За мен стоят нещата така - ако получавам каквото искам от една връзка не поглеждам, ако нещо ми липсва я пекъсвам. НО когато съм ок с човека, не изпитвам желание към друг (симпатия, подсвиркване и тн по някой сладур може), но ако усетя, че имам дръго желание.. по-сериозно и то продължава повече от 20 сек. и повече от 1 час, ден и тн.. вече си е отекла тая връзка Но това е идеалният вариант. МИсля си, че изневярата е нещо... абе много неща. Имах един познат, който обожаваше (по думите му) приятелката си и спеше с още 10, но твърдеше, че не му пука за тях и е само поддържане на его, разнообразие и .. да си доказвал, че още може. Има хора, които не виждат нищо лошо в изневярата на партнъора (няма на фонетична "ио") си а казват "изневярата е нещо неизбежно и ако тя/той има нужда да го прави, но да не разбирам". Аз лично приемам изневярата за лъжа и не мога да я простя, може би нещото, което най-трудно бих простила и незнам дали ще мога. Дори и да кажа "прощавам", това ще ме тормози, ще си представям как като ме целува я е целувал така и нея. И имам развинтено въображение и ще си представям картини.
Не мисля, че изневярата е само, когато нещо ти липсва. Понякога може да е именно, защото нищо не ти липсва. До голяма степен за мен това е ЕГО, и задоволяването му, а разнообразие, липса на нещо и тн - оправдания. Но има различни случаи и различни мотиви. Сигурна съм, че за дадени ситуации, ще се опровергая сама. Но каквито и да са мотивите - това е лъжа, а това разваля доверието, а без него - каква връзка е това. Не мога да разбера хора, които изневеряват и след това си лягат до жена/мъжа си и ги гушкат за лека нощ.
Хубаво,Жана,но ако става дума за дългогодишен брак,деца,непълноценен коитос или просто при изневяра на партнъора,с която ти се налага да се примириш,в името на семейството?!Пък и дали решението на проблема е да направиш крачка напред и да напуснеш човека,жената/мэжа,децата?Доколко си струва да се бориш и да си потъпкваш горчилката в душата?
Дали при тази или подобна ситуация не би се отразило зле и ти да си настроен към приключения?Тук моралът има ли място?
Последната промяна е направена от Dedoto на Вто Мар 13, 2007 12:09 am; мнението е било променяно общо 1 път
Много добра тема.Браво!!!
За мен изневярата е два вида.Едната е физическата изневяра, тя може да стане страшна, но виж мислената и духовна изневяра, ето това вече е страшно!Физическата мога да я простя, мога да обърна страницата и да продължа, мога да дам шанс на човека до мен, ако наистина е скъп, но това разбира се не означава, че трябва да се превръща в системна изневяра. А стане ли една физическа изневяра системна, тогава колкото и шансове да даваш, вече е свършено и няма значение дали си с 20 год. семеен живот и имаш 2 деца. При втората изневяра там бих била категорична.Не допустимо е да мислиш за някой друг и да изпитваш чувства към него, по-време на връзка.Лъжеш себе си,лъжеш и човека до теб.Стигне ли се до там, това означава, че вашата връзка отдавна е умряла и тогава няма нито шанс вие да сте заедно.
Но каквото и да си говорим, изневярата е гадно нещо и аз лично не виждам нищо положително в нея.
Затова преди да тръгнеш да градиш семейство и да правиш деца, си помисли добре ли си се наживял и налудувал.Не бързай преди да си сигурен/а! _________________ Когато си стигнал толкова далеч, че вече не можеш да направиш нито стъпка повече си постигнал само половината от това, на което си способен!
Много добра тема.Браво!!!
За мен изневярата е два вида.Едната е физическата изневяра, тя може да стане страшна, но виж мислената и духовна изневяра, ето това вече е страшно! При втората изневяра там бих била категорична.Не допустимо е да мислиш за някой друг и да изпитваш чувства към него, по-време на връзка.Лъжеш себе си,лъжеш и човека до теб.Стигне ли се до там, това означава, че вашата връзка отдавна е умряла и тогава няма нито шанс вие да сте заедно.
Но каквото и да си говорим, изневярата е гадно нещо и аз лично не виждам нищо положително в нея.
Затова преди да тръгнеш да градиш семейство и да правиш деца, си помисли добре ли си се наживял и налудувал.Не бързай преди да си сигурен/а!
Мишле,а допускаш ли,че е възможно да имаш много силна духовна и физическа връзка с някой,но той въпреки това да ти изневери?И ако наистина имаш две деца,чиито чувства искаш да предпазиш,няма ли да си склонна на компромис въпреки твърденията ти по-горе?А ако все пак избереш да направиш тоя компромис,би ли могла да живееш с тая мисъл?До каква степен би била разумна тази жертва?
Познавам няколко такива много силни личности.Невероятно силни характери всъщност.Те търпеливо и мъдро се "упълчиха"на подобни ситуации чрез подчертано мълчание и накрая благодарение на благостта,благожелателната пасивност и привидна"слабост"победиха-и време,и хора,и обстоятелства...Запазиха семействата си,гордостта си и самосъзнанието си и ,доколкото имам възможността да ги наблюдавам напоследък-те са щастливи.Наранени,безспорно,но щастливи и горди!
