Кога ти се появява този страх, можеш ли да кажеш примерни ситуации? Има ли значение от ситуацията - пред определени хора (които са на по-висок пост от теб), когато трябва да правиш нещо пред хора....
Можеш ли да определиш определени ситуации? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 402 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Мар 21, 2008 2:55 pm Заглавие:
Може би единият от начините да се справиш е просто да се оставиш да сгрешиш. А после - да се справиш с тази грешка Така ще разбереш, че не е толкова страшно да се греши. Ще установиш, че всъщност много малко неща в живота са непоправими и ще добиеш повече увереност.
Разбира се, аз не знам за какво става дума изобщо. Проблемът е описан твърде общо. Наистина малко повече информация ще е полезна _________________ Луда съм, еййй!
Регистриран на: 20 Мар 2008 Мнения: 2 Местожителство: Portugal
Пуснато на: Пет Мар 21, 2008 3:29 pm Заглавие:
Преди всичко, бих искала да ви благодаря за отговорите и ще се опитам да внеса малко яснота.
Понеже съм от хората, които обичат да анализират настоящи и минали ситуации, като си дам сметка за нещата, съм пропуснала много възможности в живота си, поради своята несигурност. Така, като се замисля, изпитвам най-голям страх от лични изяви или по-скоро изпитвам ужас от това, да не се изложа, въпреки че, след това в повечето случаи съм се оказвала права. Осъзнавам, че тази моя несигурност, страшно много ми пречи дори в общуването ми с хората, защото така пропускам да им кажа понякога важни и съществени неща за самите тях и естествено създавам грешна представа у хората за себе си. Искам да го преодолея!
Да, това намалява кръга на възможностите значително. Хубавата част е, че разбираш че имаш проблем и желание за промяна. Но бих искала да питам още нещо - какво ТОЧНО ти минава през главата, когато си в такава ситуация? От какво те е срам? Че ще кажеш нещо глупаво? Че хората ще си помислят нещо за теб - какво?
Това, което описваш си има и име в психологията, така че не се притеснявай - не е нещо прекалено особено. Това е вид тревожност, която минава, но само с упоритост. От моя опит - това е проблем на поне 40% от хората, и мисля, че почти всеки е минал в някаква степен дори през това през студентството си - когато трябва да ходи на изпит, да изнася презентация и тн. Естествено много хора го срещат като интержюза работа или нещо друго, презентация в работата или дори говорене пред хора. Това е изключително разпространен проблем и ЕДИНСТВЕНИЯ начин, да го преодолееш - е да не бягаш от него. Трябва да го правиш, колко може по-често. Ако за 1 месец излезнеш 10 пъти пред хора - този проблем значително ще намалее. Ще видиш, че хората те слушат, че се справяш добре, че можеш да го направиш, че в повечето случаи хората не съдят тези, които са отпред. Но докато не го направиш - само ще прехвърляш отицателни варианти и ще набираш страх и неувереност. Ако се престрашиш днес, и следващото ти престрашаване е след половин година - няма да има голям ефект. Това е като правенето на нещо - промерно ако правиш баница за първи път ти е странно, страх те е да не оплескаш работата...ако я направиш 5 пъти за 1 месец - толкова ще се отренираш, че ще я правиш механично. Но ако я направиш веднъж и след това след 1 годин - пак ще ти е притеснено, защото не си затвърдила метода.
НЕ БЯГАЙ от този проблем. Ужасно гадно е, сковаваш се, срам те е, притесняваш се... искаш да избягаш - но стискаш зъби. На 3-4 път - ще си значително по-добре. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 01 Апр 2008 Мнения: 377 Местожителство: The Valley of the Moon
Пуснато на: Пет Апр 04, 2008 7:55 am Заглавие:
Esperanca написа:
Преди всичко, бих искала да ви благодаря за отговорите и ще се опитам да внеса малко яснота.
Понеже съм от хората, които обичат да анализират настоящи и минали ситуации, като си дам сметка за нещата, съм пропуснала много възможности в живота си, поради своята несигурност. Така, като се замисля, изпитвам най-голям страх от лични изяви или по-скоро изпитвам ужас от това, да не се изложа, въпреки че, след това в повечето случаи съм се оказвала права. Осъзнавам, че тази моя несигурност, страшно много ми пречи дори в общуването ми с хората, защото така пропускам да им кажа понякога важни и съществени неща за самите тях и естествено създавам грешна представа у хората за себе си. Искам да го преодолея!
