Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1099 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Май 15, 2008 3:27 pm Заглавие:
lady-to,да проблемите си ги има.Но може би покрай празниците се изнервихме в повече и тя стана свидетел на една разправия.Той започна да се кара и на нея.Беше адски изнервен.Тя иска да излезне,той си лежи.Накрая излизам аз с нея.
Снощи мъжа ми каза в един момент,че тя е лигава и инат.Аз готвех,тя ме дърпаше постоянно и искаше да я гушкам на ръце.Той се ядоса,дръпна я и тя се разрева.Накрая мен ме стегна сърцето и я гушнах.После той ме обвини,че аз я разглезвам.Обясних му,че детето освен сталински методи има нужда и от внимание и някой да играе с нея.Помолих го той малко да си поиграе,а той веднага реагира."Пак ли аз съм виновен?"
Когато стана това с чинията-той просто каза,че няма друга чиния и толкова.
Дотук в нашето семейство той командва и мисля че и на теб ти е вече почти ясно.Той решава кога и къде да ходиме в повечето случаи.
Бабата и дядото/моите родители/ участват във възпитанието-всъщност те са много принципни и няма да я оставят да прави каквото си иска.Гледат я през делничните дни от 8:00 до 18:30ч когато отивам да си я взема след работа.
Вчера тя ми каза,че не иска да се прибира в къщи,защото няко я притеснява.Питах я кой-тя ми каза "Някой",аз продължих,тя се разрева и каза че е баща и.Аз не мога да му кажа директно това.Защото той веднага ще изръси на нея-ми стой си при баба ти и дядо ти.
Това е в общи линии. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Бибини, това което си написала още повече потвърждава мнението ми.
Значи ще се опитам с няколко иречения да ти обясня как стоят нещата.
Вие сте родители - тя е дете. Вие двамата сте 1 орган на това семейство, което ще означава, че вие двамата трябва да сте единни в сигналите си към нея. Във вашия случай това не е така и това е причината за проблемите с детето.
Това, което правиш трябва да се промени... когато той се кара - ти трябва да го подкрепиш... обратното трябва да става и когато ти и се караш. Когато той се скара, а ти я прегърнеш - вие не сте единен орган и това действа зле на детето, защото по този начин вие и давате власт.
Т.е нещата между вас са лоши - вие се карате и не взимате единни решения, което ви прави неработещ добре родителски орган.
Във вашето семейство не командва мъжа ви - а детето. Когато тя е искала да излезне, той не е искал - но въпреки това вие сте излезнали... с вас. Т.е детето чрез вашето неразбиране - става доминант. Тя знае, че ще постигне целта си защото когато поиска нещо и тати като родител каже - не... тя се разплаква и мама й го дава и така тя получава каквото иска....това я кара да први тези неща, защото едно 2 годишно дете е на върха на вашата йерархия.
При това по този начин, като се намесваш на страната на детето - ти всъщност правиш коалиция срещу бащата и именно за това детето има лошо отношение към него. ТРЯБВА ДА СТЕ ЕДИННИ. Вие работите като екип и този екип е ефективен САМО когато решенията са единни.
Т.е ти не трябва да заемаш страната на детето....Ти обичаш бащата, и знаеш че той не е лош човек...Но именно с твоите постъпки го поставяш в позицията на лош пред детето, а разделянето ви на добрата мама и лошя баща - срутват авторитета на родителския контрол и на йерархията ви.
Когато тя поиска нещо, и той не й го даде..и тя се разплаче - ти заставаш на страната на мъжа до теб, а не срещу него, като започнеш да успокояваш детето... защото именно по този начин ти правиш ролята на бащата - никаква. Детето разбира, че той не е авторитет, защото ти подкрепяш детето, а не властта... значи властта е тя.
Ако искаш нещата да се подобрят - трябва вие с мъжа си да взимате решенията помежду си, но това, което правите с детето - трябва да е еднозначно.
