Психология

Bibini

Защо се случва това?Ние не се държиме лошо с нея,не сме я лишили от нищо,но от 1 седмица тя само реве и не иска да се прибира в къщи.Постоянно казва,че иска да ходи при баба си и дядо си.

Прибира се в къщи с рев,изпада в кризи,почва да хълца до задушаване.

Когато направиме забележка за нещо,което не трябва да прави и обесняваме че това което прави не е редно - тя веднага пълни очите със сълзи и започва наново с баба и дядо.Например иска да яде кекс,аз давам кексче и подавам една чиния.Тя хвърля чинията на земята,казва че иска друга.Естествено е да реагирам и да обесня,че не може да си позволява да хвърля така и казвам че няма да дам друга чиния.

Знам че покрай работата и на двамата с баща й не остава много време да се занимаваме постоянно с нея.Но това ли е основното?Времената са такива,всеки иска да има пари,за да е добре детето.Прибираме се,не сме я зарязали,но тя постоянно иска да е навън,да я носиме на ръце,да я гушкаме и т.н.А аз трябва да сготвя,да изчистя,мъжа ми има работа и в къщи - чертежи,проекти и т.н.

Тя е на 2г. и 4 месеца,а усещам страхотната манипулация от нейна страна.Дотам че вчера каза,че иска друга майка.А аз си мисля че все пак не съм лоша майка.

Дайте съвет.
_________________
Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН ! Wink

deanne · Пуснато на: Сря Май 14, 2008 5:11 pm Заглавие:

Много се чудех дали да пиша, защото не знам доколко мога и в тази тема да се намеся, понеже не съм майка, а гледам повече през призмата на децата.

Ако бабата и дядото я глезят нормално е да иска при тях. А ако всеки път, когато тя плаче вие изпълнявате желанията и е логично всеки път да плаче, за да получи желаното. Ако живеете в панелка, в която и е скучно, пък баба и дядо в къща с двор и животни пак ми се вижда логично да иска да е при тях, чувства се свободна, играе си с животните.
А, ако я оставиш сама да избере в коя чинийка иска да яде? Също така не знам доколко може да окаже влияние, но май ти писа в темата за чупене на предмети при нервност, че си счупила чаша, може и това да е оказало влияние.
Също така след като търсиш съвети неведнъж явно не само си добра майка, но се опитваш да бъдеш и още по-добра.
_________________
"Ти ще дойдеш, но ще бъде късно
аз ще гния в гроб студен
ще целуваш букви вместо устни
ще прегръщаш кръста вместо мен."

Bibini · Пуснато на: Сря Май 14, 2008 5:31 pm Заглавие:

Мерси,deanne.

Бабата и дядото не я глезят толкова,просто имат повече време да обръщат внимание и да си играят с нея.Затова че и е скучно - може би.Всеки е зает с нещо,но това не значи че не обръщаме внимание.Значи не толкова,колкото тя желае.Не изпълняваме всички прищевки,но тя си е голям инат.

Колкото до жилището - баба и дядо живеят също в апартамент и няма животни.

За чинията - че тя сама си вади от шкафа което желае.Просто това беше отново знак на протест.Това беше причината да се ядосам.А тя ако искаше толкова друга чиния - можеше да си вземе.Толкова е самостоятелна,че чак се плаша от това.

Колкото до чашата - тя беше заспала и не е видяла този момент.Оттогава нищо не съм чупила Wink

а и не искам.

Отново благодаря за това че мислиш така,защото помощта през призмата на дете е много ценна.Винаги съм уважавала личността без значение от възрастта.Затова се радвам че и моята дъщеря е самостоятелна,но понякога стига до инат.
_________________
Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН ! Wink

deanne · Пуснато на: Сря Май 14, 2008 5:50 pm Заглавие:

Вие, че не сте я зарязали то е ясно, но си има нужда от нейната доза любов и внимание. Аз мисля, че е по-важно да получи любов и грижи, но ако вие не можете да и ги осигурите, май бабата и дядото си остават най-добрия вариант. Тези кризи с плачът не са много хубави, според моето мнение, но ако когато видиш, че са и пълни очичките и всеки момент ще започне силен рев, ако тогава я прегърнеш и и кажеш колко я обичаш и и отделиш малко време да си поиграеш с нея или нещо такова, но да получи внимание и да разбере колко я обичаш, да го усети, което за дете 2години и 4 месеца не знам колко е възможно. А протестът на 2 години май си е нормален, помня дете на наши познати на 3 години казваше:"Няма, не мога, не искам" в едно изречение и всичко започваше с някакво отрицание и все казваше няма или не и се тръшкаше, ревеше, крещеше, също голям инат Wink

.Смятам поне аз, че протестът на 2 години, а и по нататък си е нещо нормално. Самостоятелността знам, че те плаши, но мисля, че трябва да се толелира, е освен ако желанието не е да излезе сама навън де.
_________________
"Ти ще дойдеш, но ще бъде късно
аз ще гния в гроб студен
ще целуваш букви вместо устни
ще прегръщаш кръста вместо мен."

