Психология

Yoanka

Казано е "Роденият в робство никога не може да бъде свободен." Нима робството се възприема в прекия смисъл на думата?Свободата - състояние на духа ? Свободни ли сме в робството и робуваме ли когато сме свободни ? Къде са границите ? Вътре в нас ?[/b]
_________________
Born To Shine

lady-to · Пуснато на: Вто Апр 22, 2008 9:20 pm Заглавие:

Хей страхотна тема, поздравявам те за нея.

Ами много си права, че един роб може да е свободен и един "свободен(физически) човек, да е роб.
Има една книга на Паулу Куелю - Захир. Там е много засенат тои въпрос, как еин бездомник на улиата може да е много по-свобоен от един заможен човек. Как парите и нуждата от тях ни правят роби на тези пари...как това става зависимост, окови, ограничение, което ни влияе на психиката. Как един богат човек може да е роб на нуждата за власт - и съответно на парите.
Аз лично мися, че няма свободен човек в този смисъл - всеки от нас има зависимост...просто варират зависимостите и степента назависимост. Власт, приемане, любов, принадлежност, одобрение, на хората около теб... не случайно се казва "робуваш на чуждото мнение" или "робуваш на егото си"... или каквото и да се сложи накрая. Истиснки свободната психика е недостъпна а повечето хора. Може би нирваната, медитацията и други подобни техники могат да постигнат краткотрайна свобода на духа....но иначе дори духа робува на материята и обратно. Просто се намира хармония в степента...
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

mikaella · Пуснато на: Сря Апр 23, 2008 5:55 am Заглавие:

Много правилно си го написала Лейди, поне аз подкрепям мнението ти. Парите дават много възможности, но и ни правят зависими от тях. Нуждата да ги притежаваме расте, расте и расте... Но парите не са определящи за това един човек да е щастлив и да се изгради като пълноценна личност. Но тук има свобода да имаш, това което искаш.
Наистина темата е много интересна, но като се замисля...може ли човек да не е зависим от нещо? Може ли да сме напълно свободни? Rolling Eyes

Човек може да си мисли, че е свободен, няма никакви ограничения, но всъщност всички сме роби на ежедневието си, на желанията на другите и на самите себе си. Важното е да успеем да разберем самите себе си и след това останалите. Познанието за това, което ни заобикаля ни прави по-свободни. Но дали сме свободни, след като не можем да постигнем, това което желаем. Винаги ще бъдем подчинени на някакъв ред, който самите ние или някой друг налага.
За мен най-ценната свобода е свързана с избора, който правим. Свобода на духа. Да бъдеш уверен в себе си и да се опиташ да излезеш от типичната рамка, да се развиеш като уникална личност. Изразяването на собствени мисли и идеи.

Не помня къде, но съм чувала и чела ето това: Свободен човек е само лудият? Wink

П.С. Лейди изглежда, че и двете четем всеизвестният Паулу Коелю. Razz

Мисля скоро да пусна и темичка в раздел библиотека, за да си споделяме хубави четива, ако нямате нищо напротив.
_________________
"Couldn't sleep so I went out walking
Thinking about you and hearing us talking
And all the things I should have said
Echo now, inside my head"

Yoanka · Пуснато на: Сря Апр 23, 2008 6:07 am Заглавие: .

Ами горе долу това имах в предвид и аз.Че човек няма как да не зависи от заобикалящото го,от другите и себе си.. но в краина сметка свободата е състояние на духа .. свободен си само ако се чувстваш такъв Mr. Green

_________________
Born To Shine

mikaella · Пуснато на: Сря Апр 23, 2008 6:09 am Заглавие: Re: .

sellfkiller · Пуснато на: Чет Апр 24, 2008 2:36 am Заглавие:

Според мен за да си свободен наистина е необходимо само да не се страхуваш от нищо.
_________________
Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности Smile

Елси · Пуснато на: Чет Апр 24, 2008 4:52 am Заглавие:

Страхотна тема! SelfKiller поздравления за краткото и еднозначно мнение от мен. Много съм съгласна с теб.

