Пуснато на: Вто Май 13, 2008 5:13 am Заглавие: Фобии
Не знам дали има такава тема и ако има къде е. Ако има моля за извинение, но мен силно ме касае този проблем, понеже малко лично ме засяга и откривам нова тема тук, защото незнам дали фобия е точната дума, но на нервна почва примен се получават едни неща, които не мога лесно да преборя и реших да попитам
Та при по-голяма нервност и напрежение започвам малко да се филмирам искам да кажа, че попринцип като всеки нормален човек аз имам малко шесто чувство, повече аналитична насоченост, доста разсъждавам и виждам често подсмисъл. Проблемът е, че както в нормално състояние моята завишена сенситивност ми помага, така като се изнервя, забия повече в работа например и като имам повечко отворени вапроси, които седят нерешени започвам на някакво свръхнервно ниво да си перефразирам случки, думи събития по начин, който си мисля, че доста вреден и нереалистичен Влизам в мании за това или онова, разтройвам се лесно, дисбалансирам се, виждам скирити послания в чуждите думи и действия, които май ще да ги няма. Дори и да ги има част от тях, то със сигурност има такива, които са обект изцяло на моето подсъзнание понеже преди 2 годиди изпаднах в криза в тази посока. Е, нищо особено, но не бях много на себе си честно казано и ревях няколко седмици всеки ден и не знаех къде съм. Вярно, че ми беше тежък момент тогава и съм горда, че събрах сили да го преборя макар и с тази травма, но забелязвам, че признаците се завръщат в сравнително нормален режим на работа и живот с малко повече нервно натоварване и забиване в работа например. Буквално се филмирам
Какво точно приемаш под "филмиране" и какво точно ти се случва през това време. Т.е казваш, че се случва когато имаш много работа, а сега и като не е толкова работата - но какво точно ти се случва? Какво усещаш...че намираш подтекст в неща, където няма? Мнителност? Фантазия?
Бтв - това не е фобия със сигурност, но за да кажа на какво го обръща трябва да ми кажеш повече подробности от това, което усещаш, защото тези горе са много общи и с нарицателни, които незнам какво точно обозначаваш с тях. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1085 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Май 13, 2008 6:05 pm Заглавие:
Елси,не знам дали добре съм разбрала това,което написа.Но под "филмиране" - аз поне го схващам като някакъв разговор мислен с реплики с други лица,представяш си и хората.Имаш предвид - като на филмова лента се разиграват сцени ,разговори с някой.Ти му казваш нещо,той ти отговаря-почти като на сън,но ти не спиш,будна си,а мисълта ти се развива в тази насока.Аз поне така го възприемам.Когато съм изнервена,имам проблем с даден човек /в личен план,в службата/ това поне на мен ми се е случвало често.И може би развиваш филмирането в насока,която желаеш и искаш да се случи.Ако не е точно това - наистина обясни какво точно мислиш и усещаш например.
Но наистина това не е фобия според мен,а вид невроза. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Мерси за отговорите Ви. Ами филмиране е жаргон- нямам предвид мислено разиграване на житейски ситуации, защото това поне си мисля аз, че няма нищо странно в него. Значи пренапрягам и преизнервям се, възприятията ми се изкривяват, ставам свръх емоционална. Възприемам разговорите с хората по странен начин, търся скрит смисъл, като заговор някой нещо ми мисли нещо иска да ми каже, да ме насади, обаче го облича там в някакви думи. това в краен вид се е случвало веднъж и наистина беше трудна ситуацията, но според мен тотално си бях изперкала тогава - хората си говорят някви работи аз си мисля, че казват съвсем друго, че нещо ми кроят и т.н. Бе странна работа- пренапрежението ме изби на вид невроза явно. Когато се пренапрегна от работа не ми се случва точно същото след онзи случай, но пак влизам в ситуации, в които перцепцията ми е напълно погрешна, а принципно съм свръх сетивен човек, свръх контактен и в нормално състояние имам добри много-много добро усещане за хора и ситуации. Обаче като се претоваря и просто се филмирам както аз му викам на жаргон - ужасно е - просто стръскваш глава и си викаш - бе ти не си у ред кви неща си мислиш, че се случват и говорят в най-естествена и нормална среда, където няма нищо такова. Тогава, когато ми се случи за пръв път и явно от шок в тежка фаза въобще и не го осъзнавах честно казано - бях си във филма и толкова объркана и притеснена виждах и чувах неща, които ама въобще нямат нищо общо с реалностт - сетивата ми си бяха ок, но перцепцията рисуваше някви глупости очевадни от които тогава така се изплаших.
