Съдбата обича смелите, но не и неразумните!!! Хора не довкарвайте жената в самозаблуждението в което се намира. Чувствата са променлива величина. Всички сме се влюбвали безумно. Изневярата убива всичко-ВЯРВАЙТЕ МИ! Рано или късно за нея се разбира и не си мислете , че след като сте изневерили и човекът до вас си мълчи, то той не е разбрал. Заблуждавате се . Ако човекът до вас ви обича изневярата ще го съсипе. Поставете се на негово място, не се шегувам, усетете болката, но знайте че тя ще е двойно по- голяма за другия. Нали разумът ни различава от животните? Да го използваме.
lady-to: Искам да те попитам подкрепяш ли криенето? Т.е "прави каквото знаеш, но да не се разбира?".
Здрасти Лейди Еййй, изядохте ме. Все повече ми харесва тоя форум Не се отнася за конкретния въпрос, а за явната подкрепа от страна на всички участници на разумния и праволинеен избор - което ме радва честно казано. В отговор - не подкрепям криенето, нито изневярата със или без криене. Просто има ситуации, в които прескачането на едно красиво влечение не е най-правилното, според мен. Просто за мен всяка крайност е вредна и така както цял живот едни хора отричат изневярата като страшната вещица от Ийстууд, така стават на 40 и усещат, че нещо им липсва и понеже не познават тази страшна вещица и нейните капани отричайки я като съвършено олицетворение на Ада дотук в живота си тя така ги сграбчва в обятията си и хоп - влюбване, драма, хаос, понякога и развод. Просто не вярвам в крайностите. Ако така крайно отричаш нещо обикновено не го опознаваш, което може да се случи и без да го вкусиш предполагам. Тааа това крайно отрицание и последвало непознаване за мен носи голям риск вещицата в един момент просто да те отнесе по най-грозния начин. Няма нищо, което да не е човешко, а идеалния ни непокътнат морал често ни усройва капани, ставащи все по-дълбоки и опасни във времето и пространството. Това мисля. Хора сме, не сме Богове и ако се опитваме да се правим на такива в някой житейски аспект ще усетим, че сме хора по болезнен начин рано или късно в живота си. Нека не си затваряме очите пред нещата просто отричайки ги като съвършеното зло- защото те са там и рано или късно ще ни чукнат по челото, си мисля.
mishleto:[/i] [i]Елси, а на теб само ще кажа, че ако една жена се влюби не е за една нощ.Изневярата може да е само за една нощ, ако жената е безчувствена и е решила да си начеше крастата, но такава с тръпки и влюбвания може да доведе до сериозни последици.Разбирам, че се опитваш да бъдеш по средата, но понякога когато хората искат съвет, се нуждаят от човек, които го е преживял. Не искам да те обиждам, но от това което прочетох мисля, че ти не си го преживяла, може и да бъркам, но остави такова впечатление у мен.
Здравей и на теб Мишле. Срам не срам ще си кажа Изневерявали са ми и съм изневерявала. Имала съм и красиви връзки, в които страшната вещицата не се е намесвала отровните си отвари Тоест мисля да съм го изживяла и да познавам изневярата - нейната вреда и опасна сила. Ако не познавам нещо от първа ръка, то това е брака, т.е. до някъде си прав/а, ако това имаше пред вид под "не си го изживяла". Да, не дадох конкретен съвет, а застанах посредата, защото за мен всичко е човешко. Пъчейки се тук с нашите свръхморални съвети можем да повлияем на живота на някого безвъзвратно, а жената може да трябва да изживее точно това. Нямам тази смелост да низвергна нещо човешко давайки съвет някому, когото не познавам из основи, защото не се смятам за съдник. Няма да повтарям написаното по-горе към Лейдито отново, но може би просто съм по-свободомислеща, незная. Основното пак ще кажа за мен - не низвергвай и отричай крайно нищо човешко, защото ще усетиш ужасен обратен удар като бумеранг рано или късно, според мен. Относно прословутото широкоразпространено мнение, че жените са само по чувствата - познавам доста жени, включейки и себе си, които познават и обичат секса и закачката сам и сама по себе си. Има влюбване, което е основно на физическа основа според мен - има желания, които се потушават не с вода, а като оставиш огъня просто да се нагори и да изтлее. Ако зоговорим за любов там вече имам друго становище, пък и според мен любов и изневяра са наистина свързани с трета дума от редицата, като казва trol - а именно развод.
