Психология

Елси · Пуснато на: Пет Май 02, 2008 5:43 am Заглавие:

Знаеш ли Микаела,

интересното е, че докато го писах доста се замислях дали не звучи егоистично...искам да кажа, че доста хора са свикнали да приемат пищясването и съжалението за вид загриженост и проява на любов.

Ами да, обичала съм и обичам, но ако говорим например за най-бурния тип интимна любов - ми случвало се е да сбъркам със и спрямо някого много пъти, но не изпитвам съжаление за постъпките си - опрявам каквото мога, извинявам се, компенсирам, анализирам и вадя поуки, НО това да съжаляваш за отминали работи те прави роб на нездрави емоции според мен, често страдащ от ниска себеоценка и много страхове Rolling Eyes

Ето защо що се касае за съжаление и страдание над стари грешки вдигам две ръце против тази практика и не смятам, че е хуманна, а че просто слабите окрасяват безсилието си с алтроистична обвивка. Bull Shit с две думи.

Я нещо по-весело Wink

Свободата е и в рисковете и това да се усмелиш да ги поемаш. Кво ще кажете за това?
_________________
"Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".

July · Пуснато на: Пет Май 02, 2008 6:19 am Заглавие:

Да подчертая, че по принцип съм напълно съгласна с идеята, че прекаленото съжаление за миналото не помага или даже много вреди. Но ми се прииска да поспоря мъничко, защото си мисля, че твърде крайните становища са винаги - ами крайни Very Happy

, което неизбежно ги прави и едностранчиви, независимо от истината в тях.
Та, Елси, дали не е обратното - ниската себеоценка и многото страхове пораждат нездравите емоции?
Ти казваш - ми случвало се е да сбъркам със и спрямо някого много пъти, но не изпитвам съжаление за постъпките си - опрявам каквото мога, извинявам се, компенсирам, анализирам и вадя поуки, НО... - но, ако сме наранила някого какво можем да оправим после?, как ще компенсираме болката му? поуки за себе си ще направим, да..до следващия път, когато страстта ни завърти главите Smile

, но с какво това ще помогне на другия човек?

Моите уважения към устрема, енергията и изграждането на собствен успех, напълно съм съгласна, че да страдаш и да си блъскаш главата няма да помогне с нищо и все пак - не стига ли до крайност това мнение - просто слабите окрасяват безсилието си с алтроистична обвивка - защото тогава, веднага се питам, а дали тъй наречените силни Smile

, устремени към успех и удоволствие от живота, не украсяват егоизма си с обвивката на сила и просперитет?
А ако зад това категорично отхвърляне на съжалението стои огромен страх от това , че ако си го позволим, то ще ни погълне и ще ни потопи в нездрави емоции?
Какво е този вид сила - мощен егоистичен импулс за постигане и отстояване на собствените желания и удоволствия или ...страх че може и да не се харесаме толкова, ако си позволим да се вгледаме критично в себе си?
_________________
"Археологията търси факти... а не истината. Ако това, което търсите, е истината, часовете по философия са в другия край на коридора."

July · Пуснато на: Пет Май 02, 2008 5:07 pm Заглавие:

Здравей пак, Елси,
Почнах да се чудя дали съм те разбрала правилно или пък съм абсолютизирала мнението ти, влагайки мои си вътрешни спорове в твоите думи? hmmm

Та, ако е второто - моля за извинение (само с мъ-ъ-ъничко съжаление Smile

), а ако е първото - ще ми е интересно да чуя мнението ти.
А колкото до въпроса ти - да, много съм съгласна - свободата е и в това да се осмелиш да поемеш рисковете и най-вече в готовността да поемеш последствията от тях. Във всеки случай страхът от поемането на рискове със сигурност е едно от основните препятствия пред чувството, че си свободен. Ти изглеждаш един много свободен човек? 013

_________________
"Археологията търси факти... а не истината. Ако това, което търсите, е истината, часовете по философия са в другия край на коридора."

Елси · Пуснато на: Пон Май 05, 2008 5:36 am Заглавие:

Здравей Джули!

