Пуснато на: Чет Мар 27, 2008 5:05 pm Заглавие: Как да се преборя с натрапливите мисли?
Здравейте приятели,
ако има някой който се е справил с тези мисли успешно, моля дайте ми съвет, защото психотерапията не помага в моя случай, въпреки че от много време ходя.
моите мисли не са за чистота , мръсни ръце и подобни описани в специалицираната литература като типични за натрапливи мисли, а са свързани с взаимоотношенията ми с близки хора и факта , че когато общувам и нещо не ми допада, нямам смелостта да се противопоставя, а правя каквото другите искат , а не каквато е моята воля;
не мога на момента да отреагирам и на по-късен етап получавам вътрешен дискомфорт от това че не съм реагирала по мой начин, а по този който се очаква от мен и за това че съм направила нещо, което всъщност не съм искала?!
А от друга страна , ако откажа , после се чувствам виновна че не съм направила дадената услуга на близкия, при положение, че не ми е коствало нищо освен вътрешен дискомфорт, заради нежеланието ми към този човек, което е продиктувано от негово старо не добро отношение, което аз помня до гроб.
ani75 Здравей
Аз за съжаление не мога да ти помогна, защото това ми се случва и на мен. Не постоянно и за всичко но ми се е случвало,и тогава понякога мисля за нещото което съм казала или направила( или неказала, ненаправила) седмици след това. Знам че е безсмислено и искам да спра да мисля,но това все ми е в главата и не изчезва
Lady_to ми е казвала че съм много тревожна личност, и сигурно е заради това
Аз си мисля че е заради ниското ми самочуствие понякога, като съм в някаква такава дупка,тогава ми се случва, наистина незнам! Но мисля че някой от хората тук ще успеят да ти помогнат
Регистриран на: 08 Яну 2008 Мнения: 208 Местожителство: София
Пуснато на: Съб Мар 29, 2008 10:23 pm Заглавие:
Здравей, Ани75,
Ами първо - не наричай тези мисли натрапливи, ти сама споменаваш кое в псхиатрията се нарича натрапливост. А това, което описваш е чувствителност, ранимост, деликатност, прекалено възпитание , така че, не си прикачай сама етикети с диагнози , иначе всички би трябвало да си сложим поне по 2-3.
Страхувам се, че не мога да ти дам конкретна идея - аз съм привърженик на терапията, но ти пишеш, че не ти помага - на каква терапия ходиш? _________________ "Археологията търси факти... а не истината. Ако това, което търсите, е истината, часовете по философия са в другия край на коридора."
Здравей, Ани75,
Ами първо - не наричай тези мисли натрапливи, ти сама споменаваш кое в псхиатрията се нарича натрапливост. А това, което описваш е чувствителност, ранимост, деликатност, прекалено възпитание , така че, не си прикачай сама етикети с диагнози , иначе всички би трябвало да си сложим поне по 2-3.
Страхувам се, че не мога да ти дам конкретна идея - аз съм привърженик на терапията, но ти пишеш, че не ти помага - на каква терапия ходиш?
ходя на когнитивно поведенческа терапия, но няма ефект, ходила съм и на психоанализа доста дълго време, но като че ли имам личностови черти в характера, които не мога да повлиая с терапия, а те ми пречат определено и ми създават напрежение. Мога да дам пример с ревността. имам я в повече, и то не към мъжа, а към роднинскито ми семейство...
Регистриран на: 08 Яну 2008 Мнения: 208 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Мар 31, 2008 12:25 am Заглавие:
Двете терапии са много различни. Ти с коя от тях се чувстваш по-комфортно? Коя ти дава повече увереност?
Ако искаш не отговаряй, но бих те попитала - ако си от София - на какъв вид психоанализа ходи? При кого?
Наистина, нямам идея какво мога да ти кажа. Но пък не знам и каква е ситуацията около теб, може би би искала да разкажеш?
Иначе като алтернативи ми хрумва веднага за фамилна терапия, ако приемем, че поне част от семейството(към което изпитваш ревност) би се включило в нея - и ако проблемът е във отношенията ви. Група за собствен опит? - като място където по относително по-лек начин можеш да пробваш различни поведенчески стилове. Това е съвсем абстрактно, по принцип смяната на терапии и терапевти може да е сама по себе си фрустрираща. Като че ли въпросът е - какво се случва с теб в тези терапии? как се чувстваш? от какво имаш нужда - от какво ти ЧУВСТВАШ, че имаш нужда. _________________ "Археологията търси факти... а не истината. Ако това, което търсите, е истината, часовете по философия са в другия край на коридора."