Надявам се да съм била по-ясна и мен самата ми е трудно да обясня, но искам да се предпазя от това, защото макар в много-много по-слаба степен ми се е случвало и наскоро. Когато не зациклям в работа, тема или проблем всичко е ок, дори пак казвам, че ме възприемат хората свръх добър комуникатор и аз самата имам доста добро разбиране и усещане за ситуации и поведенчески модели - за работата ми е необходимо и помага. Обаче кат изпадна в някво такова подобно състояние се плаша просто от себе си щот знам ква му е крайна форма дет изживях преди няколко години - просто загуба на съзнание в преносен смисъл - възприемам всичко около мен изкривено и филмирано дет му викам аз. Надявам да съм била по-ясна поне за определяне на проблема. Иначе като не се претоварвам с работа или нямам друг натрапчив момент съм си ок, но на всеки се случва да е по-натоварен, не искам така да губя фокус просто. Та ако можете да помогнете ще съм благодарна _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Елси, според мен това е съвсем нормално нещо.
Човек анализира - както положителните, така и отрицателните страни на нещо. Когато си в нормално състояние - това е нормално.
Когато обаче си пренатоварена или мислиш за определен по-важен или по-отговорен проблем , страхът от това да не направиш грешна преценка, те кара да си по-предпазлив, което би могло да засили негативната част от анализа.
Т.е това състояние се включва, когато има какво да загубиш...според мен. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Е всички ме знаете тук, че съм си наред и доста силна и не мога да споделя проблем даже. Трябва да създам отделен ник нейм и с него да си опиша проблем кат искам щот така никой не ми вярва, че вече ме познавате доста
Не е анализ Лейди, в разговор, в ситуация губя адекватност и почвам да си перефразирам думите на хората по странен начин в главата си. Слава богу се е случвало един път в опасна форма иначе се проявява щом съм натоварена и изнервена, но не говоря за анализ и обикновено размишляване на саме с мислите си, а за нарушена перцепция в ситуация. За да ме разбереш ще ти дам пример, ако сещаш малките деца като им се усмихваш и радваш и те се нацупват и викат кво ме се хилиш. Е аз малко кат малките деца- някой ме хвали, аз го възприемам, че ме пунтира или ми казва нещо мило аз го възприемам кад задна мисъл, или си говори за тревата в парка аз пак си мисля, че пуска няква метафора, която има за цел нещо да ми каже - чета си ги, анализирам си ги, засягам се, а човека въобще нищо такова не е казвал или мислил. Въпроса е, че този дисбалянс се проявява щом се пренапрегна и ставам невъзможна за общуване. В повечето случаи виждам несъществуващи конспирации и задни мисли. Странно е, наистина. Има проблем и като казвам, че има проблем сигурно има проблем. Може би не мога да го обясня добре, или не го възприемате от моята уста, но както и да е. Ако ти напомня на нещо просто сподели, ако може, защото се притеснявам да не се задълбочи. _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Пренапрегнатост и претоварване, незнам честно казано. Това съм заключила само като причина за поява за момента. свръхчувствителна и сетивна съм, което припципно ми помага, въпросът е в тези ситуации - това някакво претоварване в системата ли е - дет се вика на късо ли давам или друго Изключейки крайната форма дет ми се е случвала в състояние на почти на шок, в което бях след не лек момент в другите случаи се хващам, което е добре според мен. Т.