Психология

Здравейте, аз съм мама на 9 месечно кърмаче и ме вълнуват всичко свързано с психологическият аспект на кърменето.

Все по често срещам в обкръжението си така наречените дългокърмещи млади майки. Вълнува ме какво е мнението на специалисти, занимаващи се с психология, по отношение на дългото кърмене - имам предвид над годинка. До каква възраст кърменето е здравословно за детската психика? (За физиката може да се каже, че е ясно - Световната здравна организация препоръчва изключително кърмене до 6 месеца, кърмене най рано до 1 год, препоръчително до 2 или до когато на майката и бебето им е приятно.)

Важно е също да попитам и как е добре да се постъпи, когато дойде моментът, в който детенцето трябва да бъде отбито. Много майки успяват да отбият големите си кърмачета като ги оставят за няколко дни при баба и дядо. А аз, като майка, намирам за важно тези така специфични отношения с детето ми да бъдат прекратени от мен.

Здравейте,

Това е много интересен въпрос, който сте задали.
Моето лично мнение е, че до към годинка може да се кърми детето. След това, ако майката има кърма, има съвременни методи - като изцеждане на кърмата - и да се дава с биберон или на кашичка, защото кърмата е наистина много полезна. Принципно около годинка - две детето вече има зъбки, което прави самото кърмене от гърдата доста болезнено, също така до тази възраст детето вече яде доста неща - и от лъжичка и солетки, бисквитки и доста разнообразна храна, което прави храненето от гърда по-лесно за отбиване.
Кърмата е изключителн полезна, но не е задължително да се поема директно от гърдата.
За отбиването е хубаво да се започне по-отрано. Отбиването небива да се прави насила. Т.е трябва постепено детето да свикне с това, че млякото се пие от биберон. Би могло да се намава биберона с нещо сладко, за да се засили желанието на детето да опита и да засмуче от биберона.

Здравейте,
Не знам как гледате на д-р Спок - има и много мнения против, но моят личен опит с детето ми е, че много от съветите му вършат работа, особено в психологичски план, там където новите открития на медицината не са променили много неща. Ако приемате съветите му, в книгата има глава за отбиването на кърмачето, която би могла да Ви бъде полезна. Идеята е за постепенно свикване, както съвтва и Лейдито, без да се насилва детето и без да се избързва. Отказването от сученето, което е едно от големите удоволствия за бебето може да се случи и съвсем естествено, но може да бъде и доста трудно преживяване за него, затова всяко допълнително травмиране би трябвало да се избягва - в този смисъл сте напълно права, че е добре Вие да сте при него и да не се съчетава загубата на удоволствие със твърде плашещата загуба на мама изобщо.
За дете на около годинка, мисля, биберонът също трябва полека да отпадне - има шишета с щифтче, като удобен преход към чашата и храненето с лъжичка - иначе - стигаме до проблема с изкривените зъбки и неправилната захапка.
А кога да го отбиете - и аз като Лейди и Лууп, определено смятам, че над годинка не би трябвало да суче. Има много други хубави начини за поддържане на връзката с мама, но продължителното сукане от гърдата крие сериозни опасности за личностовото развитие на детето, които за съжаление биха могли да се открият едва в зрялата му възраст и поради това в житейски план рядко се свързват с дългото кърмене като една от причините.

Да разбирам ли, че ако бебето пие от биберон ще отпаднат възможните бъдещи проблеми на дългото кърмене?
Чувала съм от студент по психология случай, в който момиче, което до година и половина е заспивало с бутилка мляко, има проблем като възрастен с твърде силна привързаност и зависимост от майка си и чувства неспособност да взима самостоятелно решения.
Вероятно въпросът със заспиването е по различен?... Но все пак дали ще е пристрастено към кърменето или към шишето, каква е разликата в такъв случай?