Това, което описваш изобщо не е натрапчиви мисли. Това, което е е силна неувереност в себе си. Ревността е много нормален резултат, тъй като тази неувереност в себе си, те кара да си мислиш че ако не си добра - ще те изоставят и че всички други са по-добри от теб.
Ниската ти самооценка и неувереността ти, те кара да мислиш,, че всеки който те опознае няма да те хареса... както и за страха от отказ. Ако откажеш на някой, то той ще те изостави...ти не смяташ, че си достатъчно стойностен човек, че хората да искат да са с те.. а все едно само те използват... и е все едно... "ако му кажа НЕ, той ще отида при друга... или ще накарат друг да направи това...и ще си помислят нещо лошо за мен... ще си кажат "гледай я пък тая не може да направи ****, не ми направи услуга... много е зле... и тн".
Това всичко е прекалено ниска идея за себе си. Можеш ли да си спомиш някога да си била наказвана през децата в градината... или в училище... Спомняш ли си някаква случка, която да те е карала да се чувтваш ужасно засрамена от себе си? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Чудех се дали да изажа мнение относно проблема ти Ани75 и се радвам ,че lady-to го е направила защото напълно съм съгласна с нея.Според мен много точно описва нещата и ще е добре да се замислиш над написаното от нея. _________________ Да смяташ себе си за по-лош от останалите е една от най-жестоките прояви на гордост, която може да съществува - понеже е един от най-разрушителните начини да бъдеш различен.
Това, което описваш изобщо не е натрапчиви мисли. Това, което е е силна неувереност в себе си. Ревността е много нормален резултат, тъй като тази неувереност в себе си, те кара да си мислиш че ако не си добра - ще те изоставят и че всички други са по-добри от теб.
Ниската ти самооценка и неувереността ти, те кара да мислиш,, че всеки който те опознае няма да те хареса... както и за страха от отказ. Ако откажеш на някой, то той ще те изостави...ти не смяташ, че си достатъчно стойностен човек, че хората да искат да са с те.. а все едно само те използват... и е все едно... "ако му кажа НЕ, той ще отида при друга... или ще накарат друг да направи това...и ще си помислят нещо лошо за мен... ще си кажат "гледай я пък тая не може да направи ****, не ми направи услуга... много е зле... и тн".
Замислих се над това което си написала, и съм съгласна, чувствам, че хората само ме използват и ако откажа-ще ме изоставят. Навярно не е така, но да има нещо в детството ми, което ме е засрамвало и то не веднъж, а по-големият ми брат ми обръщаше внимание само, когато искаше нещо от мен и му го давах. В днешно време спрях да давам и вече и не получавам никакво внимание, все едно че не съществувам са. Зная, че съм с много ниско самочувствие и съм неуверена, но как да стана уверена и да си повдигна самомнението?!
Зная, че съм с много ниско
Това всичко е прекалено ниска идея за себе си. Можеш ли да си спомиш някога да си била наказвана през децата в градината... или в училище... Спомняш ли си някаква случка, която да те е карала да се чувтваш ужасно засрамена от себе си?
Ани75 само си ме цитирала, но не си написала нищо. Какво мислиш за това, което съм написала? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Ани75 само си ме цитирала, но не си написала нищо. Какво мислиш за това, което съм написала?
Замислих се над това което си написала, и съм съгласна, чувствам, че хората само ме използват и ако откажа-ще ме изоставят. Навярно не е така, но да, има нещо в детството ми, което ме е засрамвало и то не веднъж, а по-големият ми брат ми обръщаше внимание само, когато искаше нещо от мен и му го давах. В днешно време спрях да давам и вече и не получавам никакво внимание, все едно че не съществувам. Зная, че съм с много ниско самочувствие и съм неуверена, но как да стана уверена и да си повдигна самомнението?!
Значи много е важно да промениш посоката на мисленето си - само така можеш да преодолееш този проблем.
Ти казваш, че все едно не съществуваш, след като си отказала на някой... ще задам въпрос - колко пъти Ти се обади на тези хора, ей така да ги чувеш как са?
Много голяма част от хората правят тази грешка да смятат, че другите трябва да ги търсят и когато това не стане - се чувстват жертви. Приятлеството е двустранен процес - другият отсреща може да си каже "гледай тая Ани няма да се обади ей така да ме чуе...тя не ми е близка". Имаше една страхтна реплика, не си я спомням дословно, но идеята е такава - "Ако ти се интересуваш от хората, можеш да спечелиш много повече приятели, от колкото ако чакаш те да се поинтересуват от теб". Бих ти препоръчала Дейл Карнеги - Как да общуваме с хората..
