Психология

Вчера ми се случи нещо което сигурно една майка ще разбере най-добре. Не е кой знае какво но цяла вечер си мислих правилно ли постъпих или не.
Синът ми (на три и половина е) си обели носа много здраво. Отидохме на площадката зад блока но беше пълно с деца и все по големи от него, пет от момченцата( на по 6-7 години)бяха превзели катерушката тип земно кълбо дето и викат, и играеха някаква игра дето сами си я бяха измислили. Едно от децата стои вътре и трябва да пипне някое от другите деца ,а те бягат отвън около катерушката без да имат право да се пускат от нея.Който се пусне или го докоснат,изгаря и е негов ред да гони от вътре. И мойто синче като каза и аз искам Първата ми мисъл беше "не можеш много си малък още" И докато му го кажа му увисна долната устничка и ми вика ами хайде да си ходим. Не иска да оставаме , тръгнахме да си ходим а той ми вика ,ама мамо аз вече нали съм голям,мога да бягам много бързо.
И.......пуснах го, отиде при децата, ама с такава усмивка ,и като се почна един луд бяг , а пък аз си викам така трябва така се гради самочувствие. и като го блъсне някое хлапе изтръпвам ,направо го виждам размазан на земята Обаче той се хили и айде пак И по големите деца взеха че го включиха в играта и уж го пазят ама колко ще го опазят накрая бам и на земята айде отиде носа. Знаех си аз че така ще стане , и една майка стояща от страни и тя с такъв поглед ме изгледа сякаш ми викаше е ти какво очакваше да стане. Обаче Кристиян стана не се разплака даже, а вечерта не може да свари да разказва на баща си как е играл с батковците.
И така мисля си че носът ще му мине и че даже вече го е забравил, но ако не го бях пуснала.......? Мъжът ми и тои ми се скара, но аз си мисля че правилно постъпих и все пак...............

GAGA,здравей.

Мисля си че в крайна сметка не винаги може да предпазиме децата си от падане,удряне,обелване на крака,ръце,носле и т.н.

Не смятам че си направила нещо лошо.Важното е че детето е било щастливо.Бързо им минава,забравят болката.От личен опит го казвам
Като малка и аз бях много буйна и дива-вечно с по-големите и вечно игри,които са опасни.И все имах рани,белези.Но по-важното е че и досега имам хубави спомени от детството ми.Забравила съм болката.Белезите като ги видя и се усмихвам.Сещам се за веселите случки.

Не се обвинявай.Нито пък се впечатлявай на мрънкането и забележките на мъжа ти.Те все се правят на разбирачи.Ако те са с децата по цял ден-сигурно ще видят и обратната страна на медала.

Майчинския инстинкт е нещо важно,вслушвай се,но не се обвинявай че не си постъпила така или иначе.

В другия случай-детето щеше да е нещастно,за което щеше да те боли повече.Пък така растат децата.И моята дъщеря е същата.Все ще падне или ще се удари някъде.Но поне е доволна че има свобода и избор.

Естествено-има положения в които трябва да се намесваш,но не драстично.

Чао засега.

Гага здравей,

На мен ми се струва, че бъркаш понятията. Това, което ти описваш е много характерно за "тревожния човек". Това, което ти е "говорило" като вътрешно гласче не е майчински инстинкт, а страх. Тревожните хора се тревожат. Т.е ти непрекъснато измисляш какви ли не ситуации, които могат да се случат на детето ти - кои от кои по-лоши. Но това не е майчински инстинкт. Ти би била така и ако мъжа ти се катери по дърво, за да набере череши и го гледаш как се клати и едвам се катери. Така ще си за всичко, за което те е грижа - страх да не се случи нещо лошо. Този страх/ тревожност/ е много лош съветник. Този страх би ти казал "затвори го на едно сигурно място където всичко да е наред - като стъклен аквариум". Майчиният инстинкт е вътрешния ти глас, който ти казва - не си права да го задържаш. Този майчин инстинкт е много по-силен и градивен. Докато страхът - ако му се подчиняваш - ще научиш детето ти да се страхува и да се "пази" от всичко. Децата попиват нашите нагласи и ако ти си човек, който много се страхува и го спираш "не ти си малък, ти не можеш, там е опасно" детето разсте страхливо, неуверено...по-късно като голям ще има големи ядове, защото като дойде ситуация той вместо да помисли разумно ще мисли "ами ако не успея, ако е опасно"...
Така че опитай се да пребориш този страх. Това е личностна черта - тревожността. Ти просто обмисляш първо опасностите в ситуациите и чак тогава положителните, като си по-склонна да кажеш - "абе по-добре си стой мирен, да не се опариш". Но именно този начин на мислене, ще го направи неуверен и черноглед.