Благодаря за анализа и въпросите. Аз съм си Критикаркова Smile

както всеки по-стар член или някой прочел архивите на форума знае, така че най-малко бих приела чуждото мнение и критика като проява на насочена отрицателна нагласа Wink

Напротив радвам се да водим дискусии.
Що се касае до съжалението, свободата и отношението ми към тях - ами естествено, че това е моето отношение само, вярвам в него и го живея. Всеки приема своята истина и живее с нея, докато я смята за уместна. Със сигурност за някои хора вероятно съжалението е нещо съвсем положително и живеят с него, но за мен то е по-скоро вредно и е признак на сблабост да се примиряваме с него.

В интерес на истината щом открия нещо ценно от собствения си опит се стремя да го предам на околните - такъв типаж съм. И може би тук в опита си да звуча гръмко и пропагандистки съм прозвучала по-скоро крайно - не винаги се получава все пак Wink

Когато нараниш някого винаги можеш да опиташ да се компенсираш, дори без той да разребе, така че да не слагаш лекопласт по болната си съвест, а да опиташ наистина да направиш нещо добро за този човек. Щом си допуснал грешка - спри, анализирай, помисли - колкото и бавно да мислиш Laughing

не взима повече от няколко дни все пак ... и после вземи решение за това какво да поправиш у себе си и каква личностна промяна да направиш, така че да не допускаш тази грешка спрямо теб самия или други хора отново. Така разсъждавам аз. Не виждам това, че с години съжаляваш за нещо на кого е полезно и на кого помага - на някой наранен ли, на теб ли или на следващите хора, които пак ще нараниш по същия начин, защото е пълно с хора, които съжаляват ама много-много уж за нещо и утре пак забиват същия шамар на нов човек в живота си Rolling Eyes

[i][b]А ако зад това категорично отхвърляне на съжалението стои огромен страх от това , че ако си го позволим, то ще ни погълне и ще ни потопи в нездрави емоции?b][/i]

Ами не мисля, да има страх тук, а по-скоро липса на каквато и да е било логика в съжалението над стари грешки- затова го отричам в познатите му форми. Аз лично приемам грешката, разсъждавам над нея и взимам решения. Т.е. ако използваме прост пример - скарал си се с ценен приятел по твоя вина- ами спри и съжалявай години наред затова и си биий главата в стената или седни помисли и опитай да поправиш нещата, извади ценните изводи за себе си и други хора, които може да нараниш по същия начин ако не се поправиш и вземи решения за промяна в себе си? Аз правя второто и не виждам страх в него, а по-скоро желание да вървиш напред и да ставаш по-добър и по-стойностен човек. Дори съм по-склонна да виждам страх в самото съжаление - това е като дълъг пристъп на паника за мен, който природата ни е склонна да харесва и към който е склонна да привиква. А това, че те страх да си стръскаш главата да помислиш трезво,да се вгледаш в себе си, да коригираи и да продължиш напред - това не е порок, но е слабост за мен.

Какво е този вид сила - мощен егоистичен импулс за постигане и отстояване на собствените желания и удоволствия или ...страх че може и да не се харесаме толкова, ако си позволим да се вгледаме критично в себе си?[/

Ами мисля, че горния отговор донякъде отговаря, че най-малко е страх да се вгледаш в себе си, а по-скоро смелост и доблест. А дали има връзка с егоизма - може би донякъде да, но аз лично го възприемам като връзка с егото, а не със свръх егото с което свързвам и егоизма в отрицателния смисъл, който му придава контекста тук. Според мен точно Аз-ът с болното его няма сили да погледне в себе си и да разкритикува, и да коригира и да поправи себе си, а по-скоро би седял и скимтял в съжаление. А виж здравото, здравословното его, доброто себесъзнание би си позволило да е самокритично и отворено към това да поправя грешките си...Незман така си мисля, а може и да не съм съвсем коректна в терминологията, защото не съм психолог, но се надявам да се разбира идеята Rolling Eyes

Доста съм дългаааа Very Happy

Това е защото уважавам мнението и коментара ти, имам спомен, че беше практикуващ психолог някъде от постовете, коет му придава допълнителна стойност Wink

...

За изгледа ми на свободен човек - мерси много- старая се да си подарявам по малко свобода от време на време. Пък и съм мнооого свободолюбива природно Smile

. При мен има проблем например с работохолизма в крехка възраст, което пак е вид зависимост и набез върху свободата, но търся и намирам баланса малко по малко май ...
Темата за свободата в поемането на рискове наистина се явява доста интересна, защото е пример как именно изживяването на свободата мож да те набута в клетка. Какво имам пред вид?! Изжевей свободата си в поемането на риска и стани роб на последиците, ако сбъркаш - а? Question

Много интересно, наистина не мислиш ли...
_________________
"Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".

