Пуснато на: Вто Мар 06, 2007 8:15 pm Заглавие: Хипохондрия
Това е едно заболяване, което се характеризира с това, че болния непрекъснато смята, че е болен от някаква болет - сериозна. Обикновено болестите са смъртоносни, неочквани, мигновени. Симптомите се преиначават и подсилват. Ако го боли глава, например, ще навърже и световъртежа от стреса + още няколко симптома (които не е задължително да ги има) като отслабване и отслабване на зрението и ще го диагностицира като "рак в мозъка". Тези хор непрестанно е самонаблюдават, изследват тялото си, усещанията си. Забелязва се преувеличаване в голяма степен. Един от критериите е, че след определено време, когато се почувства по-добре, се появява нов симптом.
Ако през нощта го заболи глава, ще е сигърен, че има нещо, което трябва да се изследва на сутринта, но когато се сабуди - ако не е повтаряща с болка, ще му се струва доста глупава мисъл, че се е уплашил толкова от това. НО ако пак го заболи, ще върне и ще каже "ето и онази нощ ме боля и сега пак..."
Тези хора не вярват на лекари. Те постоянно си мислят, че нещо не са им открили. При тях е много вероятно да подейства плацебо хапче. Може да пият виамин Ц за рак в мозъка с месеци и да се чувстват по-добре.
За такива хора е препоръчително да не гледат филми за болести, защото те им дават допълнително идеи за ново заболяване.
Причина за появата на хипохондрия би могла да бъде загуба на близък от тежка болест, недовречиви хора с повишено ниво на тревожност, хора страдащи от депресия, фобии, стрес.
Подобна тенденция (но не като заболяване) имат студентите по медицина както и психология и всички науки изучаващи болестни състояния.
Чувала съм случай на студент по медицина, който записал Гинекология, защото "знае, че това са само женски болести и той няма как да ги развие". _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Тук искам да дам като пример един случай на когото бях свидетел и който ми позволи да си задам няколко допълнителни въпроса и потърся няколко отговора...как битието променя съзнанието
Намирах се в една бърза помощ в Монтереал...след предварителен преглед тук, ти определят нивото на спешност и по сложна формула, започваш да си чакаш реда...седя и си чакам а до мен дядо на около 80 и синът му на около 50...чакат...докато си чакаме нещо си приказваме и естествено се питаме какво ли ни е ....говоря си със синът...който ми казва, че съпровожда баща му, който е мнго разтревожен и веднага с колата в бърза помощ....гледам го дядката, здрав и прав и питам...да де ама какво му е та толкова спешно в бърза помощ...а той ми отговаря, че тази същата сутрин, когато дядото се събудил, нямал апетит и така се претеснил, че му има нещо и веднага извикал синът си да го доведе тук...на едно място с бъбречните кризи...катастрофиралите и изпочупени...
Та значи има и една категория...много си чуствителни хора но да не се бъркат с тези на лейдито ...нали така
ами то хипохондрията си има различни форми и сила. Това, което описваш си е класически случай Имаше един филм, къето няккав лекар си наема секетарка и и казва "в петак обикновено звънят много - хипохондриците, след поредната серия на спешно отделение в четвъртък вечер" _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Може би си права а може и да не си ...тук пенсионерите са общо взето такива като цяло...внимават, за здравето си...така като по нашему, за очите си
Та според нас може да е сосиете хипохондрици а за тях нормални...грижещи се, за най ценното си
Разбираш ли, какво имам предвид
Аз те разбирам, но не мисля, че да си трепериш толкова е нормално. Да кажа така, живота става много тежък и неприятен, когто се вглеждаш прекалено много в себе си. Какви старини ще имаш, ако стоиш пред кабинетите по цял ден за едно кихане. Както се подписвам - мрусна гас, то като си идва, ще си дойде (така трябва да е, въпреки, че и аз имм бая хипохонрични наклонности) _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Ами дедо, да ти кажа страхът си е страх - от това да не ти се случи нещо, да не се разболееш от нещо и тн - трах за йивота или от самия живот. За видове - не съм се заълбавала, но знм, че хипохондрията може да е и проява на липса на внимание. Т.е когато някой иска да привлече внимание към себе си, като се прави на болен. Той самоия човек започва да си вярва, че е болен. Може да е оправдание, за неуспех в живота, както и следствие от нещо, на което си бил свидетел. Ако си преживял травма от близък болен и знаеш какво може да ти се случи, започваш д е страхуваш. При всички положения си е травма и резулат от нещо, а не причина. Поне аз така мисля. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
"хипохондрията може да е и проява на липса на внимание. Т.е когато някой иска да привлече внимание към себе си, като се прави на болен. Той самоия човек започва да си вярва, че е болен"
Да,де,но при този вариант именно страхът не би имал място,по-скоро болестта е желателна за човека.Той би се радвал да бъде болен,за да привлече внимание.А това не съм сигурен дали е все още отнесено към хипохондрията.Някой хора,по някаква причина,наистина си внушават,че са болни,но вместо да се страхуват,те открито демонстрират примирението си,без фаталност и пр.Обикновено това става при чувство за вина.
