Мислиш ли? Аз съм на мнение, че децата са нещо много важно, но те не могат да оправят проблемите в една връзка. Ако вие сте като отделни хора, които живеят на едно място като съквартиранти + секс, децата незнам дали ще могат да го направят по-добре.. даже мисля, че ще стане по-зле, защото тогава ще се НАЛАГА да правите повече неща заедно и ако това не е било така преди, ще станат по-големи скандали...така мисля аз...
Проблеми все ще си има...връзка без проблеми май няма и ако не са били децата ми връзката с жена ми щеше да е една връзка както всички други връзки....
Не мисля...дребните неща изчезват, претопени в едрите...ако до преди децата едно нещо е било проблем, след тях може да е нещо друго...нещата са коренно различни.Това естествено не важи, за всеки.... си мисля но смятам, че е общонормалното...нали си говорим по принцип...
Аз имам познат, който е с приятелката си от 2 години. Караха се събираха се, пак се караха, заживяха заедно, разделиха се, пак се събраха, и тя спря да спи с него, да избягва нежност и тн. Неговите думи бяха "ще и направя едно дете накрая и готово"
За такива случаи говоря, че според мен, това е най-голямата грешка. Защото ако сега си на ръба какво искаш и дали да се разделите - причината дете за да не се разделяме е доста обричаща ако не се обичате, а и раздяла с дете и отделни родители - също. Мисля, че трябва да уредите поне основното, преди детето. А иначе, че децата променят и много проблеми се трансформират и изчезват- е така. Но ставаше въпрос за децата като начин да задържиш друг.
Но според мен катоцяло темата беше за това какво е семейството - в навиците ви, компромисите и най-вече уважение...според мен това, което прави връзката семейство е когато осъзнаете, че имате обща цел. Че вие сте 2 коня в една каруца, и трябва да я дърпате напред заедно, като екип.
Според мен, за да стане една връзка семейство, като начало трябва време и търпение !Време за да се опознаете и да се нагодите с партньора до вас!За мен детето е прекалено прибързано, особено ако говорим за връзка от 1-2 години.Докато една връзка не е силна и готова да стане семейство за дете не може и да се говори.Детето е много отговорно нещо и трябва наистина много акъл, преди да става и дума за дете, трябва семейството наистина да е много,много сигурно! Проблеми винаги ще има,спор няма! _________________ Когато си стигнал толкова далеч, че вече не можеш да направиш нито стъпка повече си постигнал само половината от това, на което си способен!
Една фраза на сестра ми ми направи впечатление по този въпрос. Тя е женена с малко детенце и си купиха апартамент малко преди да роди. И имаме традиция да се събираме на бъдни вечер родата. И този път заради малкия - у тях. И тогава, като се бяхме събрали, тя каза "ее тази къща, започва да става дом". Много ми направи впечатление, защото наистина, един апартамент или една двойка, когато пренесе традициите и започне сама да ги прави - става семейство и дом. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 391 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Мар 14, 2007 10:25 pm Заглавие:
Според мен една връзка е готова да стане семейство, когато и двамата спрат да мислят за тази връзка, а просто приемат, че са заедно. Когато спрат мислите от рода "Какво получавам аз от него/нея?", "До кога ли ще изкараме"?, "Той/тя май не ме уважава като човек" и т.н.
Когато ти стане ясно, че дори понякога този човек да те вади от нерви, ти не искаш да се разделиш с него, значи си готов за брак. Е, ако и другият е на същата фаза, няма какво да се чака повече. Сватбаааа! _________________ Луда съм, еййй!
Да Гхх, така е. Преди време с приятелят ми на един от скандалите, му казах - "явно не сме един за друг и не искаме едно и също нещо, може би трябва да не сме заедно и да намерим други", той ми каза нещо, което още помня. Каза "виж, докато аз се опитвам да решавам проблемите, ти още си на въпроса "искам ли да съм с него, той ли е и тн". И в този момент се замислих, че е прав. Аз си седя като на края на пясъчника и ме е страх да направя крачката на тревата. Седя и се питам "ами ако е мокра, ами ако ми полепне нещо по обувките, ами ако не ми е изсъхнал пясъка..?. Ако седя и го мисля - никога няма да дам шанс на тревата, да ми покаже колко е мека и приятна. Тя за мен ще е само опасност, която ме плаши.
Понякога просто трябва да стиснеш зъби и да тръгнеш напред. А ако не можеш ти трябва един хубав шут в дупето _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Ей така с моя приятел- той направи крачката, вече иска да си вземем къща, нали защото аз му намилах (не в прав текст), че е хубаво да сме отделно от майка му и бла бла... А мене ме е страх- даже не знам дали е правилната дума, просто ме тормози - ок, ще заживеем, ще помогнат и нашите да създадем едно наше си местенце, ама..ако нещо стане, ако не е той човекът- ми я виж как се караме от време на време и как на моменти не искам да го гледам, защото ме дразни...
На кратко- той се съгласи на идеята да се отделим, а сега аз се дърпам...
или просто ме е страх или не знам...
Дълго време смятах, че просто съм разумна и искам да гледам нещата от всичките страни и да премисля всички опасности. Имала съм много познати, които са разкавали истории, знам какво се случва и съм си казвала "леле добре де , тези не са ли ги мислили нещата, като са се йенили или тн". Но се оказа, че не можеш да премислиш всичко - незнаеш утре какво ще стане, може и да те няма вече. И явно не е оферта да седиш и да се чудиш - мериш 2-3 пъти и после режеш.. ако се увлечеш да мериш постоянно - никога няма да срежеш _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 391 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Апр 11, 2007 5:38 pm Заглавие:
deinameina написа:
На кратко- той се съгласи на идеята да се отделим, а сега аз се дърпам...