Когато ти вярваш, че всички те използват и искат от теб само услуги - ти си заела позицията на ЖЕРТВА. Това е пораженческа, защитна позиция - когато обвиняваш другите, а ти си онеправдана...Когато мислиш по този начин - ти действаш по определен пораженчески начин и е нормално да получиш такава реакция. Замисли се, ако някоя твоя позната само когато ти и се обадиш тя се вижда с теб и не ти се обажда - дори да ти каже.. "как си бе, какво става с теб". Не го прави, защото си мисли, че ти няма да искаш да говориш с нея, защото нямаш нужда от услуга... Как ще се почувстваш?
Реалността от другата страна е друга. Ти не правиш крачка, защото СИ МИСЛИШ, че отсреща не искат да говорят с теб... а отсреща хората дори и не подозират това, че ти имаш нужда те да ти се обадят....Хората не могат да гадаят... и когато искаш някой да те търси и да се интересува от теб - трябва ти да покажеш това - като се интересуваш от него.
Естествено това не е всичко, което трябва да се осъзнае... но е една най-важна основа. Когато това се случи, хората ще те потърсят, ще се поинтересуват също...защото ти си направила крачка към тях. Когато започнат - ти ще се почувстваш по-уверена и чак тогава ще има нужда от крачка 2
Но много силно ти препоръчвам да се заислиш дали наистина не си приела една Жертвена позиция... когато откриеш, че това е така - трябва да го прекратиш. Да спреш да мислиш, че всички трябва да се въртят около теб... и за да получиш - трябва и да дадеш...Но не да ДАДЕШ УСЛУГА...А ВНИМАНИЕ, ЗАГРИЖЕНОСТ. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Права си , че съм заела жертвена позиция и обвинявам другите, а аз съм онеправдана, но това ми показва личният ми опит - от близките и приятелите. Преди аз ги търсех често и то просто за да ги чуя как са, а не за да искам услуга, тогава получавах внимание , но когато им потрябвам за услуга или просто да ми споделят нещо на рамото, да ги изслушам и разбера - добър слушател съм и умея да успокоявам хората. Но, ми стана болно в един момент от това, че те не ме търсят за да ме чуят просто аз как съм, и аз имам нужда от внимание, не само да давам, но и да получавам. Веднъж една близка ме попита защо съм спряла да я търся, след като я търсех редовно да се виждаме и тя откликваше, аз и отговорих, че ми се иска поне веднъж и тя да ме потърси и предложи среща, а тя ми отговори, че нямала такъв навик с никого?! Друга приятелка, като спрях да ходя само аз при нея, тя спря да ме търси, предлагах и да дойде някой път тя при мен - не и се разкарвало на нея?! Е, какво да си мисля?!
Имах навик да правя дребни подаръчета от сърце на близки и приятели по Коледа - никога не получих аз подарък, обаждах се на всички за празниците - мен най-редовно ме забравяха да поздравят.
Еми, промених се и аз спрях да ги търся, след като само аз се интересувам от техния живот , а моят не ги интересува... Две приятелки, които обичах и поканих на сватбата си не дойдоха - без обяснение и ме пиптат защо се сърдя и не ги търся вече, казах им, а те не се опит?аха да се извинят и да ме потърсят отново, чакат аз да ги потърся!... Просто горчив опит, или аз, със своето поведение предизвиквам такова отношение и не пораждам любов?! Може би съм много антипатична.
Виж как сама си усетила това, за което говоря - от другата страна. Обаче виж сега какво се получава... ти казваш - когато аз звъня...те не ме търсят... не е честно. Когато аз не звъня и на мен не ми звънят - пак горката аз... Т.е малко няма изход усещаш ли?
Да го кажа така... правя сватба и 2 приятелки не идват... аз си казвам "ок просто знам, че на тези хора не мога да разчитам за приятелство...аз не искам такива хора до себе си" ... в другия случай е " те не ме обичат, може би аз не съм достатъчно обра да бъда тяхна приятелка"...
Идеята ми е такава - всеки човек го разочароват през йивота му хора, на които държи. ВСЕКИ. Разликата е, че някой ще си кажат - майната им - аз не искам такива хора..а другите ще си кажат - ето...аз не съм добра за тях. Една и съща случка, може да се възприее по 100000000 начина. Ето тук идва твоята промяна, която трябва да се случи....В ТЪЛКУВАНЕТО на нещата.
Някои хора ги изоставят децата им, други са изоставени от най-близките си ...но за да преживееш, ти трябва да мислиш реално, а не пораженчески. И не крайно. Когато 2-ма човека са те разочаровали, разкарай тях от живота си, а недей да се променяш ти като пренасяш отношението към други, които не са го залужили. Това е като, когато зарежат някой - той после се държи гадно с другите жени/мъже... за да си го върне. Но ти реално наказваш другите за нещо, което не са направили.
