Пуснато на: Пон Май 19, 2008 5:02 pm Заглавие: Kak da zajiveem po spokoino
Zdraveite,
Kazvam se Tanq na 24 godini i jiveq ot 2 godini s moq priqtel.
Problemut mejdu nas vinagi e bil, che predi da stanem gadjeta nie bqhme priqteli i si spodelqhme mnogo neshta. Az go poznavam mnogo dobre i znam, che toi ima naistina golqma slabost kum flirtovete i ako mu se otdade vuzmojnost i e v podhodqshto nastroenie bi mi izneveril. Mislq che do sega ne se e sluchvalo, no minalata godina toi beshe zapochnal da si chati s drugi momicheta v edin sait za zapoznanstva. Az se registrirah pod drugo ime i taka si ogovorih sreshta s nego, no predi da go ostavq da otide na sreshtata mu priznah vsichko i mnogo se skarahme. Tova beshe nai-trudniq period vuv vruzkata ni toi iskashe da se razdelim. Az ne si tugnah i reshih, che e vupros na vreme vsichko da otmine. Taka i stana 1 godina toi ne beshe poseshtaval tozi sait i neshtata mejdu nas vurvqha mnogo dobre. Dori, kato che li pochuvstvah sigurnost v otnosheniqta ni. Predi nqkolko sedmici hodihme v Gurciq i tam beshe super, kato se pribrahme toi daje mi predloji brak, no za sujalenie na sledvashtiq den razmisli i kaza, che oshte ne e gotov. Pochuvstvah se mnogo obidena i s povedenieto si qvno sum go otblusnala do izvestna stepen, vupreki che izobshto ne sum komentirala temata. Minalata sedmica otnovo proverih saita dali ne e vlizal vutre i se okaza, che tochno edna godina sled nai-loshite ni momenti zaradi tova glupavo uvlechenie toi otnovo si govori s drugi momicheta. Za sega si govorqt samo obshti prikazki, bez nishto konkretno, no az nikoga nqma da moga da buda sigurna, che tova shte ostane taka. Chuvstvam se ujasno, staraq se da ne go pokazvam, no tova e nevuzmojno. Toi go useshta i tova oshte poveche go otdalechava. Sus sigurnost ne iskam da povtarqm greshkata si ot minalata godina, kogato mu priznah, che se rovq v lichniq mu jivot. Taka stanah ot jertva vinovna. Problemut e, che durja na tozi chovek ujasno mnogo i ne znam kak bih prejivqla edna eventualna razdqla. Dori me e strah da si go pomislq. Toi e izkliuchitelen vuv vsqko drugo neshto. Grijoven e jivea mnogo dobre s nego i ne iskam da go gubq. Ako ima nachin da go nakaram da spre da vliza tam ili az da ne se zasqgam ot tozi fakt bih iskala da go otkriq. Molq vi za pomosht zaashtoto naistina mi e mnogo tejko veche i iskam da namerq izhod, a qvno sama nqma da moga.
Моето педположение е, че той се страхува от обвързването. Това с другите жени е именно, за да не си признае и пред себе си, че е с една жена - защото това го плаши.
Обикновено има няколко причини за такъв страх, но аз незнам живота му, за да кажа. Това, което предполагам е, че ако той се отдаде напълно на една жена - тя може да го нарани много, да го изостави. За това той не се отдава на една с цел..."ако нещо стане аз имам резервен вариант", т.е няма да остана сам - това е един от най-мощните страхове. Т.е тези флиртове му дават усещане за "няма да остана сам, ако...".
От друга страна такова поведение наистина е неприемливо и наистина ви дава несигурност на вас, което се отраява в несигурност на него - което още повече засилва желанието за "резервен вариант".
Имал ли е такъв случай с предишна връзка, когато жената го е изоставила? Какви са отношенията му със семейството му - близки ли са, далечни..?
Ненам до каква степен вие сте разговаряли открито, но аз лично бих ви препоръчала да го направите. Не да му кажете - аз знам, че ти го правиш...все едно "Хванах те" - така той ще започне да се защитава.