Представи си ако всеки път като се скараш на детето, бабата идва и почва да го гушка и да го успокоява....и да става на нейното - това дете няма да има респект към теб.
Във вашия случай бащата е сам, защото вие двете се съюзявате срещу него, а това е началото на едни доста важни проблеми. Той е прав за това, което ви е казал, че я разглезвате...само че не е само разглезване - а е даване на кормилото на ете, което незнае какво да прави с него. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
От тук нататък с бащата заемата една позиция. Т.е тя реве и се хвърля към теб именно защото ти си ключа към получаване на каквото иска.
Това, което сега трябва да се случи е когато се разреве - двамата ЗАЕДНО единно да и кажете - няма да стане това, което искаш... ако искаш да плачеш, можеш да отидеш отатък и да си поплачеш.
Но ЗАедно.. тя няма да има спасител...имай предвид, че тя вече е вкусил от сладостта да има власт и сега трябва да и се отнеме... това не е лесно, но трябва да си твърда. В тези моменти ще искаш да я гушнеш, да я успокоиш но именно това иска и тя да провокира.
Но трябва да порботиш върху това да не се намесваш като спасител винаги. Тя си има баща и те трябва да имат своите отношения, трябва да си имат техни си взаимоотношения.. и ако той и се скара, когато ти дърпа полата непрекъснато и тя се разплаче я оставяш, защото именно тази реакция тя дава, защото не става на нейното...
Именно за това тя тича все при теб, все на теб ти дърпа полата - защото при теб се получава... минава.
Т.е приеми ролята на съпруга и родител, а не на спасител
Надявам се помниш когато говорехме, че мъжът и жената са 2 половини на 1 цяло. Т.е ти си грижовната, но той е стабилността - по тои начин ти не му даваш да контролира. Имай повече доверие в действията на мъжа си. Не приемай всичко, което прави като грубо, лошо, неправилно и тн.. не приемай като базово, че той греши и е студен и лош, защото това вижда и детето... и се настройва срещу него. Мъжа ти е този, който ще знае как да сложи границата, която е нужна за родители и дете. Ти си се приела за майка пазител и си браниш пиленцето от собствения му баща...имай му доверие, все пак той е именно онази част от едното, която ти нямаш.. а която е много нужна на детето. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1099 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Май 15, 2008 7:31 pm Заглавие:
Тук вече е по-трудно.Понякога имам чувство че тя ни ревнува и иска само за нея вниманието и на двама ни.
Съгласна съм с всичко което каза,но понякога е трудно за мен.Аз съм майка и като видя как детето ми страда - и аз страдам.
И обратното се е случвало.Аз забранявам,той разрешава.Така че не съм в този смисъл спасител само аз.
И аз ги оставям да си имат своите отношения.Но снощи бях права - не може само да търси спокойствието си той,да си гледа телевизията и т.н. Може в такъв момент да отвлече нейното внимание,за да не тича само при мен.Тя все пак е дете и иска внимание и игра.Не мога да я затворя на едно място.Нито пък да седи мирно и кротко на стола. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Бибини това, което пишеш е проблем между вас двамата като съпрузи, това не е родителски проблем. Т.е за това дето си търси само спокойствието е въпрос на скандал между вас двамата... дали няма да мие чиниите, дали няма да почисти, дали няма да отиде да направи каквото и да е... е същото. Не намесвайте Детето.
Аз казах - вие си имате ваши проблеми, които не са разрешени, но тези проблеми са между вас двамата...за тях не искам да казвам кой какво, защото не съм запозната и не е моя работа. Идеята е, че вие намесвате детето, което първо усеща това напрежение между вас двамата, и второ - то се оказва в центъра на разправията с възможност да има власт.