е. усещам се в един момент, че ми е напълно нарушена перцепцията и това коет чувам и виждам не е това, което възприемам. Въпросът е, че бих искала да избегна такива моменти и да презастраховам да не зачестяват и да не се задълбочават съответно, но не знам точно как честно казано. _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Можеш ли да кажеш колко често се появява това състояние и можеш ли да го свържеш с определени събития, които ти се случват и го провокират. Ти казваш претовтване, но при има ли определено събитие, което го отключва. Може ли да си претоварена и да не се случи това? И ако да - то значи ако на 3 претоварвания се случва веднъж - този веднъж с какво е по-различен? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Труден въпрос. Попринцип аз изживявам затрудненията, ситуациите и проблемите навътре и това обикновено ми помага да ги реша. Не съм отсяла каква част от преживяването е полезна за решаването и какво част ми скъсява живота с излишни нерви още обаче, уви Като чели малко повече се впрягам за работата си от полезното, обаче и когато възникне ситуация, в която да работя 2 седмици например по 7 дена в седмицата придружено от съответните трусове нормални зда всяка нормална работа, проблеми и отворени въпроси и като чели тогава започвам да губя реални възприятия, защото дотолкова се забивам в тези отворени проблеми, че не ми излизат от главата дори да излезна да се забавлявам на кино, на кафе с приятелка или в някой бар. Като чели позволявам на работата да ме обсеби и позволя ли й- е тогава се пренапрягам и започвам да губя реална представа за събитията като си ги изкривявам през моя призма на претоварения мозък вероятно незнам.
Работохолизма си го има при мен. Но с какво мога да сравня това състояние - подобно изживяване с изкривяване на перцепцията (макар и в много по-лека форма) и вредно фокусиране в проблем или тематика ми се е случвало като съм много влюбена например и имам проблем с човека, само дето като се влюби всеки губи много реална оценка и влиза в собствен свят, та това не го смятам за нещо притеснително - но отрицателната страна състоянието е сходно - прекалено вживяване и губене реална представа за нещата, изкривяване на думи и събития в момента на възприятие, което в пътите, в които съм го осъзнавала се окъзва безпрецедентно нереалистично просто. Невъзможна ставам - някой казва А, аз чувам В например и започвам дискусии кви ми ги говори човека или мълчаливо си анализирам и да се "филмирам".
Незнам точно какво Лейди го прави това честно казано, може би съм склонна до крайност да давам приоритет на дадени неща в живота си, вживявам се прекалено в тематиката и мозъкът просто дава на късо.
Аз го възприемам като защитна реакция срещу склонността ми към свръх фокус в нещо - цел, човек, идея, течатика, проблем - просто се зомбирам понякога. Тогава може би просто мозъкът защитавайки се започва да дава на късо и индикира да преустановя тази вредна практика. Въпроса е обаче, че сега се осъзнавам дори със закъснение като даде на късо, ами ако утре си изкривя перцепцията и не се усетя? И това стане задълго? И ако свръхфокусът е причината за претоварване на мозъка, оттам за тези бъгове, то как да контролирам?
Ако си спомняш или погледнеш влизането ми във форума от самото начало ще видиш, че пиша за способността ми свръхустремено да постигам цели и да работя фокусирано за постигане на нещо, докъто не го получа, ОБАЧЕ баланса ми е страшно труден. Вярвам, че като чели именно това свръхфокусиране води до претоварване на мозъка и че може би това филмиране и крайно нарушена перцепция са вид защитна реакция и аларма.
Не знам ти какво мислиш, но ако е възможно да е така - то какви техники бих могла да приложа, за да балансирам съзнанието си така, че да не се появява тази защитна реакция под формата на нарушена перцепция. С натрупването може да се задълбочи и влуши, може да не се усещам след времер, незнамм.. _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Елси,
Моето лично мнение е, че нещата не са поради това "претоварване". Това, което аз виждам като общо от всички неща, които описваш е вид неувереност в себе си.
