Психология

kiara

Здравейте,имам проблем с дъщеря ми,която е на 5 год.Беше на 1,6г.като махнахме памперса и всичко беше добре до преместването от ясла на градина.Още от 1ия ден на градина,започна да се начурква и така е и до днес.Тогава беше на 3 г.Сега вече не иска да ходи на градина,казва,че не иска заради обедния сън,плаче и ме моли на обяд да я взимам...От 4 дни пие хапчета,изписани от педиатър-невробекс и тиоридазин-които уж ще спрат начуркването,но стана по-зле-освен по време на сън,се начурква и по време на игра и то по няколко пъти на ден.Вече съм сериозно притеснена ...

lady-to · Пуснато на: Сря Мар 12, 2008 4:58 pm Заглавие:

Здравейте,

Искам да ви попитам тя напишква ли се вкъщи или го прави само в градината? Можете ли да свържете това напишкване с тръгването на градина и какво казват лекарите, на които сте я водили. Т.е има ли физиологична причина за това напишкване, или вие смятате, че е на психическа основа (което би могло да бъде).

Също така бих ви попитала тя казва ли си когато и се пишка, може ли да си разпознае това състояние? Може да не успява да разпознава това, че и се пишка, докато не стане късно - това може да обяснява и появата при игра. Тя е залисана в играта и пренебрегва усещането за пишкане, докато то не стане много силно и късно. Може да не успява да задържа...
Но преди да се каже - трябва да имате преглед при педиатър, за да се види дали не е физиологична причина. И чак тогава да се мисли за психическа страна.
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

kiara · Пуснато на: Сря Мар 12, 2008 5:24 pm Заглавие:

В градината се напишква само на обяд,докато спи,а вкъщи и докато играе.Тя казва,че въобще не усеща предварително да и се пишка."Докато усетя и вече съм начуркана"-така казва.Правихме изследвания и докторите изключват физиологична причина.Споменах ви за хапчетата които пие в момента и които ме притеснявят,защото не ми е много ясно как и действат,но са предписани от педиатър.Само от 4 дни ги пие,но не виждам ефект-напротив-не пропуска вечер а и през деня се преоблича по 2-3 пъти.В момента не ходи на градина от което е много щастлива.Тя много приказва,не спира,винаги е усмихната,много скача и се катери,и много се учудих когато скоро госпожата от градината ни видя навън и каза:"Я,тя можела да се усмихва и да говори"После каза че в градината никога не и е чувала гласа,ако я питат нещо отговаряла съвсем тихичко и въобще по цял ден си мълчала...Направо съм потресена и да,сигурна съм ,че причината е някъде там в градината....

lady-to · Пуснато на: Сря Мар 12, 2008 5:49 pm Заглавие:

Да, значи има основания да се смята, че е психическа причината.

Искам да ви попитам какви са вашите отношения с нея...разделяли ли сте се, тя привързана ли е към вас? Свикнала ли е да я оставяте. Как се чувствахте вие, когато тя тръгна на градина?

Много често децата като тръгнат на градина започва или силно главоболие, напишкване, гризане на разни предмети - това се дължи на "промняната" в живота им. Ново място, нови хора, чуждо - за по-тревожни деца това е много голяма разлика и те започват да проявяват такива симптоми - само и само да си останат вкъщи. някои деца лъжат, че са болни, други деца наистина усещат болки - толкова е силно желанието да си останат на сигурното, познатото място. Новото ги плаши изключително много.

Според мен това би могла да е причина за това. Другата причина - може да е неправилно създаден навик за пишкане. Т.е тя наистина да не може да разпознае това състояние, когато и се пишка - да го пренебрегва и чак когато стане късно да се напишква.
Това, което бих ви посъветвала е да поговорите с нея за детската градина и за това дали я е страх, че мама я няма там. Какво не й харесва там. Да говорите за градината като за нещо много хубаво и полезно за нея. Както и за пишкането - да я слагате на гърне пак, докато тя започне да се усеща. Т.е да се изгради целия навик отначало.

Според мен - по-голяма вероятност е да се страхува от промяната и от детската градина. Това е изключително често срещана травма. При някои деца се получава страх от изоставяне, при други се появяват такива симптоми.
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

Bibini · Пуснато на: Сря Мар 12, 2008 5:56 pm Заглавие:

Аз ще допълня само,че съм имала като малка този проблем-не исках да ходя на детска градина,защото бях злояда.Там ме тормозеха и не ми даваха да стана,докато не си изям всичко.Спомням си че изпитвах ужас,когато ме водеха дотам.

