Какво мислите вие за самонараняването?
Преди време се запознах посредством моя приятелка с едно момче,което нямаше по тялото си чисто от белези място..........Гледката беше потресаваща!Само на предмишницата му имаше не по-малко от 30-40 белега с дължина 2-3 см.....Говорих с него,той като че се гордееше с това....И все пак се усещаше,че иска да получи помощ,но няма доверие в никой ,липсата на вяра,че някой ще го разбере.Не видях това момче втори път.....
Малко ми е неудобно да кажа,че и аз имам личен опит с това......Преди да напиша каквото и да било,защото моята история е дълга ,бих искала да знам какво е вашето мнение?И въпроси..
Регистриран на: 11 Фев 2008 Мнения: 981 Местожителство: sofia
Пуснато на: Сря Апр 16, 2008 10:25 pm Заглавие:
Според мен това е начин човек да се оттърве от болката, когато не може да говори, също така може да е повлияно и от импулс, който го кара да действа на секундата и ако се сдържи става нервен. Лошото на импулса е, че тогава не мислиш и може и да си порежеш вените, то не е много страшно де, ако си ги порежеш напречно, което е по-вероятно, ако потърсиш помощ може да те спасят. За порязване надлъжно мисля, че или не могат да те спасят или е доста по-трудно.
Гадно е, обаче да си целия в белези и особено, ако ти е по-тъмна кожата и само те питат кой те е надрал така и накрая ти казват че си луд. _________________ "Ти ще дойдеш, но ще бъде късно
аз ще гния в гроб студен
ще целуваш букви вместо устни
ще прегръщаш кръста вместо мен."
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1046 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Апр 16, 2008 10:26 pm Заглавие:
spell,за мен това си е страшничко и плашещо.Не мога да обвинявам такива хора,че го правят.Доколкото мога да се изкажа /защото аз нямам никакъв опит в това отношение/ смятам че има и нещо повече от желание за помощ от някой.Може би по този начин реагират хора,много чувствителни,с по-лабилна психика,които искат обич,а таят много болка в себе си.И не могат да изкажат чувствата си - затова се опитват да привлекат вниманието върху себе си по този начин.
Цитат:
И все пак се усещаше,че иска да получи помощ,но няма доверие в никой ,липсата на вяра,че някой ще го разбере.
Мисля,че много добре,кратко и ясно си описала причината,която може да доведе до такова действие.И може би точно защото и ти казваш че си го правила.Искам само да те попитам,ако не ти е неудобно - правиш ли го все още?И дали можеш да се довериш на психолог или психотерапевт,за да разбереш по-ясно защо си го правила или правиш?Впрочем и тук във форума има доста професионалисти или учат за такива.
Това е моето лично мнение.Аз не съм психолог,но наистина ще е интересно те да обеснят ситуацията,а и с твоя помощ. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Да,плашещо е....за много хора е така,но не всички го приемат по спокойния и разумен начин като теб,bibini.Повечето реагират,както каза deanne-казват ти,че си луд.Ама какво ти е,защо така....никой не желае да се запита,защото си гледа само собствените грижи....
Поради липсата на разбиране и хора,които дори да имат мъничко желание за такова,се наложи да се справя сама,което ,разбира се,ми отне страшно много време и беше по-трудно и болезнено.
Нещата,които карат човека да направи нещо такова със себе си са доста,не само,че иска да му бъде обърнато внимание .Да,и това...Поне при мен главната причина беше някакъв микс м/у самообвинение,страхотен гняв и безсилие,не знам как точно да го опиша.Нямаше с кой да разговарям,остатъка от семейството ми (единия ми родител почина,този,когото много обичах,когато бях на 14..,оттогава почна всичко),не прояви никакво разбиране,ами напротив-накараха ме да се чувствам като едно голямо нищо.Моя глас беше глас в пустиня.Криех белезите си от тях,не говорех за това с никой,само се подсмихвах на шега,когато някой забележеше и ме попиташе,а вътрешно ми беше тежко.
Самообвинението и безсилието бяха главната движеща сила.От всичко това се ражда гнева.И като не можеш да го излееш върху друг,го изливаш в/у себе си,защото не се уважаваш.Никой не те зачита-защо и ти трябва да го правиш?Човек се самонаранява,когато е слаб.Не в лошия,обиден смисъл.Ами в буквалния-не можеш да противостоиш на натрапливата мисъл,че ти си НИЩО.Няма и никога не е имало някой,който да ти покаже нещо друго.И така....