Последната промяна е направена от Dedoto на Сря Мар 07, 2007 12:33 am; мнението е било променяно общо 1 път
Според мен е самовнушение...ама, който иска да си направи справка по учебниците а и да те е страх, за здравето...и когато стане много този страх не е ли вече паникатака?
Според мен е страх от това да се разбоееш и този страх те кара да се заглежаш преалено много и да си самовнушаваш, че наистина го имаш. Ако ме е страх, да се разболея от спин, толкова ще се вманиача да се пазя, че всяк настинка ше е :ето, сега ако съм болна??" Това е пример!! _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Да ама ако не си ходила никаде а те страх да не си се разболяла от спин и когато кихнеш си помислиш, че е симптом на тази болест...преди страха ти е действало самовнушението, което ще ти набута във въображението 1001 начина, че се е случило...значи тук е първо самовнушението а страха вторичен...
Хмм Хипохондрията наистина може да бъде "резултат" от липса на внимание. Аз мисля, че ако си ползвал често като оправдание или изход извинение, че си болен, можеш да го изградиш като начин на действие, когато искаш да избегнеш нещо. В един момент това може да стане подсъзнателна реакция за бягство и тъкмо, защото е подсъзнателна - да вярваш в нея. Организмът ти да си търси болест, за да ти даде извинение за това, че не искаш да си намериш работа или да ходиш на лекции или каквото и да е. Тогава ти си забравил вече добре тренирания изход и той става механичен, като карането на кола и свиренето на пиано. Тогава ти реално вярваш, че си болен и от там става, както са стигнали до решение, Стони и Лейдито.
Ако имаш недоверие към лекарите, и си бил свидетел на човек, болен от сериозна болест и как лекарите чрез поредица от грешки, не успяват да го спасят, можеш да развиеш страх, че може да ти се случи и на теб и да не могат да реагират адекватно. Страх те е, че може да получиш криза и да ти объркат диагноза, да ти направят алергичен шок или каквото и да се сетиш, тъй като е голямо разнообразието. Това хипохондрия ли е? Пак те е страх за живота ти и от болести..
Регистриран на: 25 Яну 2007 Мнения: 70 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Мар 09, 2007 12:54 am Заглавие:
Съгласен съм с Жана Д'Арк. Аз мисля, че всеки си има едно ниво на хипо-състояние, което расте ако сме сред хора със здравословни проблеми. Аз ако видя луд на улицата и ми става едно много гадно. Лошото е, че вместо да съчувствам в мен некъв егоист се обажда изплашен и казва "дано не станеш такъв" и направо нямам търпение да се махна от там. Като дете съм лежал 2-3 пъти в болница(най-вече за нещо счупено от падане). Сега скоро бях с една приятелка да си направи некви стандартни изследвания в болница. Като помирисах само коридорите и видях някакви хора с тези стари пижами, направо ми омекнаха капачките. Има неща, които без проблем подтискам. Примерно ако ми трепери окото 5-6 дни или една седмица всеки ден ме боли глава без причина или съм болен няма да ми пука особено.Обаче майка ми имаше няколко операции на гърба. Да кажа накратко откриха и проблеми, а основните симптомите бяха "изтръпване на краката" и "безчувственост". Ей богу ако 1-2 дни нещо ме наболява крак или изтръпва, направо се съсипвам от ей такива хипо-мисли. Надали ако нямах пример в семейството за това щях да съм такъв. Та така, хипо-та от цял свят, съединявайте се...
И все пак... според мен трябва да имаш шредразположеност към хипохондрия. Ако не си с такава предразположеност, всички изброени от Уили неща, няма да ти влияят.
Има такъв пример, той е със заекване. Дете на заекващ родител - баща, не заеква. В детската му градина, се появява ново дете - заекващо. Първото дете започва да му подражава и да заеква. Има предразположеност. Дете на една моя преподавателка тива на лагер с 20 заекващи деца и дори и не прихваща.
Има такава предразположеност към много от състоянията в психологията. И ако си го имаш е вероятно да го развиеш. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
имам частнично тази болест.баща ми е такъв-от години покрай баба ми която беше страшно болна,и той си разби здравето.ужас е това,хора-ами че наскоро се изплаших че ще ме хване множествена склероза.а в десети или девети клас хаха си мислех че имам рак на гърдата.на моменти си мисля че ми има нещо на сърцето.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
....говоря си със синът...който ми казва, че съпровожда баща му, който е мнго разтревожен и веднага с колата в бърза помощ....гледам го дядката, здрав и прав и питам...да де ама какво му е та толкова спешно в бърза помощ...а той ми отговаря, че тази същата сутрин, когато дядото се събудил, нямал апетит и така се претеснил, че му има нещо и веднага извикал синът си да го доведе тук...на едно място с бъбречните кризи...катастрофиралите и изпочупени...
Имаше един филм, къето няккав лекар си наема секетарка и и казва "в петак обикновено звънят много - хипохондриците, след поредната серия на спешно отделение в четвъртък вечер"