Представи си как вие сте 3 мата в една кола... вие двамата с мъжа ти се карате кой да кара..."е защо ти, аз по-лоша щофьорка ли съм" той "ти ли бе, ти не можеш да направиш един завой без да направиш задръстване' и докато вие се карате детето сяда зад волана...и лошото е че то незнае да кара, но се стреми да е зад волана за да ходи до градинката всеки път като си поиска. Когато единя от вас каже - абе ще се отрепем махни детето аз ще карам... се получава "не говори така на детето, все ти си по-добрия......" и спора продължава, а детето си стиска волана и незнае какво да прави с него, ама никой не му го взима. Ей такава е вашата семейна кола в момента.
Вие с мъжа ти имате неразбирателства, които вредят на вас двамата и на детето. Ще ти дам още един пример...
Представи си фирма с двама съдружници. Ти си служителка там. Единя идва и казва - "ще работиш в събота"... ти ревваш - "ама как така, аз не искам.. имам дете, искам да се прибера в събота" ... оплакваш се на другия шеф, който казва...ооо много ясно как ще работиш в събота, тоя луд ли е да го иска от вас... аз ще се оправя с него, няма да работиш.
А сега кажи ми ти как ще се почувстваш. Първо - ще намразиш "лошия" шеф. Второ следващия път той като ти каже нещо, което не ти харесва - веднага ще отидеш при втория да се оплачеш и ще получиш подкрепа. А те двамата ще продължават да се карат помежду си и единя да дърпа фирмата на една страна, другия на друга... докато не ти писне и не напуснеш или не се разпадне тая фирма.
А ако едия дойде и каже - ще работиш в събота, и другия каже... това е... ти знаеш - "шефа каза така... значи няма мърдане - ще работя."
Вие двамата трябва да сте като един човек... именно затова сте ЕДНО семейство. Може би трява да поработите да станете 1.
Аз съм сигурна в думите си, че това е проблемът с детето ви. Това е проблемът на много двойки, които не са намерили общ език и тези вражди межу тях просто преминават като катализатор през детето.. като филтър. Но го цапате... _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1099 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Май 16, 2008 1:20 am Заглавие:
Може би си много права.Но всеки прави някъде грешки.Ще опитам да сме едно.Но както винаги пак аз ще пробвам Не го приемай като - горката аз и онеправдана.Защото понякога и той прави грешки.Но в името на детето - ще опитам пак. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Не, не в името на детето. Направи го заради себе си - защото искаш да си щастлива с човека до себе си. Щом си го избрала - той не е лош човек. просто опитай да наблегнеш на плюсовете, опитай се да си спомниш защо се влюби в него.
Вие двамата сте като 2 коня, които дърпат една каруца... приеми, че това е твоят впряг, твоят избор.. и вместо през целия път да се ритате по ккалчетата и да се плюете...при и си кажи - Аз си го избрах....приемам го такъв какъвто е.
Защото това е истината - Това е ТВОЙ избор да бъдеш с него и той да е бащата на детето ти. Никой не ти го е подал, за да му търсиш кусури... Просто го приеми... не го променяй, а го опознай. Вместо да се ядосваш, че прави нещо... просто знаеш, че той го прави и намираш начин да си ок с това. Ако те дразни, че гледа мачове всяка неделя.. вместо всяка неделя да има скандал за това.. просто си кажи.. ок аз пък всяка нееля ще си правя маникюр, докато има мач. Т.е опознай мъжа си и го приеми такъв какъвто си си го взела. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1099 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Май 16, 2008 3:27 am Заглавие:
Ок.Ще го направя отново с идеята за нашето семейство.Знаеш,че за мен твоето мнение е важно и доста голям коректив оказва в случая.Но все пак го има и за детето.Защото преди не беше така точно - когато си го избрах _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Нищо, че не е бил. Може би просто през годините сте започнали да виждате само какво ви дразни в другия... а не това, за което се обичате.
