Регистриран на: 11 Апр 2008 Мнения: 3 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Апр 11, 2008 6:01 pm Заглавие: Моля за съвет! Момченце на 2.5 годинки...
Здравейте, всички! Бих искала да получа съвет във връзка със стратегията ни за възпитание на нашия младеж, който е на 2 години и 5 месеца. Става въпос за това, че имам известно безпокойство, предизвикано от прекалената отстъпчивост и тотална липса на агресия у сина ми. Много е общителен и много добронамерен към останалите деца, но както е известно повечето от децата притежават доза агресивност и моето момченце отстъпва без противодействие вещите си..Това ме смущава, защото намирам, че е твърде отстъпчив за малко момченце. Той сравнително рядко предизвиква лошо отношение към себе си, защото е дружелюбен, но отвреме-навреме се случва някой да го блъсне или да му дръпне от ръцете играчката, а той не драматизира (т.е. не плаче), но търси мен да взема отношение. Според вас редно ли е да му давам съвети да се защитава по-упорито? Благодаря предварително!
Моето лично мнение е, че детенцето ви е прекалено малко, за да проличи такъв проблем или да се обучава да се защитава. На едно 2 годишно момче да го научиш да си защитава играчките е много трудна задача. Той самия още не е толкова съзнателен, че да разбере. Това, което описвате мисля, че е съвсем нормално. Детето ви е добро Общо взето проблемните деца са агресивни, и вече толкова сме се изкривили, че когато не е лошо е странно.
Аз мисля, че не трябва да го поставяте толкова под лупа за момента. Той е само на 2 годинки. Ако, когато порастне още и тази добронамереност му пречи в училище или където и да е - чак тогава може да се мисли за разговор. Но щом нещо то не се чувства зле, и не създава и проблем на околните - само за "защото другите деца са други" на тази възраст, ми се струва незначително.
Наслаждавайте се на детенцето си и се радвайте на това, че е общително и не е егоистче. Щом е общително, и то самото не се стресира от това, че му взимат играчката - значи всичко е в рамките на нормалното _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Аз съм съгласна до някъде с Лейди ,моя син е на 3.5г. и е същия,или по скоро беше до като не тръгна на градина. Никога не съм си поставяла за цел да го озлобявам срещу другите деца както правят за съжаление много родители(да не е куче да го насъсквам). Но като тръгна на градина се наложи да го уча да се защитава, защото и той така си стоеше без реакция ,блъснат го, вземат му всичко от ръцете и той само мрънка и не се защитава. А това не е чак толкова хубаво, искам сина ми да знае че е "важен"и да може да се противопостави когато е нужно за да се защити. И мисля че колкото по рано разбере това си право, толкова по добре. И така след доста приказки и обяснения сега половин година по късно,нещата са по добре
Не знам дали това се дължи на моите усилия или той просто порасна и захитря, но резултат има ,а аз съм си доволна
Регистриран на: 11 Апр 2008 Мнения: 3 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Апр 11, 2008 7:42 pm Заглавие:
Благодаря, момичета! Но все пак как ме съветвате да постъвм, ако детето търси помощ от мен? За да стане по-ясно, ще ви разкажа две случки от последните дни. Миналият ден синът ми и едно по-голямо момиченце се сбутаха на пързалката и аз му казах, да пусне момичето да се качи първо, а оттогава той приканва всички деца (дори тези, които съвсем нямат намерение да се качват на пързалката ) да минат пред него. А вчера братовчед му го блъсна така силно и грубо, че момченцето ми падна от пързалката, уплаши се и след това дълги часове се свиваше, примигваше и се криеше в мен, щом братовчед му го доближи..Тези от вас, които са майки, ще ме разберат за това, което изпитвам, когато го виждам разочарован и уплашен. Иначе е много самостоятелен, иска всичко да прави сам, но явно такова поведение го обърква до такава степен, че да търси от мен да го защитя..а пък тактиката с отвличане на вниманието не винаги работи и се изкушаваме вече да го учим да се защитава по-настойчиво.
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1085 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Апр 11, 2008 9:45 pm Заглавие:
Има различни деца.Моята дъщеря е на 2г. и 3м. , а е доста по-агресивна от деца дори по-големи от нея,даже и момчета.Това и идва отвътре.Ние с моя мъж постоянно говориме че така не е правилно.Тя обаче си прави на нейна глава нещата.В даден момент ме хваща срам,защото хората ще си помислят че ние я учиме да е такава.
Според мен родителите с по-агресивни деца трябва да са там и да се намесват понякога,за да се избегнат някои неприятни ситуации.Колкото до твоето дете - недей да го учиш да е агресивно.Понякога ако се налага - ти се намеси.За да усети детето че не е само.И да може да е спокойно.Преценявай според ситуацията.Има моменти в които не е нужно.Аз съм се намесвала единствено ако друго дете започне да удря или да бута Криси.Иначе ако взимат играчки и тя не реагира - няма смисъл да се намесвам.Тя ще вземе на друго дете нещата и така.