или просто ме е страх или не знам...
Ами помисли - от какво те е страх? Че нещо няма да се получи? Ами то вече се е получило при вас, щом сте поискали да живеете заедно. Че той ще се промени драстично? Че ти ще се промениш? Е, хората са го измислили - развод. На никого не го пожелавам, разбира се, но в крайна сметка ако толкова се забатачат нещата, и това е изход. Не е казано, че се връзваш за един човек до живот. В крайна сметка баба ми и дядо ми са разведени - не може да е толкова сложно.
Може би те притесняват децата... Децата могат да донесат много радост. Е, и грижи разбира се, но според мен дали ще приемаш грижите по децата като тежест или като помощ за съзряването на един човек, до голяма степен зависи от твоята нагласа. В смисъл, ти избираш как да приемеш нещата...
Не знам, не виждам нищо страшно в семейството. Лошо е само, ако единият от двамата не е убеден, че иска семейство, обаче се е оженил защото другият е настоявал. И после започне да се чувства "вързан" и не знам си още какво. Ами така е кофти. Затова и двамата трябва да са на една фаза.
Мое си мнение де _________________ Луда съм, еййй!
Естествено, че няма нищо лошо в семейството. Идеята е, че винаги си задаваш въпроса "той ли е, така ли ще я караме, искам ли го това, което става, ами ако то прерастне в нещо..". Говоря, примерно той нещо прави, което на теб не ти харесва, не говоря за нещо като миене на чинии или подобно. Става въпрос за принцип - примерно някой може да се дразни от това, че вижда прояви на силна ревност, на мързел, на злоба, на агресия.. и си казваш "така ли искам да живея? ами сега минава леко, а по-нататък" или подобни неща. За мен, преди да имаш брак трябва задължително да поживеете малко заедно. Тогава цялата идея за партньора се променя. Колкото по-рано стане това - толкова по-добре, защото вие си изграждате мнение и представи един за друг - ако се виждате 3 години за кафе, да преспивате един при друг ходите на почивки и тн.. е съвсем различно от това като живеете заедно. Много черти се проявяват и много изчезват. Аз съм имала опит с 3 годишна връзка, която като се опитахме да живеем заедно - разбрах, колко не съм го познавала този човек, въпреки че сме били по 7-8 часа на ден заедно и много често и нощите. Бяхме много време заедно, дори и средностатистическа връзка. Но е друго. Той не показва неща, които след това се проявяват.
И когато имаш нова връзка вече търсиш да се усетиш от рано. И може би това те прави нерешителен. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 391 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Апр 16, 2007 2:50 pm Заглавие:
Да, и аз съм напълно съгласна с това, че трябва двамата да поживеят заедно преди да решат да се оженят. Защото те това ще правят всъщност след брака - ще живеят заедно. Ако в един момент се окаже, че единият има трайно вкоренени навици, които другият не може да търпи, задачата за съвместният живот става мноого трудна.
Според мен е много лошо, когато двама души са били гаджета и се оженят просто защото момичето е забременяло. Не за живяли заедно, не знаят какви изненади ги чакат от страна на любимия, а освен това и дете си правят. Никога не съм го разбирала това... _________________ Луда съм, еййй!
Една фраза на сестра ми ми направи впечатление по този въпрос. Тя е женена с малко детенце и си купиха апартамент малко преди да роди. И имаме традиция да се събираме на бъдни вечер родата. И този път заради малкия - у тях. И тогава, като се бяхме събрали, тя каза "ее тази къща, започва да става дом". Много ми направи впечатление, защото наистина, един апартамент или една двойка, когато пренесе традициите и започне сама да ги прави - става семейство и дом.
Мисля , че последното ти изречение е най-точното доказателство за това, че връзката прераства в семейство.И дори се усеща във въздуха на жилището Много интересно чувство...аз лично го чувствам като хармонично участие в житейския кръговрат.И ми е мило да правя нещата, които мама е правила някога.... _________________ Не страдам от психично разстройство.Наслаждавам му се!
Да, така е. Има обаче нещо, което също важи, но в обратна посока. Има една реплика "винаги разбираш, кога се разболяваш и не толкова, когато оздравяваш", става и като "Винаги разбираш, кога се влюбваш и не толкова, кога любовта си е отишла". Аз например съм го усещала...и в едното и в другото. Имах проблеми с корема и ме болеше редовно. Когато започнах да се лекувам, мина време преди да се усетиш и да си кажеш - я абе той не ме е болял скоро...(естествено не важи това правило за моменти силни болки, а за трайни неща във времето). Така и когато къщата стане дом... но дали усещаш, кога този дом вече не е твой?..Ако ме разбирате... _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Да, така е. Има обаче нещо, което също важи, но в обратна посока. Има една реплика "винаги разбираш, кога се разболяваш и не толкова, когато оздравяваш", става и като "Винаги разбираш, кога се влюбваш и не толкова, кога любовта си е отишла". Аз например съм го усещала...и в едното и в другото. Имах проблеми с корема и ме болеше редовно. Когато започнах да се лекувам, мина време преди да се усетиш и да си кажеш - я абе той не ме е болял скоро...(естествено не важи това правило за моменти силни болки, а за трайни неща във времето). Така и когато къщата стане дом... но дали усещаш, кога този дом вече не е твой?..Ако ме разбирате...
Усещала съм го веднъж,надявам скоро да не го усетя пак...Даже и никога вече... _________________ Не страдам от психично разстройство.Наслаждавам му се!
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Много интересно чувство...аз лично го чувствам като хармонично участие в житейския кръговрат.И ми е мило да правя нещата, които мама е правила някога....