Психология

deanne · Пуснато на: Чет Апр 17, 2008 5:28 pm Заглавие:

Според мен човек изразява по този начин болката си, когато не може да говори, не иска да говори или му е трудно да говори, защото няма да бъде разбран, защото не иска да тревожи другите.
За самоубийството според мен си трябва продължително обмисляне, първо за да си сигурен, после да отговориш на въпросите как, къде и кога, но това е продължително обмисляне, а битките които се водят с разума или супераз-а са отделни моменти, моментите в които той се наранява.
Разликата м/у двете поне на мен ми се вижда много малка-единият иска да се оттърве от болката завинаги независимо от цената, а другият иска да се оттърве от нея, но все пак да остане жив. Но не пречи един самонараняващ се човек да се самоубие, затова и границата е почти никаква.
_________________
Sad and crying

lady-to · Пуснато на: Чет Апр 17, 2008 5:49 pm Заглавие:

spell · Пуснато на: Чет Апр 17, 2008 6:04 pm Заглавие:

Да,разбирам те.Като казвам "разума"имам вредвид "разумното",това,което всички познаваме като "разумно".Мисля,че и двете говорим за едно и също нещо,но с различни думи.. Wink

Има и нещо друго-в тези моменти,в които човек се самонаранява,като гледам назад,си мисля,че е доста трудно да бъде определено какво е съзнателно и какво безсъзнателно...Човек потъва...Това,което ти познаваш като "себе си",се размазва,отделя се,губи се....Това,което в нормалното състояние познаваш като "съзнателно",предминава на по-заден план...Не знам как да го обясня просто....

Deanne,права си.Но има нещо друго-всички сме попадали в ситуацията,в която изпитваме болка,а не искаме или няма с кой да поговорим.Но ЗАЩО хората,които се самонараняват,избират точно този начин да изрази болката си?Тук е разковничето.Аз не знам как да го обясня...
Трудно ми е понякога да кажа точно каквото искам...

deanne · Пуснато на: Чет Апр 17, 2008 6:16 pm Заглавие:

Това за преминаване на съзнателното на заден план, мисля добре си го обяснила, щото поне аз го разбрах, за другите не знам.
Да, всеки изпада в такава ситуация, но едно е да изпадаш в такава ситуация два пъти в годината за по ден, два, а е друго ако тази болка те тормози дълго време, тя се натрупва и има нужда да излезе по някакъв начин и след като другите начини са невъзможни остава само този.
До голяма степен си зависи и от човека има хора, които като видят кръв аха-аха и ще припаднат, е как го виждаш този да се нарани, има и такива, които са толкова самовлюбени, че не дават и косъм да им падне от главата. Всичко си е до човек, честота на болката, начин на изразяване и причини за болката-това е като комбинация отключваща нещо, не набереш ли верните цифри нищо не става. Затова зависейки от толкова много неща всичко изглежда обобщено и затова е трудно да се каже защо всички хора избират този начин, по-лесно е да се каже защо този човек избира този начин.
_________________
Sad and crying

lady-to · Пуснато на: Чет Апр 17, 2008 6:19 pm Заглавие:

Ами незнам дали говорим за едно и също Smile

Аз лично смятам, че са две доста различни неща - но наистина няма как да го обясня по-добре от горе... просто мноооого други неща има.
Но идеята е ,че наистина разковничето не може да се открие тук от нас. Ключът е у човекът с тези проблеми и неговите разкази.
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

spell · Пуснато на: Чет Апр 17, 2008 6:28 pm Заглавие:

Deanne,
Ако говорим за "изпадането в такава ситуация" и честотата....Ами представиси това да ти се случва поне 3-4 пъти в месеца...След това се случва един месец почивка ,след това пак....

За хората-имах приятелка,за която можеше да се каже,че беше доста "чувствителна" по отношение на тялото си ,пък и вида на кръв й беше общо взето доста неприятен.Дълга история с нея,накратко ще кажа как тя реши "проблема"(понеже,не знам защо,реши да вземе пример от мен и да накара по тоя начин майка й да й обърне внимание........):прободе се с една игла......Чисто,без особени белези...Еднократно.

