Както ти написах и в една от по-горните теми - хипохондрията е нормално да се прояви особено след като си гледал болен на легло. Естествено е, че когато види нещо сериозно започва да се притеснява, че и на него може да му се случи. Когато си имал продължителен стимул на тези страхове - задълбава и нивото на засегнатост. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 24 Яну 2007 Мнения: 100 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Апр 17, 2007 3:05 pm Заглавие:
Аз също като ученик винаги си мислех, че ми има нещо на сърцето(което беше смешно като се има в предвид, че спортувах много, имах кръвно 120/80 и никога не съм имал повод да си мисля такива работи). Да не говоря пък за апандисит. Всеки път когато ме заболи от дясно почвах "е сега вече съм за операция". Никога не съм изпадал в крайности де, обикновено се плашех за няколко часа и ми омръзваше. С годините започнах да се плаша по-рядко, но пък като се стресна си ме държи доста и ми се е случвало да ида на лекар да се успокоя, че съм здрав. Аз също съм имал болни близки и мисля, че покрай такива хора човек на 99% започва да си обръща повече внимание. Явно е нормално. PDT_002 _________________ Който умира с възторг, нека се пази от възкресение.
Както ти написах и в една от по-горните теми - хипохондрията е нормално да се прояви особено след като си гледал болен на легло. Естествено е, че когато види нещо сериозно започва да се притеснява, че и на него може да му се случи. Когато си имал продължителен стимул на тези страхове - задълбава и нивото на засегнатост.
Особено ако е бил твой много близък роднина,чиято наследственост е в гените ти... _________________ Само Истината те прави свободен!!!
Аз смятам, че има пътища да се справим сами, и че основно в нас е проблемът -> следователно ние сме си и най-доброто лекарство. Дали е трудно - ооо да, но дали го можем - ооо да.
Иванова, ти имаш ли проблеми с хипохондрия? Ако да, как я диагностицира - твое предположение или някой ти е казал, че имаш подобен проблем? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 07 Ное 2007 Мнения: 177 Местожителство: Wild Rose Country
Пуснато на: Чет Ное 15, 2007 3:02 am Заглавие:
Аз мисля, че много зависи от средата, в която се движите. Ако има много хора, дето постоянно се оплакват от това и онова, скоро и вие ще си намерите безбройно количество болести и симптоми.
И обратно, ако сте в общество, кадето се толерира това постоянно да си в добра форма, всичко да ти е наред, да цари позитивизъм, човек, даже и да усеща нещо, си вика, това нищо не е, ще мине, аз съм здрав и така нататък... _________________ Което не ни убива, ни прави по-силни.
И си и не си прав да ти кажа. Има си генетична ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНОСТ към определени психически заболявания. Ако ти си с такъв генетичен товар и си заобиколен от хора, които никога не се оплакват - ти много бързо можеш да се депресираш, че не си толкова силен като тях. Да, те могат да имат положително влияние - като те надъхват, но и те самите ще са "разочаровани" от теб и сами ще те отритнат, ако ти го имаш като черта на характера.
А за съжаление хипохондрията си има генетичен товар и просто чака отключващ механизъм или случка... _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
лично аз, не! По скоро при моя приятелка, но проблемът при нея май е от презадоволеност, каприз и разбира се внимание. Това са си мой изводи, до това до колкото я познавам. Имам си много по важни проблеми от това да се чудя от какво съм болна. А като се замисля май от доста време не съм боледувала
lady-to написа:
Аз смятам, че има пътища да се справим сами, и че основно в нас е проблемът -> следователно ние сме си и най-доброто лекарство. Дали е трудно - ооо да, но дали го можем - ооо да.
Иванова, ти имаш ли проблеми с хипохондрия? Ако да, как я диагностицира - твое предположение или някой ти е казал, че имаш подобен проблем?
