Напоследък, много стана модерна чат комуникацията - запознанства, споделяне и дори - за една нощ. Хората май спряха да се запознават на живо, а масово по интернет. Споделяме много повече във форуми, от колкото на приятели. Крием се зад маски, или така сме по-истински???
Аз не се крия в никой форум и си дрънкам квот ми е на сърце...да Ви кажа честно доста е приятно...който желае с мен да си играе, който не желае да си трае...
Аз също не мисля, че се крия зад каквато и да е маска.Освен това не се занимавам много с чатове и форуми, даже честно да си призная това е единствения форум, в който съм писала и пиша и който наистина ме грабна, заради интересните теми.ICQ и другите програмки от този характер ги използвам за връзка с приятели, които не познавам от виртуалния свят. _________________ Когато си стигнал толкова далеч, че вече не можеш да направиш нито стъпка повече си постигнал само половината от това, на което си способен!
Напоследък, много стана модерна чат комуникацията - запознанства, споделяне и дори - за една нощ. Хората май спряха да се запознават на живо, а масово по интернет
За това си права, но не мисля, че споделяме повече по форуми отколкото по кафета. Пък и дори да сме повече време пред компютъра, то това не значи, че споделянето е по-качествено от едно бърборене на кафе с приятел. Сега идват и топли сезони, така че според мен кафетата и разходките по парковете ще преобладават. Аз харесвам да си чат-я, но май не съм от тези дето правят това нон-стоп. Иначе лошо няма... _________________ Който умира с възторг, нека се пази от възкресение.
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 451 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Мар 12, 2007 7:33 pm Заглавие:
Според мен Интернет не отнема времето за жива комуникация. Просто предоставя още едно средство за общуване на хората, които са по-стеснителни или просто нямат време за разходки и кафета.
А и в крайна сметка, ако двама души се запознаят в някакъв чат и си допаднат, има голяма вероятност да се видят и на живо. Историята познава немалко такива случаи. Аз лично познавам семейство, което е започнало от бърборене по общи теми във форум. Сега са си щастливи съпруг и съпруга.
Не мисля, че на Интернет трябва да се гледа като на някакво ограничаване на контактите, а напротив - като на средство за увеличаване и поддържане на контакти. _________________ Луда съм, еййй!
Пуснато на: Вто Мар 13, 2007 1:14 am Заглавие: Re: Виртуалната комуникация.
Ani-bani написа:
Напоследък, много стана модерна чат комуникацията - запознанства, споделяне и дори - за една нощ. Хората май спряха да се запознават на живо, а масово по интернет. Споделяме много повече във форуми, от колкото на приятели. Крием се зад маски, или така сме по-истински???
Познавам реален човек,който е пълен неудачник,тотален профан в област,която иначе му е "втора природа"в специализиран за тази дейност форум.Направо при него е болестно състояние и някаква маниакална необходимост да се представя за това,което най-малко може да бъде,поне на този етап.Егото му е разнебитено от най-различни удари и честта му може да се спаси именно и само по този начин...До такава степен се е вживял в ролята си,че е чак трогателно на моменти.Първоначално му се присмивах,дори му се подигравах,но накрая видях,че нещата са много сериозни .Прави се на велик човека и това си е.
Но от друга страна човек наистина мисля,че е способен много по-освободено и непринудено да се въплати в истинския си образ,без оглед на почти никакви излишни съображения.
Което ни връща към първия въпрос.