Здравейте, Благовеста,
Това е моето мнение по поставения от Вас въпрос:
Не бих могла да коментирам случая, който описвате - вероятно там е имало много други неща, освен простото заспиване с биберона.
Ако търсите детайлна и точна информация, най-добре е да се обърнете към специалист-псхоаналитик - препоръчвам Ви Група за развитие на психоаналитичната практика в България - имат страница, която лесно ще намерите в Интернет. Ако самата Вие проявявате по-задълбочен интерес за ролята на гърдата в развитието на бебето и сте в състояние да преодолеете почти неизбежното първо отричане и бягство от темата, бихте могли да прочетете нещо от Фройд за детската сексуалност, Мелани Клайн отделя специално внимание именно на тази връзка в теорията си, Уиникът, и - нещо, което би могло да е много полезно за всеки родител - $Всичко е език$ на Франсоаз Долто.
По мое лично мнение, шишето би трябвало да има различна роля, но вероятно съществуват много други фактори - като цялостния контекст на отношение майка-бебе, ситуацията на хранене и пр. Все пак - ако обърнете внимание на 1-годишните бебета, ще видите че на тази възраст те вече ядат манджичка, определено не с биберон, опитват се сами да взимат малки парченца храна и да ги слагат в устата, което следва да се поощрява, ако можете да толерирате неизбежното оплескване на всичко наоколо, дори се опитват да гребат с лъжичка. В този контекст да държите детето на биберон, би означавало изкуствено да забавяте развитието му - не мисля, че някой би имал полза от това. Ако имате притеснения и много силен импулс да продължите кърменето или поне на всяка цена -храненето с биберон, би имало смисъл да се запитате от къде идва това усещане във Вас и защо Ви се струва толкова значимо.

Здравейте July,

Благодаря за подробната информация! Ще ми бъде интересно да прочета повече по въпроса. Откровено казано, объркващо е за майките в днешно време при толкова противоречива информация. От една страна институции като Световната здравна организация подкрепят дългото кърмене(Не знам тази организация само с физическото здраве на децата ли се ангажира!?! Все пак децата ни трябва да израстнат и физически и психически здрави личности...), от друга страна мнението на психолози се оказва различно...

Що се отнася до мен самата, кърменето за сега ми е приятно и ненатоварващо, а дъщеря ми приема залъгалки и шишета с биберони само за играчка и да си почеше венчетата. Пие от чаша, яде с ръце и иска да се храни с лъжичката сама. Нямам никакви притеснения, че има лекета по дрешките, пода и парченца храна навсякъде. В този смисъл ми се струва даже нелогично да уча детето тепърва на биберон?!?

Разбира се, дъщеричката Ви се развива чудесно и няма никакъв смисъл да я връщате към биберона, можете да й давате кърмата и с лъжичка, макар че е малко по-трудничко, докато преминете към чашката.
Знам как е с информацията - аз продължавам да се лутам по отношение лекарства..хранене..гредини.., но..това е реалността - има много отговори и често - съвсем противоречиви
По отношение на кърменето, информацията е различна, предполагам ,защото психоанализата е подход, който не се приема от всички, а от някои школи, среди, индивиди.. директно се отхвърля. Което не значи, че не е верен , просто същността му е твърде объркваща, провокативна, трудна за приемане и естествената първа реакция е отхвърляне. Някои хора спират до там, други - го преодоляват и продължават нататък. Аз започнах от силно отрицание, докато сега - вследствие собствен опит и работа с хора съм дълбоко убедена в смисъла на идеите й и тяхното случване на практика. Предлагам, ако имате интерес - да потърсите повече информация, а ако не - постъпете еклектично - давайте на детенцето кърма, но без да го кърмите - така и физически и психически ще бъде защитено. Впрочем, една загрижена майка, която се наслаждава на майчинството е най-важното условие, така че - бъдете напълно спокойна
Успех!!

Благовеста здравейте,

Съгласна съм с написаното от Джули.
Това, което написах и по-горе беше, че полезно е за детето КЪРМАТА, не КЪРМЕНЕТО. Самата кърма е имунитет. Колкото повече време се поема, толкова по-добре за детето. Но не е необходимо да се приема от гърдата или от биберон. Както и Джули каза, децата на тази възраст вече ядат и от лъжичка. Вечерята и закуската на детето могат да са попарка, направена от кърма, вместо мляко. Т.е кърмата може да присъства в храненето на детето докато майката има кърма. Но е желателно тя да не се дава от гърда или биберон. Дори да я пие от чашка, или да се поема лъжичка по лъжичка само кърма - това е изключително полезно.
Тази връзка, за която говорите от студентът по психология е когато се стимулира именно оралната задоволеност. Кърмата като вещество няма общо с това. За детето дали ще е мляко от кутия или кърма - няма разлика. Просто кърмата е по-полезна.

