Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1315 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Апр 02, 2008 2:41 pm Заглавие: Защо след разправии секса е по-страстен?
Замислих се над този въпрос тия дни.Поне при мен и мъжа ми става така.Не знам дали при всички е така?
Но след разправии/особено след сцени на ревност от негова страна / идва момент,в който не си говориме,а после се сдобряваме и като правиме секс-той е много по-страстен и бурен.Дали е нормално това явление или е само частен случай? _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Защото след настъпилия конфликт отново си преживял интуитивно цялата тежест от заплахата за потенциална раздяла с любимия човек със всичките и горчиви последствия и съвсем естествена реакция е да се опиташ да я предотвратиш чрез пълно отдаване и страст,когато това е възможно.Така именно и даваш воля на истинските си чувства на любов и привързаност към отсрещната страна. _________________ Само Истината те прави свободен!!!
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1315 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Апр 04, 2008 10:40 pm Заглавие:
Благодаря ти Dedoto за отговора.
Но пък си мисля,че не е нужно да се получава така.Защо само след скандал се замисляме за потенциалната раздяла с партньора?Не може ли да мислиме преди да стане този скандал?Всъщност да се замисляме как постъпваме и какво говориме,а не след поредната грешка.Защото всеки човек си има праг на търпимост и в даден момент потенциалната опасност може да стане реална. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Но пък си мисля,че не е нужно да се получава така.Защо само след скандал се замисляме за потенциалната раздяла с партньора?Не може ли да мислиме преди да стане този скандал?Всъщност да се замисляме как постъпваме и какво говориме,а не след поредната грешка.Защото всеки човек си има праг на търпимост и в даден момент потенциалната опасност може да стане реална.
Ами нужно е,Банбини,защото сме хора и постоянно се учим...
Въпроса е,че в определен момент спираме да се опитваме да бъдем хора,изчерпваме се -забързани и изморени,забравяме какво е наистина да обичаме ближния си,да творим условия и да създаваме възможности за личностен конфорт,понасяме се по течението и гледаме на живота консуматорски на принципа на най-малкото съпротивление...Започваме да критикуваме,да изискваме,да обвиняваме,ставаме слепи за истинските ценности,докато не попаднем в някой словесен или житейски ураган и не осъзнаем къде се намираме.Затова донякъде тези дисхармонични отношения са необходимост.Те са един естествен коректив на човек.Поне според мен.
Лично аз предпочитам въобще да не мисля за потенциална раздяла при една връзка,защото придобивам чувството на обреченост,на безпреспективност,а това наистина сковава чувствата на човек,обърква,дистанцира ...
Неотдавна си мислех иначе за прага на поносимост.Какво е всъщност той?Моят се оказа неподозирано голяма величина и в същото време човешки малък.Как ти звучи това?! _________________ Само Истината те прави свободен!!!
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1315 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Апр 04, 2008 11:28 pm Заглавие:
Dedoto,и аз не искам да мисля за потенциалната раздяла с любимия човек по принцип.И си много прав за всичко,което си написал.Но това са въпроси,които съм си ги задавала доста пъти.И съм си отговаряла по свой си начин.Донякъде съвпадат отговорите ти,донякъде не съм могла да си отговоря достатъчно добре аз.Така ми се изясняват повече неща.
Затова и пуснах тази тема-интересно ми е да разбера как мислят другите/и особено хората от мъжки пол/ Затова ти благодаря,че се отзова и изказа своето мнение _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1315 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Юни 13, 2008 11:05 pm Заглавие:
Dedoto написа:
Неотдавна си мислех иначе за прага на поносимост.Какво е всъщност той?Моят се оказа неподозирано голяма величина и в същото време човешки малък.Как ти звучи това?!
Впрочем прага на поносимост при различните хора е различен.Това значи,че при някой хора адреналина се качва много бързо,при някой по-бавно.Понякога можеш да изтърпиш много ,а понякога много малко и да ти кипне от нещо елементарно.Мисля че при всички хора хем е неподозирано голяма величина,хем е човешки малък.Когато бях тежко болна този праг беше нечовешки голям,но ситуацията ме накара да изтърпя докрай,за да оцелея и оживея.Но в работата например има моменти,когато този праг изведнъж изчезва и избухвам.Не е често,но като се случи - да не ми е насреща никой.Та си мисля,че понякога това понятие зависи от много неща,от ситуацията,от важността на проблема и т.н. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
