Психология

marise

Здравейте
за пръв път пиша в сайта с надеждата това което се случва с мен да спре!
От няколко години насам имам невероятен и подчертавам невероятен страх от возене в кола! Започвам да дишам учестено не ми стига въздух държа се за всички възможни дръжки затварям си очите и имам чувството че това е края!
Повярвайте ми чувствам се ужасно искам това да спре незнам защо става така умирам си от шубе и имам чувството че всеки момент ще се случи най лошото.
Наскоро пътувах много дълъг път от около 2600 км с приятеля ми той кара колата и не ме питайте как не се гръмнах. През цялото пътуване бях на задната седалка с едно одеало и не исках да гледам навън през прозореца както правят нормалните хора и така че почти проспах целия път и дори пих хапчета за успокоение!
Сега пак ми предстои да пътувам това разстояние и от сега изпадам в паника! Сщото ми се случва и на малки разстояния!
Моля ви ако някой може да ми даде съвет или и аз незнам да ми помогне ще съм ужасно благодарна защото аз дори не съм сигурна към кого да се обърна но вече не издържам!
Благодаря за търпението!

Toto · Пуснато на: Пет Май 09, 2008 2:57 am Заглавие:

Здравей. Тук в този форум ще срешнеш доста разбиране и ще получиш адски добри съвети. Казвам го от личен опит, тъй като и аз имам проблеми. Тъй като не разбирам много от психология не бих се ангажирал да давам съвети и напътствия, но от това което съм понаучил до момента е че този твой страх се дължи на нещо което ти се е случило преди. Имаш ли някакъв лош спомен от возене в кола или нещо което те кара да се страхуваш, нещо преживяно в детството? Питам защото съм сигурен че хората който ще ти пишат ще ти зададат този въпрос Smile

_________________
"Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре..."

Dedoto

marise · Пуснато на: Пет Май 09, 2008 4:22 pm Заглавие:

Здравейте отново и благодаря за вниманието ви!
На 25 години съм и когато бях дете пиша дете защото не си спомням на колко години бях ми се случиха 2 инцидента - първия с баща ми една кола ни блъсна на и замалко да паднем от един мост и втория пак с баща ми и този път трябваше да се блъснем челно или в един тир или в една лада и в последния момент баща ми реагира и се блъснахме в ладата. Не беше кой знае колко сериозно но все пак дойде линейка и трябваше да отидем в болницата да ни прегледат.
Но истината е че този мой страх не се появи веднага а чак сега преди около 4 години да кажем най много преди това не се страхувах.
Кошмари сънувам в това съм специалист вече но не с коли повечето са с природни бедствия.Имам книжка и карам и когато карам аз съм кажи речи спокойна но съм доста скована и на дълги разстояния се панирам. Освен да се крия под одеалото понеже съм вярваща се моля на господ всичко да е наред и да пристигнем живи и здрави където сме се запътили и си представям - малко може и да ви се стори смешно но си представям че колата е обвита със един вид щит и нищо не може да и се случи както на нея така и на нас и мислено изграждам този щит. За различаването на предчувствие и страх е малко ми е сложен въпроса защото мога да кажа че имам шисто чувство но май ги смесвам нещата. Тревожност от очакване не различавам в случая. Скороста на автомобила влияе много но не изцяла аз още от качването в автомобила започвам да се панирам лека полека. Страх от кола на пешеходна пътека не ми се е случвало. Когато мои близки пътуват се страхувам но не изпадам в паника само искам да са живи и здрави и се моля да пристигнат благополучно! Усещане за отпадналост нямам но бучене в ушите да. Болки никъде нямам нито дехидратиране. Просто имам чувството че страх ме е да го кажа но имам чувството че няма да слезна повече от колата.
Благодаря ви още веднъж ще пиша още но сега изчезвам на работа и с автобуса аа а като се возя в автобуса не всеки път изпадам в паника само понякога!
До скоро и лек ден засега от мен!

lady-to · Пуснато на: Пет Май 09, 2008 5:15 pm Заглавие:

Здравей marise,

Има много логика в това, което пишеш. Както и при паник атаките... е въпрос на конторл. Когато ти караш - си по-уверена, защото ти контролираш ситуацията до голяма степен. Естествено и тогава знаеш, че има неща които не зависят от теб и за това все пак присъства този страх.
Това, че не ти се е развил страха от катастрофите е нормално. Това е нещо, което си е стояло на заден план и не е имало нужда да излиза. Някакво събитие, новина, загуба или промяна в живота ти да е имало преди тези 4 години?
Обикновено има натрупване. Нещо, което не е било проблем изведнъж се отключва.
Какво си представяш, когато си в колата и те е страх - какви черни мисли минават....(ако може дори дословно, колкото и нелогични да ти изглеждат - думи,, фрази, картини.. какви...)?
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

marise · Пуснато на: Съб Май 10, 2008 1:05 am Заглавие:

Забравих да спомена че когато бях чалка най добрата ми приятелка загина в последствие катастрофа в подлеза на НДК в София но незнам дали и това може да е причина за страха ми!
За представяне нещо докато съм в колата не съм сигурана най вече катастрофа детайли не си представям но пък няколко пъти в автобуса съм си представяла как се преобръща и пада и си мисля как да се хвана и как да застана в автобуса за да се защитя!

lady-to · Пуснато на: Съб Май 10, 2008 1:23 am Заглавие:

Ами да... мисля, че това с приятелката ти би могло да има нещо общо. В основата на всяко Паниеско разтройство е страха от смъртта... и ни излиза реален спомен за това, че на някой му се е случило. При някой мойе да е починал от рак - и той се страхува от рак, ако е полудял...и той че ще полудее и така. Но все пак... началото на паническото разтройство е някаква голяма промяна. Имало ли е такава преди 4 години - преместване, край на връзка, смърт на близък...каквото и да е такова имало ли е непосредствено преди да се появи страха ти от катастрофа?
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

djamaq · Пуснато на: Нед Май 11, 2008 11:12 pm Заглавие:

Здравейте всички видях че тук сте писали повечко по тази тема затожа си paste и моето мнение тук....
всичко е много просто,но трудно за преодоляване понякога.Ясно ти е че е на психическа основа единствения начин да се пребориш с това е сама да си повярваш че не те е страх.и кажи ми какви са шансовете да стане нещо лошо при условие че шофьорът спазва ограниченията на пътя?И аз много се страхувах когато бях по малка и не исках да се качам при никого освен при баща ми.при другите шофьори се скъсвах да повръщам Smile странно но факт.ама ми мина започнах да сядам на предната седялка и наблюдавах пътя и питах за знаци правила и т.н. даже ми стана интересно защото един вид аз бях шофьора и лека полека страхът и повръщанията ми преминаха.Запомни едно от мен не съм го доказала все още,но сам сигурна че по силно нещо от човешката мисъл няма.Тя контролира света в които живеем,но ние все още не можем да я контролираме Wink

marise · Пуснато на: Пон Май 12, 2008 11:11 pm Заглавие:

Благодаря ви за мненията и ако може някой да ми даде съвет как да контролирам този страх ще се радвам!
За мисълта съм съгласна трудно е но не невъзможно като за начало! Very Happy

lady-to · Пуснато на: Вто Май 13, 2008 12:16 am Заглавие:

Първо трябва да разбереш от кактво точно те е страх.

Затвори си очите и се опитай да си визуализираш страха. Дай му форма и материя....
Какво е>
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/