Lady,
може и аз да не те разбирам...И аз като selfkiller се опитвам да правя няколко неща едновременно,но няма как.. Smile

deanne · Пуснато на: Чет Апр 17, 2008 6:40 pm Заглавие:

Не ми е нужно много много да си го представям. Изпадането в такава ситуация не е приятно, лошото е когато се превърне в навик. Значи представям си го горе-долу всяка седмица и месец почивка, гадно е това че с месеца почивка ти се струва, че си се оправил. Но нали не е по-често, защото може да е, няма да те карам да си го представяш.
Щом не е наркоманка, и го е направила само с цел внимание, то решението е ясно, майка и да и обръща повече внимание, да я слуша, да правят нещо или повече неща заедно.
_________________
Sad and crying

July · Пуснато на: Пет Апр 18, 2008 6:55 am Заглавие:

semiotika · Пуснато на: Вто Юли 01, 2008 4:03 am Заглавие:

МОЛЯ НЕ СИ МИСЛЕТЕ,ЧЕ СТЕ ОТКРИЛИ ТОПЛАТА ВОДА.ПРОЧИТАНЕТО НА ЧУЖДА СТАТИЯ НЕ Я ПРАВИ ВАШЕ МНЕНИЕ.

СТИГА С ИСТОРИИ ПРЕДСТАВЯНИ ЗА ЛИЧНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ Exclamation

Bibini · Пуснато на: Вто Юли 01, 2008 2:41 pm Заглавие:

semiotika

“След като се порежа, се чувствам облекчен и по-малко тревожен. Емоционалната болка бавно преминава във физическа.”
“Това е начин да контролирам тялото си, защото не мога да контролирам нищо друго в живота си.”
“Едно такова действие изразява болка или чувство, което аз дори не мога да обясня.”
“Много често се чувствам като в черна дупка. И когато усещам нещо, дори това да е болка, е по-добре от нищо.”
Това са някои от обясненията, които младите хора дават, когато преднамерено и многократно нараняват собственото си тяло - тревожно и трудно за лечение явление, което според експерти се увеличава сред младежите и колежаните.
Експертите подтикват родители, учители и доктори да бъдат по-предпазливи за знаците в поведението на децата и да не приемат без въпроси често лъжливите обяснения за нараняванията, като например: “Порязах се на плота”, “Паднах по стълбите”, “Котката ме одраска”.
По-скорошното разкриване и лечение според експертите дава възможност по-бързо да се приключи с проблема, без да оставя трайни физически белези.
Няма точни данни колко тежък е този дълбоко скрит проблем, но анонимни изследвания, сред колежани установяват, че около 17 процента от тях са се подлагали на самонараняване. Експертите пък пресмятат, че около 15 процента от младежите като цяло упражняват самонараняването.
Според тях това често е емоционален отговор, но не самоубийствен, въпреки че самоубийството също заема основно място.
От Канадската асоциация за психично здраве описват проблема по следния начин: “Чрез болката младежите не се опитват да заглушат всички чувства, те просто търсят начини да се почувстват по-добре, а именно като усещат външна болка, а не вътрешна.”
Психоложката Джанис Уитлок, която е провела интервюта с 40 младежи, опитвали да се самонараняват, и участва в изследванията в колежи по проблема, казва че в Интернет се разпространяват послания за самонараняванията, които подтикват много младежи да опитат и особено такива, които не са били запознати преди това.
Наблюдава се растяща тенденция при тийнейджърите да обсъждат тази тема в Интернет, а също и да сформират клубове за това в училище, смятат от асоциацията.
“Знаменитостите също допринасят много за формирането на този проблем у младежите. Сред призналите, че са прибягвали до самонаранявания, са принцеса Даяна, Джони Деп, Анджелина Джоли, Никол Ричи, Къртни Лав.
Самонараняването включва порязване на кожата, изгаряне, издраскване, щипане или скубане на косата, хапане, поглъщане на почти смъртоносни субстанции, бодене с игли или чупене на кости. Обикновено целта са ръцете, краката, торсът, но на места, които са лесни за прикриване с дрехи, както и лесно достъпни.
Според специалистите този тип поведение може да се превърне в пристрастяване. Те твърдят, че се дължи на пренасочването на освободения от мозъка ендорфин - белтък, който действа в различни части на мозъка и има отношение към провеждането на болезнените усещания. Като това води до физическо и емоционално облекчение.
Д-р Уитлок, който е директор на изследователска програма, изследваща самонараняващото поведение при младежи, казва в интервю, че самонараняването често функционира като саморегулиране на чувствата и емоциите и помага на младите да се справят с объркващите ги негативни емоции, които не могат да овладеят по друг начин.
Според други експерти самонараняването кара младите да се чувстват част от групата. Много от тийнейджърите споделят, че няма възрастни хора, с които да разговарят и които да ги приемат такива, каквито са. Те често влизат в Интернет и намират общност, с която се чувстват релевантни. И когато не желаят повече да се самонараняват, трябва да напуснат групата.
Младежите често използват самонараняването като манипулация, като опит да накарат другите да се чувстват виновни или просто да ги отдалечат от себе си. В много случай младежи, които се самонараняват, крият белезите си под дълги панталони или блузи с дълги ръкави и при много топло време. Такива младежи също избягват спортове като плуването например.
Кой е уязвим?
Такива младежи често започват да се самонараняват при емоционално вълнение в периода преди да влязат в пубертета и в първите години от него и това може да продължи докато станат възрастни.
Последните проучвания също така показват, че този вид поведение се практикува еднакво както от момичета, така и от момчета. Няма разлика и по отношение на раси или социално-икономически статус, но въпреки това по-малко уязвими са азиатци и американци, чиито прадеди са от азиатски произход.
Направените интервюта с младежи извеждат на повърхността скритите фактори, които насърчават такова поведение. Ранни сексуални контакти в детска възраст и най-вече емоционалното малтретиране са причините, посочени от повече от половината интервюирани младежи. Ниската самооценка, пренебрегване в детството, социална изолация и живот в нестабилна семейна среда са също сред посочените фактори.
За семействата на деца, които имат такова поведение, е характерно, че не се изразяват неприятните емоции, те се потискат. Децата растат и не знаят как да изразят и да се справят с гнева си или тъгата. Вместо това те изразяват емоционалната болка като се самонараняват физически. Особено ключов фактор за това е депресията.
Лечението
Въпреки че няма определени медицински средства за лечението на този вид поведение при младежите, лекарствата, които лекуват емоционални проблеми като депресия и чувство на мъчително безпокойство, могат да помогнат. Много ефективна също е формата на познавателна поведенческа терапия, наречена диалектическа поведенческа терапия. Хората учат умения, които им помагат да понасят по-леко стреса, да регулират емоциите си и усъвършенстват връзките си. Терапията също им помага да не гледат на себе си като на жертви, а като силни хора.
В допълнение те могат да научат начини как да се освобождават от стреса като практикуват медитация или йога, да участват в енергични физически дейности или да контактуват с приятели.

sellfkiller · Пуснато на: Сря Юли 02, 2008 3:40 am Заглавие:

Я напиши учебник Smile

_________________
Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности Smile

spell · Пуснато на: Чет Юли 17, 2008 11:44 pm Заглавие:

deanne · Пуснато на: Съб Юли 19, 2008 4:26 am Заглавие:

И мен това ме подразни- все пак историята не е ли писана на базата на не4ии ли4ни преживявания?! Да не би да няма ве4е самонаранява6ти се хора и какви ли не о6те, има ги, 6тастлив да е, 4е ни ги/ ни познава.
_________________
Sad and crying