Това при мен продължи доста дълго време.И доста дълго време се срамувах.Всъщност,хем се срамувах,хем си мислех:защо да го правя,след като никой не ме разбира и няма да ме разбере?Какви са ми тея хора,че да се грижа за тяхното мнение?
Преди време срещнах мъжа си......Друго е да има до теб някой,който да те разбира истински и да ти бъде опора пред света....Бях тръгнала да се пооправям,поне с тоя проблем.Имаше няколко момента,в които ми е идвало малко множко,но се роди дъщеря ми и нещата се завъртяха на 180 градуса.Сега някой друг зависи от мен и не мога да си позволя да се самосъжалявам,да изпадам в униние или депресия...Затова мога да кажа,че съм се излекувала напълно.
Малко ми е сложно за обяснение....Надявам се написаното да е поне малко разбрано...
Силно се надявам,че моя опит,пък и вашите мнения могат да помогнат на някой,който има нужда.Защото повечето хора не разбират,а и не искат да разберат.Бягат като дявол от тамян.....
Аз сега виждам темата ти. Моето мнение би било "психо травма". Това според мен е вътрешна борба, която излиза по този начин. Защо?? Това може да излезне само след продължителна работа с човека. Не казвам че е луд - в никакъв случай. Но това е травма - причина при теб конкретно в отключваща загуба на много близък човек. Но как ти интерпретираш нещата, защо именно по такъв начин изкарваш вътрешната си уязвимост - можеш да го кажеш само ти. Аз мисля, че един много пътеки могат да водят до едно и също място. Но какви асоциации правиш, какво означава за теб това действие - би криело отговора на проблема.
Много е хубаво, че си успяла да го пребориш и то именно намирайки любов, разбиране, подкрепа...
Много хора обаче няма да могат да го направят. И ще трябва да се поровят в съзнанието си, за да открият какво означава това, което правят. Не мисля че има универсално обяснение. Сигурно си има термин, но какво точно го отключва.....само този, който го прави може да го каже. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Тук май говорите за самоубийства. Да ви кажа момчето за което пише Spell е всичко друго само не и кандидат самоубиец. Не ми е зивстно някой да се е опитвал да се самоубие с повече от 4-5 разреза. Само за сведение, разрез на китката който може да засегне вените прекъсва и сухожилията и затова ако някой ви каже че е видял на двете ръце на самоубиец качествени разрези, от които е последвал летален изход, да знаете, че ви е описвал убийство. _________________ Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
Регистриран на: 11 Фев 2008 Мнения: 981 Местожителство: sofia
Пуснато на: Чет Апр 17, 2008 3:34 am Заглавие:
Аз не бих нарекла това самоубийство, защото когато някой се самонаранява, то той го прави с ясната представа, че няма да умре. За приятелят на Спел, мисля че има известен риск от самоубийство, но колко голям е риска зависи от причините, поради които се самонаранява. Но когато се порязва на него целта му е не да се самоубие, затова и разрезите са повече, ами да постигне удовлетворение може би. Ако целта е да се самоубие, то може въобще да избере съвсем друг начин, а не чрез порязване. Това за сухожилията беше полезна информация. _________________ "Ти ще дойдеш, но ще бъде късно
аз ще гния в гроб студен
ще целуваш букви вместо устни
ще прегръщаш кръста вместо мен."
Не,не говорех за разрязване на вени....нито за самоубийства,а за съзнателно самонараняване,което се повтаря доволно много пъти.За разрез,достатъчно дълбок ,за да разкъса кожата и да потече кръв,но недостатъчен,за да причини по-голями щети.
Прави сте и двете, а грешката е моя. Не съм бил достатъчно внимателен. Така става когато човек се опитва да прави по няколко работи наведнъж. Не съм Наполеон но понякога се опитвам да му подражавам. И съжалявам, че по тази причина ви занимавах с глупости за самоубийствата. Аз лично не мога да си представя да се самонараня по какъвто и да е начин може би защото навремето ми беше минала през главата такава мисъл, но пък си имаше причина. Извинявам се, че се набърках. _________________ Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
Регистриран на: 11 Фев 2008 Мнения: 981 Местожителство: sofia
Пуснато на: Чет Апр 17, 2008 3:48 am Заглавие:
Не мисля, че каквото и да си написал е било глупост, онова за сухожилията поне за мен си беше полезно като информация. Също така грешки се случват, тъй че няма проблеми.