Т.е някой не е оправдал очакванията ми - ок довиждане. Но когато се появи друг... аз пак ще подходя с добро, не винаги грешката е в мен пък.
Колкото по-голям става човек, толкова по-малко истински приятели има до себе си... максимум 1-2ма са приятелите - истинските. Останалите са минаващи...но не си заслужава заради тях.. да страдаш ти.
Аз имам 100 човека, които когато имат проблем ми се обаждат, защото имат нужда от разбиране и съвет...но когато аз имам проблем - аз искам само 1 или 2-ма човека да са до мен - мъжът до мен и най-добрият ми приятел...другите знам, че няма да ме разберат - и не го искам от тях. Но когато те ми се обадят - не го правя, защото искам после те да ми го върнат... а защото аз съм такава. Повечето хора не са така. Те не искат да слушат чуждите проблеми... и не мога да ги виня изобщо - ако искаха щяха да учат за терапевти _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Да, би трябвало да си кажа, че такива хора около мен не ми трябват и да продължа на пред, а не да мисля, че аз не съм достатъчно добра и да се самобичувам с вина и дълг и угризения. Но, напоследък преживях огорчение не само от две приятелки, а и от близки роднини, с които бяхме в братски/сестрински отношения и във важен за мен момент те също ме огорчиха с отношението си. Като се натрупат приятелите и близките и са сходни огорченията, как да не си задам въпроса, че нещо моето поведение не е ОК? Може би си права, че колкото по-голям става човек, толкова по-малко истински приятели близки остават, може би такъв е живота?! А, може би аз имам по-голяма нужда от обич и приятелство, от колкото другите хора?! Незнам, но напоследък ми е все по-трудно да открия хора, с които да ми е приятно да общувам и да се срещам, повечето ми се струват безпардонни и нахални, което ме отчуждава и отдалечава, защото не ми харесват , но не може всички да са тактични, съобразителни и внимателни, а ми се иска да съм обградена с такива хора около себе си. Благодаря ти за активното участие и разбиращите и верни отговори.
Ани...чувала съм случаи за сестри се съдят, бащи съдят децата си за имоти и какво ли не. Разбира се, не искам да кажа че човек никога не е виновен напротив - тази самокритика, ако е обективна е много градивна. Но да го кажа така... има 3 нива...едната крайност са тези, които изобщо не намират вина в себе си никога (това са арогантните хора, самотните и обвиняващите другите за всичко хора), има и хора които пък за всичко обвиняват себе си - жертвите. Е сама разбираш, че истината е някъде по средата. За някои неща си виновна ти... за други - просто трябва да приемеш нещата, че се случват.
Просто трябва да потърсиш и друга алтернатива освен - АЗ СЪМ ПРИЧИНАТА.
Когато ти си с нагласата, че всички те използват и ти не си добра - за теб общиването и самите хора, стават отговорност. "ами ако и с този човек стане така и той ме остави, това още повече ще ми докаже че съм некачествен човек и ще се депресирам повече"... За това, за да не се провалиш - ти се отдръпваш. Естествено подбираш определен тип хпра, които да са близки до теб -т.е неуверени хора, егоистични хора..(несъзнателно) и естествено те действат по този начин и отново правят онези неща, които те карат да се отдръпваш. Така влизаш в един омагьосан кръг. Нахаканите те плашат, не ти харесват - защото те са уверени в себе си... а тъй като това е твой комлекс, че го нямаш - им се дразниш. Но именно тези хора, ще ти развалят кръга. Именно един уверен в себе си човек, може да ти даде различната посока... и на поведение, и на хъс.
Но най-важното е - НЕ ТЪРСИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ТОВА, КОЛКО НЕКчЕСТВЕН чОВЕК СИ - ТЪРСИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ТОВА, КОЛКО КАчЕСТВЕН СИ. Когато настройката ти е, че ти си некадърна - ти търсиш несъзнателно подкрепленя на тази теория. Опитай да смениш теорията. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1051 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Юли 01, 2008 2:54 pm Заглавие:
semiotika написа:
МНОГО Е НЕЕТИЧНО ДА ДАВАШ ПРОФЕСИОНАЛНИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ ПО ВЪПРОСИ ,ПО КОИТО НЕ СИ КОМПЕТЕНТЕН
А ти защо постоянно критикуваш?И то човек,който помага на доста хора с проблеми в този форум!
Изкажи си твоето мнение,ако смяташ че можеш да помогнеш! _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Така е - права е Бибини. Леди-то винаги е готова да помогне на много хора и го прави.Всеки носи глава на раменете си и преценява от какво да се възползва.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
, така че, не си прикачай сама етикети с диагнози 
, иначе всички би трябвало да си сложим поне по 2-3.
