Психология

zhenshen

Здравейте, всички!
Имам нужда от съвет. Съпругът ми почина преди месец, а аз все още не мога да кажа на дъщеричката ни, която е на 4г и 8мес, че баща и вече не между нас. Тя определено усеща че нещо не е както трябва. Избягва да говори за баща си. Много Ви моля помогнете ми! Не зная как да и кажа такова нещо! Crying or Very sad

lady-to · Пуснато на: Пон Мар 31, 2008 3:50 am Заглавие:

Здравейте,

Първо искам да ви изкажа съболезнования за смъртта на съпруга ви. Сигурна съм, че е ви е ужасно трудно и че това е тежък момент и за детето. Това, което аз бих казала е да не я лъжете, че е заминал или е някъде. Разбира се е много трудно човек да е откровен с едно 4 годишно дете. Аз лично бих ви препоръчала да се обърнете към психолог, който да помогне и на двете ви да приемете тази загуба. Предполагам и за вас е труден момент и би било полезно да преминете този етап със специалист.
Ако обаче тази алтернатива не е приемлива за вас, това което бих ви казала е да й го кажете с нейни думи. Че татко вече го няма и (незнам до колко вие сте вярваща и как приемате смъртта). Обяснете й така, както вие си я обяснявате. Някои хора вярват, че има рай. Други че хората се прераждат, трети, че господ си ги прибира при него. Това, което вие вярвате - това кажете й на нея на разбираем език.
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

July · Пуснато на: Пон Мар 31, 2008 7:38 pm Заглавие:

Здравейте, zhenshen,
Моите съболезнования, минавате през много тежък период.
Моля да ме извините, ако бъркам, но..дали Вие писахте в dir.bg - клубове, наука, хуманитарни науки, психология? Ако не сте, тогава - на 2 страница, ope4alena, има такъв въпрос и може би отговорите там биха могли да Ви бъдат от полза.
Ако, това е Ваш въпрос, тогава, разбирам, че Ви е изключително трудно и получените отговори с нищо не Ви помагат. Тогава, бих Ви попитала кое е това, което Ви обърква в тях, може би Ви кара да ги отхвърляте? От какво друго чувствате, че имате нужда? Какви са Вашите собствени съмнения, страхове, въпроси?
Може би..Ви е много трудно да кажете на дъщеричката си, защото..самата Вие не сте готова да примете тази реалност?
Кое би Ви помогнало-на Вас самата?
_________________
"Археологията търси факти... а не истината. Ако това, което търсите, е истината, часовете по философия са в другия край на коридора."

zhenshen · Пуснато на: Пон Мар 31, 2008 10:49 pm Заглавие:

Да в дир-а отново съм аз. Пробвах да обясня на дъщеричката си по-този начин. Обясних й че тати е много болен и може да отиде на небето при дядо Господ. Че там няма нищо да го боли и ще ни гледа и пази от там. Но отговорът й е: мамо, аз не искам тати да отиде на небето! Ако отиде там аз много ще плача! Знам че тати няма да умре!
И очичките й се пълнят със сълзи. При което аз отивам в другата стая и аз започвам да плача. Пробвах вече на 3 пъти по този начин да й кажа, но резултата е един и същ! Crying or Very sad

И така все още не мога да намеря сили в себе си да й кажа...а детето вижда и разбира, че не всичко е както трябва. И страда...
Страхувам се че по-този начин я травмирам и в същото време нямам смелостта и силата да й кажа. Crying or Very sad

За това отново търся някакъв начин по-който ще може най-леко да приеме липсата на баща си.

lady-to · Пуснато на: Пон Мар 31, 2008 11:18 pm Заглавие:

Здравейте пак,

Моето лично мнение е, че би било добре да посетите специалист - детски психолог, с чиято помощ да извървите този път. Това е тежко събитие за възрастен, какво остава за едно дете. Важно е постепенно то да научава нещата и да ги осмисля и приема. Такава новина - знаете и по себе си, не се казва и приема отведнъж. Нужно е много търпение, за да се преживее тази загуба, която вие като потърпевша не можете да имате, защото всяка дума на детето се забива във вас и то вижда, че вие страдате... и че нещо много лошо е станало и то се страхува. Това не може да се съобщи, това се преживява и приема - а това отнема време, търпение и внимание. Сигурна съм, че вие самата още не можте да приемете станалото и не сте го преодоляли - за това няма как вие да предадете този момент на детето ви, без страх и тъга.
Един специалист може да ви помогне и на двете да преминете през този труден момент. Аз бих ви го препоръчала. Мисля, че няма мнение което да ви даде указания и успокоение, защото няма реплика, която да ви успокои и която да побира цялата тази тъга в себе си. Няма реплика, която да запълни празнината у вас и у детето ви. За това си мисля, че отговорът не може да бъде намерен във форум. Това е важен момент в живота и на двете ви и е по-добре да ви напътства човек, който разбира от това, докато се почувствате по-спокойна и уверена и детето ви също.
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