Работохолима е много характерна черта - нуждата от постожения, от постоянно доказване на себе си, че можеш, че си способна, че ще се справиш - което идва да компенсира именно страх, че няма да се справиш и в други области - т.е силната неувереност, силен страх от нещо (неосъзнат), което те кара да се съсредоточиш в дуго нещо, което може да компенсира тази неувереност.
Това, което ти казваш ,че защитаваш много своята страна ( и когато се видяхме го имаше и този момент) според мен е част от това, което описах по-горе - различното мнение...различното е потенциална опасност ти да не си права - което е свръх чувствително и свръхкомпенсирано от нуждата от постижения за затвърждаване на това, че ти можеш. (пак повтарям това е много дълбоко и неосъзнато).
Тук обаче идва конфликтът - тази неувереност, която психиката си компенсира чрез толкова работа, за да доказва непрекъснато способности и да изграждаш и доказваш себе си - в един момент се сблъсква с това, че ти срещаш проблеми. Когато са по-малки и по-лесно решими - те са полезни за теб, защото те те затвърждават и психиката ти ги поема. Но когато станат повече и особено ако те по накакъв начин застрашават уменията и реакциите ти (говоря за по-сериозни проблеми, с които ти се срещаш и вече има вероятност да не се справиш) - това става толкова неприемливо, че психиката ти просто включва защитен механизъм за отхвърляне на заплахата - което може да е "не че аз не съм права, просто той се заяжда с мен". Т.е тълкуването на нещата вече е изкривено с цел да предпази Аз-а.
Истината е, че колкото е по-дебела черупката, толкова по-крехко е съществото под нея. А според мен ти много упорито чрез работата си се опитваш да направиш своята черупка все по-дебела. Т.е работата е станала твоята черупка - и колкото повече и се посвещаваш и се издигаш - толкова по-дебела си мислиш че ще стане. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Интересно. Да ти кажа звучи доста логично. Ще водя племенничката на зоопарк, та ще изкоментирам по-подробно вечерта, че излизам. Но като цяло мисля, че май доста си уцелила... Има и нещо друго, че все пак работата ми е средство за изкарване на пари, повишаване на социален статус и издигане, и доказване, разрбира се, с което се справям доста добре - последните два месеца бях командировки в Германия, във Виена, взимам добри пари и по-скоро имам поле за изкарване на пари...
Но като цяло на дълбоко психологическо ниво мисля, че има доста истина в анализа... Вечерта ще пиша още Мерси за вниманието и помощта,много я ценя и ми помага. _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Back Kak ни заваля само
Таа съгласна съм, че неуспеха ми в сериозните връзки ме прави по-фокусирана в работата. Но освен свръхчувствителна аз съм и доста меркантилна да ти кажа Знаеш на какви години съм, а където съм стъпила досега да работя съм постигала доста добри резултати, количката сама съм си я изкарала, фръцкавите дрешки сама си ги изкарвам заемам ръководни позиции и се занимавам с много интересни за мен неща, предизвикателства, нови познания и умения - бе кеф ми е да успявам и да се развивам интелектуално, личностно и чисто материално
И така залисана понякога се претоварвам - т.е. аз съм склонна да се съглася с теб, че се опитвам с работа да компенсирам липсата на сериозна връзка и то това е факт, но мисля че по-скоро мозъкът изключва от претоварване, защото понякога наистина прекалявам с работа щот ми е сладко да печеля пари и да се развивам и да побеждавам определено
Вчера бях на театър на една пиеса - "Невинните" - много силна и тежка пиеса и като гледам какви съдби има, защото тя пресъздаваше човешки нещастия, та гледам и си викам ех моме ти с твойте бели кахъри, тед все нещо не ти е наред
Иначе поемам загубите нелеко, неуверена съм в личен план малко, така е. Неуверена съм, че мога да дам някому нещо в по-дълга връзка, че мога да имам сериозна връзка, да имам човек до себе си, който да ме обича, закриля и да не ме оставя. В това съм неуверена и съм доста нескупосана, въпреки че вида ми често говори на хората друго
И да страх ме е от раздяла в личен план, страх ме е и затова както съм ти разкавала често сама я провокирам на много-много ранен етап.