Bibini · Пуснато на: Сря Май 14, 2008 6:10 pm Заглавие:

Тя получава любов,внимание и нежност,но аз се прибирам в седем вечерта,а тя трябва да си легне поне към десет.Събота и неделя пак не стигат - независимо че седя по 5 часа навън с нея.Ситуацията е доста деликатна.Алтернативата - баба и дядо е докато сме на работа.Няма да се примиря да оставя детето си изцяло те да го гледат.Знам резултата след години.

Колкото до прегръдките - да и това правя,играта,вниманието преди силен рев,когато виждам че очите и се пълнят със сълзи.Казвам и колко я обичам,че тя е най-важното нещо в живота ми,но не искам да ме манипулира така.Така че не може всеки път да се получава по този начин.И колкото и да е странно за дете на тази възраст - те са по-прозорливи и от нас.Те усещат и възприемат нещата,но се бунтуват и се опитват да се налагат.Особено за деца с такъв характер като нейния.

И което е по-интересно.Винаги съм толерирала тази самостоятелност в нея,но се получава точно това.Тя си тръгва някъде сама и няма и капка страх.Аз казвам че си отивам,обръщам се тръгвам си,а тя само се усмихва,маха ми с ръка,дава ми целувка /въздушна/ и ми казва "Чао"

В общи линии - такава е своенравна - нямам думи.А ако ти говори нещо - зодия КОЗИРОГ. Wink

_________________
Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН ! Wink

deanne · Пуснато на: Сря Май 14, 2008 6:31 pm Заглавие:

5 часа не са никак малко hmmm

Ами може би не те манипулира, ами наистина я боли от липсата ти. Не познавам детето, за това карам по лично разбиране на твоята гледна точка. Не мисля, че трябва да и позволяваш да ти се налага, ще ти се качи на главата, по-късно ще те върти на малкия си пръст.

Bibini · Пуснато на: Сря Май 14, 2008 7:00 pm Заглавие:

deanne · Пуснато на: Сря Май 14, 2008 7:15 pm Заглавие:

Определено е резултатът от забързаното ежедневие. Странно как едно двегодишно дете не го е страх да ходи само по улиците hmmm

Bibini · Пуснато на: Сря Май 14, 2008 7:34 pm Заглавие:

Странно е наистина,но тя почти от нищо няма страх.Когато падне и се удари,мен ме свива в стомаха,но мълча.Като я питам-"Боли ли?",тя ми казва "Малко",изтупва си дрешките и продължава да тича напред.Много е контактна,любознателна и т.н.Обича живота с една дума. Very Happy

Може би все още го няма този страх,защото нищо не се е случило,което да я застраши.На другите деца като говориш за Торбалан и се свиват и реват,а тя ми казва - "Къде е,покажи ми го!"Случи ми се да посоча един дрипав пияница,а тя отиде до него и го потупа и му се хили.После ми обеснява"Ми той не е страшен"

Колкото до любовта-мисля си-постоянно работиме над това,ама ... ще видиме резултата след години Exclamation

Може би и тя се чуди това - кое предпочитам-работата или нея!Но тук е сложно,защото колкото и да се опитвам да обесня-няма да разбере.Казвам че трябва да отида на работа,защото трябват парички да има ядене.Иначе кой ще ми дава парички да купувам и на нея ядене,а тя ми отговаря "Някой там" Логика на едно 2годишно дете. Трудно е да ме разбере.
_________________
Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН ! Wink

deanne · Пуснато на: Сря Май 14, 2008 7:45 pm Заглавие:

Да, явно е едно малко, смело и очевидно умно момиченце Smile

Bibini · Пуснато на: Сря Май 14, 2008 7:59 pm Заглавие:

Вероятно е такава.

А и аз не мислех че е толкова трудно и отговорно да си родител,докато не станах майка.Знаех че има проблеми с децата,но теоритично Wink

И си казвах - аз няма да съм като майка ми.Всичко ще давам и разрешавам на моето дете.А сега и аз разбирам сложността и отговорността да се грижиш и да възпитаваш детето си.Хем да си любящ родител,хем справедлив,хем и да го научиш на ред в живота.Защото е много важно детето да знае кое е добро и кое не.

С една дума - труден и трънлив път,защото си отговорен за формирането на една личност с индивидуалния си характер.Особено с такъв като нейния.Не е лоша,но е опърничава.
_________________
Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН ! Wink

deanne · Пуснато на: Сря Май 14, 2008 8:29 pm Заглавие:

Bibini · Пуснато на: Сря Май 14, 2008 8:58 pm Заглавие:

deanne · Пуснато на: Сря Май 14, 2008 9:09 pm Заглавие:

Bibini · Пуснато на: Сря Май 14, 2008 9:17 pm Заглавие:

Аз поощрявам детето си,но не повтарям постоянно-А,браво на мама гениалното дете Wink

deanne · Пуснато на: Сря Май 14, 2008 9:56 pm Заглавие:

Малко май се отклонихме. А ти когато тя ти каже, че нищо не сте и дали питала ли си я защо така мисли? Макар че едно две годишно дете надали може да опише с думи много добре, това което го притеснява или да изрази мислите си.
Да, за съжаление не можем да променим света, но поне като си разбрала истината и си се оттеглила не трябваше да дават да те мачкат.
_________________
"Ти ще дойдеш, но ще бъде късно
аз ще гния в гроб студен
ще целуваш букви вместо устни
ще прегръщаш кръста вместо мен."