Опитайте със спокоен тон да му кажете - "Искаш ли да поговорим за нас? Нормално е във всяка двойка да има някои неща, които си пазим за себе си и имаме "ако-та". Искаш ли да си кажем какви са твоите ако-та, и аз да си кажа моите и да видим има ли начин тези ако-та да се решат. ".
Хубаво е да има такива разговори, но В НИКАКЪВ СЛУчАЙ НАПАДАТЕЛНИ. В момента, в който отправите критика - той ще спре да споделя и ще започне да напада, за да се защити.
Попитайте го - има ли нещо, което те притеснява за нас? Казваш, че не си готов за брак и може и това има нещо общо с някаква несигурност, която имаш към мен. Можеш да ми кажеш какво те притеснява, за да знам какво мислиш и как виждаш нещата...може б аз ще мога да променя нещо.
Предразполагайки го да говори, може да каже именно от какво го е страх - и да се опитате да намерите решение. Но не му казвайте колко ужасен е, или че това положение е нетърпимо с чатовете - защото той ще се затвори.
Опитай и в разговора може заедно да откриете какъв е проблемът - може би дори и той не го осъзнава... _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Balagodarq ti Lady za burziq otgovor.
Iskam da se izvinq za latinicata, no kirilicata mi se bugna neshto.
Purvo da razkaja, che toi po princip e malko po-osoben chovek. Vupreki che e ob6titelen i ima mnogo priqteli e i mnogo samostoqtelen i ne dopuska mnogo horata da se doblijavat do doma mu. Vinagi e kazval che semeistvoto e nai-vajnoto i "moqt dom e moqta krepost". Dori na men mi bqha neobhodimi pochti 2 godini za da me dopusne naistina do sebesi i neshtata si. Bashta mu kazva, che ot maluk si e zaklchval staqta i ne e pozvolqval da mu pipat neshtata.
Inache bivshata mu priqtelka mu e izneverila i za tova sa se razdelili, no tova edvali e pricina zashtoto men ne me svurzva kato che li s neq. Az mu davam absolutna sigurnost i nikakuv povod za sumnenie. Tolkova sum se otdala na nego, che dori sum ogranicila kontaktite si s priqteli. Toi otlichno osuznava fakta, che sum izcqlo negova i ne me revnuva. Moje bi az sum revnivata. A moje i da gresha?
Nie imame svobodna komunikaciq kato cqlo. Pochti nqma temi, na koito da ne govorim. Tochno za tova minalata godina reshih da mu kaja za saita. Smqtah che e po-dobre da ne kriq takova neshto i ne sum go podstavqla kato zaplashitelen vupros, a prosto spokoino go popitah kakvo ne e nared mejdu nas, che iska da izliza s drugi momicheta.
Negovata purvichna reakciq beshe mulchanie i posle: "mislq, che e dobre da se razdelim za izvesno vreme" Az togava se pochuvsvah vinovna, che sum se rovela v neshtata mu i mu se izvinih, kato go pomolih da ne se razdelaqme, zashtoto nqma da go ponesa. Mnogo unizitelno beshe i togava se zakleh da ne rovq i choplq povece. Neshtata se opraviha leka poleka. Dori ne sum imala povod prez tazi godina da revnuvam ili da se sumnqvam. Samo do predi 2 sedmici bqh pochti sigurna, che nashite vzaimootnoshetiq sa dostignali edno mnogovisoko nivo i sledvashtata krachka e brak. Sigurna sum, che i toi go e mislil i za tova mi predloji, samo ne razbiram kak tova reshenie se promenq za 1 nosht i kak tova vodi do jelanie za komunikaciq s drugi jeni, a moje bi i neshto drugo.... ???
Rabirase veche razgovarqh s nego na tazi tema za braka i toi kaza, che prosto ne e gotov, no za tova che sum go vidqla v chta ne iskam da mu kazvam zashtoto se strahuvam da ne se povtori istoriqta.
Iskam da moga da go nakaram da ne vliza poveche tam, no ne zashtoto go e strah da ne go hvana, a zashtoto toi samiq nqma jelanie. Za sujalenie ot nqkolko dni izpolzvam vsichki jenski trikove/vkusotii, glezotii i tn/ no bez rezultat. Toi pak si vliza.