July · Пуснато на: Съб Май 10, 2008 6:00 pm Заглавие:

Здравей, Елси,
Много интересен и задълбочен отговор. Достави ми истинско удоволствие Smile

, обаче ..никаква дискусия не става, просто защото съм съгласна с казаното от теб Smile

Е, първият ти пост наистина звучеше малко пропагандистки Wink

, но сега всичко е съвсем, съвсем ясно - така че пропагандата е успешна Wink

Това, че съм практикуващ психолог, едва ли има значение в случая, преди това съм просто човек с всички слабости и колебания, а хубавото поне за мен в този форум е, че хората тук не се страхуват да бъдат истински и да търсят отговори. Така че мнението ти и още повече поведението ти в този дух има моето искрено уважение. Може би разликата между нас идва от там, че първо, аз съм съвсем друг тип човек и второ - гледаме от различен ъгъл нещата. Това е като да гледаме една солница примерно и ти да казваш - това е стъклен съд, а аз - това е съд за сол. И двете са верни, но по различен начин. Нека се опитам да опиша малко моят ъгъл на виждане, за да усетиш разликата.
Аз не лекувам пациенти, но съм срещала много хора с проблеми (включително и собствените ми Smile

) и това което не бих приела е тези хора с лека ръка да бъдат категоризирани като слаби, хленчещи, виновни за неуспехите си...защото, ако се вгледаме в тях, механизмът на поведението и преживяванията им е много по-сложен - и започва обикновено от бебешка възраст - а нито едно бебе не е виновно за средата и начина на отглеждането си. Много често тези хора преживяват жестоки страдания и дори понасянето само на един ден такова страдание е огромно усилие, с което мнозина не биха се справили. Това е малко като - ситият на гладният не вярва - когато си самоуверен, смел, оптимистично настроен и се чувстваш обичан и приеман, преодоляването на моментните кризи е относително лесно и тогава трудно можеш да си представиш какво е някой да живее денонощно в криза, да няма в себе си достатъчно вяра, надежда или смисъл, за да може да се промени. Това е като да носиш един концлагер в душата си и през цялото време да живееш вътре в него. Е добре, за този, който е нахранен, добре облечен, усмихнат и ведър би било абсолютно неясно нечовешкото усилие да издържиш - само да издържиш още един ден в този концлагер, а камо ли да събереш толкова надежда, сили и енергия, че да излезеш от там. Защото - не забравяй, че няма какво да те крепи в това усилие - животът е пустош и в него няма слънце, приятели, обич и надежда, има само болка - и именно това е дълбоката рана, с която си израснал, която те е формирала по този начин и през която виждаш света. Някъде, някой от известните терапевти беше писал, че Пациентът има нужда от любов, за да оздравее.
По отношение на болното его си съвсем права - хората, склонни към дълги и безплодни съжаления, вероятно имат проблеми с его -то си, но..това са проблеми, тяхната собствена болка и страдание и техният собствен труден живот. Ако нямат сили да се разкритикуват, то е защото например в тяхната визия за света да допуснеш грешка е толкова лошо, толкова непростимо и дисквалифициращо те като човек, че това се оказва непреодолимо препятствие. Нещо като - да си изпозастрелял една детска градина, а после да си кажеш - е, грешка, друг път няма да правя така.
Много драматично ли стана? Дано не съм прекалила в опита си да го обрисувам.....просто исках да илюстрирам това, че страданието на хората понякога е много дълбоко и не бива, не е адекватно, нито честно да го осъждаме с лека ръка. Бихме могли да съдим така, само ако самите ние сме тръгнали от същото това страдание и сме го преодоляли. Но мисля че и тогава по-човешкото би било да изпитваме..състрадание и жал към онези, които не успяват.
Разбира се, има го и обратният момент - има хора с достатъчно силен дух, издържали истински концлагери и излезли от там с достатъчно сили да продължат...така че потъването и липсата на опити и усилие да се справиш също не е оправдано........само донейде разбираемо.

Като нещо по -практично - мога ли да внеса лека поправка в представата за супер-его? - това са всички морални норми, правила, интериоризирани авторитети, които ни казват кое е редно и правилно, така че не биха могли да са свързани с егоизма - от гледна точка на морала, той се приема за неморален обикновено Smile

. Или - биха могли, но само в редките обстоятелства, когато родителите и средата всячески са ни обяснявали и демонстрирали колко хубаво, добро и идеалистично чувство е проявата на егоизъм.

