На тази тема май е изписано много. Но не намирам каквото търся и затова се обръщам тук.
Тя – над 30. Той – над 40. Опит: неуспешен (разбира се) и при двамата. При него – няколко брака. Любовните му навици включват поддържане на паралелни връзки, подходът му за съблазняване е материален, обещанията – класически, стигне ли се до задълбочаване, се изпарява без остатък. Обекти: доста по-млади от него жени. Дали защото другите не му харесват, или защото не му се връзват – спорен въпрос. При нея – малко на брой партньорства в миналото, но все бурни, дръзки и проблематични. Не желае да стига до брак. Нито днес, нито в миналото. Не му е опряла до парите, не му се е вързала на подхода. Такива като него ги чете като вчерашен вестник още като им види очите. Обаче започва връзка. Много хубава връзка. И много проблематична, разбира се. Привлича я точно този тип мъже и е наясно какво означава това. Но действителността е такава. Нещо повече: тя пък е от хората, които са страшно безотговорни към себе си, но на които всички останали могат да разчитат категорично и безусловно. Най-вече той. Такива хора са страхотни партньори, но що се отнася до планове за семейство, могат да бъдат и бреме.
Внимание, нещата се задълбочават! Време за бягство! И... ето ти го обратно. Тя отново поддава. И пак. И пак. Не щеш ли, става мноооого, много сериозно и двамата яко потъват в тая работа. Веднъж да се разделим, втори път да се разделим – е не става! Абе никак не става! Компромиси, прошки, компромиси, прошки. Ми явно Господ ни е събрал. А когато Той иска да събере двама души, намира начин – ако ще да е и чрез съвпадащите им страхове.
Та да си дойдем на думата: и при двамата – страх от обвързване. И двамата поначало не виждат отсреща подобна заплаха. Но и двамата почват да искат заплахата вече. Разлика: тя е склонна да пробва, с риск да се провали (да си припомним: безотговорна към себе си, отговорна към всички останали; възможен резултат: самотна майка и пореден развод, ама какво пък). Ако нямаше риск, тя май нямаше да е толкова склонна. Защото щеше да я е страх повече и от него. Той пък... ами не смее да пробва. Помни миналите си уроци – доколкото ги е научил. Иска нещата да си се наредят сами (ако изобщо се наредят – додава тя). Ще поживеем, ще видим. Нека засега всичко да си стои както е. Моля, без резки движения. Не че той ще побегне, вече не. Извие ли буря, снишава се, гневът отминава и всичко тръгва като преди. Май и двамата не са способни на нищо повече от това.
И стигаме до жилото: абе чакай, не може вечно да е така. Животът си иска своето. За нея сякаш още не е време, за него сякаш вече е минало времето... но ето, нещо зрее във въздуха и изисква, изисква. След няколко години, прекарани заедно, все би трябвало да се стигне донякъде. Да стоиш на място изглежда все едно че се връщаш назад.
Отношенията им явно не са изчерпани, за да ги прекратят, но и не са дозрели, за да ги поместят на друго ниво. Отношенията им, или те самите? И да, и пак да. Какво се случва? Натрупва се напрежение. В него – защото очаква тя да постави някои много тежки въпроси. В нея – защото наистина ги поставя и е време да се увери, че той не е готов да даде категоричен отговор. Приблизителен отговор. Никакъв отговор. Освен: бъди с мен по начина, по който си била досега. Бъди с мен. Бъди с мен, подкрепяй ме и не изисквай нищо от мен. Каквото мога – когато реша. Иначе се изнервям.
Излишно е да пояснявам какво иска тя: същото + изказано намерение. Не за да вземе да му повярва на това намерение, а за да знае, че той самият си вярва в момента. То и бракът е точно това. Никой не е сигурен, че ще е завинаги. Хората само си засвидетелстват, че точно в този момент страшно много желаят да бъде така. Което всъщност е напълно достатъчно, за да повярват един в друг. Че и в себе си даже.
Само че: той твърде много е лъгал до днес, за да може да вярва на собствените си думи. Амортизиран е. Обезверен е. Много пъти е мислил, че иска да стигне далеч – с други хора. И впоследствие е откривал, че май не е баш така. Или че точно тези хора нямат същите намерения спрямо него. А най-болезнено е да те надиграят със собствените ти номера.