Взе ми думите от устата, за жалост и аз съм същата, но всеки си има плюсове и минуси - моя минус е, че съм нерешителна или поне преди бях такава, напоследък започнах повече да се отпускам и да не приемам нещата толкова навътре.
Както ти самата казваш, виждаш колко неща си пропуснала в живота и тази нерешителност увеличава тези пропуски, а не си струва!
Всеки има страх, че може да се провали дали пред близки, дали пред чужди хора, но този страх го има всеки! Е, възхищавам се на хората, които са напълно уверени във всичко, но си мисля, че тези хора са рядкост... Да си прекалено уверен или да си прекалено неуверен не винаги е на добре, трябва да се опитаме да намерим златната среда! Аз мисля, че я доближавам с бавни стъпки, но с повече смелост...
Ако знаехте каква бях преди, колкото и да бях сигурна в своите действия или мнение, все нещо ме спираше да го споделя с другите, все си мислех, че или някой ще ме обвини или ще се намери някой, който ще се прояви като най-умния... Вече съм си казала, че ако сама за себе си съм убедена в своите решения, значи са правилни!
Самото желание да се промениш те прави силна, мила Esperanca!!! Вярвам, че ще придобиеш по-голяма увереност в себе си, няма безгрешни хора. Нищо няма да загубиш, ако просто се изявиш или изкажеш своята гледна точка, наистина нищо не губиш. Ще загубиш, ако не го направиш...
П.С. Лейди, искам да те поздравя за думите!!! Определено знаеш какво да кажеш в дадена ситуация, уважавам това!
Много се радвам на мненията ти и особено на позитивизма, който се усеща от тях. Ти казваш, че си била по-неуверена...как и кога го видя това, като грешка?? Кога осъзна, че това е така и какви бяха крачките ти, за да стигнеш до този момент. Аз мисля, че звучиш спокойно и достатъчно уверено (защото и аз съм много съгласна, че няма изключително уверени хора - всеки си има някаква слабост...но май е от голямо значение колко и се подчиняваш и колко и даваш израз). _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 01 Апр 2008 Мнения: 377 Местожителство: The Valley of the Moon
Пуснато на: Съб Апр 05, 2008 12:48 am Заглавие:
lady-to написа:
Благодаря ти много за похвалата
Много се радвам на мненията ти и особено на позитивизма, който се усеща от тях. Ти казваш, че си била по-неуверена...как и кога го видя това, като грешка?? Кога осъзна, че това е така и какви бяха крачките ти, за да стигнеш до този момент. Аз мисля, че звучиш спокойно и достатъчно уверено (защото и аз съм много съгласна, че няма изключително уверени хора - всеки си има някаква слабост...но май е от голямо значение колко и се подчиняваш и колко и даваш израз).
Лейди, надявам се, че правилно съм разбрала, че това е отнесено към мен, ако съм сбъркала се извинявам.
Попринцип съм позитивен човек, но както и при всеки, така и при мен имам и леки спадове, но след това пак успявам да изкарам усмивката дори през сълзи!
Преди време наистина бях много неуверена, още от много малка, това ми донасяше само негативизъм и много болка, защото ми пречише в общуването с хората около мен, така и не успях да се отпусна... Но в последните няколко години успях да се стегна, или по-точно успя да се намери човек, който да ме стегне! Да ме сложи в ред, ако мога така да се изразя... Човек, когато иска да си наложи някакви принципи, които да следва, за да може да се издигне пред себе си и пред останалите, има нужда и от чужда помощ! Ето в този момент, тази помощ за някой се изразява в това да сподели проблема си в този форум и съотвено да получи адекватен отговор, по-скоро насока!
Всичко зависи от средата, в която израстваш, зависи от хората, с които общуват в училище или дори в работата. Ако успееш да намериш малка група от хора и се сработиш с нея, ще ставаш постепенно по сигурен в действията си - не само сега, но и за напред! За мое щастие открих хора, които ме оцениха такава каквато съм и това ми даде увереност в мен самата, друг може да не ме оцени, може да ми се присмее, но това е просто един друг човек, който не е част от живота ми и съответно по-лесно го преживявам.