Bibini · Пуснато на: Сря Май 14, 2008 10:29 pm Заглавие:

Не,тя не го е казала това.Чувала съм от мои приятели,даже и от мъжа ми за неговите родители тази реплика.Тя е много малка,за да го каже.Аз имах предвид,че не искам след години да се случи и тя да го каже.

А за мен-аз не съм давала да ме мачкат,но има ситуации когато те смачкват и да не даваш.Ето днес отново проблеми и в работата.Защото има хора,които искат да се издигнат на гърба на други и ходят да клепат на шефа.Не че съм виновна,просто си отстоявам позицията,още повече като съм права.Шефа не е тъп,но просто тия емоции ме нервират.

А тя с думи може да опише доста неща,стига да иска да ти каже.Защото като не иска-прави се че не те чува или доста умело премества темата като се прави на неразбрала.
_________________
Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН ! Wink

July · Пуснато на: Сря Май 14, 2008 10:51 pm Заглавие:

Здравей, Бибини,
Не искам да се намесвам, ще се включа само за малко - детенцето се справя страхотно, както го описваш, това че не се страхува, бих казала е много добре - защо трябва да изпитва страх и какво ще му донесе ужасът от Торбалан? Може би именно защото се чувства обичана, закриляна и много сигулна в майка си, няма страх от твоето отсъствие, нито колебание, че когато е нужно ще си там и всичко ще е наред. А страховете ще си дойдат - те са нормален етап, а децата много се променят с възрастта.
2 години е наистина нещо като първи пубертет, и е съвсем нормално да се почне с не, Няма, Не искам - има такъв израз - Ужасните две Sad

За конкретната ситуация - мисля че е важно, да я приемеш спокойно, да не я обръщаш във въпрос за теб самата - добра майка ли съм - разбира се, винаги има кризиисни моменти, ти си Добра майка, не Съвършена - такава няма Smile

, а и детето изгражда своята личност и автономност именно в противопоставянето на родителите - това е труден, но необходим етап Smile

Искам друга майка е както начин за манипулация, така и - искам да си друга в този момент, не - искам друга жена за майка Smile

Иначе - казваш, че плачът е от една седмица - опитай да помислиш какво се е случило тогава - дали е била разстроена..дали сте я взели в къщи малко насила..или сте й се скарали за нещо веднага след прибирането..Как си тръгва от баба и дядо - дали има време да се приготви или е насред играта? Дали там напоследък няма нещо много интересно - детенце, катерюшки, кученце..с които не иска да се раздели? А може да опиташ и да я попиташ, кой знае, може да успее да каже нещо, което да те насочи. Просто-бъди спокойна, не те познавам, но загрижена майка като теб, която измисля толкова неща за дъщеря си, не може да е лоша. Така че, с убеждението, че си добра майка, с чудесно силно детенце, поеми дъх, успокой се, усмихни се и..опитай да поговориш с нея. А може би и с баба й и дядо й - какво мислят за тази отминала седмица, има ли нещо различно, някой говорил ли е нещо, което може да я впечатли, изобщо - помислете кое е различното. Май това е, което ми хрумва.
Извинявай, добре че не казах - много думи, че щеше да стане роман. Embarassed

_________________
"Археологията търси факти... а не истината. Ако това, което търсите, е истината, часовете по философия са в другия край на коридора."

Bibini · Пуснато на: Сря Май 14, 2008 11:08 pm Заглавие:

Мерси ти,July.Ще помисля и пак ще пиша.
_________________
Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН ! Wink

lady-to · Пуснато на: Чет Май 15, 2008 3:40 am Заглавие:

Здравей Бибини,

Аз чак сега видях темата и прочетох написаното.
Ще си позволя да не се съглася с мненията до сега.
Има причина това да се случв с детето и аз лично не бих ги отдала на ранния пъбертет, нито на липсата ти на време или работа. Нито на чинията или на който и да е конкретен случай. Тези случаи са по-скоро резултат, от колкото причина.

Аз искам да те попитам някои неща, но ще е важно да ми отговориш максимално точно.
Първо искам да попитам как вървят вашите отношения с мъжа ви? Има ли напрежение между вас? Знам от предни теми, че си имате ваши ли лични неразбирателства, които са нормални за всяка двойка.
Това което ме интересува обаче е какви са вашите отношения с детето и тези на мъжа ви?
Когато се случи това с чинията, мъжът ви как реагира?
По принцип кой командва във вашето семейство?
Например какво става когато трябва да решите какво да правите почивните дни заедно... ?

Другото важно нещо е - бабата и дядото колко време гледат детето, къде и къде са те в семейната картинка. Т.е те участват ли в отглеждането на детето като решения за възпитание?

Аз имам предположение вече какво се случва и защо детето реагира така, но отговорите ти на тези въпроси ще ми дадат по-голяма сигурност.
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/