Интересното е,че някои психологични похвати за"освежаване"на семейния живот препоръчват именно изневярата като метод за подобрение на брачния съюз.Странно ,нали?!
Да има го този момент за подобряването. Може би в един момент, когато си приел някои за даденост и си загубил реална представа за това какво имаш, и кривнеш си казваш "боже моя си е толкова по-добре и с него се чувсам себе си". Все едно ядеш любимият ти шоколад и в един момент забравяш какъв вкус имаха другите. Опитваш едно парче и си казваш "ааа ужасно, моя е по-добре". Със същия успех можеш да кажеш и, че е по-добре естествено, но говорим за положителната черта на изневярата, ако изобщо може да се формулира така.
Странно за мен, но има различни хора.
Регистриран на: 13 Мар 2007 Мнения: 64 Местожителство: Sofia
Пуснато на: Вто Мар 13, 2007 1:05 am Заглавие:
Имам една теория : Като изневериш , няма да ти излезе точка на челото.
Всичко е ок. на изневярата - приятно и полезно донякъде , но хората са казали : каквото правиш го прави с акъл.Или казано другояче - да не те разбират в къщи, защото е много обидно за другия и показва най-малкото неуважение.
Е тово е просто моето мнение - иначе съм за, но с подходящата перверзница.Поне да си заслужава _________________ /173792.jpg" border="0" />
Регистриран на: 24 Яну 2007 Мнения: 100 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Мар 13, 2007 1:07 am Заглавие:
Изневярата е много гаден акт. Аз съм фен на искрените отношения. Ако не искам да съм с някой просто не съм с него, очаквам същото от жената до мен. Номера зад гърба не са в мой стил. Не защото не мога да го направя, а просто аз няма да се чувствам комфортно със себе си след това. Не е редно. Аз съм може би старомоден или просто консервативен, обаче определено "слагане на рога" ми се струва доста гадно нещо дори ако си този, който слага рогата. Има хора, които пък защитават идеята, че ако няма чувства към този с който спи той/тя, изневярата е приемлива. Секс-а без чувства не струва така и така, защо го правите тогава? Някой пък са склонни да простят една изнвеяра, особено "физическа". Има една приказка- "ако някой те излъже един път, вината е негова. Ако те излъже 2 пъти, вината е твоя." Аз много подкрепям това мислене. Народа ни казва "парен каша духа" и който се е опарил един път, не трябва да си позволи да се стига до втори... PDT_001 _________________ Който умира с възторг, нека се пази от възкресение.
Регистриран на: 13 Мар 2007 Мнения: 64 Местожителство: Sofia
Пуснато на: Вто Мар 13, 2007 1:15 am Заглавие:
к`во има да се чувстваш некомфортно . Просто го правиш и се наслаждаваш на момента / естествено, че без чувства, нали за т`ва си имаш жена/ и после просто не мислиш за т`ва. Това е рецептата - хайде сега лекувайте се _________________ /173792.jpg" border="0" />
Хмм.. теорията "прави каквото правиш, ама да си остане" е нещо като "каквото стане във Вгас, си остава там". Има логика. Ако погледнем на нещата, че всички изневеряват рано или късно - това е най-мекият вариант. Въпросът е наистина както казва Ангел - как да запушим устата на гузната съвест?
Хмм.. Въпросът е наистина както казва Ангел - как да запушим устата на гузната съвест?
Ами пак както казва Ангел-правете любов с човека,който обичате Така въпроса със съвестта е решен.Аз съм изключително против секса без чувства-това си е свинщина,откъдето и да го погледна!
Регистриран на: 13 Мар 2007 Мнения: 64 Местожителство: Sofia
Пуснато на: Вто Мар 13, 2007 10:59 am Заглавие:
Абе хора, не бъркайте боя с демокрацията
Секса си е секс, любовта си е любов-това трябва да разберат хората.
Страхотния секс си е такъв и без чувства - просто двамата си допадат физически и т`ва е. Или пък с човека , който обичаш - ако си допадате то секса пак е супер , но не щ`ото се обичате
Аре са плюйте ме, ако искате !!! _________________ /173792.jpg" border="0" />
Аз не съм и за двете крайности. Дедо, идва възраст, когато започваш да мислиш така. До определена възраст - секса е само без чувства. То е нещо ново интересно, опитваш с различни и така. КОгато вече имаш достатъчно опит и можеш да кажеш - ми че то иначе секса си е същия - вътре-вън, различна поза, ама вече ги знаеш, нищо по-различно. И трябва да намериш човек, за да откриеш, че чувствата променят секса и точно те го правят различен. Но ако не си се наживял, а вече си женен, ще си се пренаситил с чувствен секс и ще искаш повече от другия. Дон Вито е така май _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2, 3, 4, 5, 6Следваща
Страница 1 от 6
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Но това е идеалният вариант. МИсля си, че изневярата е нещо... абе много неща. Имах един познат, който обожаваше (по думите му) приятелката си и спеше с още 10, но твърдеше, че не му пука за тях и е само поддържане на его, разнообразие и .. да си доказвал, че още може. Има хора, които не виждат нищо лошо в изневярата на партнъора (няма на фонетична "ио"
