мрънкам,да се оплаквам,да се сърдя и да искам съчувствие.Просто и ясно-да кажа какъв е проблема и да търсиме решението двамата,без да се обвиняваме.Както и обратното.Най-хубавото е че се разбрахме да споделяме и обсъждаме всичко което мислиме и ни мъчи.И естествено-всичко което е станало през деня,което смятаме да правиме заедно и поотделно.
lady-to e права,че ставаме досадни,нежелани и мъжете ни все повече ни игнорират,а ние таиме и се затваряме в себе си все повече като постоянно се възмущаваме,мрънкаме и нападаме.тяхната естествена реакция е да си кажат :Уфф,пак ли почна?Стига ми мрънка и т.н.И в моя случай-Как можа да заприличаш толкова много на бившата ми жена? и да ходи и да си легне.
Трябва да се научиме да говориме и действаме по техния начин.
Пожелавам ти успех.Опитай да промениш нещо в себе си,преди да искаш да промениш нещо в него. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Опитай да промениш нещо в себе си,преди да искаш да промениш нещо в него.
Поздравления за тази реплика. Има нещо, което е основно.
Нещата няма да вървят, докато мислите "Какво трябва да промени другия, за да ми е добре на мен". Нещата ще се оправят, когато мислите "Какво трябва аз да променя, за да му е добре на него". Когато това нещо се случи - вие ще сте се научили да правите компромиси.
Трябва и двамата да сте готови да дадете 70% и да получите 30%. Когато човек не гледа нещата на кантар...а е готов да даде повече - другият ще го усети и той трябва да бъде готов да откликне. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