Стига разсъждавах В заключение мога да кажа само, че съм с trol-чето за още нещо. Ако има деца - риска е твърде голям и някакси не можем като пълни егоисти да се водим от хормоните си, рискувайки щастието на ценното ни в живота. Но хора моля ви не отричайте така крайно нещо, което така или иначе е човешко - според мен не е добре. Вещици и съвършеното зло според мен съществуват само в нашето съзнание - създаваме ги като защитна система страхувайки се да разберем нещо. А за да се пребориш нещо - първо го обознай мисля. Всяко човешко нещо има грозна и красива страна, плюсове и минуси, рискове и приятни моменти за сметка на риска. Т.е. тука и аз мога да се съглася с Лейдито от по-горно мнение Chancy да анализира ситуацията за себе си - рискове, възможности, плюсове и минуси и да си прецени. Не да примижава, правейки се че не вижда желанията си или да построи клада за "ужасните" си "грозни" желания за авантюра, само защото тази авантюра в случая ще я наречем изневяра. Анализ и решение - личен избор. Така мисля, защото всичко е човешко. _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Здравейте.Много благодаря на всички,които се опитват да ми помогнат.Вярвайте ми,вашите съвети означават много за мен,защото аз пред никой не смея да споделя какво става с мен.Първо да отговоря,че нямаме деца.
Много пъти съм разсъждавала върху това,какво ще стане с чуствата ми ако прекарам една нощ или ден с другия.Напълно съм сигурна,че чуствата ми няма да изчезнат,а напротив-мисля че ще стане по лошо.И другото за което вие говорите-как след това ще погледна мъжа си.Досега не съм му изневерявала и ме е страх,че по някакъв начин ще се издам.Далеч съм от мисълтта ако му изневеря след това да му призная,защото това би означавало край на брака ми,а не искам.Изпитвам силна обич към мъжа си,привързаност,чуство на закрила,спокойствие.Но страст-не.Страстта ми се пренасочи към другия,още в момента в който го видях.Много пъти съм се опитвала да забравя за другия,да не мисля за него,но..не става.Година и половина не го бях виждала,понежа напуснах работа,но не заради него.Не спирах да мисля за него.И когато преди две седмици отново го видях..чуствата ме удариха с двойна сила.По добре може би щеше да е ако той не споделяше чуствата ми,но е точно обратното.Чуствам се на кръстопът между двама мъже.Единия го познавам,а другия не
Ами, май става дума за по-дълготрайни и сериозни чувства от твоя страна Chancy, не само за хормони като прочетох написаното. Въпреки, че често, когато нямаме нещо и го искаме сме склонни да го издигаме в култ и да му придаваме повече значение отколкото всъщност има за нас, си мисля. Прожектираме си едни натрапчиви желания, дори често може да се разочарова накрая човек ако вкуси от онова, което така силно си е мислил, че желае...Знам ли...
Все пак - ти гледаш сериозно на тези усещания и човека, който те привлича ми се струва. А той обвързан ли е също като теб или е свободен? _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Здравей!
Печелиш точка+, за това , че нямаш дете. Но , ако той е семеен --забрави. Утре ще те смени и с друга--тогава?
Хората, които са над 40--какво? И те са били на 20 и на 30, но е вярно, че човек променя вижданията си за живота съобразно възрастта си , макар и не драстично.
Аз харесвам младите хора! Уважавам техните разбирания, макар и различаващи се понякога от моите. Харесвам у тях това, че те мислят.
Значи гледай сега..ти си много права, че не трябва да се отрича крайно Крайностите се наричат така, именно защото нещо не е наред там. Аз обаче имам отново различно гледище за тази теория. Аз съм изневерявала - и то не веднъж. Не се гордея, но както каза ти - и не съжалявам. Позволявах си това, когато бях на 19, 20...именно защото нямах какво толкова да губя. НО си бях казала и тогава - когато имам брак - край.
Естествено това звучи като "от утре спирам цигарите" и така 10000000 пъти. Но не, идеята е друга, че ти пак си преживял да изневериш, както ти казваш, че трябва да си го минеш. Просто когато се появи човек, с който градиш повече и има какво да губиш - трябва да си седнеш на дупето и да намериш алтернативен вариант. Да измислиш как да го пренасочваш или преодоляваш, защото то е ясно, че ще се появи тръпка и то не веднъж. И какво да правиш тогава? Аз мисля, че флиртът е важен и за Егото и за това да се чувтваш още желан и тн, но да можеш да спреш до там.