Както и в по-горния си пост и сега ще кажа, че наистина неувереността и съмненията в собствените качества, пречат на човек да се изяви и да усъвършенства таланта си, какъвто и да е! Все се чудиш дали да го направиш, как да го направиш, кой ли да намериш, за да ти помогне, защото те е страх, че не си достатъчно добър... Но след като живота ни е само един, за жалост(може би и за добро), защо трябва да позволяваме да изпускаме удоволствието от това, след време да си кажем - Да, направих го! Успях да сбъдна една своя мечта, някой може и да ме запомни! . Просто нищо не губим, придобиваш малко смелост и нека всички да видят какви творчески личности сме... _________________ "Couldn't sleep so I went out walking
Thinking about you and hearing us talking
And all the things I should have said
Echo now, inside my head"
mikaella моя е грешката, извинявай. Да към теб исках да се обърна, но май нямам много този навик да пиша името и това наистина внася объркване
Съгласна съм, че човек има нужда и потребност да бъде важен, успешен, признат, оценен... и е важно това да бъде от най-близкия кръг от хора. Мисля, че грешката, която много често се прави и се появява тази неувереност е, че ни е страх да не би НЯКОЙ да ни помисли за тъпи, смотани, грозни и тн. Това изискване към себе си ни поставя трудна задача - не само да го постигнем, а и после постоянно да се поддържа. Много често хора пренебрегват най-близките си, защото ги приемат за "аха той си ме знае какъв съм, но другите трябва да си мислят, че съм перфектен". Този комплекс, че самите ние сме неуверени в себе си, избива в постоянна нужда да получаваме похвали - сякаш те ще заличат нашата неувереност.
Според мен е изключително важно да не си поставяме цели, които не допускат грешка. Неувереността е обикновенно "нямам право да сгреша, няма да понеса отхвърляне и провал, за това по-добре сигурното...". Важно е човек да се пребори със себе си, че не е безгрешен, и че никой не го очаква от него - освен самия той.
Това е много преломен момент, който си минала. Щом си го осъзнала това - от тук нататък е по-лесна борбата. Ние сме социални същества и няма как да не се сравняваме и да не се интересуваме от оценката на другите. Но най-важното е - оценката от самите нас, за нас _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 01 Апр 2008 Мнения: 377 Местожителство: The Valley of the Moon
Пуснато на: Съб Апр 05, 2008 2:03 am Заглавие:
lady-to написа:
Този комплекс, че самите ние сме неуверени в себе си, избива в постоянна нужда да получаваме похвали - сякаш те ще заличат нашата неувереност.
Неувереността е обикновенно "нямам право да сгреша, няма да понеса отхвърляне и провал, за това по-добре сигурното...".
Ние сме социални същества и няма как да не се сравняваме и да не се интересуваме от оценката на другите. Но най-важното е - оценката от самите нас, за нас
Лейди, свалям шапка за тези твои мнения!!!
Няма перфектни хора, колкото по-скоро човек го разбере, толкова по-добре ще е за него!
Хубаво е, че успях да прогледна, защото когато си малък някак си създаваш погрешна представа за нещата, които те заобикалят!
Но по-добре късно, отколкото никога! _________________ "Couldn't sleep so I went out walking
Thinking about you and hearing us talking
And all the things I should have said
Echo now, inside my head"
Според мен не бива да забравяме и нещо друго - грешките са си наши и не трябва да обвиняваме никой друг за тях. Аз лично не приемам много съвети и то е най-вече, че ако сгреша знам кого да обвинявам за това - само себе си. Че то повечето хора са склонни да обвиняват всеки друг само не и себе си. А има други които пък се самообвиняват за всичко, за своите грешки и за чеждите. А и не трябва да си повтаряме грешките. Някай някога каза „Живота е прекалено кратък за да успеем да направим достатъчно грешки и направо недопустим лукс е да ги повтаряме”. _________________ Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
Аз лично не съм много съгласна. Много често хората не могат да направят целия набор от грешки, но за това пък си имаме едни редовни, които несъзнателно си ги влачим цял живот или до момента, в който те станат съзнателни. Така че според мен лично - сме си доста луксозни да си тъпчем едни и същи грешки, без дори да разбираме, че ги правим.