Включвам се в темата като майка и наблюдаваща другите майки. Без да отричам кърменето като най-добро за детето, мисля, че се отива в крайност с препоръките за "изключително кърма до 6 мес. и т.н." Аз кърмих сина си до 7 месец. Като оставим на страна, че ми беше неприятен самият процес на кърмене, превеждам следните аргументи за отбиване около 7-9 месец:
1. Това което прави кърмата изключителна са антителата, които съдържа и които са незаменими за бебето, защото неговият организъм не може да си изработи такива все още сам.
2. На 6ф месеца бебето вече е изчерпало запасите си от желязо и трябва да си ги набави отвън. Това става чрез яйца, месо и риба, значи захранването вече трябва да е стигнало до тях.
3. На 6 месеца бебето има зъби - т.е. трябва да дъвче твърда храна, а не тепърва да се започва със сокчета. Освен това ако не се стимулира от самото начало дъвченето, децата се изхитряват и отказват да ядат някои храни сама защото ги мързи да ги дъвчат, например обичат кюфтета други смлени меса, но не искат филе.
От психологическа гледна точка, също мисля, че е дългото кърмене не е особено полезно. Създава се зависимост и то двупосочна, не само децата не искат да се отбиват, но и майките се притесняват, че ще загубят близостта, която кърменето им гарантира. От моето близко обкръжение майки почти всички, с изключение на 1 съжаляват, че са тръгнали да отглеждат децата си по тази система и се кълнат, че с второто няма да повторят тази грешка, защото децата им, вече над двегодишни, освен е непрекъснато висят на гърдите им, не са свикнали да ядат нормална храна. Мога много да продължа, но в най-общи линии е това.

П.П. Джули и Лейди, препоръките, които давате за хранене с кърма без кърмене са абсолютно неприложими, защото лактацията се стимулира само и единствено от кърменето. Това е възможно само за много малък период, защото постепенно кърмата ще спре.

Здравей, animateh,
Мисля, че по принцип си права и все пак - не съвсем. В момента нямам пред себе си книгата на проф. Лиляна Трифонова за хранене на бебето и не мога да цитирам точно, но тя казва, че при упорито изцеждане гърдите дори на нераждала жена могат да се стимулират така, че да отделят кърма. Аз се доверявам на авторитети в тяхната си област , затова вярвам, че това е така, същевременно би било къртовски труд и неимоверно усилие за една майка да се занимава толкова много и толкова често с изцеждане, така че при едни по-човешки и естествени условия , без съмнение кърмата постепенно ще спре. Но това постепенно може да включва период от 6 месеца примерно (сега говоря от личен опит), което не е малко време за една майка, която се чувства много загрижена по отношение приемането на кърма от детето.

Не знам дали такова упорито изцеждане е по силите на майка, грижеща се за дом и дете! Може, ако си много мотивиран, но все пак не виждам смисъл това да става след 6 месец по причините, които изброих. За новородено, обаче безспорно си струва.

Наистина кърмата е полезна,а не самото кърмене.И затова не трябва да се прекалява.До шестия месец съм съгласна,но натам кърменето започва да става тежест.Ако има кърма - да се изцежда и да се дава с лъжичка или в биберон.Аз нямах много кърма и до 4ия месец съм кърмила.Детето ми е много по-жизнено и енергично и здраво от много други деца,които са кърмени и до 1година.

Моята сестра се цедеше 7-8 месеца и не е казала да е толкова къртовски труд . Тя си и работеше след 4-тия месец. Преди да тръгне за работа се цеди и го оставя в хладилник или фризер дори. И вечер се цеди за вечеря. Не мисля, че е неприложимо или е непосилно. Въпрос на избор е все пак

Със сигурност е различно. Аз имам кошмарни спомени от изцеждането, много ме изморяваше. То през 3 часа кърмиш по час, после се изцеждаш по половин час и докато се обърнеш - пак същата процедура, и всичко това веднага след раждането, в комбинация със следродилна депресия. Ми много трудно ми беше! Правих го сама защото знам колко е важно за бебето, но не бих го правила за едногодишно, да ме извиняват едногодишните, ама при пълна уста със зъби, вършеене по цялата къща и мнение по всички въпроси, да хапват каквото има в хладилника.

И аз така си мисля.Глупаво е за мен такова нещо чак.Имам една комшийка дето още се чуди какво да прави,а сина е на близо на 1година и половина.Това е безумие.Още повече че то иска от гърдата.Не от шише или лъжичка.