Пак се заобяснявах много _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
За това дали той е обвързан-не е женен,дори в момента няма и сериозна връзка.А за изневерите-да,и аз съм изневерявала,но на гадже с което почти всичко беше свършило.Откакто съм семейна не съм изневерявала,но сега..Той е с една година по-голям от мен-на 24.
1-Той нищо не губи и за него нещата са лесни. Прави си удоволствието и не наранява никой до себе си.
2- Той се влюбва в теб повече и ти няма да си зарежеш мъжа - и става мотивът на любовницата и женения мъж.
Аз усещам, е желанието ви е толкова силно, че колкото и да съветваме да не го правите, чакате 1 подкрепящо мнение, за да се решите
Когато искам да направя нещо и не мога да се реша - мятам монета. Когато ми се падне да не го правя си казвам "айде 2от 3 мятания", ако ми се падне ДА от првия път - си казвам "ето, знак, че трябва" ) та, на такова ми изглежда и вашето
Може и да не съм права.. ама така ми напомня _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
За това дали той е обвързан-не е женен,дори в момента няма и сериозна връзка.А за изневерите-да,и аз съм изневерявала,но на гадже с което почти всичко беше свършило.Откакто съм семейна не съм изневерявала,но сега..Той е с една година по-голям от мен-на 24.
Chancy здрасти пак. Знаеш ли какво - притесняваме факта, че ти имаш силна емоция към този човек и се чудиш кого да избереш по свои думи или както ги разбрах аз поне. Не са само хормони, не е идея за една авантюра само. Според мен при такова силно нахъсване има варянт да се разочароваш много от първия контакт, защото често се случва очакванията да са твърде големи и надхвърлящи реалността. Има и друг вариант си мисля, в който да остановиш контакт и това наистина да се окаже твоя човек, да се влюбиш още по-силно. Третия разбира се е да надмогнеш тази тръпка и да останеш вярна на съпруга си. Усещайки емоцията ти в малкото написани думи тук, незнам дали тази авантюра може да мине само като добре прикрита изневяра, освен ако не се разочароваш - защото чета чувства, тръпка, желание, огромни очаквания, поглед към човека не само към сексуалното. Тааа - сложна работа. Съветът на Лейдито е интересен, модерно и приятно звучащ, но не мисля, че има смисъл да се напъваш и опитваш да го реализираш, защото при това което си мисля, че ти усещаш и изпитваш - едва ли ще се получи това ходене по ръба на острието - най-много да се нарежеш според мен, щом имаш чувства.
И моят съвет - след толкова разсъждения. Мисля, че си млада и е възможно да се окаже, че мъжът до теб не е точно твоя - възможно е да се окаже, че това влюбване е възможност за ново начало - от което имаш нужда и затова не мога да ти кажа "Не изневерявай", "Не опитвай","Забрави го". Аз първо бих анализарала много надълбоко колко точно държа на човека до себе си, какво ми дава, обичам ли го достатъчно и прочие. След това бих анализирала обекта на желанията - прости изпити - ще го накарам да направи някакви големи усилия за мен без въобще да се е случило или случва нищо все още. Изпитания /включително такива за дискретност/!!!! Ако се провали - го забравям - тамън ще ми е по-лесно, защото вече ми е по-лесно, защото знам, че този мерзавец не ме заслужава и държи на мен, а аз глупачката дори се замислях да предам мъжа си, моля ти се Ако премине всички изпитания, отново ще помисля и ако случайно реша да опитам - не бих рискувала от началото - не бих казала на мъжа си, бих скрила историята, защото дори най-добрата суха тренировка и изпитание, не може да предвиди събитията. И така - жовот в страх, изневери, криеници. Дано да ни писне и да остане само една изневяра - дали? Ами ако се влюбя по-силно и влюбването премине в любов, може би раздяла с мъжа ми. Развод, караници, заплахи, делене на имущество. Ще издържи ли новата ми любов на всичко това?! Ще бъде ли до мен през цялото време или ще избяга като страхливец неочаквано?!