Аз също мисля, че много хора залагат на това, че "ако го грабна с характер, може да приеме по-добре външността". Има много хора, които не могат да общуват в реален контакт "лице в лице". Екранът им дава зелена светлина с цел "да премина границата на запознанството, пук после ще си дойде". Пък и реално, ако много харесвате момичето отсреща, а тя вас не ми забелязва - това си е начин поне да поговориш с нея инкогнито
Регистриран на: 24 Яну 2007 Мнения: 100 Местожителство: София
Пуснато на: Съб Мар 17, 2007 12:38 am Заглавие:
Абе като цяло виртуалната комуникация си е хубаво нещо, направено да олесни живота ни (макар че аз съм малко резервиран за някой неща). Просто ако не е хубаво, човек не го приема и то бързо изчезва, докато тук говорим за нещо, което расте като гъба след дъжд. Примерно близки хора си комуникират от 2 точки на света без да плащат пари за разговор по телефона(Скайп) или пък си пишат мейли или чат-ят. Лошо няма, освен ако не си отишъл на другия край на света да избягаш, а пък някой те ръчка по Скайп да се прибираш _________________ Който умира с възторг, нека се пази от възкресение.
Регистриран на: 25 Яну 2007 Мнения: 48 Местожителство: около София
Пуснато на: Вто Мар 20, 2007 3:35 am Заглавие:
Jana D'ark написа:
Има много хора, които не могат да общуват в реален контакт "лице в лице". Екранът им дава зелена светлина с цел "да премина границата на запознанството, пук после ще си дойде".
Ще взема и аз да се повключа малко в таз така наболяла напоследък тема с моя "нескромен" опит в чатенето и срещите . 1во всички прекарваме доста време в интернет ежедневно било то в работата или вкъщи. Това е най-модерния начин за комуникация и за намиране и споделяне на информация. Нормално е хората да се запознават с други хора по този начин. Поне според мен, защото замислете се колко време сте в интернет и колко време сте в дискотека или кафене например. Друга теза - в реалния живот е малко по-кофти да разкараш някой натрапник, ако той ти е неприятен да кажем. Не е невъзможно обаче ако той е настоятелен си става проблем, докато в нета "разкарването" е елементарно . 3то небрежния разговор в мрежата и сигурността от анонимността може да отпусне много повече един човек да се разкрие напълно чисто душевно отколкото наживо и това е полезно за откриването на реалния емоционален багаж, който той носи. Е тук вече е тънкостта да разбереш дали това, което ти се казва е истина или човекът просто си е в "е-ролята". И накрая ако сте си говорили, харесали, допаднали, привлекли или там каквото и да е идва тръпката от срещата. Среща с непознат. А още повече среща с непознат, който ти чувстваш близък по някакъв начин, защото сте си говорили искал си съвет например или имате общи интереси. Всичко това внася напрежение в "срещата". Защото тя самата си е риск. Какво и да си говорим външността е не по-малко важна от душевността. Абе като цяло комуникацията в интернет е няколко вида. Чисто сексуална за чекиджии(ки), който си търсят жена(мъж) за секс и по някаква причина се притесняват да го правят в реалния живот, било то защото има десетки комплекси или просто приличат на размазан телетъбис. Другия вид е за такива, които просто обичат да си лафят с хората. И прекарвайки време в нета си търсят нови събеседници просто, за да задоволят необходимостта си от обогатяване на социалната среда, макар тя да е и виртуална. Това е по-нормалния тип според мен. Те също биха излезли на среща ако човекът, с който са си писали това определено време им е привлякъл вниманието по някакъв начин.
Относно интернет връзките. Да имал съм връзка с жена от нета. Аз също смятах, че е тъпотия и е невъзможно, но ми се случи и не съжалявам ни най-малко. Хората са реални и това, че си срещнал човек, който си харесал в icq, skype или където и да било другаде е все тая. Важните са резултатите, а за да намериш трябва да търсиш. Това е простата истина и какво лошо да търсиш и виртуално . Айде и умната във форумите, че ЦРУ всичко чете да знете! Шшшшт кой се смее там отзад? _________________ Не можеш да промениш миналото, затова промени бъдещето!
Смятате ли,че човек е в състояние да проектира ,"въплати"енергията си в това,което пише ,и то в такава степен,че да влияе почти по същия начин,както това би било на живо?
Последната промяна е направена от Dedoto на Пон Мар 26, 2007 3:55 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 451 Местожителство: София
Пуснато на: Нед Мар 25, 2007 10:34 pm Заглавие:
Dedoto написа:
Смяте ли,че човек е в състояние да проектира ,"въплати"енергията си в това,което пише ,и то в такава степен,че да влияе почти по същия начин,както това би било на живо?