Убедена съм, че ако аз започна да го нападам, както ти... ще скочиш като тигрица... това е тактика и мислех да я напрая, за да ти покажа как изеднъж ревностно ще защитиш мъжа си....защото го обичаш. Просто си го заключила като даденост... и виждаш само изпъкващите лоши черти.... _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1099 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Май 16, 2008 4:03 am Заглавие:
Пробвай Може и да ми повлияе.Обичам го и знам защо.Но че ме дразни на моменти - ясно е.Но детето не е виновно. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1099 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Май 19, 2008 9:27 pm Заглавие:
Тази неделя беше голям експеримент.Помолих баща и в събота сутринта още да промени малко нещата и отношението спрямо Криси.Тя страда за него,а той не отделя внимание и само се сърди и се кара като направи нещо нередно.Не съм привърженик на глезенето.Казах му че трябва да сме единодушни във всичко,но той трябва и да си играе повече с нея както преди.Да и обръща внимание и т.н.Имаше някакъв ефект все пак.Тя го целуваше и прегръщаше постоянно.Снощи той заспа преди нас.Последното нещо,което направи Криси преди да заспи беше,че искаше да го целуне и погалка.Аз и казах че тати спи,но тя каза"Нищо" - Аз само един път.И наистина отиде при него и с такава любов го погали и целуна,че чак ми се насълзиха очите.
Затова казвах,че не е само причината до мен,че не я глезя.Просто тя си иска вниманието и любовта и от двама ни.Но ми се иска днес да видя ситуацията каква е.Защото тя пак е при баба и дядо през деня.
Изпитвам някакъв страх,че отново ще направи същото и всичко ще трябва да започваме отначало.Започвам понякога да се чудя какво се върти в нейната глава. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Бибини успокой се малко.... Налсади се на успеха, колкото и малук да е той, преди да се приесниш за следващото нещо.
Много искаш да контролираш. Ти искаш да казваш какви да са ТЕХНИТЕ отношения, защото ТИ смяташ, че трябва да са такива.
Нали говорихме, че и двамата сте ДОПЪЛВАЩИ се и, че и двамата имате своите силни и слаби страни.
Аз рабирам, че ти се страхуваш - дали всичко ще е наред, дали детето не иска нещо, дали му се дава всичко, дали не го пренебрегва той, дали няма да стане плашливо, дали няма да се нарани, дали няма да.... Но този страх те кара да контролираш всичко и ТИ знаеш как е правилното.
Те си имат отношения, които ТИ казваш какви да са и колко любов той трябва да даде на дъщеря си. Обсебваш я.
Нали говорихме, че мъжа ти е достатъчно интелигентен човек и може да взима правилни решения. Ти искаш да си навсякъде като контрол. Те двамата си играят, ти седиш и гледаш дали си играят както трябва или той не си играе както трябва с нея.
Имай му повече вяра и му дай малко права и на него като баща. Вие сте различни и това, което ти и даваш е много важно, но и това което бащай и дава е изключително важно... (онова, което ти смятш, че не е даване... си е даване също). Някои неща, които и смяташ за правили, може да не са толкова, а той отстрани може да го види....
Някак си приела, че той е неспособен.. че не се справя, че не прави каквото е нужно, ...не си ли се замисляла, че ако толкова много муказваш как да се отнася с дъщеря си - той може именно за това да не иска толкова да се занимава с нея, защото ще има постоянен контрол и постоянни забелейки какво НЕ прави?
Представи си ако той постояно се занимава с детео и той знае какво е правилното за него и всеки път ти като се заиграеш с детето и усещаш погледа и следенето и "хмм.. не така....направи го по друг начин".
Успокой се малко, дай малко доверие на мъжа си и на детето си... не е нужно да се намесваш винаги и да контолираш нещата. В един момент се получава все едно това е ТВОЕТО дете и ти казваш кой как да си играе и да се отнася към него. Поставяйки така нещата - е нормално той да се дистанцира.