Lady_to Ти ме убиваш бавно но сигурно със всеки твой отговор. Вече съм убедена че не ставам нито за съпруга нито за майка, и кой знае какво още ще ми кажеш ако продължавам да пиша тук
И как според теб трябва да променя всички тези ужасни черти на характера си? Щото то хубаво да ги разбереш обаче да ги промениш
Пък и да ти кажа , всичката тая психология май вместо да ми помага ме кара да се чуствам още по ужасена от себе си. Хората затова са казали"истината боли" Но трябва да знаеш пък и да не прочетеш това аз си знам за себе си че правя всичко възможно да не съм от тези обсебващи майки които не дават въздух на децата си. Даже се гордея с това че синът ми е доста самостоятелен за скромните си три годинки и половина. Както и да е засега чао........!

Здравейте, GAGA,
Струва ми се, че нямате основание за безпокойство - преживявате нормалните за всяка майка колебания - кое е най-добро за детето Ви, как да намерите безопасният и същевременно полезен за детето Ви подход. Вече сте се убедили, че няма наръчник и няма аксиоми, които да са приложими и добри винаги и навсякъде. И съответно - ако нямате колебания и въпроси, би означавало или че сте неуместно самонадеяна, или че просто не сте ангажирана с детето си. Така че..горе главата, не се отчайвайте - колебанията Ви са съвсем естествени за всяка загрижена майка - вероятно на петото дете не бихте ги имали . Що се отнася до конкретния случай - мисля, че сте постъпили по-скоро смело, отколкото страхливо, но се чувствате виновна за това - бих Ви препоръчал подхода - всичко е добре, когато свършва добре - казвам го като родител - винаги са възможни други избори и други развития, но..по-леко и смислено е да се придържаме само към конкретната реалност. Синът Ви е бил щастлив нали? Може би се е научил на малко смелост,..на малко повече внимание другия път...Можете да обсъдите с таткото притесненията си, да го попитате какво би избрал той, като има пред вид и двете страни...предполагам, че ако се замисли над възможните избори той също не би бил така категориченв мнението си.
Всичко добро!

Здравей отново Гага,

Съжалявам, че така се чувстваш от отговорите ми. В никакъв случай не търся критика или да искам да те карам да се чувстваш така. Извинявай, ако съм те засегнала някак. Това, което давам като отговори е моето лично мнение и това, което аз виждам като проблем. То явно се различава от твоята представа, но е друга гледна точка.
Ти сама преценяваш дали искаш да погледнеш от нея, или искаш да запазиш своята.

Извинявай отново, ако съм провокирала отрицателна реакция с отговорите си - просто аз казвам нещата така, както ги виждам и разбирам...и това не винаги е това, което другите искат да чуят. Но не мога и няма да налагам нищо, просто давам друг поглед на нещата - понякога ние сме тези, които имат нужда от промяна, а тя никак не е лесна. По-лесно е да открием грешката у друг и да се опитаме да прехвърлим на него всичко, защото иначе трябва да признаем, че ние грешим...а често там са съпротивите ни. Да променим друг ни се вижда по-добре, от колкото да променим себе си.

Но пак казвам - аз давам само мнение - всеки от там нататък си избира...

Отново ще ти кажа-не се притеснявай.И аз имам колебания,съмнения относно Криси.Дали се справям с нея,дали не!

Но в крайна сметка ако не съм идеалната майка-все пак съм добра майка.Както си и ти.Не се предавай.Опитай се да разбереш lady-to.

Тя наистина не го прави от лоши чувства.И на мен ми се случва да си задам въпроса-дали наистина съм толкова некадърна или... Но след ден-два като се замисля и установявам че тя е права,защото явно ние с теб много мислиме дадено нещо и му обръщаме прекалено много внимание.Вечно се съмняваме в себе си и наште способности.А не трябва да е така.

Отпусни си душата и сърцето и погледни от другата страна.Бъди отговорна майка-каквато си.Но недей предварително да мислиш какво ще се случи ако... защото понякога предизвикваме нещата да станат с тези мисли.

Успех и се надявам до скоро

Чао.