Tova me kara da sum nespokoina i tova mnogo mi lici. Vupros na vreme e da me nakara da izpliua kamucheto i da provalq vsichko.
Разбира се, че причинява дискомфорт.
Но моята идея беше да поговорите не защо влиза да чати с други момичета, а защо не е готов за брака - мисля, че там е отговорът на въпроса. Именно тази несигурност (пак казвам това не е несигурност към вас и други мъже... не е ревност)това е несигурност, че когато се отвори - когато допусне някой до себе си напълно, този някой може да го нарани. Т.е той не се притеснява дали ще му изневерите, а че можете да го нараните, да разберете тайните и страховете му... а когато ги разберете той става уязвим...може и да не харесате, това което той си мисли, че вие незнаете за него.
Несигурността не е на това първично външно ниво - ревност...А е страх. Много хора ги е страх да допуснат някой до себе си. Много често се използва "не се влюбвай, любовта е самоубийство". Страх от това да се влюбиш и да се отдадеш - защото може да те наранят... колкото повече се отваряш - толкова повече могат да те наранят.
Това, че от малък е такъв показва, че може би тази несигурност се корени в някоя тогавашна травма. Мое би е споделил нещо, за което са му се смяли или много деца крият, защото си мислят че ако го опознаеш - ще откриеш "гадните му тайни" (в неговата глава те са такива, а иначе са нещо, което всеки човек прави) и когато ги откриеш - ти ще го отхвърлиш.... _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Сигурно си права за причините за такова поведение.
Аз вече съм говорила за сватбата с него. Той ми се извини и каза, че е сгрешил.
Но нали разбираш, че такъв отговор още повече ме нарани. Все едно не съм достойна за все още да му нося името. Каза оше че бракут за него е нещо много важно и трябва да абсолютно обеден в това което прави.
Съгласна съм с него, колкото и да ми е мучно сум готова да чакам още. Въпросът е дали има начин да достигна до него и да го накарам даме допусне до себе си. Много се старая, а накрая не получавам никакъв резултат. Дори напротив - очаквам да ме предаде всеки момент.
Tansito, аз не искам да ти давам съвети, защото мисля, че си голяма и достатъчно отговорна сама да прецениш какво да правиш.
Ще ми се само да ти разкажа за един мой познат в ситуация, каквато е тази на твоят приятел.
Тъй като аз не съм обвързана с този мой познат,той на мен си позволява да сподели неща, които на приятелката си не би споделил.
Може тази информация да ти е от полза, а може и да не е. Знам ли...
Като за начало, той я обича много и не желае да я губи. Също се страхува от обвързване, но причината въобще не е, че не е готов, а това, че тя го ревнува.
Повечето хора имат склонност да изневеряват, но независимо от това нормите, приети от една част от обществото обрисуват изневярата като смъртен грях.
Та... Този мой познат е такъв. Той би изневерил- не защото не обича момичето си или защото иска да я сменя с друга или че ще постави друга на пиедестал, не защото иска да седи на два стола и не би седял на два стола, просто иска сексуалният му живот да е свободен.
Не е изневерявал на момичето си, за да не я нарани. Но това, че върви срещу своята природа за него е удар и то тежък не по-малко, отколкото за момичето му би било, ако тя го хване в изневяра. Той е човек, който не търпи да бъде третиран като вещна собственост, пък дори и да е вещна собственост на жена, която обича.
И понякога той се чуди дали връзката им има бъдеще, щом приятелката му сама не може да се отпусне и да излезе с приятели и да се забавлява и щом и него го ограничава по този начин. Това той не го възприема като вярност, а като "тя се себенаказва с изолация от всякакви хора, а наказва и мен със същото".
Tansito, аз не искам да ти давам съвети, защото мисля, че си голяма и достатъчно отговорна сама да прецениш какво да правиш.
Ще ми се само да ти разкажа за един мой познат в ситуация, каквато е тази на твоят приятел. Тъй като аз не съм обвързана с него, на мен си позволява да сподели неща, които на приятелката си не би споделил.
Може тази информация да ти е от полза, а може и да не е. Знам ли...