Дай им тяхно време - даже без теб. Когато ги видиш че се заиграват понякога - дръпни се. Дори ги остави сами да отидат някъде - само двамата (но не пак насила да му кажеш :нямали да заведеш някъде дъщеря си, никога няма да се сетиш сам, само за себе си мислиш и тн) Наблюдавай си ги, но не се меси във всичко.Позволи им да имат и свои отношения
Пак казвам - разбирам те, и знам че го правиш с идеята да е най-доброто за дъщеря ти... но понякога в намерението си да дадем всичко на някой - го лишаваме от най-важното ... свободата му.
Всичко ще бъде наред. Ти си страхотна майка, и си ибрала и добър баща - просто им имай повече доверие... _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1099 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Май 19, 2008 10:17 pm Заглавие:
Продължавам да пробвам.Просто забелязвам,че и аз съм мъничко права.Колкото до тяхната игра - нека да си играят.Аз не ги обезпокоявам и не се намесвам.Напротив - тогава съм много по-спокойна и мога да свърша и друга работа,без да изтръпвам че тя пак ще реве.
Знам,че е добър баща,но може би просто ми се иска да отделя повече внимание на детето.А се разбрахме,че ако той се скара или аз - другия ще застава зад него.Няма да оспорваме решенията си и най-вече пред Криси.И това е все пак нещо. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Хейтова не е "и това е все пак нещо"... ТОВА Е МНОГО НЕЩО
Това е много важно и основно нещо и това, че сте постигнали съгласие да бъде така е ОГРОМНА КРАчКА напред
Бибини, ти не си "малко права".. Ти си си много права, аз не се и съмнявам, че ти имаш правилна преценка.
Това, което аз забелязвам е резултат от страх и от притеснение ... и маааалко по-силно изразено негативно отношение към таткото.
За това ти казвам - дай малко назад ролята на "майка орлица" и ти гледай себе си - какво ти и даваш... той ще гледа неговта част. Недей ти да гледаш и в неговата паничка колко и как прави нещата.
Мънинко обсебваш нещата.. пак ти казвам - разбирам те защо го правиш и знам колко е трудно да се довериш, че и другия знае какво прави, особено когто ти изглежда толкова грешно
Но истината е, че както на теб неговото ти се струва грешно, така и на него твоето може да е на моменти така, но това се тушира, защото Аз знам какво е най-добре за детето.."
Както и с гърнето, така и тук - успокой се малко. Справяш се много добре, особено когато не си толкова притеснена дали всичко е наред. Бъдете единни и намали малко върешната нагласа, че само ТИ знаеш какво е добро за нея.
Просто понякога сами сме си виновни, че не ни помагат. Да ти кажа аз см го изпитвала това и знам какво е. Ако мъжа ти готви у вас (представи си) и той ЗНАЕ как се прави всичко.. и ти каже "ела да ми помогнеш моля те" и ти отидеш и се започва "ама не го режи това, не... не това не така.. сложи го там, не тук... " на 3 път просто ще се дръпнеш и няма да искаш да му помагаш, а той ще се чуди защо...
Нещо такова се случва и при вас.. ти искаш той да ти помага, ама като дойде да помага и започваш да го ядеш, че не го прави като хората - накрая няма други какво да направи освен да ти тегли една.....а ако е по-турпелив.. просто ще се затвори.
Виждаш че детето обича баща си - значи не се справя толкова зле _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1099 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Май 19, 2008 10:59 pm Заглавие:
Да,страх и притеснение всяка майка изпитва.Особено в тази възраст на детето е особено засилено усещането.Не е толкова до негативното отношение към мъжа ми.Има го и него.Но в повечето случаи е дали правиме най-доброто за детето.Колкото до готвенето и помощта в кухнята - някои неща той ги прави и по-добре от мен.Знаеме кой кое прави и само ме пита напр. - Това на колко дребно или едро да го нарежа? или остави - аз ще го направя това и т.н.И обратната ситуация също.Не се бъркам в неговата работа и обратното.Може би само детето ни е основния спор в обсебването и грижите.
Другите неща са в друг аспект - наш личен си,незасягащ детето.
