Пуснато на: Пон Май 05, 2008 5:45 pm Заглавие: Най-големият пакостник...
Здравейте!
Следя с огромен интерес Вашият форум. Впечатлена съм от професионалните отговори на някои специалисти.Сега се нуждая от мнението Ви относно следния проблем, поне аз считам че е такъв: имам племенник на 8 г., който е обявен от педагозите в училище за "трудно дете" - в смисъл не внимава в клас, понякога се бие с деца, чупи стъкла и др.п. Няма затруднения с уроците си, но в главата му е идеята да прави колкото се може по-интересни пакости. Лошото е, че ги прави всеки път, когато си поиска. Пакостите му излизат от рамките на търпението, но родителите му не могат да му въздействат. Обявил се е за пакостник номер 1 на държавата. Вживява се в тази си роля, като че ли...
Питам Ви: в границите на нормалното ли едно подобно поведение и как да се коригира ако не е нормално?
Ами първо ще кажа - какво е нормално? Нормално за мен може да е моето дете да седи и да слуша, за друг ще е да се бие, за трети....
Ако питате дали има някаво разстройство - по това, което описвате - не мисля.
Ако съдя само по вашите думи, защото нямам лични наблюдения, това е поведение на дете, над което няма контрол. Т.е ролята на родителите не е особено силна и е нормално то да се чувства безнаказано. Ако го няма респекта - как да се гради възпитание?
Според мен липсата на родителски контрол е причината за това поведение - детето се чувства свободно да прави каквото си иска - защото няма последици. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Здравейте Lddi-to!
Много, много Ви благодаря за бързия отговор и съжалявам че не можах и аз по-бързо да се включа за дискусия Иска ми се да Ви дам повече информация за случая, за да имате основание и за по-точна преценка.
Родителите на моя племенник не са дистанцирани от проблемите - пакостите му, с което Ви уверявам, че следят и се притесняват за поведението му. Вероятно не става дума за липса на родителски контрол или за невъзпитано дете, а може би за нещо друго.Трябва да Ви споделя, че в училище, нещата му не вървят никак добре - в смисъл: постоянно е наказван, даже може да се каже системно.Мисля си, че това е прекалено и като педагогическо въздействие е неефективно!Няма я алтернативата на наказанието, няма го въздействието върху личността му! Той е чувствителен към всичко това, както и към всякакви обиди и предизвикателства от страна на съучениците му! И реагира по този начин - чрез правене на глупости! Много моля за Вашето мнение именно по този въпрос! Възможна ли е такава реакция? Благодаря Ви!
Както казах - не познавам детето и родителите.... имам само вашата интерпретация на нещата.
Това, което знам е обаче, че поведенческите проблеми при децата имат за корен ВИНАГИ в семейството. Просто тъй, като в семейството не трябва да се изразяват - те се проявяват най-често в училище ли детската градина. Би могло да има различни обяснения на това поведение... но те всички биха засягали ролята на родителите... и отношенията на родителите помежду им.
Това, че родителите се притесняват- не означава, че те имат контрол. Това че си загрижен, не прави един проблем решен. Ако те не могат да се справят с детето (щом то има поведенчески проблеми и се смята за безнаказано), това говори за неефективен начин на конторл. Детето няма фигурата на родителя като възпитател.. като авторитет, като строгост. Дете, което не се страхува от наказание - не е получавало правилно такова и не е наясно с последователността и последствията от действията си.
Пак казвам - това са ваши интерпретации, които говорят за такъв проблем....но трябва да се говори с детето или с роителите, за да се даде по-точно определение.
Но за мен, по нещата които казвате - е такава ситуацията. За поведението на детето основа е семейството - не съучениците или учителите. Ако детето има стабилна семейна основа, то ще споделя и преодолява по-лесно дразгите в училище. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1085 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Юни 25, 2008 7:36 pm Заглавие:
Не е толкова нормално.Съгласна съм с lady-to.Явно авторитета на родителите го няма и детето се изпуска от контрол.Загрижеността и притеснението са едната страна,но другото е да можеш да реагираш адекватно и детето да има някаква дисциплина. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
разбирасе!всичко зависи от родителите дадоми все казваше едно и също но си беше прав едно фиданче докато е младо се сгъва ане като стане голамо дърво не е ли така _________________ Аз съм!Никога на колене пред КОГОТО И ДА Е!!!