Всичко,което описа lady-to е вярно.Поговорете с дъщеря си и се опитайте да разберете причината,поради която се чувства не на мястото си в детската градина.
_________________
Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН ! Wink

ghh · Пуснато на: Сря Мар 12, 2008 7:03 pm Заглавие:

И аз да се включа със собствения си опит от детската градина...
Помня периода, в който и аз се напишквах по време на следобедния сън. Но колкото и странно да е, сама се оправих. 4-годишното ми мозъче успя да схване, че трябва да отиде до тоалетната преди да си легне. Когато не забравях да свърша тази работа, не се напишквах Smile

Можете като за начало да й кажете да пробва с това...

За статистиката: И аз не обичах детската градина. Ядях по-бавно и на "другарките" като им писнеше да ме чакат, ми тъпчеха устата докато не повърна Sad

Отвратително ми беше, мислех че аз съм виновна за нещо... как да спиш спокойно след това Mad

_________________
Луда съм, еййй!

kiara · Пуснато на: Сря Мар 12, 2008 11:06 pm Заглавие:

Винаги от малка е била много самостоятелна и независима....На 9 месеца проходи,на 1 година се хранеше сама,на 1,6г. говореше с цели изречения...Пуснах я на тази възраст на ясли,защото тя самата имаше нужда да се събира с деца и беше много щастлива,не искаше да си тръгва от там....Когато на 3 год. мина в градината,още 1ия ден се напишка и аз си помислих че е от стреса от новото място.Но започна много да плаче сутрин и ми казваше-само на 3 год.-моля те мамо,не ме води на градина,няма нужда никой да ме гледа,аз ще стоя мирно цял ден и няма да искам да ям-цитирам я точно,защото аз и обяснявах ,че с тати сме на работа и няма кой да я гледа......Тя винаги е споделяла всичко с нас и разбрахме,че госпожата я е наричала пикла и я е заплашвала с инжекции
и със заключване в тъмна стая......В тази градина беше само 15 дни....Преместих я в друга градина,където много и хареса,беше спокойна и с желание ходеше,но напишкването си остана...Реших,че с времето ще отшуми и наистина имаше периоди в които не се начурква,но после пак започваше.Междувременно се преместихме да живеем на село и аз забременях,знаех,че това отново е стрес за нея и се въоръжих с търпение за още малко време да отшуми напишкването,но.....оказа се ,че новата градина на село не и харесва...Почти през цялата ми бременност ,тя си беше вкъщи,не я пращах на градина защото твърдеше че не и харесва,а и аз се притеснявах да не ревнува заради бебето.И така се почна-ту ходи,ту не ходи на градина,но напишкването си остана.Проблемът е че откакто ходи на тази градина на село,спря да споделя с мен,но казва,че госпожите крещят и бият децата...За съжаление нямам избор да я преместя и затова я пращам рядко на градина.Та така стигнахме и до докторите които ни изписаха хапчета за напишкването...Но най много ме притесни това,че откакто ги пие,сякаш повече се начурква...Извинявайте,че толкова много се обяснявах,но наистина съм притеснена и имам нужда от адекватен съвет и затова....да сте наясно с всичко...

C.Jung Jnr. · Пуснато на: Чет Мар 13, 2008 12:29 am Заглавие:

Здравейте, Киара,
Опитвам се да не давам директни съвети, но в случая става дума за малко дете с проблем от доста време, затова ще бъда директен. Потърсете добър детски психолог. Ако проблемът е психологически, добрият подход определено е терапевтичен. Разбирам, че лекар Ви е предписал лекарствата, но е просто абсурдно толкова малко дете да пие лекарства, предназначени за психиатрични заболявания, за да лекува проблем, който явно е за психотерапия. Живеем в 21 век, не е нито редно, нито разбираемо да се тормозите всички по този начин, след като за щастие съществува терапия за подобни случаи.
Извинете ме, моля, ако Ви се струвам рязък, виждам колко сте притеснена, но учителките, за които разказвате..педиатър, които предписва тиоридазин на 5 годишно дете за напишкване..истински съм ядосан на тези хора - а ако тиоридазинът не помогне, какво?..може би невролептици?

lady-to · Пуснато на: Чет Мар 13, 2008 6:26 pm Заглавие:

Здравейте Киара,

Да, от този подробен разказ става ясно че проблемът е по-скоро психичен. Това не е нещо сериозно, не се притеснявайте - много деца на тази възраст минават през такива състояния. Наричат ги психотравми и състоянията след тях са подобни. Общо взето много неща са и се случили за кратко време - преместване, проблеми в градина, второ бебе...Може би тязи фактори нямат значение. Може би просто някоя леличка или учителка е направила тази психотравма с нещо, което е казала или направила. Но от този момент тя се е уплашила и се е проявил този проблем. Аз също бих се присъединила към предното мнение на C.Jung Jnr., че има страхотни терапевти вече, които могат да поработят с нея. Това наистина не е нещо сериозно, от което да се притеснявате, но е хубаво да се поработи с детето.