Аз самата също смятам, че е добре детето да се кърми до една година /моето го кърмих 11 месеца и половина/и след това да се отбие, но това наистина не отговаря на съвременните препоръки на здравните организации, касаещи кърменето. По форумите за майки се шири мнението, че дете, което се кърми до 3-4-годишна възраст е по-спокойно и по-интелигентно от връстиците си, т.е. това се смята за нещо хубаво. Дългокърмещите майки се потупват една друга насърчително и се съревновават, коя ще кърми детето си до по-голяма възраст. Случаи като онзи в интернет, където се вижда как жена кърми 8-годишно момиченце, също се неглижират: Коментира се ,че детето може да има само ползи от това, нали нашите баби и дядовци ги били кърмили до 3 години масово и нищо им нямало на психиката...
Искаше ми се да зная дали все пак няма някакви проучвания точно в тази връзка и какво би казал един психолог по този въпрос, защото прочетох много мнения по този тема, но нито едно от тях не беше професионално и обосновано така добре, както на мен би ми се искало. Благодаря предварително.

Здравейте, Ани,
Не мисля, че мога да добавя нещо към мнението, което вече съм изразила в този форум. От гледна точка на психоанализата кърменето до 3-тата годинка е НАПЪЛНО ПРОТИВОПОКАЗНО за доброто психично развитие. И, както се опитах да поясня по-горе, това трудно може да бъде установено, защото последиците от него ще се проявят някъде ..някога..в емоционалните трудности и проблеми в личния живот на вече зрелия възрастен - затова всички дългокърмещи майки все още биха могли да кажат - вижте детенцето ми, то се развива чудесно и няма никакви проблеми - и даже за момента може би ще бъдат прави. А ако искате аргументирано становище - потърсете сериозна психоналитична литература. Не мисля, че има друг адекватен начин да добиете действително задълбочена информация по въпроса, да я осмислите и приемете.

Само като кратка вметка или коментар на горното твърдение- дългокърмещите майки се отнасят с насмешка към Фройд и психоанализата, защото той бил отричан в съвременната психологията. Аз не съм съгласна с подобно становище, но ми се ще да го коментираш ...

Какво би искала да коментирам, Ани? Мнението на напълно непознати за мен жени? Някой се отнася с насмешка към психонализата - какво е това, освен негово лично мнение? Всеки от нас се отнася с насмешка към едно или друго, което далеч не винаги прави съответните неща смешни или лишени от смисъл - и понякога ние го съзнаваме, даже през собствената си насмешка. От гледна точка на психологията - смислен би бил въпросът кое кара тези жени да гледат с насмешка на анализата? Какво знаят за нея? Какво е тя за тях? Какви са представите, опасенията, страховете, съпротивите, фантазиите..свързани с нея? Каква работа - образно казано - им върши тази насмешка? И защо имат потребност да кърмят децата си толкова дълго? И за всяка от тях би имало индивидуални отговори на тези въпроси, но..това би било да започнем да ги анализираме
В психотерапията психоанализата е все още едно от най-уважаваните течения, като разбира се, има и много други, много различни и дори много противоположни подходи, които дават добри резултати. Противопоставянето на подходите..отново би обслужило нечии потребности от власт, фантазии за величие..или...
Ако имаш време и интерес, бих ти препоръчала да влезеш в сайтовете на европейската, американската или световна асоциации по психоанализа или в някоя от програмите за обучение по консултативна психология на който и да е добър университет - и отново сама да си съставиш мнение. Психонализата не се отрича , напротив, тя се учи като една от основите (разбира се -много общо) на обучението по консултативна психология, дори ако след това то ще продължи в съсвем друга насока.
От тук нататък - кой какви лични предпочитания има, доколко е способен да толерира различието и защо за него е важно да отхвърли това, което не разбира, не харесва или го плаши...не мога и не искам да коментирам - личните спорове може и да са забавни, но рядко имат смисъл.
Аз лично съм напълно убедена в смисъла и истинността на психоналитичния подход и стигнах до това убеждение след дълъг и не съвсем лек път, започвайки от отричането и отхвърлянето му.
Така че - мога само да потретя - ако искаш яснота - опитай се да си съставиш собствено мнение на базата на смислена и сериозна информация.