Като за начало, той я обича много и не желае да я губи. Също се страхува от обвързване, но причината въобще не е, че не е готов, а това, че тя го ревнува.
Повечето хора имат склонност да изневеряват, но независимо от това нормите, приети от една част от обществото обрисуват изневярата като смъртен грях.
Та... Този мой познат е такъв. Той би изневерил- не защото не обича момичето си или защото иска да я сменя с друга или че ще постави друга на пиедестал, не защото иска да седи на два стола и не би седял на два стола, просто иска секс.
Не е изневерявал на момичето си, за да не я нарани. Но това, че върви срещу своята природа за него е удар и то тежък не по-малко, отколкото за момичето му би било, ако тя го хване в изневяра. Той е човек, който не търпи да бъде третиран като вещна собственост, пък дори и да е вещна собственост на жена, която обича.
И понякога той се чуди дали връзката им има бъдеще, щом приятелката му сама не може да се отпусне и да излезе с приятели и да се забавлява и щом и него го ограничава по този начин. Това той не го възприема като вярност, а като "тя се себенаказва с изолация от всякакви хора, а наказва и мен със същото".
Благодаря ти за разказа, напълно разбирам това, което се опита да ми покажеш.
За мен това е от ясно по-ясно защото предишния ми приятел също беше ужасно ревнив и знам, че точно това беше причината да се разделим. Аз се преструвам, че не ревнувам, дори и да е така, защото знам докъде води това. За това ако попитате приятеля ми дали го ограничавам или ревнувам, тои със сигурност ще ви каже НЕ. Аз не го прявя просто искам да знам истината. Това не значи, че ще го имъчвам или ограничавам. Аз не подхождам така, винаги внимавам може би за това така се измъчвам.
Съгласна съм с него, колкото и да ми е мучно сум готова да чакам още. Въпросът е дали има начин да достигна до него и да го накарам даме допусне до себе си. Много се старая, а накрая не получавам никакъв резултат. Дори напротив - очаквам да ме предаде всеки момент.
Според мен не е въпрос на чакане. Времето няма да оправи нещата. Това което смятам, че трябва да тан е да поговорите какви са му спирачките и да се прецени дали могат да се преодолеят.
Много съм съгласна с една фраза на Лилия,
Цитат:
"тя се себенаказва с изолация от всякакви хора, а наказва и мен със същото".
Идеята е не толкова за ревността, колкото принципът
Аз искам да те попитам нещо. Ти казваш, че той те кара да се чувстваш неуверена, заради това че чати с други жени, а в същото време казваш, че си готова за брак с него, но той не иска.
Ти би ли приела брак с него на този етап?
Моето лично мнение е, че и двамата имате страхове относно един друг. И това, което бих препоръчала е същото, което написах в началото - поговорете за тези спирачки. Не защо той чати, не защо има нужа от това... а какво го спира да направи крачката брак.
Има много голяма разлика. Просто поговорете открито за това, от какво се страхувате и двамата...какво ви кара да се чувствате неуврени един в друг. Открито. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Много ти благодаря за отговора , аз когато слушам своя разум мисля по същия начин но сарцето ми казва друго. Съгласна съм с теб и ще се опитам да променя начина си на мислене. Имам една много лоша чера в моя характер много се влиая от хорските приказки а те бяха много лоши за моя приятел. Така започна нашата връзка, глупаво е човек трябва да има собствено мнение за нещата , но когато хор които го познават много отдавна и са излизали заедно и са имали нещо общо ми разказват какви ли не неща малко ми е трудно да се абстрахирам. Все пак искам да ви благодаря за вашия съвет защото се почуствах по добре и смятам да се променя да си вярвам повече
самата аз и да спра да се страхувам от неща които не зависят от мен.
Отговорът му на този въпрос е: " Смятам, че още не съм готов на това. Аз не приемам брака като купон както повечето хора се женят ей так. За сега проучавам как да съхраня моя брак. Но все още не съм разбрал. " Това е неговия отговор. По-различен едва ли ще ми даде. Сигурна съм, че само ще се изнерви. Той отбягва такива теми.
Ами... това е доста трудно тогава.
Без да знаете, от какво точно се страхува - е трудно да се преборите.