Не съм сигурна, че съм разбрала правилно за съветите, но за мен лично съветът не е "да има кой да носи отговорност после", а е по-скоро "искам да чуя опит на друг и да използвам знанията на друг в дадена област". За мен е изключително важно да търся съвети - не за да ми кажат как и какво да правя или не, а защото не смятам че съм най-умната и най-знаещата... и не ми се иска да гледам само от височината на своята си кула. Когато някой ми е дал съвет и аз съм го послушала и нещо не е станало - не е виновен той, че е дал съвет... животът е проба/грешка. Абе незнам.. аз смятам че е много ценна способността да поискаш и да чувеш съвет. Но още по-ценна е способността да знаеш коя част от съветите да приемеш и коя да отсееш. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Права си, както обикновено Аз също приемам съвети, но ако го послушам и не стане сам съм си виновен А колкото до обвиняването, ще ти дам друг пример за това а именно, че понякога даже за грешките на някой друг обвиняваме трето лице. Ако детето на една майка *обикновено важи и за бащата* допусне грешка тя дали би си признала или би намерила някой друг който е виновен, дори и явно да не е _________________ Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
Оо аз за тази част не мога да споря изобщо - напълно съм съгласна. Много по-лесно е да обвиниш друг, от колкото да ОСЪЗНАЕШ, не само да признаеш, да осъзнаеш че ти си виновния. Всеки от нас има такива моменти, и неща за които е убеден че е прав, а другия греши изцяло.
Аз-а се брани и за да видиш вината в себе си - трябва да си попрескочил доста защити. Другата крайност естествено също си е проблемна - там пък е прекалена тревожност и вина. Абе не е лесно да си обективен, когато самото понятие обективност, не е обективно Но няма човек, който да може винаги когато трябва да вижда своята и чуждата вина. Всеки човек , според мен, има неща които не осъзнава и го карат да проектира у другия вината си - дали ще е семеен партньор или приятел или колега или враг...знаете, че колкото по-близки по характер са хората, толкова повече воюват - всеки си проектира нещата върху другия, за да е ТОИ виновен, не ти.
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1069 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Апр 16, 2008 8:22 pm Заглавие:
lady-to,така си е.
Цитат:
Оо аз за тази част не мога да споря изобщо - напълно съм съгласна. Много по-лесно е да обвиниш друг, от колкото да ОСЪЗНАЕШ, не само да признаеш, да осъзнаеш че ти си виновния. Всеки от нас има такива моменти, и неща за които е убеден че е прав, а другия греши изцяло.
Доста е трудно понякога да излезеш от такава ситуация.Но наистина има моменти в които знам че аз съм права и съм убедена в това,а другия иска да ме накара да си променя мнението и да се почувствам виновна.И понякога стигам дотам,че казвам"Да,добре така е."Само и само да има мир и спокойствие.
sellfkiller,по-долу съм те цитирала :
Цитат:
Ако детето на една майка *обикновено важи и за бащата* допусне грешка тя дали би си признала или би намерила някой друг който е виновен, дори и явно да не е Question
и искам да уточня,че има майки и бащи,които ще си признаят и даже ще направят забележка на детето си.Например аз имам момиче на 2г. и 3месеца.Когато играе с другите деца и виждам че тя бута другите или ги дразни - ще направя забележка и дори и някоя друга майка да ми каже нещо - никога няма да търся виновни затова че дъщеря ми е сгрешила.Всичко това зависи от начина на мислене на всеки човек.Понякога има и странични фактори,които оказват влияние на това.Ако си изнервен - е доста по-трудно да мислиш много трезво в ситуациите и реагираш доста първосигнално.После се размисляш и откриваш че не си бил прав.По-важното е да имаш смелостта да си го признаеш пред себе си и после ако можеш и пред другия / когато е възможно / _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Пава си Биби, че има майки татковци които разсъждават като теб, но за съжаление не мисля, че са болшинство. Аз лично по-често се сблъсквам с обратното. А най-неприятно е когато те обвиняват за нещо за което нямаш никаква вина. А да не говорим пък когато този срещу теб разбира, че грешката е е негова но обвинява някой друг. Тоно тези неща обикновено много ме дразнят. А затова, коет оправиш когато дъщеряти сгази лука те поздравявам. Защото според мен когато едно дете е виновно но въпреки това някой го подкрепя той просто създава у него невярна представа за правилно и неправилно и също така чувство за безнаказаност. За съжаление много често се срещам с младежи, а и не толкова млади хора, които са с девиантна психика и разбиране за обкръжаващата ги действителност. _________________ Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1069 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Апр 17, 2008 4:36 pm Заглавие:
sellfkiller,спор няма.Доста хора са с изкривена представа за обкръжаващия ги свят.И търсят виновни за техните грешки.И за мен е дразнещо това,въпреки че наистина понякога всеки е изпадал в такива ситуации. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Регистриран на: 01 Апр 2008 Мнения: 377 Местожителство: The Valley of the Moon
Пуснато на: Пет Апр 25, 2008 3:26 am Заглавие:
За някои хора е много трудно да приемат, че грешката не е в другите, а в тях самите. Дори да го осъзнават, не биха допуснали да го признаят. Лесно можеш да скриеш от другите, но себе си не можеш да излъжеш. Но зависи за какви грешки, като бях по-малка се е случвало да се опитвам да обвиня брат ми или някое момче, ако направя някоя беля, но това са си детски истории. Но за щастие родителите ми са ме възпитали доста добре и съм им благодарна за това, сега нещата са различни. Когато човек е достигнал по-зряла възраст...би трябвало вече да гледа по-реално на нещата и всеки трябва да може да носи отговорност за действията си.
Била съм свидетел на сцени, за които просто нямам думи...направо съм си оставала изумена, както Бибини и Sellfkiller са коментирали по-горе за родители, които до толкова защитават децата си, че прекаляват и не усещат, че не винаги това би повлияло положително върху детето им. Аз все още не съм имала щастието да бъда майка, но мисля, че е хубаво още от ранна възраст детето да бъде научено да признава някоя грешка, дори и малка или поне да не го окуражават, тъй като след време...ще му изиграе лоша шега - да си мислят, че всичко им е простено и няма да могат да усетят границата м/у добро и лошо, а тази граница е прекалено тънка. _________________ "Couldn't sleep so I went out walking
Thinking about you and hearing us talking
And all the things I should have said
Echo now, inside my head"
Постоянно чета разни форуми и публикации, свързани с депресии, неврози, паник атаки и други такива, с надеждата да открия своите симптоми и притеснения Чувствам този свят като чужд спохождат ме абсурдни мисли и се чувствам ужасно Ходих на психиатър защото реших че точно той би трябвало да ме разбере и помогне, но на този етап нито хапчетата нито разговорите са ме убедили и са ми помогнали с нещо Както всичко е наред изведнъж започвам да гледам на хората около мен по някакъв странен начин -като чужди- залива ме паника че отново се случва ставам неспокойна и търся начин да се махна за да остана с болката си и съмненията си сама В момента лекувам една депресия която е следствие от постояното ми тревожно състояние Как да се избавя от тези натрапливи мисли и състояния, какво ми е точно, луда ли съм, ще се справя ли някога с това, ще заживея ли като хората?????
Искам да ти припомня един лаф
"ЧОВЕК СЕ УЧИ ОТ ГРЕШКИТЕ СИ"
затова не се притеснявай и паникьосвай толкова и като имаш някаква важна среща или работа просто си кажи "СЕГА ИЛИ НИКОГА" мисля че това ще ти помогне _________________ Аз съм!Никога на колене пред КОГОТО И ДА Е!!!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Така ще разбереш, че не е толкова страшно да се греши. Ще установиш, че всъщност много малко неща в живота са непоправими и ще добиеш повече увереност.
Да си прекалено уверен или да си прекалено неуверен не винаги е на добре, трябва да се опитаме да намерим златната среда! Аз мисля, че я доближавам с бавни стъпки, но с повече смелост...
А колкото до обвиняването, ще ти дам друг пример за това а именно, че понякога даже за грешките на някой друг обвиняваме трето лице. Ако детето на една майка *обикновено важи и за бащата* допусне грешка тя дали би си признала или би намерила някой друг който е виновен, дори и явно да не е 