Аз за себе си съм забелязала, че човек може страшно да ме развесели в ICQ, или съответно много да ме разстрои. Както и да ме рзпали да споря.
Мисля, че и интернет-комуникацията може да бъде изразителна. То е все едно да четеш книга, просто не е на хартия, а на монитор. _________________ Луда съм, еййй!
Виртуалната комуникация може да е изразителна определено. Но има нещо, което никога не може да направи - изменението в гласа, тоновете, които използваме, за да подчертаем нещо или най-вече ироничното говорене. Аз лично смятам, че мога до голяма степен да пресъздавам емоции по интернет - къде чрез скобички, кавички, големи букви...Но има нещо, което явно не е достатъчно и това е загадка Когато комуникирам по интернет, доста често става така, че не са те разбрали правилно. Къде з анеправилно прочетена фраза, не разчитане на майтап или неулавяне на момент. Има неща като лигавенето например, които не можеш да ги пресъздадеш, особено когато срещу теб има непознат човек. Ако някой ме познава, той знае как изговарям някои неща, какви майтапи използвам и с каква интонация. Случвало ми се е като си пиша с познат, дори кога напише безсмислено нещо, просто да си го представям как го казва, все едно го чувам. Когато познаваш някой добре се разбирате по жестове и ваши си лафчета.
Идва обаче непознат - и той незнае как си извивам гласа, не знае как се майтапя понякога и се обижда, когато кажа нещо на шега. От там тругвам да му обясня, че е шега и в процеса на обяснение, става още по-зле, защото той казва нещо иронично, аз решавам, че е директна нападка, опитвам се да обясня, изтурквам клавиатурата - изнервяш се, че докато го напишеш той е избулвал 2000 неща а ти си още на обяснението, и най-вече, докато пишеш не четеш както и другия и все едно си говорите по телефон със закъснение.
Тая работа с интернет комуникацията си е нож с две остриета.
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 451 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Мар 26, 2007 8:04 am Заглавие:
Ами то... и на живо си е така с непознати. Както и с грешките - случва се да не чуеш някого или да го разбереш накриво. За мен си е същото, просто по Интернет е доста по-бавно, спор няма. _________________ Луда съм, еййй!
Аз не смятам, че е едно и също. Човек не усеща как се променя и как играе друга роля. Под роля нямам предвид нарочно, авлизане в даден стереотип на поведение. Примерно жената е майка - това е ролята майка, студентка - роля студентка и тн. Изпълняваме много роли, които си носят определена стереотипизация. Та, когато сме лице в лице - ние играем дадена роля, на комуникация - той говори, ние отговаряме, случват се определени неща и тн. Когато сме в интернет - ние сме в друга роля на комуникация. Самата роля, внася различия в самия стереотип. Т.е когато говорим наживо - нормално е да влияе моментът на "лице в лице", това носи в себе си - лека нервност, внимание за подбиране на изказ и още други неща. Когато обаче сме в роля интернет комуникация - тогава самата идея, че сме си вкъщи, ни кара да сме по-защитени. Това ни отпуска и ни дава малко по-различно усещане и по-спокойна мисъл. Ние може да не го осъзнаваме, когато става въпрос за комуникация с познати хора. Представяте ли си да влезнете в една стая с хора, непознати и да си заговорите така за темите, както във форум. Или пък както избирате хора по ICQ за да си пишете, защото ви е скучно тази вечер и просто ей така..ще можете ли толкова лесно да отидете в близкото заведение и да си седнете до някой от противоположния пол, просто ей така....? Различния стереотип на ролята, включва различни нагласи и параметри - ние не ги осъзнаваме на първо четене, защото самата роля, си носи тези неща, без да се налага да ги обмисляме. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 451 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Мар 28, 2007 6:48 pm Заглавие:
Аз също не мисля, че човек е еднакъв на живо и в интернет. Но смятам, че може да бъде толкова изразителен, колкото на живо и да влияе на събеседника си достатъчно силно. Нали това беше въпроса?