Хора нов сум на 19 години сум заебете сам кажете ми КАКВО ДА ПРАВЯ от малук го имам този проблем ... маика ми казва че дядо ми е бил сущия ... страх ме е да ида на лекар .. един ден отидох за сърцето ... доктора вика ЗДРАВ си като БИК ... добре 3-4 дена ок после .. болното ми сузнание като почна .. тои грешу са като почне кризата еи .. отвивах се през 5 мин да си вида дали ми отичат краката щото чуствах изтрупване и секи ден нещо ново има .. имам болест наистина сурдечна невроза от недоспиване и трева .. малко ги намалих но като ме боцне някуде ... напрао последния път се напушихме в един приател .. почна да ме стяга ... ставам и викам копелета получавам инфаркт те почват се смеят скочих на бои на единия и го ударих защото не искаше да се обади на бурза помощ .. те ми се смеят аз викам краи сега като падна .. те ще си се смеят докато се усетят и викнат лекари няма да може да ме спасат мисля чуда се това става за части от секундата ... и с целия си акул в 4 сутринта званя на някви суседи да ми викат линеика отвара някуф пич на 30 и ме зяпа .. и аз си викам кфо права е ... кво става ... ма пак ми лошо извиних му се ... и почнах да седа на стулбите и си мисля и седа и се опитвам да се само контролирам но страха те пропива .. секи сантиметар ... значи место да гоня пичетата и да си се кефа не че него правя ... но сега се депресирам .... само като чуя линеика и си представам как отива ... да пребере някои и как човека лежи полу жив даже искам да се махна от булгария защото нали сме едни от 1вите по инфаркти и инсулти и искам да живея другаде и да ям марули само и само да живея но неми е гот малко да ме боцне гурва чух един път че това бил 1-вия симптом ... на недостатъчност ... е братко гледаи шоу в 3 дена варвя като ... незнам и мисля как да се обада на маика ми да в италиа да и кажа че ако ми остават няколко години живот по добре да не си идва да ме гледа ... така .. по често гадните мисли ме спохождат вечер на тъмно .. мерси предварително на всички .. предлагам ви казваите прихиатър от сега .. сорри за МНОГО ЛОШИЯ правопис но съм чадо на модернизацията и ЛАТИНИЦАТА сорри пак _________________ Boje blagodarq ti che sum tolkova krasiv
Хипохондрията обикновено стартира от рано - но може да се отключи по-късно. Това е хистерично заболяване до голяма степен. Т.е нещо, което смятаме, че е "грешно, неморално, срамно", но го правим...се появява болка, болест - страх от наказание.
Това е психологически проблем, който е ужасно неприятен, но в тези граници, които описваш - само пречи. Не е патология, не е нещо ужасно сериозно.
Това е най-честата връзка - нещо, което е грешно - се пречиства като "наказание, защото съ бил лош"... можеш ли да кажеш дали има такова нещо при теб? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
А ми, че то излиза че хипохондрията е като синдрома на студент втори курс медицина, каквото прочете и си намира веднага симптомите. А пък да ви кажа мисля, че българите не са се научили да търсят доктори. Ако е за нещо сериозно отиват да се прегледат когато вече е много късно, поне така става обикновено. Имаше период в който и аз все се страхувах да не се разболея от нещо, ам тогава едни умни ми натресоха диагноза левкемия и ми изкараха акъла за около месец и половина. Хубаво, че ме видя един приятел доктор и като му казах от какво съм "болен" ме изсреля за едни други изследвания, като се оказа, че само хронична преумора - за това пък съм било тслабнал. И като падна едно плюскане и една отпуска всичко ми мина. Та от тогава не се впрягам, че съм болен, но като ми има нещо което е необяснимо отивам при чичко доктор да ме прегледа. Май сега вече нямам проблеми от такова естество _________________ Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
При много хора съществува ( по-скоро остава непреодоляна от най-ранните детски години ) една обща, безобектна тревожност. И съответно рано или късно тази тревожност си намира обект - превръща се в страх от нещо. Това е в основата на много неврози, комплекси, страха от паяци или змии например, страха от високото, ........ страха от болести, който се реализира като хипохондрия. Дълготрайното решение - да се намери първоизточника на тази тревожност, защото в противен случай при изчистването на конкретния обект, не след дълго, тревожността просто ще си намери друг. _________________ Everything happens for a reason!
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2
Страница 2 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