Знам,че той се справя добре с Криси.Но от толкова работа,ангажименти и т.н. понякога не остава време и сили да обърне внимание на нея.Това наистина и липсва.Тя се разтапя,когато той играе с нея.Знам че изпитва и ревност Криси / то на кой ли се е метнала / и това оказва влияние. Питам я кой обичам най-много ,тя ми отговаря "Тати" Преди си казваше Криси.
Та ще се опитвам да не контролирам нещата дотолкова и да не се намесвам в техните отношения. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Това е детенце, което сменя една фаза на развитие с друга. През този етап повечето деца реагират по един и същ начин- с непослушание. Причината е, че при смяната на една фаза от развитието с друга те изграждат характера си като се учат да правят самостоятелен избор, а не нещо друго.
Пък семейното щастие е важно, но дори да е идеална хармонията, детето ще си изкара непослушанието, защото природата му повелява да постъпва по този начин, за да се развие като личност.
Аз предлагам вариант- обърнете повече внимание на обясненията кое защо се прави и винаги давайте право на избор на детето: да избира само измежду поне 2-3 различни възможности, едната от които да включва притежание на нещо.
Примерно: Ето сега ще ядеш кекс. Може да го ядеш над масата с ръце, но така няма да ти е интересно, затова може да си взимиш и чинийка- така ще имаш и чинийка в повече, освен маса и кекс. (за да избере правилното, трябва да правите избора на чинийката привлекателен и с игрови елемент).
Не му отнемайте избора, след като го направи. Нека се учи на самостоятелност. Само, разбира се, го наглеждайте и не му давайте да прави избори, за които не е дораснало.
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1099 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Май 19, 2008 11:06 pm Заглавие:
lilia,благодаря за мнението ти по въпроса.Наистина трябва да има елемент на игра и разнообразие и право на избор.А за нейната самостоятелност - тя почти сама се облича,обува и събува.Яде сама и т.н.Дотам че,сама се качва,слиза и люлее на люлките.Хората като я гледат и изтръпват.А аз - напротив.Гордея се с нея.Тя си е с характер и си държи на свободата и правото на избор. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Бибини нямах предвид точно кухнята и готвенето - използвах го като пример, за да обрисувам начин на поведение. Т.е когато ние искае някой да ни помогне (с каквото и да е - било то дори отглеждането на детето) и когато този човек откликне, ние да му поставяме ограничения, как да го прави и да му се караме, че не го пави като хората
А иначе - виж че ти помага .. това си е похвално Оценявай ги тия малки жестове..
Лилия - това е страхотна идея за детето, за да се научи да взема решения и да е самостоятелно
Бибини, а как са нещата с "искам при баба и дядо"... поутихнаха ли? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1099 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Май 19, 2008 11:19 pm Заглавие:
От време на време го прави.Точно в моменти,когато се чувства пренебрегната.А в събота и неделя не го правеше.Откакто сменихме тактиката.И това за кухнята също беше като пример.
След толкова разговори с него - все пак стигаме до някъде.Аз го оценявам и му благодаря.
Е,не се меся до такава драстична степен - постоянно да правя забележки.Понякога аз съм направила,понякога той.Но все пак започвам да схващам,че никой родител не е идеален и не се е родил научен.Но с общи усилия - ще успееме.
Говорих и със сестра ми,защото покрай работата няма време да се видиме.И тя ми каза,че минават през тази фаза,в която си извоюват правото да имат избор и почват да се налагат усилено и да отричат нещата и да правят на инат.Тя има 2 сина - единия е на 15г,другия е на 5г.И тя ме успокои и каза да не се притеснявам толкова. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3, 4Следваща
Страница 2 от 4
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Не го приемай като - горката аз и онеправдана.Защото понякога и той прави грешки.Но в името на детето - ще опитам пак.
/ и това оказва влияние. Питам я кой обичам най-много ,тя ми отговаря "Тати" Преди си казваше Криси.