Сега се замислям издълбоко - струва ли си цялата тази каша, толко ли е готин тоя младеж или просто ми е писнало от еднообразието с мъжа ми и е редно да го подканя да отидем на спа хотел, хижа или каквото и да е било различно място, за да изживеем отново малко закачки, романтика и по-нестандартен секс и да си взема онова, което ми е липсвало и ме е накарало да погледна в страни. Струва ли си наистина, цялата тая каша?!!!? А?! _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Здравейте всички! Знаете ли, хубавото е, че има хора (макар и непознати), които в даден момент могат да ти дадат кураж и да ти помогнат да стигнеш до някакво решение, когато си мислиш, че се намираш в задънена улица и се радвам и мога да кажа, че такива хора сте и ВИЕ. Не е лесно, когато човек има дилема пред себе си, която се чуди как да реши и общо взето избягва да занимава с проблемите си хората, които са около него, защото примерно са го предупреждавали, че с дадено решение може да сбърка, но въпреки всичко той е решил и е постъпил така, както е преценил. В крайна сметка наистина е сбъркал, но ... Така че мога да кажа: Благодаря, че има хора като ВАС!
Благодаря ти искрено за думите. Ние, ако мога да говоря от името на другите, но в частност аз благодаря, че има хора, които искат да споделят. Така заедно мислим и научаваме много неща - кой преживявайки, кой съпреживяващ....
А на теб помогнахме ли някак? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Благодаря ти lady-to за бързия отговор.Истината е,само като го видя или помисля за него краката ми се подкосяват.Всяка вечер си лягам с мисълта за него,с мисълта за него се будя.С нетърпение чакам всяко негово писмо по интернет,всяка негова дума я попивам като гъба.Не мога да кажа,че не обичам мъжа си,щастлива съм с него,но към другия изпитвам някаква подлудяваща страст,която ме изгаря.Проблема е в това,че мъжът ми е страшно ревнив,и ако разбере ще стане страшно.Не се съмнявам в чуствата си към другия,но страха..
Подушвам незрялост....мила моя...Не ми се иска да съм груба, и без това си се поставила в трудна ситуация.Прости ми за откровеността.
Разкази като твоя наистина показват,че живота е избор.И когато става въпрос за хора то не да избираш какво искаш само днес, избираш завинаги.
Знаеш ли какво означава ЗАВИНАГИ....научи тази дума,осмисли я ...а после научи и думата ИСТИНА.
Мисля, че след това ще вземеш правилно решение.
При мен лично ме изненадва факта,че просто няма мъж прекрасен като моя.И това е любовта...той не е най-прекрасния, но очите ми са само за него - за мен той е.
Регистриран на: 07 Ное 2007 Мнения: 185 Местожителство: Wild Rose Country
Пуснато на: Пет Ное 30, 2007 8:21 am Заглавие:
Цитат:
Разкази като твоя наистина показват,че живота е избор.И когато става въпрос за хора то не да избираш какво искаш само днес, избираш завинаги.
Аз уважавам всеки един избор. Но думата "завинаги" съм спрял отдавна да употребявам. Защото човек е смъртен, най-малкото. И не бих искал след 5 години да мисля както сега...
Chancy, ти най-добре знаеш какво да правиш. Ние не те познаваме, както ти себе си. За мене изневярата не е в преспиването с другия. Тя е в главата и е още в първата мисъл за това, ако човек приема такова понятие да съществува. Сложете я условно на всеки един етап нататък - поглед, намигване, флирт, разтопяване, вълнения, уговорки, срещи, целувки, докосвания, събличане, проникване (колко?), повтаряне... Ще видите, че граница няма и понятието е изкуствено. _________________ Което не ни убива, ни прави по-силни.
Завинаги не означава притежание на нещо или някого.Имах предвид,че избора , който правиш в живота си влияе завинаги на живота ти......идеята,която е вложена и в Ефекта на пеперудата...
И съм съгласна - изневярата си е изневяра дори и само в главата.Само докато съм си помислила как ще ме съблече еди-си-кой аз вече съм омърсила връзката си,така мисля...
Но пък кой е истински чист към някого? Чистата, НО И дълготрайна любов е утопия. _________________ Не страдам от психично разстройство.Наслаждавам му се!
Регистриран на: 07 Ное 2007 Мнения: 185 Местожителство: Wild Rose Country
Пуснато на: Съб Дек 01, 2007 5:45 am Заглавие:
Ето видяхте ли - поговорихме си и дойдохме почти на едно и също мнение.