А темата за свободата е наистина много интересна. Би ми било приятно, ако напишеш повече.......там ти си специалистът Very Happy

Но си мисля, че ако станеш роб на последиците, то вероятно..не си бил чак толкова свободен, може би само безотговорен или немислещ. Струва ми се , че истинската свобода е в това да премислиш риска и да го поемеш с ясното съзнание за последиците и силата да ги понесеш. Обаче....ти ще кажеш Smile

_________________
"Археологията търси факти... а не истината. Ако това, което търсите, е истината, часовете по философия са в другия край на коридора."

Bibini · Пуснато на: Съб Май 10, 2008 10:27 pm Заглавие:

Никой според мен не е изцяло свободен.Имаш свободата да избираш как да постъпиш,как да живееш.Но в даден момент все пак ти живееш с някой,работиш с колеги и понякога се налага да робуваш на определени норми и да се съобразяваш със заобикалящата те среда.

Например - аз съм свободолюбива и ми се иска да отида някъде да си купонясвам и да се разнообразявам,но ... знам че трябва да си тръгна от работа,да си взема детето,да се прибереме.После имам ангажименти в къщи,които трябва да свърша и т.н.

Така че свободата я оценявам,уважавам и все пак не може да я имаш изцяло.

Колкото до съжалението - понякога се е случвало да съжалявам за нещо,но в границите на нормалното.Ако е поправимо - ОК,но ако не е ... Question

Има неща които не винаги може да забравиш,да превъзмогнеш.Един елементарен пример - взимаш решение,правиш аборт.След години искаш да имаш дете ,но не можеш.Няма ли да съжаляваш за това,което се е случило преди?Е,разбира се - можеш да си осиновиш,но и това си е трудно.Чакаш с години.Извинявам се за отклонението от темата,но исках да кажа че понякога е човешко да съжаляваш за дадена постъпка.Не да стигаш до крайност в съжалението,но просто да го има усещането че си сгрешил в даден момент и да ти е криво.

Не съм привърженик на вечното самосъжаление и бездействие,но има хора,които са по-лабилни психически и нямат сили да продължат напред в живота.Това им е единствената алтернатива - да се самосъжаляват и да съжаляват все за нещо.
_________________
Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН ! Wink

ghh · Пуснато на: Съб Май 10, 2008 11:05 pm Заглавие:

Bibini · Пуснато на: Съб Май 10, 2008 11:16 pm Заглавие:

за ghh За лъжата - и аз мисля,че хората лъжат по много други причини освен страх. Политиците и тези ,които ни управляват ни лъжат,за да трупат власт и пари.Точно за лична изгода.И т.н. Но лъжата най-малко те прави свободен.Точно тогава най-много си роб.Защото се оплиташ в много гадни ситуации,за да не те хванат,че лъжеш.Защото на лъжата - краката са къси и все някога истината излиза наяве.
_________________
Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН ! Wink

Елси · Пуснато на: Нед Май 11, 2008 6:22 am Заглавие:

Еее Гхх ме разби Shocked

Много стегнати и красноречиви послания. Що се касае до съжалението- явно е въпрос на перцепция. Да кажеш мамка му сбърках, как да се поправя - за мен е здрав разум, а не съжаление. За теб е съжаление - възможно е да го възприемам аз така просто удобно, защото наистина съм привърженик на тезата не съжалявай за отминали работи или свободен цитатат без да съм особено набожна, но все пак в библията си го пише - доста масово четиво най-малкото го има за настолна книга по всички евтини хотели Laughing

"Дай ми сили да поправя онова, което мога да променя е да приема онова, което не мога да променя".

С Бибини съм доста съгласна - баланс без крайности.

