lady-to, ти си един наистина добър човек, който иска на всички да помогне, но не винаги хората ще го оценяват, което за съжаление е нормалното състояние на нещата _________________ Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
Благодаря ви много за думите - знам, че не винаги хората го оценяват, но и да ти кажа не го правя за оценяване.
Ако мога на един човек само да направя дори и един ден по-лесен и по-хубав - то цялата тази работа има значение. Много си зависи от човека и тук има хора, които наистина искат да си помогнат и те правят много по-трудното, от колкото това, което правя аз като им давам съвет Комуникацията трябва да е от двете страни и желанието също.
Но наистина ви благодаря за подкрепата и на Бибини и на Попоо и на теб - защото този форум може да помага, защото има хора като вас. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Благодаря ви много за думите - знам, че не винаги хората го оценяват, но и да ти кажа не го правя за оценяване.
Ако мога на един човек само да направя дори и един ден по-лесен и по-хубав - то цялата тази работа има значение. Много си зависи от човека и тук има хора, които наистина искат да си помогнат и те правят много по-трудното, от колкото това, което правя аз като им давам съвет Комуникацията трябва да е от двете страни и желанието също.
Но наистина ви благодаря за подкрепата и на Бибини и на Попоо и на теб - защото този форум може да помага, защото има хора като вас.
Знам, че не го правиш за оценяване Имах предвид, че някои хора дори да им дадеш адекватен съвет пак няма да го послушат, като истината е , че на такива хора никой не може да помогне, за съжаление Но това не пречи да опитаме, нали _________________ Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
Ами аз мога да дам само това, което ависи от мен - съвет. Ако човекът не го разбере - значи не е готов да реши този проблем, още е на друга фаза - признаването на наличие на проблем. За да се оцени един съвет, трябва да узрее самия човек.
Но ако не той - друг ще се възползва от този съвет. Така че за мен са важни тези, които успяват да се преборят и да премат съвета - другите.....като им дойде времето _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Аз искам да попитам, не знам дали са натрапливи мисли, но какво правите, когато се хванете, че "циклите" дни наред в едни и същи мисли. Например, имате проблем, който не може да се разреши сега. Това обаче ви тормози и постоянно се опитвате да измисляте нови и нови решения, стратегии за различните ситуации, които могат да възникнат, измисляте и преповтаряте диалози и монолози, и така постоянно! Аз съм така от няколко дни и не мога да се отърва от тези мисли, дори да си пусна филм или да чета книга, в един момент се хващам, че не гледам и не слушам, а отново мисля. Опитвам се да се разсейвам с работа, приятели, разходки, но се получава точно обратното - разсейвам се от тях със собствените си мисли... Вечер заспивам с тях, сутрин се събуждам с тях и само цикля ли цикля и усещам как започва да ми идва нанагорно и да ме изтощава емоционално.
Как да се справя?
Това не са натрапчиви мисли, това е невъзможност за вземане на решение. "Три пъти мери, веднъж режи" при хора с такъв проблем - мерят 10000 пъти и не стигат до решение да срежат....защо? Защото са неуверени, защото се страхуват, че не взимат правилното решение, защото нямат стабилни основи, на които да се основе решението им - т.е тревожни хора.
Това, което описвате по-горе е отличителна и основна черта на изключително тревожните и неуверени хора, на хората с панически атаки. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Лейди, първо, добре дошла отново във форума Липсваше ми! Как изкара на морето?
По темата - добре, ама за какво решение става дума? Като дори не мога да набележа проблем Все едно ми казваш - боли те стомаха, защото не внимаваш какво ядеш. Добре, ама как да знам от кои храни ми става зле, и от кои не... Разбираш ли ми идеята?
Благодаря за посрещането Изкарах си страхотно - и като време и като място и като преживяване. Благодаря, че попита.
А за другото - разбирам те напълно каво имаш предвид.
Не всички решеня са съзнателни - паническите атаки, както знаеш и сама, се появяват без ВИДИМА причина. Това не оначава, че няма причина за нещата, които усещаш - просто тя не е осмислена.
Когато на теб ти се загнезди мисълта, че някой ще те изостави или че ще умре някой и нещо от този сорт - ти колкото и да отбиваш и да мислиш за друго тази мисъл е като постоянно изкачащ кошмар.
Забелязваш ли, че тези "натрапчиви мисли" са винаги отрицателни?
Това са страхове - твоят страх се бори със защитите ти в този момент - и се опитва психиката и да вземе решение - трябва ли да се страхувам от това или не. Този процес ти не го разбираш, че го правиш. И понеже не може да се вземе решение, ти "зацикляш" в едно "ами ако, а дали не, или ако..." както вече знаеш, това са тревожните въпроси.
Можеш ли да кажеш някоя от "натрапчивите мисли", която си имала последно? Ако обхванем конкретен пример, ще е по-лесно да разбереш какво имам предвид. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
В момента имам една! И мисля, че анализирах и разбрах какво искаш да кажеш, благодарение на това, че В МОМЕНТА ми се случва ето това: моят приятел не ми се е обаждал от 2 седмици. Последният път като се чухме аз много се ядосах, и си казах, че повече няма да го търся. Преди малко разбрах от наши приятели, че са го видяли и сега започнах да се чудя - да се обадя или не, дали ако не се обадя, ще реши, че не ми пука, или пък ако има нужда да е сам, само ще се подразни и т.н. и т.н. И се спрях, и си казах - по дяволите, да си мисли и да става каквото ще! Аз НЕ ИСКАМ да му се обаждам, защото се чувствам обидена от отношението му, нека той ме потърси, ако му пука. Ако не - майната му!