July · Пуснато на: Вто Апр 01, 2008 1:12 am Заглавие:

Здравейте, zhenshen,
Знам, че е съвсем безсмислено за Вас, но все пак..много съчувствам на болката Ви. И..се чувствам много безпомощна да Ви дам съвет, за който да знам, че е добър. Затова, моля Ви, приемете думите ми само като човешко съчувствие и лично мнение, не като професионален съвет. Питам се, дали сте сами двете, има ли около Вас някой, който да Ви помага и подкрепя в този период. Или - можете ли да отидете при баба, дядо, други роднини, които биха могли да споделят с Вас мъката Ви и грижите за дъщеричката Ви? Ако имате мъничко вяра в психологичната помощ, също бих Ви препоръчала да се обърнете към психолог - някой, за който знаете, че е добър и по възможност, има опит с дечица, претърпели загуба. Или, някой на когото самата Вие бихте могли да се доверите, за да поговорите за Вашите преживявания. Болката зза детенцето Ви няма как да бъде избегната, Вие го разбирате, мисля си, че има смисъл да поговорите за болката във Вас, страховете Ви за детенцето, очакванията Ви как то би реагирало, защото те Ви спират, не Ви позволяват да вземете решение или да го реализирате. Разбирам колко много Ви е страх, но личното ми мнение е, че това не е новина, която може да се каже постепенно. Дъщеричката Ви вижда и усеща, че нещо не е в ред, започнатия и недовършен разговор поддържа в нея страх, напрежение, тревога, които неизбежно ще завършат с болка и отчаяние. Това не намалява болката, само удължава страданието, мисля си, че ако нещата се кажат, това ще даде възможност да се говори за тях, ще Ви даде възможност да страдате, защото страданието вече съществува, но е забранено за изговаряне. И най-вероятно така е и за нея.
Надявам се, не Ви наранявам с думите си, не зная дали са верни, много бих искала да Ви помогна, но не съм сигурна как бих могла. Ако искате да питате, просто да поговорите..тук съм.
_________________
"Археологията търси факти... а не истината. Ако това, което търсите, е истината, часовете по философия са в другия край на коридора."

July · Пуснато на: Пет Апр 04, 2008 2:22 am Заглавие:

Здравейте, zhenshen,
Не знам дали все още поглеждате в тази тема. Говорих за Вас с Весела Банова, която малко познавам лично, но от години чувам отзиви за нея като за много добър детски психолог. Нейното мнение потвърждава моето, че Вашето дълбоко страдание и Вашата загриженост и страх за дъщеричката Ви (или всички други чувства, който без съмнение Ви натоварват в момента) са това, което е добре да изговорите и споделите с някой, за да може да ги преодолеете дотолкова, че да съобщите на детенцето за смъртта на баща й. Бихте могли да отидете в офиса на Асоциация Дете и пространство на ул. Раковски 146, дясно стълбище, втори етаж и да говорите с нея. Или, ако искате мога да Ви изпратя телефона й.
Ако не сте от София, аз приемам мнението й като експертно, защото има много практически опит, може би има смисъл да го обмислите и да потърсите добър психолог там където сте.
_________________
"Археологията търси факти... а не истината. Ако това, което търсите, е истината, часовете по философия са в другия край на коридора."

trol · Пуснато на: Пет Юни 13, 2008 5:25 pm Заглавие:

Здравейте!
Детето Ви е достатъчно голямо, така че му кажете истината както я усещате. Вие най-добре си познавате детето и ще намерите най- подходящия начин да му обясните случилото се, макар и ненавременно събитие.
Търсенето на помощ е първата стъпка. Надявам се да сте направили и втората-да сте му обяснили с много любов, каквато съм убедена че имате, ситуацията.

zhenshen

Здравейте, отново!
Благодаря Ви, че ми дадохте съвети и подкрепа в тези ужасни месеци за мен! Казах на дъщеря си точно преди 40-те дена на баща й. Тежко го прие и това го очаквах. Сега обаче пак се притеснявам за нея - сега отказва да говори за баща си Crying or Very sad

Когато ние започнем да говорим за него тя променя веднага темата!
Не зная какво да правя! Опитвам се да я накарам да ми обясни защо прави така, но тя мълчи! Ще ми помогнете ли и този път! Много ще съм Ви благодарна!

lady-to · Пуснато на: Нед Юли 20, 2008 5:20 am Заглавие:

zhenshen здравейте отново,

Това е много хубави, че сте събрали смелост да й кажете. Това, че се е затворила за тази тема е много нормална реакция, тъй като тя не разбира какво ства, но усеща, от това, че вие сте разстроена - че е нещо лошо и сериозно.
Не я насилвайте да говори за него. В никакъв случай. Не я подпитвайте и разпитвайте, не я карайте да говори. Изчакайте тя да го направи първа - когато стане готова. Не започвайте вие разговор за него - но ако тя ви попита нещо за него или поиска да говори за него - трябва да откликнете широко. Но пак - ако тя дойде и ви попита нещо за него - отговорете и искрено, без да овъртате и измисляте лъжи. Бъдете искрена и й отговаряйте на нейните въпроси, но дори и да започне тя разговор - не изполвайте това, като зелен сжетоар да я разпитвате. Отговаряйте толкова, колкото ви пита тя. Тя сама знае дозата си - колко може и какво иска да знае. Просто следвайте детето си - то знае най-добре кога е удобния момент и какво трябва да знае.

Много е малко времето - един възрастен човек не може да приеме смъртта, камо ли малко дете. Тя просто усеща, че става нещо лошо и тежко, защото вие го излъчвате и това я обърква, защото не го разбира. За това, когато емоцията поутихне, тя ще се опитва да го проумее и ще задава въпроси. Много е важно да й отговаряте с охота, да покавате, че това е отворена тема. Но в никакъв случай не я карайте да прави повече, от колкото е готова.

Когато тя започне да се открива за тази тема - трябва много плавно да се въвеждат емоциите, свързани с този момент. Можете да й кажете да "нарисува картинка за тати" - или "нарисувай какво искаш да кажеш на тати". Няка да се опитва да подрежда мислите в главичката си, чрез рисуване. Така вие ще можете да виждате какво се случва, а тя да излива емоциите си. Когато се опитате да тълкувате картините - правете го заедно "какво е това тук?, защо си нарисувала това тук?" За да и каже какво е вложила, когато е рисувала дадено нещо. Докато тълкувате рисунките - вие ще говорите за проблема - първо косвено, чрез друго нещо (рисунките), и чак по-късно - за самия него.

Много бавни стъпки правете и я оставете тя да ви води. Тя знае най-добре как да го нарави. Вие просто бъдете там, когато има нужда. Трябва да и говорите спокойно, без да плачете - за да не се плаши от случилото се, да се опита да го приеме спокойно.
Това ще е много тръдно за вас, но мисля, че заедно с нея - и двете ще минавате по един и същ път - приемането на случилото се. Тя може да помогне на вас - и вие на нея.
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

trol · Пуснато на: Пон Юли 21, 2008 6:54 pm Заглавие:

Здравейте отново!
Щом сте казали истината, сте успели да овладеете "проблема" на 80%.
А това съвсем не е маловажно.
Оттук нататък Вие ще сте единственият пример за подръжание на това дете. Ош Вас ще зависи как то щи приема "нещата". Смятам че, трябва да продължите да живеете, както до сега. Ако покажете на детето, че
животът продължава, че Вие пришемате положението за нормално, на него ще му бъде по лесно да се справи.
" Не давай съвет, ако той не бъде поискан." Но не избягвайте и "неудобните " теми /Къде е той сега? А вижда ли ме? Обича ли ни?/
Създайте ангажименти на детето/ Купете рибки.Вземете улично кученце на което кола е убила майка му./
Дайте примери с други хора , семейства, които са в същото положение. Обяснете , че това би могло да се случи на всеки.
Покажете на детето , че Вие сте превъзмогнали болката и се усмихвайте по-често/знам че е трудно/.