Психология

GAGA

Вчера ми се случи нещо което сигурно една майка ще разбере най-добре. Не е кой знае какво но цяла вечер си мислих правилно ли постъпих или не.
Синът ми (на три и половина е) си обели носа много здраво. Laughing

Отидохме на площадката зад блока но беше пълно с деца и все по големи от него, пет от момченцата( на по 6-7 години)бяха превзели катерушката тип земно кълбо дето и викат, и играеха някаква игра дето сами си я бяха измислили. Едно от децата стои вътре и трябва да пипне някое от другите деца ,а те бягат отвън около катерушката без да имат право да се пускат от нея.Който се пусне или го докоснат,изгаря и е негов ред да гони от вътре. И мойто синче като каза и аз искам Exclamation

Първата ми мисъл беше "не можеш много си малък още" И докато му го кажа му увисна долната устничка и ми вика ами хайде да си ходим. Не иска да оставаме , тръгнахме да си ходим а той ми вика ,ама мамо аз вече нали съм голям,мога да бягам много бързо.
И.......пуснах го, отиде при децата, ама с такава усмивка ,и като се почна един луд бяг , а пък аз си викам така трябва така се гради самочувствие. и като го блъсне някое хлапе изтръпвам ,направо го виждам размазан на земята Surprised

Обаче той се хили и айде пак И по големите деца взеха че го включиха в играта и уж го пазят ама колко ще го опазят накрая бам и на земята айде отиде носа. Знаех си аз че така ще стане , и една майка стояща от страни и тя с такъв поглед ме изгледа сякаш ми викаше е ти какво очакваше да стане. Обаче Кристиян стана не се разплака даже, а вечерта не може да свари да разказва на баща си как е играл с батковците.
И така мисля си че носът ще му мине и че даже вече го е забравил, но ако не го бях пуснала.......? Мъжът ми и тои ми се скара, но аз си мисля че правилно постъпих и все пак............... Confused

Bibini · Пуснато на: Чет Мар 13, 2008 1:39 pm Заглавие:

GAGA,здравей.

Мисля си че в крайна сметка не винаги може да предпазиме децата си от падане,удряне,обелване на крака,ръце,носле и т.н.

Не смятам че си направила нещо лошо.Важното е че детето е било щастливо.Бързо им минава,забравят болката.От личен опит го казвам Very Happy

Като малка и аз бях много буйна и дива-вечно с по-големите и вечно игри,които са опасни.И все имах рани,белези.Но по-важното е че и досега имам хубави спомени от детството ми.Забравила съм болката.Белезите като ги видя и се усмихвам.Сещам се за веселите случки.

Не се обвинявай.Нито пък се впечатлявай на мрънкането и забележките на мъжа ти.Те все се правят на разбирачи.Ако те са с децата по цял ден-сигурно ще видят и обратната страна на медала.

Майчинския инстинкт е нещо важно,вслушвай се,но не се обвинявай че не си постъпила така или иначе.

В другия случай-детето щеше да е нещастно,за което щеше да те боли повече.Пък така растат децата.И моята дъщеря е същата.Все ще падне или ще се удари някъде.Но поне е доволна че има свобода и избор.

Естествено-има положения в които трябва да се намесваш,но не драстично.

Чао засега.
_________________
Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН ! Wink

lady-to · Пуснато на: Чет Мар 13, 2008 7:08 pm Заглавие:

Гага здравей,

На мен ми се струва, че бъркаш понятията. Това, което ти описваш е много характерно за "тревожния човек". Това, което ти е "говорило" като вътрешно гласче не е майчински инстинкт, а страх. Тревожните хора се тревожат. Т.е ти непрекъснато измисляш какви ли не ситуации, които могат да се случат на детето ти - кои от кои по-лоши. Но това не е майчински инстинкт. Ти би била така и ако мъжа ти се катери по дърво, за да набере череши и го гледаш как се клати и едвам се катери. Така ще си за всичко, за което те е грижа - страх да не се случи нещо лошо. Този страх/ тревожност/ е много лош съветник. Този страх би ти казал "затвори го на едно сигурно място където всичко да е наред - като стъклен аквариум". Майчиният инстинкт е вътрешния ти глас, който ти казва - не си права да го задържаш. Този майчин инстинкт е много по-силен и градивен. Докато страхът - ако му се подчиняваш - ще научиш детето ти да се страхува и да се "пази" от всичко. Децата попиват нашите нагласи и ако ти си човек, който много се страхува и го спираш "не ти си малък, ти не можеш, там е опасно" детето разсте страхливо, неуверено...по-късно като голям ще има големи ядове, защото като дойде ситуация той вместо да помисли разумно ще мисли "ами ако не успея, ако е опасно"...
Така че опитай се да пребориш този страх. Това е личностна черта - тревожността. Ти просто обмисляш първо опасностите в ситуациите и чак тогава положителните, като си по-склонна да кажеш - "абе по-добре си стой мирен, да не се опариш". Но именно този начин на мислене, ще го направи неуверен и черноглед.
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