А що се отнася до грешките в комуникацията - винаги ги има. Случвало ми се е да съм слушател на разговор между колеги, които дълго време спорят за нещо и накрая уж се съгласяват за едно и също нещо, а се оказва, че всеки е разбрал както не него му харесва. Говорят едно и също, а чуват разллично. Тези неща са нормални и за живата, и за писмената комуникация. _________________ Луда съм, еййй!
Смятате ли,че човек е в състояние да проектира ,"въплати"енергията си в това,което пише ,и то в такава степен,че да влияе почти по същия начин,както това би било на живо?
Смятате ли,че е възможно да обичаш някого,без да си го виждал,но с когото си общувал дълго време ? _________________ Само Истината те прави свободен!!!
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 451 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Авг 08, 2007 10:36 am Заглавие:
Dedoto написа:
Смятате ли,че е възможно да обичаш някого,без да си го виждал,но с когото си общувал дълго време ?
Аз не съм сигурна, че мога. Да, вероятно ще мога да се размечтая, но имам една лампичка в главата, която ми напомня, че това не е истинския човек, а в някакъв образ, който съм си изградила за него и който ще се базира единствено на нещата, които той е решил да ми каже.
Е, предполагам, че хората, които се виждат на живо, също си изграждат образи един за друг. В крайна сметка никога не можем да влезем в главата на другия, за да го разберем що за човек е. Но аз мисля, че много можеш да разбереш за човек от неговите очи, поведение, ако щеш и походка, ако щеш и от формата на ръцете му. Докато не видя човека, едва ли ще си позволя да се влюбя... голяма съм вече за тези работи (да не кажа "стара"). По-скоро много ще ми се прииска да го видя _________________ Луда съм, еййй!
Смятате ли,че е възможно да обичаш някого,без да си го виждал,но с когото си общувал дълго време ?
Аз не съм сигурна, че мога. Да, вероятно ще мога да се размечтая, но имам една лампичка в главата, която ми напомня, че това не е истинския човек, а в някакъв образ, който съм си изградила за него и който ще се базира единствено на нещата, които той е решил да ми каже.
Е, предполагам, че хората, които се виждат на живо, също си изграждат образи един за друг. В крайна сметка никога не можем да влезем в главата на другия, за да го разберем що за човек е. Но аз мисля, че много можеш да разбереш за човек от неговите очи, поведение, ако щеш и походка, ако щеш и от формата на ръцете му. Докато не видя човека, едва ли ще си позволя да се влюбя... голяма съм вече за тези работи (да не кажа "стара"). По-скоро много ще ми се прииска да го видя
Има логика в това,което казваш,но нещата имат и друго измерение.Ако срещата се състои на живо съществува вероятността да се съсредоточиш във формите повече от колкото е нужно и да пропуснеш съдържанието,а това е състояние на заблуда,в което често изпадаме.При виртуалната комуникация формата на нещата не може да упражнява такова влияние и можеш да се докоснеш по-лесно до "душата"на човек.
Гледах "море от любов" за именно такъв случай и затова си позволих да пусна темата.Заинтригувах се от тази история.Човека и написал "обичам те"след няколко месеца общуване.... _________________ Само Истината те прави свободен!!!
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2, 3Следваща
Страница 1 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Когато комуникирам по интернет, доста често става така, че не са те разбрали правилно. Къде з анеправилно прочетена фраза, не разчитане на майтап или неулавяне на момент. Има неща като лигавенето например, които не можеш да ги пресъздадеш, особено когато срещу теб има непознат човек. Ако някой ме познава, той знае как изговарям някои неща, какви майтапи използвам и с каква интонация. Случвало ми се е като си пиша с познат, дори кога напише безсмислено нещо, просто да си го представям как го казва, все едно го чувам. Когато познаваш някой добре се разбирате по жестове и ваши си лафчета.