Общо взето е сложно и за всяка майка явно този етап е изпълнен с емоции,но според мен е нужно малко по - спокойно да приемаме тези неща.
С времето нещата се наместват. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Аз съм съгласна с Бибини - нещата се наместват. Това, което може би е хубаво да направите е когато потърси вие да решите проблема да му казвате не само той да го направи ами и КАК да го направи. Т.е вместо вие да се намесите, да му кажете как той да излезне от тази ситуация. Така той ще се понаучава как сам да се справя и ще придобива увереност в себе си. Не е идеята да не го заблезвате или да сте пасивна - но да не сте вие активната. Вие го учите - той действа. И естествено - нека решенията, които му давате да не са агресивни, а справедливи
Така мисля и вие ще сте по-спокойна и детето ви ще се учи да е самостоятелно. Не очаквайте всичко да му идва отвътре. Понякога е по-добре, че такива неща не му идват отвътре, но се научава да се справя със ситуации, които го изискват. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1085 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Апр 11, 2008 10:22 pm Заглавие:
lady-to,съгласна съм с теб.Не казвам да се намесва само тя,а с първоначалната намеса да даде кураж на детето си и да му обясни как да се справи само.Защото децата когато са притеснени,ако не им идва отвътре няма да имат смелостта да реагират,ако не подадеш "тон за песен" Поне според мен е така.Доста време изкарвам по градинките с много и различни деца.Разбира се - това са мои лични наблюдения. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Така е. Както и да се случи - идеята е важна..да се създаде пример у детето да се справя със ситуации, които го изискват. Само в тях. Не да се променя характера на детето или да се акцентира на това да не остава "по-назад". Понякога ние имаме проблеми с това, че не сме важни или да не сме "по-долу" от другите. Но децата ни ги нямат тези предрасъдъци и не е нужно да отвръща, само защото иначе не изглежда готин. Съгласна съм обаче и с Гага, че има ситуации, които изискват защита и само за такива ситуации - детето трябва да се потготви да се предпазва. Но не да се променя модела на поведение. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1085 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Апр 11, 2008 10:44 pm Заглавие:
Естествено,че има и такива ситуации в които се налага да се защитават.Не го отричам.И точно затова смятам че когато детето не е агресивно е добре.Не трябва да се създава това усещане "да не си по-назад " или " по-долу ".И че наистина не трябва да се опитваме да променяме характера и поведението на детето.Особено щом Ава казва че иначе е много самостоятелно момче и иска всичко да върши само.Това за мен е много хубаво.
Няма причини за притеснение според мен.Но може би в тая възраст децата са най-непредсказуеми и трудно можем да разбереме,защото се вълнуваме от всяка тяхна стъпка и приемаме нещата много присърце. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Регистриран на: 11 Апр 2008 Мнения: 3 Местожителство: София
Пуснато на: Съб Апр 12, 2008 3:06 am Заглавие:
Още веднъж - благодаря, момичета! Нещата взеха да ми се избистрят и с ваша помощ се надявам да успея да постъпвам според ситуацията, но това, което е много ценно, е наистина да му давам съвет какво да направи, а не да се намесвам пряко, което много ми допада, защото поначало се числя към майките, които наблюдават по-отдалеч детето си с предимство към самостоятелното справяне с обикновените житейски ситуации. Иначе притеснението ми донякъде е свързано с това, че основно сме само двамата с моят малчо (таткото работи до късно и по-често няма възможност да излиза с нас), а пък ми се струва, че е много ценно за малките момченца да наблюдават по-често и мъжкия модел на поведение. Ще ви държа в течение на нашия случай
Много ще се радвам да ни държиш в течение. Не се притеснявай - баща му си има влиянието. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Става въпос за това, че имам известно безпокойство, предизвикано от прекалената отстъпчивост и тотална липса на агресия у сина ми. Много е общителен и много добронамерен към останалите деца, но както е известно повечето от децата притежават доза агресивност и моето момченце отстъпва без противодействие вещите си..Това ме смущава, защото намирам, че е твърде отстъпчив за малко момченце. Той сравнително рядко предизвиква лошо отношение към себе си, защото е дружелюбен, но отвреме-навреме се случва някой да го блъсне или да му дръпне от ръцете играчката, а той не драматизира (т.е. не плаче), но търси мен да взема отношение. Според вас редно ли е да му давам съвети да се защитава по-упорито? Благодаря предварително! 
Общо взето проблемните деца са агресивни, и вече толкова сме се изкривили, че когато не е лошо е странно.