И като казах крайности - Джули ти още малко ще ми опишеш кадри от втората световна или нападението при Хирошима и Нагазаки Shocked

Дали децата родили се с опашка съжаляват, че са се родили с опашка Laughing

Е извинявай, но ми стана малко смешно. Естествено, че има крайни случаи и естествено, че когато има човешки трагедии те не не могат да гледани като нищо друго освен като трагедии - това не са грешки, а трагедии. Това, което аз се опитах да изложа и то като моя поглед към солницата, не като общоприета истина все пак е че намирам за слаби хора, които превръщат грешки в трагедии. А ако си застрелял една детска градина ми незнам дали тогава мозъка ти въобще ще се спира на такива глупости като това да как да се справяш с такава или онакав житейска ситуацийка по-полезно за теб. Ти като психолог ще кажеш дали това е човек в разновесие и дали някога може да бъде след това или по-скоро е специфичен случай. Това като - против изнасилванията ли си - да. Ми ако тя е малолетна проститутка подпряла се е на някой ъгъл, вземе ти парите и после вика по време на акта "не" щот знае, че някои мъже така обичат - това изнасилване ли е Question

Или обичаш ли да вали - ми не, а ако има пожар в къщата ти обичаш ли? Нека не изпадаме в крайности и частни случаи на човешкото нещастие в полза на едни постове тук, че ми стана неудобно мен даже, моля те Rolling Eyes

Що се касае до свободада - винаги съм свободна да поема риск и колкото и да гомисля той остава риск, защото това е същостта му - премерен, но риск. Примера на Бибини много ми хареса - според мен е възможно да се набуташ в клетка от консумиране на собствената си свобода за взимане на решения в такава ситуация наистина, а дали това е поредната гавра на странното човешко съществуване или е преимущество само на лекомислените не мога да кажа Rolling Eyes

?
_________________
"Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".

July · Пуснато на: Пон Май 12, 2008 12:46 am Заглавие:

Здравей Елси,
Говоря за това, че да превръщаш грешки в трагедии не се случва просто ей така, без причина, а ако е достатъчно да наречеш причината слабост и да продължиш нататък - OK, без съмнение това прави живота по лесен, а хаоса - по-управляем Smile

. Обаче..остава твърде малко място за човечност, защото единственото, което поражда човечност е състраданието, а състраданието няма място там, където бързаме с негативните класификации.

Страданието.... е твърде болезнено чувство...и очевидно предизвиква моментален импулс да избягаме от него - като започнем с отричането му в себе си, минем през дисквалификация на страдащите и..най-добре да убием приносителя му - макар и само с думи Very Happy

OK, гроб съм frgtrht

_________________
"Археологията търси факти... а не истината. Ако това, което търсите, е истината, часовете по философия са в другия край на коридора."

Елси · Пуснато на: Вто Май 13, 2008 5:45 am Заглавие:

Е Джули,

така вече съм доста съгласна нищо, че си доста по-дирекна и неучтива и ти след моя пост. Ми естествено, че не обичам страданието и затова го избягвам със силата на разума.

Човечност - да. Може би изпадам в крайност в отричането аз визирам слаби хората, които превръщат наистина грешка или проблем в трагедия и не го решават. Има един хормон - не знам как се казва - но носи наслада от съжалението и страданието - и седиш и си страдаш и зацикляш и обвиняваш света за това, че си никъде. Ето срещу това съм аз . А много често съм го срещала за разлика от хора преживели концлагер, затова говоря за него.

Наистина избяга човечността в моите постове, но ако приятел, познат или дори непознат страда за нещо няма да му кажа, че е слабак, а ще го додкрепя, изслушам, успокоя и ако мога посъветвам. Ако някой спира развитието си забит в стари грешки и ми е достатъчно близък ще се опитам да му го кажа също обаче.

Тази максима за бързото стръсткване на главата е преди всичко автодисциплина, която иска доста усилия повярвай ми и далеч не е ефтина. Скъпо е да се самодисциплинираш. Има полицаи ли пехотинци или барети, там каквито щеш, които ги прострелват и продължават да стоят изправени, да не паднат от болка и да продължат напред, затова и престъпника например който преследват не ги обива в слабост на земята, а бива заловен. Друг човек би паднал от болка само одран от коршум. Е, те не са нечовечни, повярвай ми. Цената им е доста висока - проста са възпитали издражливост и сила за преборване с болката. А физическата и емоционалната болка си приличат - просто едните падат, да човешко е, но други продължават и те не са по-малко човечни Rolling Eyes

_________________
"Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".

Dedoto · Пуснато на: Вто Май 13, 2008 6:15 am Заглавие:

Истинската вътрешна свобода стои в съзнателното човешко самоограничение...
Свободата не е придобивка-тя е идея,въплатена в постоянния стремеж към нейната същност...
_________________
Само Истината те прави свободен!!!