Психология

Както ти написах и в една от по-горните теми - хипохондрията е нормално да се прояви особено след като си гледал болен на легло. Естествено е, че когато види нещо сериозно започва да се притеснява, че и на него може да му се случи. Когато си имал продължителен стимул на тези страхове - задълбава и нивото на засегнатост.

Аз също като ученик винаги си мислех, че ми има нещо на сърцето(което беше смешно като се има в предвид, че спортувах много, имах кръвно 120/80 и никога не съм имал повод да си мисля такива работи). Да не говоря пък за апандисит. Всеки път когато ме заболи от дясно почвах "е сега вече съм за операция". Никога не съм изпадал в крайности де, обикновено се плашех за няколко часа и ми омръзваше. С годините започнах да се плаша по-рядко, но пък като се стресна си ме държи доста и ми се е случвало да ида на лекар да се успокоя, че съм здрав. Аз също съм имал болни близки и мисля, че покрай такива хора човек на 99% започва да си обръща повече внимание. Явно е нормално. PDT_002

Особено ако е бил твой много близък роднина,чиято наследственост е в гените ти...

Кои са пътищата за лечение на хипохондрията? Осъзнаване на проблема. А дали, ще намерим сили сами да се справим!

Аз смятам, че има пътища да се справим сами, и че основно в нас е проблемът -> следователно ние сме си и най-доброто лекарство. Дали е трудно - ооо да, но дали го можем - ооо да.

Иванова, ти имаш ли проблеми с хипохондрия? Ако да, как я диагностицира - твое предположение или някой ти е казал, че имаш подобен проблем?

Аз мисля, че много зависи от средата, в която се движите. Ако има много хора, дето постоянно се оплакват от това и онова, скоро и вие ще си намерите безбройно количество болести и симптоми.

И обратно, ако сте в общество, кадето се толерира това постоянно да си в добра форма, всичко да ти е наред, да цари позитивизъм, човек, даже и да усеща нещо, си вика, това нищо не е, ще мине, аз съм здрав и така нататък...

Миньон хай

И си и не си прав да ти кажа. Има си генетична ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНОСТ към определени психически заболявания. Ако ти си с такъв генетичен товар и си заобиколен от хора, които никога не се оплакват - ти много бързо можеш да се депресираш, че не си толкова силен като тях. Да, те могат да имат положително влияние - като те надъхват, но и те самите ще са "разочаровани" от теб и сами ще те отритнат, ако ти го имаш като черта на характера.

А за съжаление хипохондрията си има генетичен товар и просто чака отключващ механизъм или случка...

лично аз, не! По скоро при моя приятелка, но проблемът при нея май е от презадоволеност, каприз и разбира се внимание. Това са си мой изводи, до това до колкото я познавам. Имам си много по важни проблеми от това да се чудя от какво съм болна. А като се замисля май от доста време не съм боледувала

Хора нов сум на 19 години сум заебете сам кажете ми КАКВО ДА ПРАВЯ от малук го имам този проблем ... маика ми казва че дядо ми е бил сущия ... страх ме е да ида на лекар .. един ден отидох за сърцето ... доктора вика ЗДРАВ си като БИК ... добре 3-4 дена ок после .. болното ми сузнание като почна .. тои грешу са като почне кризата еи .. отвивах се през 5 мин да си вида дали ми отичат краката щото чуствах изтрупване и секи ден нещо ново има .. имам болест наистина сурдечна невроза от недоспиване и трева .. малко ги намалих но като ме боцне някуде ... напрао последния път се напушихме в един приател .. почна да ме стяга ... ставам и викам копелета получавам инфаркт те почват се смеят скочих на бои на единия и го ударих защото не искаше да се обади на бурза помощ .. те ми се смеят аз викам краи сега като падна .. те ще си се смеят докато се усетят и викнат лекари няма да може да ме спасат мисля чуда се това става за части от секундата ... и с целия си акул в 4 сутринта званя на някви суседи да ми викат линеика отвара някуф пич на 30 и ме зяпа .. и аз си викам кфо права е ... кво става ... ма пак ми лошо извиних му се ... и почнах да седа на стулбите и си мисля и седа и се опитвам да се само контролирам но страха те пропива .. секи сантиметар ... значи место да гоня пичетата и да си се кефа не че него правя ... но сега се депресирам .... само като чуя линеика и си представам как отива ... да пребере някои и как човека лежи полу жив даже искам да се махна от булгария защото нали сме едни от 1вите по инфаркти и инсулти и искам да живея другаде и да ям марули само и само да живея но неми е гот малко да ме боцне гурва чух един път че това бил 1-вия симптом ... на недостатъчност ... е братко гледаи шоу в 3 дена варвя като ... незнам и мисля как да се обада на маика ми да в италиа да и кажа че ако ми остават няколко години живот по добре да не си идва да ме гледа ... така .. по често гадните мисли ме спохождат вечер на тъмно .. мерси предварително на всички .. предлагам ви казваите прихиатър от сега .. сорри за МНОГО ЛОШИЯ правопис но съм чадо на модернизацията и ЛАТИНИЦАТА сорри пак

Здравей Армани,

Хипохондрията обикновено стартира от рано - но може да се отключи по-късно. Това е хистерично заболяване до голяма степен. Т.е нещо, което смятаме, че е "грешно, неморално, срамно", но го правим...се появява болка, болест - страх от наказание.
Това е психологически проблем, който е ужасно неприятен, но в тези граници, които описваш - само пречи. Не е патология, не е нещо ужасно сериозно.
Това е най-честата връзка - нещо, което е грешно - се пречиства като "наказание, защото съ бил лош"... можеш ли да кажеш дали има такова нещо при теб?