Егото ми е едно младо его - силно, но все още без необхидамата емоционална интелигентност. Няма я просташката самоувереност прикриваща дълбоки комплекси, според мен, но съм доста уверено чаве Все пак не достатъчно гъвкаво чаве - нормално младо ми е егото, още укрепва и се надгражда и не винаги постъпвам достатъчно благородно и се дразня от неща, които след година сигурно няма да ми правят впечатление И дипломацията ми куца бая в някои случаи заприличвам на Лилия, ако се сещаш
Та така мисля, че си уцелила доста, но страха не неосъзнат - писала съм тук за него и дори съм търсила момощ затова. То това ми е единствения страх над който не съм се възкачила победоностно, но той май се лекува само с изживяване , незнам дали има терапия.
А за това, че се филмирам пред по-сериозно предизвикателство и мозъкът тогава дава накъсо - незнамм. Искам да кажа, че нямаше да постигам това, което постигам ако се филмирах пред предизвикателство, мен ми се умножават способностите и уменията в пъти в трудна ситуация, концентрирам се, стягам се и съм много- добра и съзнателна в напрегнат момент независимо какъв отколкото в спокойно състояние- няма паника, а само роботизиране.
Та така вярвам, че проблема е комбинация от това, което казваш и начина по който аз го разкостих анализаторски с две вуми - да взема да си намеря едно гадже по-сериозно та да си избалансирам фокусирането и да не се кахъря толкоз Мерси пак Лейди _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Ами Елси - това, което се опитваш да компенсираш не мисля че е само сериозна връзка. Всъщност сериозната връзка или по-скоро това, че си мислиш че не можеш да имаш такава е резултат, а не причината.
Говоря за много по-дълбок смисъл на неувереност в себе си. Говоря за една дълбока чувствителност и един дълбок въпрос - каква съм аз?
Естествено е да се работи, да се търси постижение, да се изкарват пари - това е много нормално за всеки един човек и това е главна водеща сила. Но тук говорим за разлика в количествата. Работата е еедневие на почти всеки нормален човек - говорим обаче, когато това е единственото, което действа стимулиращо на живота ти. Т.е всеки човек ходи на работа, тревожи се с работата, иска да се издигне, да изкарва повече пари, да му е забавна работата - но при теб това е начин на живот. Т.е работата е там, за да ти осигури средства за живот - а не да се превръща в това да даваш живота си за работата. Тя трябва да обслужва теб, а не обратно - ако ме разбираш.
Така че тези горости, че колата е ТВОЯ, че фръцкащите дрехи са ТВОИ са именно това, което показва нуждата ти да докажеш тази самостоятелност, която мнго дълбоко в теб е наранена и неуверена.
А причината, според мен, е именно онова нежелание или "невъзможност" да живееш отделно от старото гнездо. Има нещо, което те държи там - и това не е твоята нужда. Това е ....пак казвам мое мнение - неспособност на родител да те пусне да отлетиш от гнездото, защото ще остане празен неговия живот. Това обаче създава в теб този дисбаланс от вътрешната нужда да се отделиш - ти имаш нужда да се отелиш, но именн заради невъзможността - тази нужда от самостоятелност избива там - в работата.
Предполагам, че това ти звучи много странно, но не е нещо, което не е често срещано. Това е много много дълбоко неосъзнато. Много родители, се вкопчват в децата си, защото без тях техния живот ще опустее и се получава такава връзка на зависимост. Не говоря само физическото място на живеене, говоря по-скоро за емоцинална врзка по-скоро. Има много хора, които делят един дом с родителите, но степента на тази връзка, зависи от степента на страха на родителя да "освободи" детето.