Това, което можете да направите сега е да започнете под формата на игра да приучите дъщеря си да се усеща, кога и се пишка. Трябва да има поощрение и награда за справяне. примерно обяснете й как като усети дори и малко, че и се пишка да ви казва и когато го направи и не се напишка - я наградете с бонбонче или нещо, което обича. Работете по този въпрос с много търпение. Не и се карайте като се напишка. Говорете за тази леличка и това, с което я е заплашвала. Обяснете й че няма страшно от инжекциите и нещата, които е казвала тази леличка.
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

kiara · Пуснато на: Чет Мар 13, 2008 8:32 pm Заглавие:

Отдавна си мисля да я заведа на психотерапевт,но как да разбера кой е добър и кой не?Аз имам познати които завършиха "Соц.дейности"без изобщо да им е интересна специлността и твърдяха че психологията е пълна глупост,но си направиха визитки на които пише психотерапевти....Та много се страхувам да не попадна на такъв човек защото може да е по-опасен и от хапчетата,поне така мисля...Иначе решихме със съпруга ми:1-спираме я от градината за неопределен период
2-Купуваме 2бр. гърнета/и за бебето,което е на 1,2./и да сядат двете ,уж каката да помага на по-малката да се научи...
3-спираме хапчетата още от днес
4-водим я на психотерапевт,който ще проучим внимателно предварително
И от тук следват 2 въпроса:
Смятате ли че подхода ни е правилен и ще има ефект?
И дали можете да препоръчате някой специалист в Бургас или насоки как и къде да търся?
Много ви благодаря на всички,които отделихте време за да напишете мнението си по моя проблем-Благодаря ви

lady-to · Пуснато на: Чет Мар 13, 2008 8:42 pm Заглавие:

Аз имам координати на мои преподаватели, които се занимават с деца и са изключително добри, но са в София. Мога да ги попитам, дали имат контакти на колеги в Бургас и да ви ги предам.

А относно подхода - опитайте с двете гърнета. Но е много важно да говорите с нея, да й обяснявате какво се случва, когато ти се пишка и най-вече за онова, което е казала онази учителка. Най-вероятно това е ключов момент. Най-вероятно нещо я е уплашило в това, което е казала - направила е някаква асоциация или връзка. За това там трябва да питате. Не наведнъж да хванете и да я разпитвате, но подпитвайте, обяснявайте спокойно, че не е страшно и бавно да разплитате възелчето.
Ще успеете, както казах и по-горе - оправя се. Има наистина много добре детски терапевти, които работят много усешно с деца.
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

July · Пуснато на: Чет Мар 13, 2008 9:08 pm Заглавие:

Здрвей, Киара,
Бих могла да ти потърся координати за София, за Бургас за съжаление.., но това което ми хрумва, е че можеш да попиташ във forum.BG-Mamma - там съм виждала списък на терапевти, а и пишат много майки с малки дечица, така че има шанс за информация!!
Мисля, че решението ви е много добро и определено си струва да поработите в тази посока. Споделям напълно идеите на Лейдито, като бих добавила - бихте могли да говорите, играете, рисувате с малката - опитайте се в игрите й, в образите, които си измисля, в рисунките..да видите какво я тревожи. Най-вероятно, по думите ти, отключващият момент е градината - ако успее да ви разкаже всичките си страхове, това ще е чудесно. Възможно е - теоретично - да има привнесен момент и вследствие раждането на бебето - ревността на първото дете е напълно неизбежна и понякога тези дечица регресират до това да се напишкват или дори да издават бебешки звуци, за да се превърнат отново в бебета и да си върнат вниманието. Разбира се - това е чисто теоретично, но може би има смисъл да се огледате и за такъв момент.
Желая Ви успех и много радост нататък - този проблем със сигурност ще го преодолеете Smile

_________________
"Археологията търси факти... а не истината. Ако това, което търсите, е истината, часовете по философия са в другия край на коридора."

kiara · Пуснато на: Чет Мар 13, 2008 9:42 pm Заглавие:

Lady-to,много ще се радвам ако твои преподаватели ми препоръчат някой.Благодаря ви отново за подкрепата която ми оказвате....С дъщеря ми винаги много си говорим и това ми даваше надежда,но отскоро на всичко ми казва"не помня" и "забравих".По точно само на директните въпроси,затова си мисля че съм пропуснала някой важен момент покрай раждането и бебето.... Но сега ми хрумнаха нови идеи,благодарение на вас-ще и предложа да рисуваме децата в детската градина и леличките и госпожите....и пак ще споделя с вас

kiara · Пуснато на: Чет Мар 13, 2008 9:49 pm Заглавие:

C.Jung Jnr.,и на теб ти благодаря,че се "ядоса истински"-помогна ми да взема решения и да разбера нещо и за себе си ....