Психология

Challenge · Пуснато на: Чет Яну 03, 2008 6:34 am Заглавие:

По принцип всеки знае за онова спокойствие,което настъпва при по-дълга връзка...чувствата са дълбоки, но не са горещи като в началото, познаваме се и някак не се стремим диво към леглото...всичко е по-спокойно и придвидимо...
Все още не мога да разгранича спокойствието във връзката от изчезването на любовта.

Бъркам двете неща.Би ли споделил някой опита си.МОля!

Преди бяхме като диви зверчета гладни за секс , трескаво опознаване и комуникация един с друг.Сега толкова ни е спокойно заедно , че сме като братче и сестриче.
_________________
Не страдам от психично разстройство.Наслаждавам му се!

lady-to · Пуснато на: Чет Яну 03, 2008 11:54 am Заглавие:

Или съквартиранти...
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

iris · Пуснато на: Пон Яну 28, 2008 4:27 pm Заглавие:

Продължавам темата. Какво прави връзката семейство? Трябва наистина да са се опознали двамата много добре. Да са имали различни контакти с различни партньори и да са избрали именно този. Да са изградили предтсава - какво точно ще представлява съвместния живот. Всеки има някакви предтсави за живот като семейство. Трябва тези представи да са приблизително еднакви. И... взимате решение, в което и двамата сте убедени.
Идеални хора няма. Ако търсиш идеален човек, най- вероятно никога да не го намериш. Просто трябва да си наясно с характера и навиците, темперамента и интересите на другия и да го приемеш такъв, какъвто е. Наивно е да се смята, че някой ще се промени към идеала само, защото е сключил брак. Отговорностите се осъзнават и приемат доста по-късно. В началото всеки е живял само за себе си и трябва да пренастрои цялото си мислене от АЗ в НИЕ. Това става постепенно.
Всеки от двамата носи някакъв модел от своето семейство и несъзнателно го пренася в собствената връзка. Трябват дълги разговори за всичко.
Мисля, че освен чувствата( които са задължителни) е нужно и пълно споделяне. При мен е така - съпругът ми ми е най- добрия приятел, освен, че има любов.
А проблеми винаги има. Бракът е като растение, цвете, което трябва да се полива редовно и изисква много грижи.
Изискват се НЕ компромиси от рода на: днес аз правя това, а утре ти ще направиш онова. Или - днес е твой ред, а утре ще е мой. Решенията е нужно да се взимат заедно, чрез обсъждане на варианти. Най накрая се стига до споразумение, с което и двамата са съгласни. Ако сгрешат - тогова няма обнинения.
С годините тази страст, първоначалната, може да се поуталожи. Но измисляйте нови занимания заедно, нови начинания. Не се оставяйте на едноорзазието.