Т.е смяташ, че няма нищо вродено в езика, а той се придобива? Как?
От родители, от среда? Все пак има изследвания, че хората използват само ограничен набор от думи... и тези думи са недостатъчни, за да може детето да си изгради граматическа система.
И все пак... аз и на кучето ми говоря много, но то не проговаря..... _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Аз доколкото знам корените на езикът са вродени. Защо бебетата в Китай, Северна Африка и САЩ бръщолевят по един и същ начин? Но тъй като повечето езици са различни и останалото се придобива регионално, хъх, ако мога така да се изразя. Езикът е сложно нещо, не смея да твърдя смело каквото и да е. _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Да но бебе родено от китайци в САЩ говори на английски и не знае китайски. Правилно, че бебетата бръщолевят по един и същи начин, не знам да се реве на различни езици. Всички викат ооооооооооооо от болка, това не е език за комуникиране, както между впрочем и реването. Аз съм на половина от друг континент но не разбирах бъкел от езика докато не отидох там, не че сега много го разбирам. Доколкото ми е известно хората говорят езика който са чували като бебета и на който са говорили хората които са ги отглеждали, само не мога да си спомня да каква възраст беше това. Хората нямат генетична памет, такава имат само някои животни с много кратък живот. иначе бихме имали спомените на всички които са се раждали преди нас, в смисъл на цялото родословие и не съм убеден, че това би било хубаво. _________________ Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
Да аз съм изцяло съгласна, че езикът се научава..езикът като Български, Китайски и тн.. Но идеята е Способността да говорим... да научаваме езика.....как се получава. Ние се раждаме с центрове в мозъка, които отговарят за речта....чисто физически.
Моето лично мнение е, че ние се раждаме със Система от правила и имаме архитектура за език - вродена. Това, с което я запълваме.. като съдържание - е придобито.
Така мисля аз. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
напълно съм съгласен. Няма как да е вродено, но с разждането и развитието на детето то почва да научава езикът на който се говори около него. Това за мене си е един вид дарба. И винаги ми е било интересно как точно става това с езикът? Защо не мучим примерно? )
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 402 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Май 08, 2008 7:07 pm Заглавие:
Може би е свързано с човешкото общество, със средата, в която расте човек. В смисъл, че като се родиш сред хора, те те учат първо да говориш и да издаваш звуци, за да казваш какво искаш. Комуникацията е изключително говорна. Ако се родиш човек и те отгледат мечки, едва ли ще проговориш някога.
Мисля, че речта, както други белези на човечеството (труд, писменост...) е плод на развитието на хората като обществени животни Ако човек расте сам или сред същества, които не комуникират вербално, то... използването на какъвто и да е език няма смисъл.
Не знам дали въпросът на lady-to се отнасяше до това, ама си казвам _________________ Луда съм, еййй!
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 402 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Май 08, 2008 7:25 pm Заглавие:
Да допълня... във връзка с използването на речта, хората са развили и физически особености. В смисъл... кучето не може да говори, 'щот си не може. Гласните му струни са други, езикът (като орган) е друг...
Мозъкът на хората се е развил така, че да може да управлява по-добре гласните струни, езикът, челюстите и т.н. В този смисъл - да, дарбата за речта ни е вродена. Но само до тук. Ако няма други хора да ни научат да говорим, няма да се научим сами. _________________ Луда съм, еййй!
И все пак преди няколко месеца даваха 3 годишно момиченце, което говори перфектен английски, а родителите му не го знаят този език....Разбира се, това са феномни, изключения и тн.
Аз също смятам, че просто имаме вродена....как да кажа езикова система. Като схема, но празна - и с течение на годините се попълва.
Да, ние придобиваме езика, но реално детето наистина има прекалено малко материал, за да се научи да говори - граматически и семантично.