Това за връзката и отношенията с мъжете също има много общо с това и има много влияние на родителя - говорили сме на тази тема. Но не тази неувереност те тласка към работохолизма - по-скоро друга посока има уравнението.
Всеки човек се бори за свобода - особено характерно е за пубертета това. Новият човек иска да се отдели, за да изгради своя личност, да е независим. Е именно определена зависимост, те кара да компенсираш с нещо, което ти дава друга независимост. Т.е именно защото нямаш психическата независимост, единственото с което с можеш да я компенсираш е материална независимост. А нея можеш да я постигнеш само чрез работа. А това, което те плаши при връзките е страх от нова психическа зависимост (така го тълкува психиката ти) и в този момент ти бягаш, защото ти имаш нужда от тази независимост и не си я даваш лесно.
Още преди ти бях казала своето мнение - трябва да прекъснеш другата зависимост - когато това стане, ще се наредат местата и ще има място за друг вид психическа зависимост - вече с друг човек. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Ти ме хвърли в музиката Казвала съм ти, че съм си родена в София, имам апартмент 100 и кусур квадрата в престижен квартал и да живея в него с майка си, защото просто не виждам смисъл да се изнеса на квартира за 500 лв. сама в някоя дупка при тези условия. А за психологическата връзка - ми ние дори не се виждаме много често, честно казано. Незнам да ти кажа приех тази критика преди време, но сега не ми звучи толко логична като я описваш като някаква черна безна, в която едва ли не съм затънала тука Ами гот ми е да си имам всички условия на които съм свикнала, а още нямам човек до себе си, с когото да заживея заедно, нямам и стабилността да закупя жилище. До година благодарение на баща ми би трябвало да имам собствен дом - САМОСТОЯТЕЛЕН но не съм сигурна, че не преекспонираш на база някакъв твой личен опит. На база тежките моменти, които си ми разказвала, че си преживяла, трудната раздяла с баща ти - било ти като негова опора или той като твоя. Ами слава богу при мен е нямало такива трагедии в семейството. Нашите са разведени, но това не е чак такъв трус все пак. А майка ми е човекът, който най-много ще се радва ако заживея с човек или си закупя жилище.
Честно казано не мисля, че това има особена връзка, защото най-малкото както ти казах аз нямам някаква връзка кой знае каква с мамето предполагаща ежедневна близост. Делим разходите общо взето, мойта храна и бялото ми вино аз си ги купувам за случаите, когато ям у дома Може и да имаш право, но наистина не мисля да е толкова сериозно колкото казваш това просто защото мен никога не ми е ограничавана свободата - от 15 годишна ходех с гаджета на уикенди в планината, излизах, където пожелая, никой не ми гледаше бележника щот все 6-ци имах и спряха да ми обръщат внимание. Лейди аз по-скоро съм страдала от липса на внимание често, отколкото от преобгрижване, но ти няма откъде да го знаеш това щот не сме говорили. Не мисля, че без информация могат да се правят такива заключения базирани на лични изживявания, но имаш право да изкажеш оценка, с която дори да не съм съгласна, щот все пак съм помолила за помощ.
Факт е, че трябва да се отделя, но мисля, че е логично да си закупя жилище или да изчакам онова, което споменах, че би трябвало да ми се построи отколкото да се набутам в 50 квадрата в другия край на София за едната идея, чиято стойност аз лично не осъзнавам като толкова огромна чак честно казано. Наистина мисля, че твоя личен опит тук играе роля за проявеното отношение.