GAGA · Пуснато на: Пет Мар 14, 2008 1:56 pm Заглавие:

Lady_to Ти ме убиваш бавно но сигурно със всеки твой отговор. Вече съм убедена че не ставам нито за съпруга нито за майка, и кой знае какво още ще ми кажеш ако продължавам да пиша тук Confused

И как според теб трябва да променя всички тези ужасни черти на характера си? Щото то хубаво да ги разбереш обаче да ги промениш Question

Пък и да ти кажа , всичката тая психология май вместо да ми помага ме кара да се чуствам още по ужасена от себе си. Хората затова са казали"истината боли" Но трябва да знаеш пък и да не прочетеш това аз си знам за себе си че правя всичко възможно да не съм от тези обсебващи майки които не дават въздух на децата си. Даже се гордея с това че синът ми е доста самостоятелен за скромните си три годинки и половина. Както и да е засега чао........!

C.Jung Jnr. · Пуснато на: Пет Мар 14, 2008 7:55 pm Заглавие:

Здравейте, GAGA,
Струва ми се, че нямате основание за безпокойство - преживявате нормалните за всяка майка колебания - кое е най-добро за детето Ви, как да намерите безопасният и същевременно полезен за детето Ви подход. Вече сте се убедили, че няма наръчник и няма аксиоми, които да са приложими и добри винаги и навсякъде. И съответно - ако нямате колебания и въпроси, би означавало или че сте неуместно самонадеяна, или че просто не сте ангажирана с детето си. Така че..горе главата, не се отчайвайте - колебанията Ви са съвсем естествени за всяка загрижена майка - вероятно на петото дете не бихте ги имали Smile

. Що се отнася до конкретния случай - мисля, че сте постъпили по-скоро смело, отколкото страхливо, но се чувствате виновна за това - бих Ви препоръчал подхода - всичко е добре, когато свършва добре - казвам го като родител - винаги са възможни други избори и други развития, но..по-леко и смислено е да се придържаме само към конкретната реалност. Синът Ви е бил щастлив нали? Може би се е научил на малко смелост,..на малко повече внимание другия път...Можете да обсъдите с таткото притесненията си, да го попитате какво би избрал той, като има пред вид и двете страни...предполагам, че ако се замисли над възможните избори той също не би бил така категориченв мнението си.
Всичко добро!

lady-to · Пуснато на: Съб Мар 15, 2008 1:13 am Заглавие:

Здравей отново Гага,

Съжалявам, че така се чувстваш от отговорите ми. В никакъв случай не търся критика или да искам да те карам да се чувстваш така. Извинявай, ако съм те засегнала някак. Това, което давам като отговори е моето лично мнение и това, което аз виждам като проблем. То явно се различава от твоята представа, но е друга гледна точка.
Ти сама преценяваш дали искаш да погледнеш от нея, или искаш да запазиш своята.

Извинявай отново, ако съм провокирала отрицателна реакция с отговорите си - просто аз казвам нещата така, както ги виждам и разбирам...и това не винаги е това, което другите искат да чуят. Но не мога и няма да налагам нищо, просто давам друг поглед на нещата - понякога ние сме тези, които имат нужда от промяна, а тя никак не е лесна. По-лесно е да открием грешката у друг и да се опитаме да прехвърлим на него всичко, защото иначе трябва да признаем, че ние грешим...а често там са съпротивите ни. Да променим друг ни се вижда по-добре, от колкото да променим себе си.

Но пак казвам - аз давам само мнение - всеки от там нататък си избира... Smile

_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

Bibini · Пуснато на: Пон Мар 17, 2008 11:21 am Заглавие:

Отново ще ти кажа-не се притеснявай.И аз имам колебания,съмнения относно Криси.Дали се справям с нея,дали не!

Но в крайна сметка ако не съм идеалната майка-все пак съм добра майка.Както си и ти.Не се предавай.Опитай се да разбереш lady-to.

Тя наистина не го прави от лоши чувства.И на мен ми се случва да си задам въпроса-дали наистина съм толкова некадърна или... Но след ден-два като се замисля и установявам че тя е права,защото явно ние с теб много мислиме дадено нещо и му обръщаме прекалено много внимание.Вечно се съмняваме в себе си и наште способности.А не трябва да е така.

Отпусни си душата и сърцето и погледни от другата страна.Бъди отговорна майка-каквато си.Но недей предварително да мислиш какво ще се случи ако... защото понякога предизвикваме нещата да станат с тези мисли.

Успех и се надявам до скоро Smile

Чао.
_________________
Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН ! Wink