А с "глупостите" за самоубийството, ако имаш желание би могъл да ни занимаваш в нова тема. _________________ "Ти ще дойдеш, но ще бъде късно
аз ще гния в гроб студен
ще целуваш букви вместо устни
ще прегръщаш кръста вместо мен."
Благодаря за хубавите думи Deane. А ако направя такава тема ще стане някак си професионално, но ще си помисля. Някой ден, като се сетя за нещо което да става за разискване, имам предвид за самоубийствата, може и да направя тема по въпроса. _________________ Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
Абе хора стига с тия самоубийства. Отклонихме се от темата, която Спел е започнала. Та аз си казах мнението за психотравмата и за последиците. Много често хората влагат неща в това, което правят, които не само че не са това което се вижда, ами често и те самите не осъзнават истинската причина. Психоанализата казва, че това е само върха на един айсберг. Това, което наблюдаваш като реакция е само онова, което е изплувало на съзнателно ниво - всичко останало е много дълбоко. Аз мисля, че за подобен тип поведение - това е много вярно. И само с едно пътуване заедно с човека, из неговия живот, спомени и мисли... може да се достигне до истинско осъзнаване. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Леле, колко вярно и точно казано. На някои хора направо им завиждам /благородно естествено/ за начина на изразяване. _________________ Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
От призмата на своя личен,горчив опит мога да кажа,че между самонараняването и самоубийството,или по-точно желанието за такова има тясна връзка....Желанието го има,но разума(прадоксално звучи,но е така...)успява да изплува на повърхността и да притъпи самоубийствените мисли,като оставя дразнещото усещане на нещо забранено и недостигнато,на нещо завинаги непостижимо.Човекът задоволява,макар и за малко,пък и в повечето пъти неуспешно,остатъка от желанията си(остатък-това,което е останало,след като "разума"е минал оттам ),и компенсира липсата на "одобрение"и гнева от тази липса,с количеството на болката и щетите.
Накратко:
Човека:
-Искам да престана да съществувам!Тук не ми харесва и искам да си отида!
Разума(подсъзнателно в тези моменти):
-Не можеш да направиш такова нещо!Помисли за всичко,което ще изпуснеш!Помисли за това,което те очаква!Не можеш току-така да се откажеш!Пребори се ,бъди силен!
Човека:
-Да,и това е вярно!Но все пак болката е прекалено голяма!Трябва по някакъв начин да я излея......
И се появяват белезите-много на брой,дълбоки,и все пак недостатъчни,за да причинят фатални щети....
В тези моменти човека не мисли,всичко като че тече отделно от него,покрай него,той е само носен от течението,защото така иска.Мога да нарека тези моменти точно моменти на "причерняване".След това следва мисленето.Ако човекът иска да играе ролята на жертва,и се самонаранява главно(но не само) за да привлече вниманието и съжалението да останалите,то този човек ще продължи да го прави безкрай,поне докато не се появи някой,който би могъл да открие първопричината на желанието на въпросния да бъде жертва,и да му помогне.Накратко.Веднага,мога да кажа,се познават тоя тип хора-"жертвите"(не влагам ирония и подигравка,като говоря за тях).
Мисля си,че онова момче,което срещнах беше от тоз тип хора.Показваше белезите си с гордост,със страхотното желание да привлече вниманието ми,като че се състезаваше с мен...Е,спечели...ако може дори да се каже така....
Но ако човека иска да се отърве от това бреме(защото си е точно такова),той почва да мисли,да търси дълбоко в себе си,да прави и невъзможното да намери причините,да разбере чувствата си,и когато това бъде постигнато(което не е никак лесно-все едно да гледаш себе си как минаваш по улицата,нали? ),се почва борбата....
Прави сте и двете, а грешката е моя. Не съм бил достатъчно внимателен. Така става когато човек се опитва да прави по няколко работи наведнъж. Не съм Наполеон но понякога се опитвам да му подражавам. И съжалявам, че по тази причина ви занимавах с глупости за самоубийствата. Аз лично не мога да си представя да се самонараня по какъвто и да е начин може би защото навремето ми беше минала през главата такава мисъл, но пък си имаше причина. Извинявам се, че се набърках.
Няма нужда да се извиняваш Едва ли някой не иска да се "набъркваш",нали изразяваш мнение?
Въпросът е :Защо по този начин човекът изразява болката си?Как така успява разумът му да победи,и той не стига до самоубийство?Каква е разликата м/у него и успелите самоубийци или тези,които са ги върнали от оня свят?