Неуверена - ми вероятно съм като всеки човек Честно казано повечето хора ми казват, че съм много уверена и много силен характер и може би затова влизам тук - като малко убежище за приятни теми и място където мога да споделя проблеми и дори своята неувереност. Приятно ми е, че има кой да даде съвет
За работата - цел, път, идея, стимул - искам да постигна много да! Искам да бъда стойностен човек - интелектуално, социално и финансово, затова много се боря щот в България не е лесно. Ти само си казвала например за твоята професия, че първо трябва да завършиш и после да почваш да работиш. Ами аз работя в офис от 18. Била съм секретарка на не един идеот и после молко по малко по стълбичката - гот е, зарибяващо да постигаш разни неща и това как можеш да се увлечеш в това и мозъкът ти да почне да дава на късо смятам, че може би го разбрал само човек работещ нещо отговорно споделящ подобни стремежи.
Е не ми харесва да залитам, но се случва. Важното е, че имам планове, идеали, мечти, стремежи и ги постигам - за мен това е храна за тялото и душата - да изкачвам върхове, да побеждавам в битки, да извоювам неща много по-рано отколкото би им било нормално времето и да им се радвам. За мен е радост това голяма, просто не искам да се префокусирам.
Имам приятелки, които са същите работохолички, а примерно не са от София и не живеят с родител - не им това проблема, но седят и се кахарят, че трудно си намират мъже, че работят до 11. Това е фобията на съвременните работохолички сигурно
Виж за "Каква съм аз" и опознаването на себе си смятам, че си безкрайно права. Името на папката дет я създадох даже говори бая Търся себе си постоянно, надграждам се, моделирам се и ако ти кажа, че не знам коя съм няма да те излъжа. Не знам наистина Ако ме пита някой коя съм ще кажа от къде съм, на колко съм години, какво и къде уча, какво работя, нещо за семейството и приятелите, къде излизам и така. ОБАЧЕ вътре коя съм - незная наистина - търся се и нито съм се опознала, нито съм се намерила още
Интересно ми е другите хора как и на какъв етап от живота си се самопределят. Ако попадна на някой, който е опознал и намерил себе си бех го слушала с дни с отворена уста, широко отворени уши и очи _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Елси ти попита за мнение, а това е моето.
Честно казано ми прави впечатление, че когато ти кажа - "всичко е наред" ти казваш "Много съм зле, обърнете внимание", когато кажа "има проблем" ти изведнъж вадиш множество аргументи, за да покажеш колко "нормално е това, което имаш" и най-вече ми направи впечатление (както и когато се видяхме), това че веднага захапваш -
Цитат:
"но не съм сигурна, че не преекспонираш на база някакъв твой личен опит. На база тежките моменти, които си ми разказвала, че си преживяла, трудната раздяла с баща ти - било ти като негова опора или той като твоя. ".
Търсиш мнение, но когато не чуеш това, което ти харесва или нещо, което е различно от твоето - веднага казжаш че отсрещния човек не е обективен. Каза, че не съм обективна защото съм искала семейство и ти го преписвам, после пишеш как искаш сериозна връзка, след това казваш "имам проблем" после казваш - ти ми приписваш твоите проблеми.
Да ти кажа, тук съм писала мнението си за различни проблеми на различни хора - защо точно при теб не съм обективна???
Мисле, че дори в този момент правиш онова, което описваш в началото - приписваш различно значение на думите, защото иначе те нарушават идеята ти за нещата. Замисляла ли си се, че може би наистина не приемаш друго мнение.....? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 11 Фев 2008 Мнения: 1023 Местожителство: sofia
Пуснато на: Пон Юни 02, 2008 3:22 am Заглавие:
Сори за намесването, но Елси не мислиш ли, че вадейки толкова много аргументи не се опитваш да излъжеш себе си, че всичко е ок? _________________ Sad and crying
Въобще не се извинявай Ами да логично звучи Deanne. То, че не е всичко ок не е щот е невъзможно, но Лейди извади извод специално за напускане на гнездото, който е верен отвсякъде, но просто преекспониран според нейнят опит според мен и може би застанах в защитна позиция щот съвсем за конкретен проблем потърсих помощ, а стигнахме пак до темата за гнездото неусетно как _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Моята история е много различна от твоята и няма място за преекспониране - как мога едновременно да преекспонирам върху теб желанието си за етап дете и в същото време невъзможност да се отделя от родител и да направя връзка??
