Пуснато на: Чет Яну 25, 2007 8:01 am Заглавие: Как да..напуснем удобното и топло гнездо
Вчера гледах един филм "Невъзможен за изхвърляне" (Failure to launch) и се замислих колко много от моите познати всъщност имат този проблем. Филмът естествено американска романтична комедия, се разказва за 35 годишен младеж, който още живее с техните и има страх от обвързване с жени. Може би статистиката ще покаже по-добре но на мен ми се струва, че по-голямата част от "неизхвърчалите" са мъже. Питам се все пак, дали това е проблем за детето или родителя? И кой е виновен? Мисля си, че ако ти му създаваш идеална атмосфера за живот и винаги си се грижел и си поемал отговорността - какво ще го накара това "дете" да поиска нещо друго - като самостоятелност??? Боже това е абсурд! Никой няма да зареже нещо, което е удобно, за да се натовари повече и да е сам. Така , че родители не се оплаквайте, че детето ви не излита - ритнете го леко, пък то ще си пърха и ще си намери правилната посока
Регистриран на: 24 Яну 2007 Мнения: 100 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Яну 25, 2007 8:26 am Заглавие:
абе не мисля, че е кой знае колко трудно да си бие шута човек. Бил сум студент, имал съм яко колеги, които даже в гимназията са били по общежития. При това говоря за хора тип "читанки" ебати, такива които са по-свити и не го дават много авантюристи, но все пак си имат план и действат и смятат, че цената на успеха минава през важни стъпки и лишения и отлитането от семейното гнездо е едно от тях. Тук братле, всички им е ок мама да готви, тате да пълни бенз в колата и заплатата да отива в Биад или Син сити или ебали го къде, въпроса е, че на хубавото се свиква и за разлика от чужбина, тук връзката деца родители е по-силна, но за жалост децата се възползват твърде дълго от това. Поне аз така мисля де, "не е луд този дето яде баницата, а този дето я дава".
така де, значи все стигаме до там, че родителите са виновни А горките 35 годишни дечица са жертва на ужасно грижовните си родители. Нещо не ми се връзва. Наистина смятам,че родителите имат вина, защотото тааайничко се надяват да не останат сами, въпреки, че го раздават яко тежко в стил "не е ли време да се изнесеш вече, че ми пречиш да не говорим, че си некадърник" и какво ли още не. Истинатае, че и двете страни яко роптаят но и ги е страх от промяната. Резултатите са личности без самочувствие и невърможност да взимат решения. Много от тези лечности, поне аз така мисля, са слабохарактерни хора с ниско самочувствие (не говоря за тези, които имат наистина важни причини за да живеят с родителите си)
Регистриран на: 25 Яну 2007 Мнения: 70 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Яну 25, 2007 8:45 am Заглавие:
Уили мисли, че няма лошо да си си у вас, кво пък, докато не излезне нещо яко що да си ходи човек, всичко е до това да се разбирате с ваште, майка ти да е пич и да помага и така. Що пък трябва за всичко да се търси велика цел, изискваща жертви. На 26 съм, с наште сме ок, аз помагам като имам кинти, имам си моя стая с телевизор и комп, не мисля, че пък толкова им преча. А за момичета- да пречи, но пък за некви овце да се напъваш толкова да живееш сам не си струва(особено зимата с тва парно), поне аз си мисля, че докато не дойде сериозно момиче родителите няма да припаднат ако водиш приятели за по бира и футбол и момиче от време на време. Поне ще гледат, че сина им има социален живот. Абе всеки да се опраа, аз като се изнеса от нас ще псувам всеки дето си е при мама, пък дотогава ще мисля теми по некви форуми, като намерите рецептата да ми я кажете
А бе пиЧ аз да те попитам, защото ми е интересно - не те ли дразнят вашите. Аз имам познати, които още живеят в тях и много им пречат родителите. И е нормално да се дразните взаимно - за тях все си дете, а за теб те все са досадни.
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 451 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Фев 06, 2007 3:28 pm Заглавие:
Нека и аз да питам нещо - колко от вас са живели абсолютно сами? Ей така - прибираш се в къщи, никой не те посреща, няма с кого да си кажеш две думи, няма кой да ти помогне, ако ти стане зле или просто да те разсее от лоши мисли.
Не ме разбирайте погрешно, аз съм твърдо "За" в един момент детето да "отлети", но не мисля, че това трябва да се прави просто ей така, за да не си с вашите. Ако завържеш сериозна връзка и искаш да живееш с любимия/та - ОК. Ако не се разбираш с родителите си - ОК. Ако се разбираш с родителите си, но искаш да видиш какво е да си самостоятелен - ОК.
Но да живееш съвсем сам единствено защото си станал на еди-колко си години... не виждам особен смисъл. _________________ Луда съм, еййй!
Може ли да отговоря на въпроса с въпрос?
Ако нямаш видими причини да напуснеш гнездото - нито едно от изборените - нямаш и половинка - какав е шанса, колкото по-голям ставаш да си намериш?
Аз мисля, че живеенето до късно с родители е много голяма грешка - не се научаваш да бъдеш самостоятелен. На 29 години мъж - мама го пере и му готви и му подрежда стаята?? нещо инфантилно ми звучи. Ти ставаш податлив на принципа - като има кой, защо аз? А и за родителите ти си дете - наставленията изискванията и най-малкото личният ти живот??? Секса, воденето на приятелката ти у вас и решите да си направите вечеря и ако искате да си готвите (вместо да ядете манджата на мама) е почти невъзможно без наставления или поне леееки хапливи забележки. Да не говорим, че това в повечето случаи са деца на властни майки. Не винаги естествено - палитрата е огромна и какви ли не единични случаи има.
Произнесох се
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 451 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Фев 06, 2007 10:20 pm Заглавие:
Май не се изказах като хората...
Ако искаш да си намериш половинка, ти вече имаш прична да се изнесеш. Още повече ако си разбрал, че жените не се задържат при теб именно защото още си с родителите си.
Освен това, кой е казал, че като човек живее при родителите си, те му робуват? Казваш - "На 29 години мъж - мама го пере и му готви и му подрежда стаята??"
Това разбира се значи, че има нещо гнило, но не винаги е така. Човек може да си живее в жилището на родителите си и пак да може да се оправя сам. Имам такива познати, почти не се засичат с техните и са си съвсем наред. Всеки средно интелигентен човек би трябвало да знае, че родителите му не са вечни и един ден той задължително ще остане без тях.
Според мен си е до човек. Ако човекът е мързелив и безотговорен, той ще излъже някое наивно момиче и пак ще има на кого да увисне на врата, без да живее с техните. Дали ще е при родител или не - няма значение. Някои хора просто са си такива.
И аз се произнесох _________________ Луда съм, еййй!
Лошото е, че има властни родители, както казах, които възпитават децата си така. Още от много ранно детство, на тях им се подава всичко в "златна лъжичка". Авторитарен родител, които спира и ограничава детето си да взима решения, да има самочувствието, че може да се справи сам. За сужаление такива родители с лопата да ги ринеш.
Виждала съм в магазин, младо момче на около 22-23, което пазарува яке с маика си. То седеше безучастно, докато майката хвърчеше, караше се с продавачките и само му мъкнеше различни якета, дето да му "топлели на коленете", а то само седеше свит и сив и само пробраше. Продавачката го попита "как се чувстваш в това яке, харесва ли ти", а то я погледна и веднага се обърна към майка си за помощ с отговора - той просто незнае как да взима решение. Това момче съм сигурна, че ще е от случаите на "неизлетелите". Но това е много видим пример. Има много други, които родителите не си дават сметка какво правят и как осакатяват децата си. Имам подобен пример и за една позната, която забременява на 40 години - кусно раждане, едно дете - син. Тя беше майка орлица - трепереше му за всичко. Не му даваше да влиза в интернет, за да не гледа порно, запознаваше се с всичките му приятелчета, които не може да са който и да е. Домашни, уроци, вечерен час и тн. Детето на 15 години направи страшен бунт - кубинки, целия в черно, депресиран. Ако има сили да се противопостави - ще успее, но при момичетата не е така. Те не могат да намерят сили да се противопоставят и стават зависими. Както се казва "Пътят към ада е осеян с добри намерения".
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 451 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Фев 07, 2007 8:32 am Заглавие:
Да, с някои родители е така. Според мен ролята на родителя е да научи детето да се справя само в живота, но някои родители просто не го правят. Или още по-зле, не искат да го правят, защото са родили детето само за да не са сами.
Но според мен те само отлагат неизбежното. Това дете, колкото и да е "под контрол", вижда какво става около него и как се развиват връстниците му.
Ако въпреки това като порасне продължи да слуша само мама без да мисли - то си е виновно. В крайна сметка има собствена глава на раменете си, нали? Всеки може да мисли, освен ако няма здравословни проблеми с мозъка. А и при това положение, мисля че въпросът "Как да изритаме детето" не стои, защото никой не го иска _________________ Луда съм, еййй!
Ми да, тук значи подхващаме другата тема - как да си изритаме гнездото от нас. Абе не са лесни тия роднински работи. За съжаление, човек не избира родата си.
Лошото според мен е, че най-важните първи 12 години от живота на човека, когато се оформя и попива, като попивателна хартия сме направени да зависим именно от хора, които могато да ни направят осакатени за цял живот. Защото психиката се формира там някъде и после средата има значение, но вече нея я пречупваш през неправилна ценностна система
е аз заживях сама с приятелка на 20.а известно време преди това бях само с баба ми-на легло след инсулт.когато почина дойде приятелката и заживяхметолкова късно ли е?
сега съм на 21.
имам един вуйчо, братовчед на майка ми, сега се дръжте да не паднете.той е на 50 и нещо и живее с родителите си,старци на 80 и не само това ами и майка му му е търсила жена.това е конкретен пример от живота който мога да дам.и все пак не осъждам човека,щото и аз нищо чудно да съм същата някой ден.и все пак мисля моето положение е по розово.
Хехе.
Да има такива хора.
Аз също имам леля, която е на около 50 - стара мома. и До скоро живееше с родителите си, но те починаха. Много е лошо да си пропиляваш така живота, защото си започва "синдромът на самотната жена" към 30-така и от там само задълбава и става все по-трудно да се научиш да се съобразяваш с друг човек, имаш по-малкък избот на партниор - а изискванията ти стават все по-високи. И ако не си изиграеш картите -
Като човек, който живее сам от 4 години насам /като изключим опита за съвместен живот с половинката в рамките на 1,5 год /, можете да си представите какво ми е мнението за "живеенето с мама и тати" на една възраст, която предполага отделяне или както го наричате" напускане" на семейното ложе !
Тук е моментът да си споделя мъката: една от причините, поради която се разделихме с бившия ми приятел е именно тази причина- той не може да се отдели от майка му. Не знам хора, разговаряла съм с него хиляди пъти, но той не иска да говори, само ми е казвал: "Ти какво искаш да изоставя майка ми ли?".
Когато живяхме заедно, бяхме си "семейна тройка"- аз, той и майка му и смея да кажа, че изключително много обичах този човек и по всякакъв начин исках да му покажа и докажа, че държа на тази връзка...
Премълчавах доста неща, но както във всяка една ситуация, и в тази- чашата преля и "свободолюбивата ми душа" прецени, че ако той иска да е с мене, ще заживее само с мене. Изнесох се от тях, изчаках го близо 5 месеца/ сама на квартира- а той, на топло- при мама/ и нищо не се случи!
Аз останах сама, а той -при мама.
Исках да споделя тази моя болка, за да се види проблемът от малко по- друго естество!
Така че, хора, направете своите изводи! _________________ Не е достатъчно да си знаеш цената- трябва да се отчита и търсенето!
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1315 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Мар 31, 2008 7:41 pm Заглавие:
Това наистина е сложен етап в развитието на всеки човек.Може би донякъде обсебващата любов на родителите е причина децата да не се отделят от тях до късна възраст.Но аз съдейки по себе си-мисля че зависи и от психиката на децата.Защото аз съм живяла с моите родители до 25години.Но исках свободата си,а те бяха от типа"властни родители" и хич не им беше приятна тази идея.
Да,но на мен отодавна ми беше гадно,защото вечно трябваше да се съобразявам с тяхното мнение,да отговарям на въпросите им,да се обеснявам като ученичка.
Накрая се реших и им го заявих директно без шикалкавене-искам да живея самостоятелно,изнасям се на квартира.И след 3месеца осъществих плановете си.Живеех си изцяло сама и не съжалявам.Защото преминах и през този етап-да не се съобразявам с никой и нищо.После започнах с гаджето ми/тогавашното/ да живея.Но нещата не бяха добре,точно защото той си беше мамино синче.И май си търсеше втората майчица,която да го гледа и носи на гръб.И не се получи.
Сега си живея с мъжа ми,имаме си дъщеря на 2години и 3месеца почти.Не съжалявам че тогава поех по този път-на самостоятелност,без някаква сигурност.Нямаше кой да ме посрещне,да ми каже 2 думи на кръст,беше трудно.Но поне знам че мога да се оправям сама каквото и да се случи.
С наште сме в добри отношения,обичам ги,но отодавна са разбрали че съм голяма,самостоятелна и не могат да ми се налагат. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Регистриран на: 03 Май 2008 Мнения: 12 Местожителство: BG
Пуснато на: Съб Май 03, 2008 4:00 am Заглавие:
На всеки тук присъстващ му е ясно,че първите 7 години от развитието на детето го дават родителите.ФАКТ!През този период те му показват кое според тях е редно и кое не.От там нататък обаче тва дете се среща вече и с др деца споделят си как е в другите семеиства и от там насетне тва дете започва да изгражда САМО своя характер(жалко обаче че родителите си мислят че все още могат да му влияят).За всеки е индивидуално решението дали иска да остане в семейното гнездо или не и затова родителите не са виновни(поне до някаква степен).Аз лично знам още колко време ще живея у нас и вече броя дните с нетърпение до настъпването на часа на моето "излитане" от вкъщи.Някои родители пращат децата си лятото някаде да побачкат малко,за да видят как е да изкарваш сам пари.Правят го с цел да опознаеш и другите страни на живота насочват ги дори ги стимулират по този начин.
Та моето мнение за 35 годишните дето живеят още при мама и при тати е това.За тях е по лесно някой да им "снася златни яйчица",ама тия хорица като си заминат...дупе да им е яко За мен е по добре сам квот си имам за мен си е и толкоз
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
!