А ми, че то излиза че хипохондрията е като синдрома на студент втори курс медицина, каквото прочете и си намира веднага симптомите. А пък да ви кажа мисля, че българите не са се научили да търсят доктори. Ако е за нещо сериозно отиват да се прегледат когато вече е много късно, поне така става обикновено. Имаше период в който и аз все се страхувах да не се разболея от нещо, ам тогава едни умни ми натресоха диагноза левкемия и ми изкараха акъла за около месец и половина. Хубаво, че ме видя един приятел доктор и като му казах от какво съм "болен" ме изсреля за едни други изследвания, като се оказа, че само хронична преумора - за това пък съм било тслабнал. И като падна едно плюскане и една отпуска всичко ми мина. Та от тогава не се впрягам, че съм болен, но като ми има нещо което е необяснимо отивам при чичко доктор да ме прегледа. Май сега вече нямам проблеми от такова естество

При много хора съществува ( по-скоро остава непреодоляна от най-ранните детски години ) една обща, безобектна тревожност. И съответно рано или късно тази тревожност си намира обект - превръща се в страх от нещо. Това е в основата на много неврози, комплекси, страха от паяци или змии например, страха от високото, ........ страха от болести, който се реализира като хипохондрия. Дълготрайното решение - да се намери първоизточника на тази тревожност, защото в противен случай при изчистването на конкретния обект, не след дълго, тревожността просто ще си намери друг.

Ми Armani кво да правиш простата ти майка ти е наговорила едни глупости на които си и повярвал яко и си си внушил, че тва ще се случи с тебе и ся просто чакаш момента. Ако продължаваш така да се измъчваш ще стигнеш до самоубийство, ама гледай да оцелееш още една две години и после няма да имаш проблеми щот толкова ще ти е писнало от тея твои мисли, че ще ги зарежеш.

Здравейте!Имам един въпрос:мисля, че приятелят ми го е хванала хипохондрията и има ли начин аз да му помогна, защото почвам да се изнервям вече? Ситуацията е следната:братовчед му го оперираха преди 1 седмица от апандисит и сега и той си мисли, че и него го боли.Когато някой му каже още някои симтом за апандисита, например температура, повръщане, изтръпване на крака и т.н. и той веднага си мисли, че е така - че му се повръща и т.н. Ходи даже да му правят изследвания и всичко си беше наред, но и той, както казахте, не вярва мн на доктори.
А аз съм пълна противоположност - дори да ми кажат,че ми има нещо, щом като ще се оправя, изобщо не се стряскам...
Почвам мн да се драня, защото се държи глупаво - само за това говори, държи се за стомаха и т.н.Как ли не му обяснявах, е няма оправия!Накрая викам да отиде да му го махнат,4е да миряса!

помогнете ми!прочетох доста за да ми стане ясно,че наистина съм хипохондричка!ужасно е да живееш в постоянен страх!непрекъснато ще мра от нещо!имам 16 папки със изследвания,но не ме удовлетворяват!все е останало нещо непроверено!цялата заплата ми отива по доктори!аз съм на 31!!!!!!!!!!!КАК ДА СЕ ОТЪРВА ОТ ТОВА!???????????????

Здравейте,

хипохондрията е нещо ужасно и ви разбирам как се чувствате.
Ходили ли сте на психолог, психотерапевт?

да,ходих преди години при няколко лекари.изписаха ми антидепресанти-ефектът беше нулев, след това xanax после две години лексотан.......вече съм спряла всичко....Наистина незнам какво да правя!Меря си кръвното по 100 пъти на ден,обикновенното главоболие ме ужасява.......Жалка картинка съм!!!!
Какво още да пробвам?

Щом са ви предписали антидепресанти най-вероятно са били психиатри.
Това, което бих ви препоръчала е психолог - това са сесии, разговори, в които говорите за себе си, за проблемите, за страховете и заедно с психолога намирате от къде е тръгнал този проблем и съответно - как да го прекратите...
Няма хапче за страховете и мислите ни - там единственото, което работи е да се говори за тези мисли и да се намери друго тълкуване на нещата.
Обикновено хипохондрията представлява тревожност, която търси "канали" да излезне. Но когато лекуваш и проверяваш канала (т.е болежката) просто затваряш този канал и тревожността намира нов. Това, което трябва да се направи е да се работи по самата тревожност.

много Ви благодаря за отделеното време!Написаното от Вас ме кара да се чувствам по-малко....луда!Тоест светлина в тунела има!!!Само,че не знам как да продължа.....Живея на малък остров в средата на Егейско море,където психолози няма,защото биха ги замеряли с камъни.Аз съм финансово зависима от съпруга си,който.........сигурно събира камъните в момента!
Както и да е!Смятам,че имам силен характер,знам откъде започна всичко,и искам да Ви попитам-дали бих могла да се справя сама?Бих ли могла да направя нещо с което да си помогна?Дори и малко!
Още веднъж благодаря!!!!!!!!!!!!

е,изпих 2 бири и това ми даде смелост да попитам още нещо! (след като имам аудитория би било жалко да я изпускам )Възможно ли е зад тези проблеми да се крие страхът ми от несправяне с реалността или тези проблеми не ми дават възможност да се справя с всекидневието?