Хората с години учат филология - времената и граматиката на собствения си език....а реално те го говорят спокойно на 3 годинки и правят самостоятелно изречения. Това, което те пълнят придобито е значението на думите, н никоя майка не учи макото дете на граматика... _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Я да видим сега. Като кажеш на едно дете да си раздели нещо с друго то му дава половината, като не е необходимо да му обясняваш колко прави 2 делено на 2, въпреки и не може да напише никаква цифра, не говоря за феномените защото съм виждал човек да вади произволен корен, ама още тогава си мислех, че му има нещо на психиката, а му и личеше. А и мозъка ни постоянно прави какви ли не изчисления /как мислите че виидждаме и обработваме каквато и да е информация иначе/, които с научаването на цифрите и различните таблици и правила се научаваме да споделяме и с другите. Но не бих се опитал да споря дали съм можел да смятам преди да ми обяснят как става или не. Въпроса опира до гледната точка на този който казва дали можем или не. Според мен и с говоренето е същото защото ние с приказките изразяваме това което мислим, а самата мисъл като основа на съзнанието няма език. А и не изключвам вероятноста някои хора да имат и генетична памет, няма доказателства нито за нито против, така, че ....... _________________ Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
Абсолютно а така примерите, които даваш.... но всичко, което си изборил е вродено.
Усещането за половин е вродено заложено - както сам казвш - не се учим на него, а го имаме като усещане. Осносно възприемането - виждането и обработката на информацията си е изцяло вроден механизъм... той функционира без никаква наша намеса...
Т.е нещата, които казваш - да, ние ги правим, преди да знаем, че ги правим... но точно това не ги ли прави - вродени??? Щом ние го мижем, без да сме се учили....??? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Напълно съм съгласен, че всичко което можем е вродено. Това да мислим също както и да изразяваме мислите си. Но на какъв език да ги изразяваме се учи след раждането.Когато се родим не можем да говорим, нали, това става на по-съсен етап. Вродено ни е да говорим, но не и езика на който да го правим. Това си е естествено само мое мнение. Все пак не съм специалист по лингвистика и ако има някой такъв тук ще ми е много интересно да чуя мнението му. _________________ Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
Да аз съм изцяло съгласна, че езикът се научава..езикът като Български, Китайски и тн.. Но идеята е Способността да говорим... да научаваме езика.....как се получава. Ние се раждаме с центрове в мозъка, които отговарят за речта....чисто физически.
Моето лично мнение е, че ние се раждаме със Система от правила и имаме архитектура за език - вродена. Това, с което я запълваме.. като съдържание - е придобито.
Така мисля аз.
Това за раждането с центровете на речта е интересен момент.Ти говориш за различни езици.Ами ако вземем предвид друг вид общуване?Аз например се сещам за случай,в който човешко дете е отгледано в джунгла от хайка вълци и на определена възраст(юнушеска мисля)е било поставено в нормални условия,но освен останалите поведенчески и когнитивни несъответствия, юнушата вече не е бил в състояние да възприема или на/учи човешка реч през остатаъка от живота си.Как тогава можем да приемем безусловно факта,че човек има "вроден"усет към езика?
Ха,сега чак видях примера на Гхх за мечките! _________________ Само Истината те прави свободен!!!
Така е. Този пример доказваа, че се изгражда една система, която ако не се изгради до определена възраст (12 години), не може да се изгради по-късно....така е.
Аз самата имам мнение, че истината е някъде посредата. Факт е, че има зона на Брока и зона на Вернике в мозъка. Дали обаче на детето от джунглата озъка е различен и такива центрове няма....незнам.
Както казах и по-горе... на кучето колкото и да му говорим - не се появяват тези ентрове и то не проговаря. Значи все пак трябва да има вроден момент - така си мисля.
Това, което знам е, че ние се раждаме с много неща - просто едно по едно се развиват само онези, от които имаме нужда за оцелване и онези, които използваме. Т.е когато се раждаме зрението е много лошо - с растежа ни и това, че има постоянно дразнение на този орган, се развива тази функия. Същото е и дишането - когато бебето плаче.. му се разширява гръдния кош. Колкото повече дразнители даваме на детето, които да стимулират дадена функция - толкова повече тя се осъвършенства. Но ... това е като чисто нов компютър с много програми, но неинсталирани. Когато ти потрябва дадена програма - ти я инсталираш. Някои дори и не подозираме, че ги имаме - други не ни трябват...на друга раса ще и трябва друга програма, която ще инсталират, а на нас не ни трябва.... Така може да е езика. Ние го имаме вроден - но дали ще го развиеш или не е въпрос на потребност. Развиването вече си е придобито - т.е пълнежа. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети