Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 417 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Авг 10, 2007 10:25 am Заглавие:
Dedoto написа:
Има логика в това,което казваш,но нещата имат и друго измерение.Ако срещата се състои на живо съществува вероятността да се съсредоточиш във формите повече от колкото е нужно и да пропуснеш съдържанието,а това е състояние на заблуда,в което често изпадаме.
Вероятно си прав, но това ще е при първата-втората среща. Мисля, че като опознаеш човека, нещата ще си дойдат на мястото. Не знам де, може би е въпрос на натрупан опит да можеш да преценяш хората и да не се оставяш физическото привличане да те води.
Аз лично си падам малко параноик и мисля, че хората могат да са много добри измамници в чата, когато "зарибяват" някого. Имат възможност да обмислят приказките си, преди да ги напишат, никой не вижда изражението им докато пишат. Виртуалната комуникация си има някои особености, които за едни могат да са недостатък, но за други са си предимство.
Та заради тези ми притеснения не бих си позволила да кажа на някого, че го обичам ей така, след общуване в интернет.
Но... това съм аз. Други хора може би не са такива, като човекът от "Море от любов". Дано бъде щастлив _________________ Луда съм, еййй!
Мислиш ли, че ОБИЧАШ?? Не е ли мечта, увлечение...?
За мен поне важи максимата "да познаваш, означава да обичаш". Как можеш да обичаш някой, който не познаваш - било то и само физически? Това са жестове, поведение, секс дори. Аз мисля, че не можеш да кажеш "обичам", докато не си видял максимума от този човек и да кажеш - да познавам недостатъците и предимствата му и ги обичам. Имаше в един филм - Добрият Уил Хънтинг - една реплика..когато психоаналитикът му разказваше за починалата му жена как се е будила нощен от собственото си пръцкане..и каза тези налки недостатъци, я правеха моята жена. Ако не ги познаваш.. ако не познаваш дребните навици, тайните му надежди и мисли - как можеш да кажеш, че обичаш???
Това е моето мнение, ще се радвам да чуя другата страна на нещата - която винаги я има _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Lady- to, привет! Като начало е хубаво да уточня, че аз „ не мисля“, когато обичам, а чувствам (любовта)! Корекцията е необходима, защото аз желая да бъда прецизна в словото си, за да бада и правилно разбрана!Като цяло, приятелко, концепциите ни за любовта са диаметрално различни! При мен диференциране на любовта не съществува- когато обиквам(използвам „ обиквам“ с идеята за процес, а не еднократен акт) някого, то аз не го правя с някакво очакване (секс например), а защото субекта ме е предизвикал към това! Твърдо е убеждението ми, че човек е това, което мисли и чувства, а не жестикулирането и мимиките му! Към хората подхождам с презумпцията за доброто в тях, което биха искали да споделят с мен, а не със съмнение! Какво означава да видиш максимума (и въобще какви са тези рамки, с които ограничаваш някого)- ти познаваш ли неговите критерии за минимум и максимум!? Или по-скоро поназнайваш само своите, с които ще измерваш него(?!?) т.е. отричаш неговата уникалност и го равняваш по себе си!? А познаваш ли двете крайности на собствения си потенциал?! И как мислиш ще опознаеш всичките му черти от характера, след като човекът не е статично същество, а динамично- променящ се индивид, който умее да мисли!? Любовта, мила, не изисква или настоява, тя приема и дава! Когато е истинска и спонтанна, не са необходими усилия да саществува или външно мешателство, за да бъде коригирана, или мислене, за да се случва- тя просто се случва и съществува- както на теб не ти се налага да мислиш как да дишаш или на рибата как да плува! И когато си човек “благ и човеколюбец“, то е необходим съвсем слаб катализатор, някакъв начален импулс, за да я усетиш в себе си и подариш! Хората носят любовта в себе си, всеки сам генерира собственото си щастие, а неговата проява е отвътре-навън- и колкото по-бързо възприемат и осъзнаят тази идея, толкова по-конфортно ще се чувстват на собствената си планета!...човекът, когото обичам, мога да чувствам „ мой“ и по мисълта, която ми е споделил, и по оригиналното обръщение, което ми е измислил......но си права, чувството за притежание се ускорява много по-бързо, когато е налице конкретен физически облик, а не просто „ абстрактна идея“ в съответния пол А и никой не отрича бъдещ жизуален или физически контакт при зараждането на подобен вид отношения- в крайна сметка процеса на неопосредствано, т.е. не- виртуално, общуване е най- естествения за човешката природа)..! А относно въпроса за навиците- те се придобиват, губят и променят, (и отново стигаме до идеята за приемането на човека в неговото естествено състояние)-“губят и променят“само по собствена воля, разбира се!
И накрая всичко, което ти обесних, ще сведа до чисто практическо ниво (каквато по мое мнение е концепцията ти за любовта)- от какво би се изкушила повече? От вкусната, млечношоколадова и хрупкава вафла (за която вече си наясно, 4е е такава), но не познаваш опаковката и има вероятност тя да е едноцветна и семпла...Или от сухата вафла с марципанова, горчива глазура, но обвита в атрактивен станиол?
Права си, че имаме различни теории...но незнам дали те не се пресичат и дали просто са облечени в различни думи и носят белега на неразбраното..
При всички случаи.. съм съгласна с голяма част от това, което пишеш. Но не съм съгласна и с доста други Не е казано, чие е по-правилно, тъй като няма официална рецепта за обичането и неговите измерения.
Аз мога да различа увлечението от любовта. Не мисля, че всичко е любов и ти само я усещаш. Но това не е тема за тук Тук обсъждаме само виртуалните отношения.
Имала съм отношения с хора от виртуалния свят. Винаги съм смятала, че не съм човек, който държи на външния вид - но това е факт. Да кажем, че е любов това "увлечение" според мен. Но да кажем, че то е любов. Тогава бих попитала - към кой я изпитваш тази любов...към човека от другата страна на монитора или към един образ, който създава твоето въображение, идеализирайки някои черти, създавайки други..Защото това е което всеки прави, когато си чати с непознат. Ние изграждаме представа за него в съзнанието ни, като заради интереса и желанието ни да намерим човек до себе си, се хващаме за всяка възможност..подсъзнателно. Изгражда се един леко (при някои не толкова леко) идеализиране, защото този тип комуникация провокира въображението ни.
Та.. тази любов излиза, че е насочена към нереален обект. Да чувствата са еднакви, усещането е еднакво..но тъй като тук, както казах не е темата за самата любов, се получава този парадокс. Идеализираният образ трябва да се срещне с истинския - в този момент, в който тези представи се разминат - цялата теория и любов просто изчезват. Колкото по-дълга е комуникацията в интернет, толкова по-цялостна е представата за човека и вероятността да се припокрият е малка.
И все пак запазвам правото си да се придържам към максимата "опознай, за да обикнеш". Не знам дали ви се е случвало, но чувствата си имат градация. При мен поне, са динамични и с времето те се засилват, или намаляват или просто се видоизменят. И тези етапи през, които минава ги наричам с различни имена. Може да не съм права, но за мен съм си изградила тази теория и за сега се потвърждава. Не може да е само любов както дишането и тн. Защото емоциите ни имат градация - дори и при животните, които са по-първични. Не можеш просто да имаш едно чувство към всички...но този разговор е за другата тема в раздела любов и секс _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Ти описа твоята позиция спрямо този вид отношения!Прави ми впечатление, че говориш във 2 лице, мн. число Кои сме ние? Твоята истина не е моя истина! Аз не се опитвам да те убеждавам в тезата си, а да я аргументирам! А на въпроса какво обичам- съдържанието, без да имам конкретна идея за опаковката!..Тя и без друго е тленна и преходна...и винаги се озовава в коша за боклук!
Не се опитвам да убеждавам. 2рото лице е "ние" като "хората". Но в случая това е много малък детайл, не ми се иска да наблягам на детайлите, а на цялостната идея. Струва ми се малко нападателно отношението ти, може и да е грешна представата ми, но създава такова усещане. Както ти имаш теория, която смяташ за правилна, така и аз. Никъде не съм казала за опаковката - естествено е, че тя не е решаващата - говорех за Очакванията. За това, че когато си създадеш представа за някой - и тя е различна...се получава разминаване. Когато четеш книга и си представяш главният герой, и когато го видиш филмиран...е почти същото..въпрос на очаквания. Ако не съм чела книгата - ще възприема образа на актьора и ще изпитам определени емоции, но ако съм чела книгата и съм изградила представа за него във въображението си, при разминаването, може да се разочаровам. Не принизявай това, с възприятието за опаковката...
въпреки, че... опаковката продава...)) това беше майтап _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
LADY-TO, аз съм добронамерен човек и те уверявам, че в коментара ми липсват нападателни нотки! Такъв нюанс усещаш вероятно заради категоричната ми позиция или използването на 1 лице, ед. число А за "очакванията" писах по-горе,прочети внимателно,ако обичаш! Приятелски поздрав от мен!
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 417 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Авг 13, 2007 5:42 pm Заглавие:
mili4kodesislav4e написа:
Ти описа твоята позиция спрямо този вид отношения!Прави ми впечатление, че говориш във 2 лице, мн. число Кои сме ние? Твоята истина не е моя истина! Аз не се опитвам да те убеждавам в тезата си, а да я аргументирам! А на въпроса какво обичам- съдържанието, без да имам конкретна идея за опаковката!..Тя и без друго е тленна и преходна...и винаги се озовава в коша за боклук!
Вчера писах ли писах мнение... днес го няма Както и да е.
Накратко се опитвах да кажа следното: Сигурна ли си, че това, което получаваш при виртуалната комуникация е съдържанието? Същността на човека?
Аз спокойно мога да накарам човек от моя пол (жена) да се влюби в мен, представяйки се за 25 годишен мъж с интереси в областта на астрономията. В кое точно "съдържание" ще се влюби момичето? Реално, тя ще е истински и чисто влюбена в един фантом, в нещо, което всъщност го няма. Любовта може да е истинска, но все си мисля, че е нормално да се влюбиш в човек, а не в изписани думи, колкото и красиви да са те.
И като сме тръгнали да споделяме мнения... е, аз не смятам, че човек е само това, което мисли и чувства. Човек е съвкупност от мнооого неща. Също така смятам, че опознаването на жестовете и мимиките е един начин да се доближиш до същността. _________________ Луда съм, еййй!
Здравей, Ghh! Като цяло, на всеки зрял човек е ясно, че на този свят нищо сигурно няма! Но аз говоря за същност на човек, а не за същност на пол! И писах нещо относно личното ми възприемане на любовта- любов „човешка“, не се ограничавам с междуполовата! И какво означава истинска същност!? Аз съм многопластов характер, например, което означава ,че имам доста лица! И с което и от тях да те запозная, ти пак ще познаваш моето „съдържание“!
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 417 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Авг 15, 2007 1:49 pm Заглавие:
mili4kodesislav4e написа:
Здравей, Ghh! Като цяло, на всеки зрял човек е ясно, че на този свят нищо сигурно няма! Но аз говоря за същност на човек, а не за същност на пол! И писах нещо относно личното ми възприемане на любовта- любов „човешка“, не се ограничавам с междуполовата! И какво означава истинска същност!? Аз съм многопластов характер, например, което означава ,че имам доста лица! И с което и от тях да те запозная, ти пак ще познаваш моето „съдържание“!
Не се прави, че не разбра за какво говоря . Знаеш, че нямах предвид половете и сексуалната ориентация, имах предвид лъжата. И това, че виртуално можеш да получиш нещо, което няма нищо общо с човека, който чати (примерно). С нито един пласт от неговата същност.
А дори човекът да е искрен, няма гаранция, че той не се самозаблуждава за себе си. _________________ Луда съм, еййй!
Мила, не се "правя", много ясно съм обосновала мнението си!Ако човек се не е наясно със себе си, би било добре поне срещуположната "чатеща" страна да е!В този случей чатенето им не би продължило дълго Пък и какви гаранции и сигурности търсиш непрекъснато!?!...това е риторичен въпрос
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 417 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Авг 15, 2007 4:11 pm Заглавие:
mili4kodesislav4e написа:
Мила, не се "правя", много ясно съм обосновала мнението си!Ако човек се не е наясно със себе си, би било добре поне срещуположната "чатеща" страна да е!В този случей чатенето им не би продължило дълго Пък и какви гаранции и сигурности търсиш непрекъснато!?!...това е риторичен въпрос
mili4kodesislav4e, изглежда не можем да се разберем... От начина, по който си обосновала мнението си, личи, че си говорим за различни неща.
Хвана се за половете, които аз дадох само за пример. Защо? Хващаш се за използваната граматична форма на lady-to, пренебрегвайки нещата, кото казва. Защо?
Не търся гаранции, търся познание, а ако намеря и някаква истина - още по-добре. Иначе излиза, че колкото по-малко знаеш за обекта на своите чувства, толкова по-добре и тогава виртуалната комуникация би била ОК. Но... не и за мен...
Е, аз си казах мнението
А всъщност, какво значение има? Имаш си някакви твърди убеждения по въпроса за виртуалното влюбване, за което те поздравявам. В крайна сметка се чувстваш влюбена, което си е хубаво и се радвам за теб. Дано нещата се развият в посока, която искаш Ако искаш _________________ Луда съм, еййй!
Прекалената категоричност, прави впечатление за убеждаване. Никой не може да е прекалено категоричен за тези абстрактни неща. Бъди готова да чуеш и евентуално просто да признаеш, че има и други гледни точки...колкото повече знаеш, толкова повече откриваш, че нищо не знаеш. Мисля, че сме много млади, за да сме категорични.
Просто като съвет...ако може да ти послужи добре, ако не...на някой друг може би ще му допадне.
Поздрави _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 417 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Авг 16, 2007 9:41 pm Заглавие:
lady-to написа:
Мисля, че сме много млади, за да сме категорични.
Интересно наистина, не би трябвало младите да са категорични, но май се получава точно така. Самата аз минах през период, в който мислех, че всичко ми е ясно - кое е добро и кое зло, защо се случват нещата и така. После вече започнах да се поставям и на чуждото място и да оглеждам нещата от повече страни и... вече знам само че съм жива Другите неща в живота може да са така, както си ги мисля, а може и да не са. _________________ Луда съм, еййй!
Отново се акцентира не най-несъщественото. Ако не се опиваш да "изловиш" някой или просто да го контрираш - ще се опиташ да хванеш "цялата картинка".
И както вече казах - който иска - ще го приеме като съвет, който не - просто да го пропусне.
Но за тези, които не могат да излезнат от детайлите, за да погледнат идеята ще уточня - Ние се учим, докато сме живи. Интелигентните хора са готови винаги да чуят и да премислят и другите гледни точки. Категорични са тези, които живеят с нагласата, че те са най-прави, което е в противовес с общоизвестната максима "Колкото повече знаем, толкова повече откриваме, че нищо незнем"
Изводите остават за всички нас! _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Отново се акцентира не най-несъщественото. Ако не се опиваш да "изловиш" някой или просто да го контрираш - ще се опиташ да хванеш "цялата картинка".
И както вече казах - който иска - ще го приеме като съвет, който не - просто да го пропусне.
Но за тези, които не могат да излезнат от детайлите, за да погледнат идеята ще уточня - Ние се учим, докато сме живи. Интелигентните хора са готови винаги да чуят и да премислят и другите гледни точки. Категорични са тези, които живеят с нагласата, че те са най-прави, което е в противовес с общоизвестната максима "Колкото повече знаем, толкова повече откриваме, че нищо незнем"
Изводите остават за всички нас!
_________________ Само Истината те прави свободен!!!
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3Следваща
Страница 2 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
А за "очакванията" писах по-горе,прочети внимателно,ако обичаш! Приятелски поздрав от мен! 
Както и да е.
Мила, не се "правя", много ясно съм обосновала мнението си!Ако човек се не е наясно със себе си, би било добре поне срещуположната "чатеща" страна да е!В този случей чатенето им не би продължило дълго 