Пък на нея много държи. На нея много й вярва. Ох, понякога... се съмнява. Колкото да има драми, да има движение. Иначе колко му е да я подлъже. Една жена поиска ли да я чуе на всяка ценя тая лъжа, просто лапва въдицата и кротва, и после можеш всякак да я въртиш. Но не, не, нея не. Този път не така. Обича я и се чувства обичан. И за пръв път се страхува, че ако прекрачи оттатък, всичко пак ще се срине, както винаги се е сривало досега. Че ще я подведе. Ще я разочарова. Ще я загуби.
Обаче... точно по този начин я губи.
Съвети?
Последната промяна е направена от Merlot на Сря Апр 30, 2008 8:30 pm; мнението е било променяно общо 4 пъти
Наистина много интересна форма на изразяване - спор няма. Но не е ли малко неясно? Не е ли малко по-емоционално?
Както и да е. Ако разбрах правилно - защото от много украски се губи малко идеята, проемът е в това, че Тя вече иска обвързване, Него го е страх, и така ще я загуби. Ако е така, то тогава искам да попитам първо кой пише - Тя или Той? Аз предполагам Тя, но... не се знае.
Ако тя го обича и той нея, защо е необходим този брак? На 40 и 50 вече сте изживели този момент, защо просто не сте заедно, без брак, който го плаши. Не е ли по-важно да сте заедно, от колкото женени? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 08 Яну 2008 Мнения: 208 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Май 02, 2008 3:40 am Заглавие:
Аз бих попитала – а кое прави идеята за брак толкова значима? Бракът се явява като изключително важен символ – на какво? Откъде идва тази символичност? И дали и за двамата е така – вероятно не. Какво според Нея би променил брака? А според него? По какъв начин бракът е движение напред? И какво би било движението напред след брака? Дали и двамата си представят едно и също под думата брак? Дали представите им за брака като символ и като реалност не се разминават коренно? Как всеки от тях си представя живота след брака? – ежедневието…ангажиментите..поделянето на ролите..промените..децата – ако се предвиждат? Предвиждат ли се? Дали не би имало смисъл в едно дълго споделяне – на фантазии за брака(добри или лоши), страхове, очаквания, надежди, мечти, минал опит и много добронамерено взаимно слушане с целта да разбереш какво и защо се случва в другия, а може би и – какво и защо се случва в теб _________________ "Археологията търси факти... а не истината. Ако това, което търсите, е истината, часовете по философия са в другия край на коридора."
Точно споделеното намерение е това, което липсва. Не бракът. Споделените страхове и очаквания... и най-вече засвидетелстваната нагласа.
Защо ли? Защото цъка часовникът. И защото съвместяването на два живота изисква много жертви - професионални и лични. Постоянно се питам в името на какво правя компромисите, които правя за Него. И единственият отговор, който мога сама да си дам, е: в името на любовта си. На моята си любов. Не на неговата.
Споделените намерения биха ми дали и друг мотив. На тази възраст човек се опитва да бъде и малко разумен. Защото с Него никога не се знае какво следва утре. Какво Той иска да следва. С кого.
И в един момент се оказва, че аз съм сложила кръст на всичко, за да може Той да гони мечтите си, а утре я камилата, я камиларя. "Не очаквай, не изисквай. Бъди щастлива, че днес съм тук." Такова поведение е ОК на една по-ранна фаза от взаимоотношенията между двама души. Но когато вече чувствата са дълбоки, всеки търси и мъничко сигурност в другия. Всеки иска да вярва, че на другия може да се разчита и утре.
За това става дума - не за подпис или за каквото и да е друго.
Регистриран на: 03 Май 2008 Мнения: 12 Местожителство: BG
Пуснато на: Съб Май 03, 2008 3:24 am Заглавие:
аз пък мисля че е най-добре Тя да седне срещу Него и директно и право в очите да зададе въпросите си и да сподели вълненията си.така се надявам да го предразположи и Той да говори.Нека не забравяме все пак че в крайна сметка точно липсата на тези разговори карат хората да се разделят,защото вкрайна сметка те забравят кои са и с кого са.
Седнах. Само че Той се почувства притиснат. Явно неговата позиция в живота е да седи на гарата и да си казва: и този влак мога да хвана, и онзи влак мога да хвана, и да отида натам, и натам, и натам... Качва се и току да потегли - пак слиза: винаги има следващ влак! И иска с мен да седи на скамейката.
Аз пък искам с него във влака. В крайна сметка винаги има следваща гара! Ако не ни хареса пътуването, ще слезем!
Мерлот смятате ли, че вие правите нещата прекалено гранични и как да го кажа... поставяте ограничения.
Ако вие искате да бъдете с Него, нужно ли е да имате изисквания за това как да бъдете заедно? Аз мисля, че именно вашата несигурност и страх ви карат да искате гаранции, да искате регламентираност на нещата, за да ви успокои. Смятате ли, че докато вие водите тези вътрешни разговори и си задавате тези въпроси, вие сте заедно и времето си минава.
Той изпитва страх, но е с вас...вие изпитвате страх, но се опитвате да го притиснете, за да премахнете страха си. Защо трябва да има рамка? На скамейката или във влака - вие сте заедно... не е ли това повод за радост, от колкото "искам да сме заедно.. ама да сме ей така заедно"..
Според мен Вие слагате ограниченията, не Той....Но страхът от изоставяне и провал ви карат да виждате него като нестабилния.... _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Реших, че може би е така. Реших, че аз създавам проблемите и престанах да ги създавам.
Резултат: след няколко седмици противоречиви сигнали Той промени обстоятелствата, довели до всичко това (отхвърли дългосрочен задграничен ангажимент), а след още една седмица сложи край на връзката ни.
Причина: не бил готов.
Интересна подробност: трябвали са му 4 години, за да стигне до този извод.
Предложение: да останем заедно без връзка. Приятелство, взаимопомощ, от време на време секс без ангажименти.
Аргумент: не искал да ме загуби!
Отхвърлих офертата.
Следващ резултат: Той е засегнат и огорчен!
Извод: Понякога нещата са толкова очевидни...
Проблем: ...И въпреки това аз съжалявам, че стана така. Бих пожертвала още 4 години. Бих умряла заради него.
Той ли? Той най-вероятно вече е утешен. И тези няколко седмици са му трябвали точно за да си подсигури утеха.
На дъното съм и нямам никаква мотивация да изплувам. Да, притиснала съм го и съм го уплашила (горкичкия). Но е било вероятно защото съм чувствала, че в ума му се мъти нещо, което засяга и мен. И че като узная какво е, ще има да плача...
Според мен той ви го е показал и преди - той иска именно предложението си -
Цитат:
да останем заедно без връзка. Приятелство, взаимопомощ, от време на време секс без ангажименти.
. Той ви го е показвал..т.е аз предлагам това - или го взимаш, или не. Няма вариант - взимам го.. ама с идеята да се промени това.. Точно това е направила ТЯ. След 4 години Той все още дава същата оферта - не е променил мнението си.
Тя обаче чете знаците спрямо своите желания - според мен.
Това, което аз лично бих ви препоръчала е да прецените за себе си - устройва ли ви да сте заедно, без да слагате "връзка", защото явно именно това го плаши него, именно от това бяга, или не ви устройва.
Ако не - просто продължавате напред. Този човек 4 години ви е давал това, което и сега иска да ви дава...но вие сте се надявали за повече. И с тази надежда сте притискали него и разочаровали себе си.
Задайте си реално въпрос какво искате и може ли той да ви го даде. Но недейте да се надявате нещата да се променят, защото това не може да бъде сигурно. Т.е или го искате или не такъв какъвто е...без условия. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Не, офертата беше друга в началото. СЕГА е такава и моят отговор е предварително прогнозиран от него, даже ми е иззето правото да опонирам. Защото оферти при мен дал Господ. Но любовта не е сделка. Не мога да избера по-изгодното предложение.
Разбира се, че би ми се искало нещо повече. Разбира се, че съм готова да се откажа от всичко заради Него. Разбира се, че това е глупаво - но разбра се, че не мога да го променя! Любовта е глупава!
Хей Любовта не е глупава - просто обектите, към които я насочваме понякога не са подходящи за нас. Любовта е нещото, коетоте кара да искаш да живееш...без нея нещата имат друг образ...
Аз немога да знам как стоят нещата между вас...аз имам само вашата гледна точка за това, което се случва. Но по това, което вие пишете Тя има нужда от друг Той, който да може да й даде това, от което се нуждае. Със сигурност има такъв човек, с който Тя да има сходни намерения и перспективи. Явно Той не само не е готов, но и няма мотивацията да бъде готов. Незная...истината е, че не мога да знам как реално стоят нещата, защото Него го няма да сподели дали е страх или не....
Но при всички случаи Тя не трябва да се отчайва. Напротив. Това положение на буксуване е изключително стресиращо и объркващо. Хубавото е, че то се е променило. Сега имате яснота по вашите въпроси и трябва да продължите напред. След като знаете как стоят нещата и няма заблуди - просто трябва да се изправите, да се изтупате и с горда глава да продължите напред, и да търсите човек, който който е готов и иска нещата, които и вие искате.
Дъното не е лошо...когато човек стигне дъното - е по-лесно да се изтласка нагоре. Вдигнете глава и вижте колко положително може да бъде това положение. Ако този човек не ви е искал наистина, а само ви е задържал - сега вие сте свободна да намерите по-добро, вместо да буксувате....
Сигурна съм, че ще мине този период на дъното.. след това нещата ще са по-светли. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Глупавата съм аз, но истината е, че не искам друг да ми дава каквото и да било. Искам онова, което Той може да ми даде. Затова казах, че любовта не е сделка. Дори и да приемем, че е, в любовта човек избира не стоката, а търговеца.
Някой може да каже, че може би пък не съм тази, която има качествата да го мотивира. Ми то при него никога не е имало такава. Носил се е по течението и толкоз. Обстоятелствата са взимали всички позитивни решения вместо него. Негативните решения е взимал сам, с ясното съзнание, че може да не спечели, но поне няма и да загуби... възможността да реши по-късно.
Аз обаче със сигурност мога да кажа, че Той е този, който има качествата да мотивира мен - не да искам нещото, което Той не иска, а да приема всичко, което ИСКА. Лошото е, че като го попитам какво иска, казва 'има ли значение, ти решаваш'!
Напрежението дойде точно оттам. И накрая се стигна до... изхода: ама Той си мислел, че тоя път иска друго, но пък после то се оказало, че не искал бил, а само така му се струвало, щото много му се искало да иска. Сега наистина искал мен, но без другото. Ама пък аз явно съм била искала другото, така че 'ти вече си ме отписала'!
Здравей, Мерлот! Да знаеш колко добре те разбирам! Мога да кажа, че съм преживяла същото, само описанието на героите не съвпада изобщо. Май животът работи готови схеми ! Какво направих аз? С две думи, винаги съм знаела, че ме обича, след известен опит дори влюбена жена може да прецени, дали отсреща чувствата са силни, но сложих край на мъчителната връзка. Не си мисли, че ми е било леко, един месец не излязох от вкъщи, само за провизии до кварталното магазинче, очите си изплаках, както се казва, стигнах дъното. А той? Всяка седмица ми звънеше по телефона, да ме чуе как съм, защото нито за миг не съм играла пред него и знаеше, че много страдам. Честно казана не си спомням разговорите ни тогава, но бях непреклонна, просто го бях "прежалила". И той го усети! Тогава един ден просто звънна на вратата, прегърна ме силно и ми каза, че всичко ще се промени.
Сега, седем години по-късно, чакаме второто си дете.
Но както казах героите са различни. Ти искаше съвет. Ето един - отрежи го, изстрадай го, прежали го. Понякога трябва да платим най-високата цена, за да получим това, което трябва /не което искаме/. Нужно е разтърсване, преобръщане на нещата, за да се променят. Да знаеш, че съдбата обича смелите. Никой не знае какво го чака и кое е за добро, но с вяра в сърцето по-лесно се открива смисълът. Желая ти да успееш!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
! Какво направих аз? С две думи, винаги съм знаела, че ме обича, след известен опит дори влюбена жена може да прецени, дали отсреща чувствата са силни, но сложих край на мъчителната връзка. Не си мисли, че ми е било леко, един месец не излязох от вкъщи, само за провизии до кварталното магазинче, очите си изплаках, както се казва, стигнах дъното. А той? Всяка седмица ми звънеше по телефона, да ме чуе как съм, защото нито за миг не съм играла пред него и знаеше, че много страдам. Честно казана не си спомням разговорите ни тогава, но бях непреклонна, просто го бях "прежалила". И той го усети! Тогава един ден просто звънна на вратата, прегърна ме силно и ми каза, че всичко ще се промени.