Ти казваш конкретен проблем, който обаче е на повърхностно ниво, но в дълбочина, за мен се корени на друго място. Какво печеля аз от твоето напускане на гнездото, че да въртя на там??
Ще ти дам много простичък пример - образен.
Ти влизаш в магазин, защото искаш да си купиш домати. Виждаш, че има 3 вида домати. И питаш продавача - кои ще ми препоръчате?
Той ти показва един вид и казва - "според мен тези са най-хубавите." От тук нататък имаш 2 избора - или да го послушаш или не и да си вземеш каквото искаш ти друго.
Това, което правиш ти обаче е, че питаш кои би ти препоръчал и когато той ти покаже - ти му казваш "ахааа ти сигурен ли си, че не искаш да ми препоръчаш тези, защото само такива си пробвал и само това знаеш". Защо?
Ти питаш за мнение - аз ти го давам своето. Ако ти можеш да вземеш нещо от него - ок, ако не - здраве да е. Но защо трябва да започваш да оспорваш мнението - то няма да се промени, защото е мое. Просто казваш - "Благодаря за мнението" и после просто го забравяш. Защото по този начин, нападайки - следващия път надали би получила пак мнение.... _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Най -напред ти благодаря.
От друга страна всеки път, когато човек казва или не казва нещо пред друг човек или в публично пространство рискува то да бъде коментирано или разкритикувано. "Глей ся що мълчи тоя пълтеник - явно няма ко да каже" или " Не съм съгласен, но ти благодаря за мнението" - което е повече от културно според мен.
Пак казвам благодаря за отзивчивостта, но щом споделям свой проблем и моля за помощ най-малкото имам право да коментирам в търсене на решението му според мен и е малко странно за мен даващите съвет да се засягат затова.
Пак блягодаря. И мисля, че както ти беше безкрайно полезна за мен, така ако има нещо верно в това, което казвам за прехвърлянето на най-познатото на твоята емоционалност за общовалидна причина без факти то може и аз да бъда полезна за теб и да се отплатя за добрината, отзивчивостта и помощта ти, Лейди. _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
искам да кажа, че попринцип като всеки нормален човек аз имам малко шесто чувство, повече аналитична насоченост, доста разсъждавам и виждам често подсмисъл. Проблемът е, че както в нормално състояние моята завишена сенситивност ми помага, така като се изнервя, забия повече в работа например и като имам повечко отворени вапроси, които седят нерешени започвам на някакво свръхнервно ниво да си перефразирам случки, думи събития по начин, който си мисля, че доста вреден и нереалистичен Влизам в мании за това или онова, разтройвам се лесно, дисбалансирам се, виждам скирити послания в чуждите думи и действия, които май ще да ги няма. Дори и да ги има част от тях, то със сигурност има такива, които са обект изцяло на моето подсъзнание понеже преди 2 годиди изпаднах в криза в тази посока. Е, нищо особено, но не бях много на себе си честно казано и ревях няколко седмици всеки ден и не знаех къде съм. Вярно, че ми беше тежък момент тогава и съм горда, че събрах сили да го преборя макар и с тази травма, но забелязвам, че признаците се завръщат в сравнително нормален режим на работа и живот с малко повече нервно натоварване и забиване в работа например. Буквално се филмирам 
щот знам ква му е крайна форма дет изживях преди няколко години - просто загуба на съзнание в преносен смисъл - възприемам всичко около мен изкривено и филмирано дет му викам аз. Надявам да съм била по-ясна поне за определяне на проблема. Иначе като не се претоварвам с работа или нямам друг натрапчив момент съм си ок, но на всеки се случва да е по-натоварен, не искам така да губя фокус просто. Та ако можете да помогнете ще съм благодарна 
или друго 
Мерси за вниманието и помощта,много я ценя и ми помага.