Като човек, който е доста скаран със страха мога да кажа обаче, че от липсата на страх по някакво странно стечение на обстоятелствата също можем да станем зависими, ако подложим безстрашните си действия под строгия поглед и анализ на разума след време. Мен все не ме е страх и обикновено това ми дава свобода на духа наистина, но носи и грешки понякога.

Аз се сетих за друга сентенция "Човек се ражда свободен, а цял жимот е в окови"...Уви според мен само духът и събесъзнанито могат да ни дарят с миговете свобода от които толкова се нуждаем смятам. Пък и зависимостта често е цената на най-големите неща в този живот - зависимостта от партньора или мъжът ти, зависимостта от децата ти и любовта ти към тях, зависимостта от ограниченията на собствените ти постижения, та дори зависимостта от приятелите ти. Свободата е сякаш валута с която търгуваме за да живеем живота си... И като един много сводоболюбив човек мисля, че напълно свободен вероятно е само лудият и вероятно напълно свободният е най-самотния човек на този свят.
_________________
"Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".

mikaella · Пуснато на: Чет Апр 24, 2008 5:59 am Заглавие:

Dedoto · Пуснато на: Чет Апр 24, 2008 10:37 pm Заглавие:

Човек е свободен само в добродетелите си.Само онзи не се страхува,който обича!
_________________
Само Истината те прави свободен!!!

Bibini · Пуснато на: Чет Апр 24, 2008 10:42 pm Заглавие:

sellfkiller · Пуснато на: Пет Апр 25, 2008 2:28 am Заглавие:

Еlsi, права си за грешките, но има и нещо друго. Съжалението направо ми е непознато като чувство. Вярно е, че допускаме грешки но те са начина да натрупаме и опит. Не съжалявам за минали грешни решения, защото когато съм взел в минало време едно решение, то ми се е струвало правилното при дадените обстоятелства. Мога само да анаизирам негативните резултатаи и да корегирам преценките в бъдеще, като преценя какво е довело до грешката. Но тъй като не мога да променя миналото според мен е нерационално да се съжалява за минали неща. А съм забелязал и нещо друго - хората когато лъжат го правят винаги от страх, само, че за бъдещо събитие.
_________________
Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности Smile

mikaella · Пуснато на: Пет Апр 25, 2008 2:34 am Заглавие:

Елси · Пуснато на: Пет Апр 25, 2008 6:48 am Заглавие:

Здравей пак sellfkiller:)
С две ръце ЗА - никога да не съжаляваме за стари грешки, а само да ги анализираме и извличаме полза от тях. То ва си е позиция на свободен човек,победител просто Very Happy

_________________
"Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".

mikaella · Пуснато на: Пет Апр 25, 2008 5:33 pm Заглавие:

Dedoto · Пуснато на: Пет Апр 25, 2008 6:18 pm Заглавие:

sellfkiller · Пуснато на: Съб Апр 26, 2008 3:32 am Заглавие:

Само едно малко уточнение първо, никнейма ми не е превод на самоубиец, има допусната грешка в изписването на латиница и тя е умишлена, а защо съм я допуснал е друг въпрос.
Съвест имам колкото всеки нормален човек, поне така мисля, но тя за мен не е съпоставима със съжалинето. Съвестта може да ме мъчи ако примерно съм наранил невинен, но няма да съжалявам за това което съм направил защото не бих могъл да го поправя, за съжаление, но мога да направя всичко възможно за ограничаване на щетите, което не е същото. Не обичам да наранявам невинни хора и се стремя да не го правя. Днес например при мен, по работа, беше едно много хубаво момиче, което през почти цялото време се усмихваше и това донякъде направи деня ми по-приятен. А и човека с когото живея през повечето време е усмихнат и това ме прави щастлив, още повече, че се лаская с мисълта, че и аз имам заслуга затова.
Не ми се е случвало да знам, че дадено решение е грешнж и да го предпочета пред друго. Вярно е, че е имало случаи в които всяко решение е било грешно, тогава правя това което е по-малко грешно, но това вече е вярно решение. Май наистина за нищо не съжалявам, просто това ми е начина на мислене, не мисля, че мога да го променя дори и да искам а и не искам. Според мен логически правилното е да не съжаляваш за нещо което не можеш да промениш а логиката почти винаги ми е била водеща като мотивация за поведение. Още повече, че така е и по-рационално.
Според мен наистина хората винаги лъжат от страх, ако ми посочиш друга снователна причина можем да я обсъдим във тук, че дори и тема да си отворим, нищо против нямам. Презд повечето време ми се налага да преценявам кога хората лъжат и постоянно се учудвам колко е разпространено това явление. Имало е случаи в които съм си мислил, че има хора които лъжат за самата беля, но впоследствие се е установявало, че са го правили поради страх от нещо. Възможно е някой да лъже и по друга причина но не съм го разбрал, а като не разбереш, че са те излъгали значи са успяли и няма да научиш, нали? Забелязал съм, за съжаление, че понякога хората казват истината от страх, но винаги лъжат от страх, което за мен е много интересно защото понякога лъжата се наказва сериозно, особено ако е в съда или пред жената, а истината почти никога не се наказва. Според мен истината е най-добрата плитика в отношенията с другите. Не казвам цялата истина. Понякога да премълчиш нещо е същото като да излъжеш но рядко. Винаги съм казвал, че повечето хора просто не знаят какви въпроси да задават за да научат това което ги интересува, което си е голям майтап и за съжалине, истина.
_________________
Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности Smile

mikaella · Пуснато на: Съб Апр 26, 2008 6:39 am Заглавие:

Съжалението само усложнява още повече живота ни, а имаме ли нужда от още ненужна тежест?! Smile

Каквото се е случило - вече е минало и нищо не може да се промени, за жалост не можем да върнем времето назад, но ето, че настоящето ни дава една възможност, от която трябва да се възползваме - да се стремим да не допускаме стара грешка. Razz

Това, че съжаляваш, не е никаква гаранция, че вече няма да се повтори. Wink

Важното е да си вземеш поука и както Sellfkiller спомена - "мога да направя всичко възможно за ограничаване на щетите", ако успееш да го направиш - всичко става малко по-лесно.

Yoanka · Пуснато на: Нед Апр 27, 2008 2:54 am Заглавие:

Хората лъжат от страх за последствия от минали събития,за отражението им в бъдещето,за дадена допусната грешка.А относно съжалението, и на мен ми е чуждо, не обичам да сужалявам за каквото и да е и винаги гледам напред.Понякога наистна има ситуации в които си мислил че взимаш правилно решение но си грешал.След като го осъзнаеш просто няма смисъл да стъжаляваш,усмихни се и намери начин от тук нататък на поправиш стореното.Което понякога е свързано с лъжата.Тя идва наи често в тези моменти и все пак е породена от страха за бъдещет0
_________________
Born To Shine

Yoanka · Пуснато на: Нед Апр 27, 2008 2:57 am Заглавие:

и между другото ми е някво странно сички се знаете тук само аз съм новак хаха заек с морковче Embarassed

и 100% съм най-малка Rolling Eyes

_________________
Born To Shine

Елси · Пуснато на: Пон Апр 28, 2008 5:56 am Заглавие:

Ехе

Вече и теб те познаваме много ти се моля поне малко пък и възрастта тук не е в основата на разговорите, така че много топло welcome Smile

и пак мерси за хубавата тема.

А иначе това да подредиш живота си така както желаеш, да го живееш така както вярваш, че трябва и да не съжаляваш за нищо без да спираш да израстваш - е това за мен е СВОБОДА. Онези хора, които все нещо им пречи и ги спира да се усмихнат на света, на околните, на себе си и все разсъждатват колко мислят всъщност за другите и затова така... те не са ми по вкуса.

Крайната цел иска жертви, а победителят гледа само напред без да забравя раните от стари битки. Smile

Койт му се губи време да съжалява - да си се съжалява - само да не казва, че е за другите, щот хормонът дет се отделя кат седиш и се ровиш из собствените си терзания вперил поглед в една точка е поредният естесвен наркотик, който просто някои хора обичат да приемат по-често под маската на алтроизма и дълбоката емоционалност, всъщност приклещени в ъгъла от собствената си слабост ...
_________________
"Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".