Мисля, че сама си отговорих на въпроса ти, но все пак ще ми е интересно да чуя и твоя коментар. Най-малкото.... в момента преобладава решителността ми, но честно казано се боря с тревожността и страховете си, които не съм убедена дали след известно време няма да успеят да надделеят...
Ето, както сама виждаш - няма натрапчива мисъл - има опит да се вземе решение - да действаш или не. Това решение изисква анализиране на различните фактори - отношение, чувства, желания, морални задръжки и тн.
Когто обаче нямаш изградени критерии - т.е кое е най-важното за теб - нямаш метър, с който да мериш. А као няма с какво да мериш - се оплиташ. Това се случва.
В такива момети трябва да започнеш да подреждаш хаоса в главата си, като започнеш от приоритетите. Първо трябва да избереш кое е по-важно - емоцията или раума за ТЕБ самата. Трябва да вземеш решение.
Ако избереш разума - си казваш - за мен е важно човекът до мен да иска да бъде с мен, а не да бъде принуждаван (примерно говоря, не гледай тук съдържанието, а само структурата).
Задаваш си въпросите:
1:Какво искам АЗ?
2:Какво искам да постигна АЗ?
3:Какво да направя за да го постигна и иобщо трябва ли нещо да правя?
Много е важно да знаеш какво са ТВОИТЕ желния, а не "какво ТРЯБВА" да направиш. Защото нямаш дефинирани критерии за трябва. Т.е има само какво е ВАЖНО за ТЕБ - само това можеш да използваш, защото ти е познато.
Значи абстрахираш се от "правилно и грешно" като общо понятие и поглеждаш нещата като задачка. Подреждаш си критериите - както искаш.
За някои хора на първо място е криерия Удоволствие, за други може да е Как ще изглеждам в очите на другия, за трети може да правилно решение...
За да можеш да вземеш решение - трябва да имаш система.
Т.е сега трябва да прецениш за себе си кое е по-важно - да не бъдеш сама или отхвърлена или да има човек до себе си, който те цени. Това е много честа дилема. Помисли си на тои етап какво би искала т мъжа до теб - изгради критерий. След това само сравняваш случките с твоите критерии и ако се напасне приемаш, ако не - отхвърляш.
Проблемът е, че с годините не са създавани тези критерии и ти нямаш образец, с който да сравняваш. За това трябва да си правиш и да си изграждаш сама такива модели. А когато ги няма - няма как да стигнеш до решение. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Така е, права си, особено ако моделът в къщи години наред е бил - не знам какво искам, не се чувствам добре, но съм омъжена, следователно трябва да търпя. Ама не мога да търпя винаги, понеже и аз си имам цена, само че не знам кога да държа на нея и кога не. И подозирам, че именно това жестоко ме е объркало, и заради това съм постоянно в двете крайности - или категорично не, или категорично да.
Хубаво е, когато, както и в момента, успявам да се абстрахирам от моделите в къщи и да си кажа трезво какво искам и кое е приоритет. За мен приоритет е да запазя самоуважението си, дори ако заради това ще поема риска да остана сама. Не искам да тичам след някой, ако той ме кара да се чувствам нежелана. Това е
Като се замислиш, нещата са толкова прости! Само трябва да седнем и да си изясним какво искаме НИЕ, както и сама го каза. От там нататък, всичко е лесно! Може би там е проблемът - че не смееш да си поискаш, защото са те мачкали и са ти вменявали вина и си получавал само критики - в един момент преставаш да вярваш, че си цЕнен и заслужаваш уважение и обич.
Благодаря ти, Лейди!
И най-вече играе роля това, че когато си бил малък, не си можел да взимаш собствени решения, а са ти били давани наготово решенията на другия, защото са се тревожили, че няма да успееш да направиш свои.
Родителите не го правят с лошо, а от страх и тревожност. Просто пътят към ада е осеян с добри намерения. Те са го правили, за да те педпазят, без да разбират, че те предпазват от собствения ти опит и собствените ти грешки.
Но това не е важно сега - по-важно е настоящето и как да наваксаш.
Опитай всеки път като "зациклиш" да седнеш и да се опиташ кълбото от мисли да го разплетеш и да го подредиш спрямо ТВОИТЕ желания и нужди. Това е правилният ТВОИ път, с твоите решения и твоите грешки. Така няма да съжаляваш и да обвиняваш, а ще трупаш критерии.
Нищо на нашата възраст не е непоправимо - просто е важно да опитваш. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2
Страница 2 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Но това не пречи да опитаме, нали 
Вечер заспивам с тях, сутрин се събуждам с тях и само цикля ли цикля и усещам как започва да ми идва нанагорно и да ме изтощава емоционално.
Липсваше ми! Как изкара на морето? 