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1046 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Апр 17, 2008 4:31 pm Заглавие:
spell,радвам се че си се справила с този проблем.Наистина ситуацията и причините при теб са били тежки и трудни.Мога само да се възхитя на силният ти характер,защото за да успееш да се пребориш с това е велико.Още повече се радвам като прочетох че в името на детето трябва да продължиш напред и то има нужда от теб.И аз имам дъщеря и знам каква радост ми носи тя.И твоя мъж,който те е извадил от това състояние сигурно е прекрасен човек.
Дано наистина други хора с тоя проблем когато прочетат нещата да могат да размислят и да открият щастието от живота.Да намерят любов,разбиране и спокойствие в душите си. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Въпросът е :Защо по този начин човекът изразява болката си?Как така успява разумът му да победи,и той не стига до самоубийство?Каква е разликата м/у него и успелите самоубийци или тези,които са ги върнали от оня свят?
Спел аз лично не мисля, че така протича процеса - разум и човек. За да ти отговоря на тези въпроси трябва да ти разкажа голяма част от теориите на психоанализата, за да разбереш механизмите на действие и след това да вложиш конкретния индивидуален случай. С две думи само ще кажа, че има такава борба, но тя не е с разума. Пък и щом е осъзнато - то не е решението .
Фройд смята, че има Аз, СуперАз и Ид. Ид е първичното, онова което е искам това, сега и веднага. СуперАЗ пък е моралното - задръжките казано на разговорен език. Е Аз-а трябва да търси непрекъснато компромисен вариант между двете. Т.е ти имаш потребност за задоволяване сега и веднага...но моралната страна не позволява това да се случи...следователно Аз-а трябва хем да даде задоволяването на ИД-а, хем така да го извърти, че да избяга цензурата.
Горе долу е такъв принципа, като разбира се това е много общо и накратко казано. Но някъде в тази верига... има задвижване. Нещо иска да бъде задоволено, но защо и как стига до този израз накрая с нараняването - е въпрос на много дълбок анализ, който не мога да направя без да познавам човека и да се върви заедно с него.. само той знае случките, които са оставили отпечатък. Терапевта може да знае механизмите на действие, но съдържанието го знае само човекът. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Е,да.Със смяна на термините,може и така да се каже,Lady...
А какво означава:" Пък и щом е осъзнато-то не е решението."?Тук нещо не те разбрах...
Може да съм малко зле с терминологията ,но говоря от личен опит.Не знам дали е разума,или СуперАз-а,но борбата си я има.
Като говорим за "АЗ"-а...моята теория(мнооого силно казано ),е че има съзнателно АЗ,подсъзнателно АЗ,и несъзнателно АЗ.Накратко без подробности.И когато събереш всички тези АЗ в едно и те вече не се различават едно от друго,тогава си опознал изцяло себе си.. .Но това е друга тема..
spell,радвам се че си се справила с този проблем.Наистина ситуацията и причините при теб са били тежки и трудни.Мога само да се възхитя на силният ти характер,защото за да успееш да се пребориш с това е велико.Още повече се радвам като прочетох че в името на детето трябва да продължиш напред и то има нужда от теб.И аз имам дъщеря и знам каква радост ми носи тя.И твоя мъж,който те е извадил от това състояние сигурно е прекрасен човек.
Дано наистина други хора с тоя проблем когато прочетат нещата да могат да размислят и да открият щастието от живота.Да намерят любов,разбиране и спокойствие в душите си.
Благодаря ти за хубавите думи.
За дъщеря ми-тя е най-важното нещо в живота ми.А мъжа ми ми помогна толкова много,защото знае какво е да обичаш истински.
Много се надявам да помогна поне на един човек с такъв проблем,защото знам колко трудно се намира разбиране и знам болката от тази липса и изобщо болката,в която и заради която човек прави такова нещо със себе си.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
.Да,и това...Поне при мен главната причина беше някакъв микс м/у самообвинение,страхотен гняв и безсилие,не знам как точно да го опиша.Нямаше с кой да разговарям,остатъка от семейството ми (единия ми родител почина,този,когото много обичах,когато бях на 14..,оттогава почна всичко),не прояви никакво разбиране,ами напротив-накараха ме да се чувствам като едно голямо нищо.Моя глас беше глас в пустиня.Криех белезите си от тях,не говорех за това с никой,само се подсмихвах на шега,когато някой забележеше и ме попиташе,а вътрешно ми беше тежко.
.Но това е друга тема..