Challenge, не ми обръщай внимание, ако бъда ироничен повече от необходимото за тук. Ще се постарая, да си ошлайфам стила на писане. PDT_008 _________________ Което не ни убива, ни прави по-силни.
Ихааа, тука каква дискусия има, а моята "всезнаеща" личност още не се е изказала по въпроса. Въх, к'во стана .
Ем, за мен изневярата не е толкова страшна. Тоест добре, отишъл си на купон, осмата водка ти идва в повече, на готината мацка до теб - също. Пияни глави - не мислят. Ама на сутринта се събуждаш и си викаш "въйййй, к'во направих", обръщаш се, виждаш мацката до теб и си викаш "въъъъъййййййййййй, ебахти крокодила". И почват тъмните мисли.
По-лошото за мен е причината за тази изневяра. Защото щом това се е случило, значи нещо куца. И тук се крие разковничето. "Да кажа ли на момичето, че съм й изневерил?" "Нали я обичам, защо го направих?" "Уж връзката ни е хубава." Е да, ама не. Щом нещо такова е станало, значи връзката не е на добре. И къде е проблемът? Какво ти липсва? Любов или нещо в леглото? Ако е второто - добре, има книги, интернет, сексолози. Ама за първото, ако не го имаш в теб няма начин. Това значи, че ще си склонен отново и отново да го правиш, защото нещо критично важно липсва, а ти не знаеш как да го внесеш във връзката. Ако разговорът тръгне в посока какви са чувствата ни, какво ни липсва, къде бъркаме и т.н. неизбежно ще има сериозни съмнения, да не говорим, да споделим за онази една пиянска нощ.
Щом тази връзка те кара да бягаш от нея какво можеш да направиш?
Лично аз мисля, че изневярата е сериозен индикатор за проблем, пукнатина, липсващо звено. Тук обаче е въпросът дали да потърсим това липсващо звено или да излезнем от връзката. Аз не съм имал нуждата и желанието да изневеря на приятелката си. Мисля, че с правилните думи, помощ от някой близък или професионалист връзката може да се оправи. _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Регистриран на: 07 Ное 2007 Мнения: 185 Местожителство: Wild Rose Country
Пуснато на: Пет Яну 04, 2008 7:55 am Заглавие:
Хайде бе няма ли изневри през новата година? Гледам и Challenge си е сложила по-съблазняващ аватар.... От онзи стария щях да си разваля зрението...
Запознати разправят, че ако кръшкането е под контрол, примерно брачните партньори предварително са се разбрали за такива забежки, а после даже си разправят истории, нямало страшно. Ама това вече май не е изневяра, а по-скоро в сферата на психологическите експерименти. Има ли поне някой на когото партньора да гледа спокойно на такива работи... _________________ Което не ни убива, ни прави по-силни.
Някак странна ми е такава връзка, в която трябва да обсъждам с любимия си мъж, как е опъвал снощи колежката си...
И ми е интересно да се запозная с мирогледа на хора, на които това не им е проблем и нямат нищо против предварително уговорено да им изневеряват???
Интересно ми е.Има ли такива наистина? _________________ Не страдам от психично разстройство.Наслаждавам му се!
Доколко уместна би могла да бъде?
Прищявка или необходимост?!Как да преодолеем огорчението от нея?
Има ли истинска любов ,човек никога няма да поиска да бъде с друг ,освен с неговия/та любим/а ! Има ли изневяра ,лично според мен компромис не трябва да има ... _________________ [url=Психология в интернет[/url]
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3, 4, 5, 6Следваща
Страница 5 от 6
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Еййй, изядохте ме. Все повече ми харесва тоя форум 
ще си кажа 
Знаете ли, хубавото е, че има хора (макар и непознати), които в даден момент могат да ти дадат кураж и да ти помогнат да стигнеш до някакво решение, когато си мислиш, че се намираш в задънена улица и се радвам и мога да кажа, че такива хора сте и ВИЕ. Не е лесно, когато човек има дилема пред себе си, която се чуди как да реши и общо взето избягва да занимава с проблемите си хората, които са около него, защото примерно са го предупреждавали, че с дадено решение може да сбърка, но въпреки всичко той е решил и е постъпил така, както е преценил. В крайна сметка наистина е сбъркал, но ... Така че мога да кажа: Благодаря, че има хора като ВАС!