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1085 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Юни 25, 2008 7:46 pm Заглавие:
Точно така е.Наистина първите седем години са много важни за възпитанието на детето. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Регистриран на: 11 Фев 2008 Мнения: 1019 Местожителство: sofia
Пуснато на: Сря Юни 25, 2008 8:06 pm Заглавие:
Аз пък не съм съгласна, мисля че родителите, колкото и добре да възпитават детето си, то си израства в по-голяма част предвид характера. _________________ Feel bad
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1085 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Юни 25, 2008 8:14 pm Заглавие:
Донякъде е и характер,но е и въпрос на възпитание от родителите.Защото характера се гради в началото - първите години.Ако го оставиш още тогава детето ти да си разиграва коня и да ти върти номера,да те прави див и щастлив,като луда калинка.После става все по-трудно за обработка,възпитание и дисциплина.И стават глезени,лигави,мамини егоистчета.Знам от опит.Ако съм оставила Криси само защото характера и е такъв - досега вече да съм в лудницата.И все пак се боря и има ефект.Има респект от мен в определена степен и аз имам авторитет пред нея. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
НЕ Е ВЪПРОС НА ХАРАКТЕР СПОРЕД МЕН!ВИЖ ДЕЦАТА ОТ ДОМА КАКВО ВЪЗПИТАНИЕ ИМАТ И ЕДНО ДЕТЕ ОСИНОВЕНО ОТ ДОМА СИГОРНО ЩЕ БЪДАТ КОРЕНО РАЗЛИЧНИ ЗАЩОТО ВЪЗПИТАНИЕТО И ПОУКАТА СА ОТ ЗНАЧЕНИЕ _________________ Аз съм!Никога на колене пред КОГОТО И ДА Е!!!
Регистриран на: 11 Фев 2008 Мнения: 1019 Местожителство: sofia
Пуснато на: Сря Юни 25, 2008 8:27 pm Заглавие:
Между липса на родител и липса на възпитание има разлика. Според мен по-голямата част от поведението на човек се гради от характера, например един родител казва не на дететто, детето си прави така, защото то смята, че това е правилно.
Бибини радвам се, че дъщеря ти има респект към теб и силно се надявам нещата да останат такива. _________________ Feel bad
незнам
и ти си права за себе си но и аз немога да кажа или да дам много добър съвет по този тема защото още не съм станала майка можеби! _________________ Аз съм!Никога на колене пред КОГОТО И ДА Е!!!
Регистриран на: 11 Фев 2008 Мнения: 1019 Местожителство: sofia
Пуснато на: Сря Юни 25, 2008 8:52 pm Заглавие:
Аз също не съм майка, съдя само по себе си. Моите родители много пъти са ми казвали направи това, на мен ми се е виждало нередно още от много малка и не съм го правила, имала съм някакъв вътрешен ориентир. Освен това имам брат и бих казала, че са ни възпитавали еднакво, но нямаме нищо общо. _________________ Feel bad
Аз също не съм майка, съдя само по себе си. Моите родители много пъти са ми казвали направи това, на мен ми се е виждало нередно още от много малка и не съм го правила, имала съм някакъв вътрешен ориентир. Освен това имам брат и бих казала, че са ни възпитавали еднакво, но нямаме нищо общо.
Възпитанието на родителите не е директното "напрви това". Много често въпитанието не се вижда.
Естествено, че всеки човек си е характер и си има особености, но е въпрос на родителска отговорност съобразявайки се с този характер да намерят правилния начин и тактика, за да възпитат детето.
Това да имаш респект към родителите не означава да правиш само това, което ти казват - това е вътрешно усещане, на уважение, на чувство за сигурност, за наказание.
Всяко същество се бори за доминация - както използвах аналогията преди - всеки иска да кара колата, за да казва къде да се ходи. Но когато зад волана застане едно малко дете - то ще направи катастрофа. Просто защото то държи контрола над нещо, което незнае как да управлява и това често води до страхове - защото то хубаво командва родителите си, но когато има нужда от спасяване - кй ще му помогне на него? Характера си е вроден незъмнено, но има закони в семейството, които при всички характери, ако са нарушени се получава проблем - точно за това съществува Психологията. Ако всеки беше напълно индивидуален, нямаше да има такава дисциплина.
Та чувството за безнаказаност е именно когато детето държи волана и никой не може да му направи нищо, според него. Родителите не поемат нужната отговорност, за да възпитат етето на основни понятия като "правилно и грешно" и най-вече на това, че всяко действие си има последици и всяко действие изисква отговорност. Когато родителите не могат да вземат волана в свои ръце - семейството често катастрофира.
А това, че не правиш каквото ти казват родителите ти е защото всеки човек се изгражда като отделен индивид. Като малък той поема от родителите, но колкото по-голям става - толкова повече трябва да се оформи като отделен човек - да намери своите интереси, характер, да намери себе си и да се разграничи от родителите си. Колкото по-голям става, толкова ролява на родителите трябва да намалява. Но когато детето е малко - то трябва да има конторл. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 11 Фев 2008 Мнения: 1019 Местожителство: sofia
Пуснато на: Чет Юни 26, 2008 12:14 am Заглавие:
По-често с цел възпитание родителите казват не прави това, но ти си решаваш, че си прав и го правиш. Не виждам как един родител би взел волана, ако детето си прави каквото си иска, родителя нека си говори.
Аз не мисля, че респект се появява, ако ще те накажат или пък нещо не те разбрах?
Според мен на някои хора си им е вградено да знаят какво е правилно или лошо.
нямаше да има такава дисциплина.-нещо не разбрах, предполагам имаш предвид дисциплина в семейството, което какво ще рече? _________________ Feel bad
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1085 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Юни 26, 2008 3:55 pm Заглавие:
deanne написа:
По-често с цел възпитание родителите казват не прави това, но ти си решаваш, че си прав и го правиш. Не виждам как един родител би взел волана, ако детето си прави каквото си иска, родителя нека си говори.
Може,ако още в началото не позволиш да хваща волана.Пак от личен опит.Криси е своенравна и доста пъти се опитва да се налага.Понякога успява,но в повечето случаи все пак надделявам.Не крещя,но обеснявам някои неща-така че тя да схване.Трябва дипломация от рано и да се научи детето на някакви правила.И аз съм била същата като нея,но имам възпитание и знам кое трябва и кое не.Затова говориме.А че всеки като порасне - си има мнение и действа както реши ОК.Но в по-късна възраст например наште си казваха мнението,а аз решавах дали ще ги послушам.И понякога съм съжалявала,че не съм ги послушала.Но и до ден днешен ги уважавам и обичам.Така че за оформянето на характера е от значение възпитанието в семейството. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Регистриран на: 11 Фев 2008 Мнения: 1019 Местожителство: sofia
Пуснато на: Чет Юни 26, 2008 4:12 pm Заглавие:
Отново не съм съгласна. И възпитанието има значение, но и средата възпитава дори повече при немалко хора. Едно дете не иска ли нещо няма как да го накара някой да го направи или не. За някой неща може, но за други няма как. _________________ Feel bad
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1085 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Юни 26, 2008 4:23 pm Заглавие:
Когато пораснеш и станеш родител - тогава ще разбереш смисъла на това за което говориме.Ти разсъждаваш само от твоя гледна точка.А аз съм била и дете,сега съм и родител.Има неща,които едно дете се научава че може или не може.Това го разбира от родителите.Трудно е ,вечна е борбата между деца и родители.Но има начини да накараш детето да направи нещо което не иска.Понякога се случва да не стане.Но в повечето случаи се получава.Дали ако много иска да си играе с нож - аз не мога да го предотвратя,дори и с риск после цяла вечер да се тръшка?Или да оставя детето да си играе с ножа,защото то иска? _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2, 3, 4, 5Следваща
Страница 1 от 5
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