Но другото е по-лошо, че няма комуникация на такива теми. Това е от изключително значение за една двойка - да мойе да се говори спокойно на тези теми.
Вие го познавате по-добре, но ... защо не опитате пак...Не повдигайте тема брак... просто го попитайте "какво би искал да се промени във вашата връзка". Кажете му... "искаш ли да поговорим за това кой как се чувства с нашите отношения - какво те ритеснява теб в мен.. и мен в теб... смятам, че е важно да поговорим за това, защото сигурно има неща, които не ти харесват.. но аз не ги знам и няма как да ги променя...както и обратно.
Не повдигай темата с цел брак или момичетата и яата.. а просто ей така... вие двамата и как се чувствате един с друг. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Tansito, искам да те попитам защо искаш да сключите брак? В момента доколкото разбирам живеете заедно и какво очакваш да се промени след посещението при упълномощеното от кмета лице? А колкото до чотенето според мен ти грешиш. Не мисля, че приятеля ти ще ти изнемвери защото влиза в сайт за запознанства. Двамата с моята приятелка /заедно сме вече 7 години и сме щастливи/ си имаме компютри и си чатим с когото си искаме. Не ми е известно тя да ми е проверявала хронологията, а аз изобщо не си играя да я изключвам, предполагам, че и тя не си изключва нейната. Нейния компютър го ползвам само когато ми трябва за да свърша нещо, тя моя също. А причината е, че ние просто си вярваме. Дори си даваме съвети в някои ситуации с хора от чатовете. Като мъж искам да ти кажа, че ако реша да изневерявам чата ще е последица е не причина за това. Предполагам, че същото важи и за твоя приятел. А за да е винаги с теб трябва просто ти да си най-добрата алтернатива и да не забравяш никога, че все пак си алтернатива. Всички сме това за другия. И за да не мислиш, че пиша празни приказки искам да ти кажа, че и моята приятелка в момента чете това което пиша. Не можеш да се опитваш да ограничиш някого повече отколкото той иска той иска да бъде ограничен. всичко друго води в крайна сметка до непридвидими последствия, в повечето случаи негативни. _________________ Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1069 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Май 20, 2008 2:58 pm Заглавие:
Един съвет и от мен.Не се притеснявай че той си чати.И аз обичам да го правя.И не изневерявам на мъжа ми.Той се дразни също като теб.Това недоверие в другия е пагубно за връзката.Трябва да си сигурна в него и в себе си.Тогава ще излъчваш спокойствие и той ще го забележи.Тогава може би ще осъзнае какво значиш ти за него.Защото и аз се дразня,когато ме притискат и следят.И усещам погледа му пълен с упрек,че чатя.Защо?Няма лошо да комуникираш с други хора.Дори и с противоположния пол.Това е обмяна на информация,споделяне на идеи и т.н.Например в този форум ми е готино,защото има много интелигентни и умни хора.От тях получавам ценна информация за живота.
А един подпис /брак/ не променя вашите взаимоотношения.Така няма да получиш повече сигурност.Напротив - ако той го направи насила - нещата само ще се усложнят.После ще се стигне до развод.Остави го да стигне сам до тази крачка.Ти трябва да си по-търпелива и изобщо не повдигай тази тема.Накарай го чрез твоето отношение към него - той сам да го пожелае.Излизай,разнообразявай се и имай повече самочувствие и увереност в себе си.Мъжете искат жена,която да уважава и себе си.А не едно мрънкащо,ревниво същество.Покажи му,че ти заслужаваш неговото внимание.
Успех. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Izvinqvam se otnovo za latinicata. Sled malko shte mi opravqt komputara i shte moga da pisha otnovo na kirilica.
Blagodarq vi mnogo na vsichki za dobrite suveti. Az sushto sum na mnenie, che tezi pritesneniq samo mi vduhvat neuverenost i me karat da pravq greshka sled greshka. Kolkoto i da se opitvam da razbera kakvi sa prichinite doveli do takova povedenie, prosto ne moga. V momenta ujasno mnogo mi se iska da zabravq za sluchiloto se i da se uspokoq, za da ne dopuskam izlishni naprejeniq. Opitvam se da se durja suvsem normalno vkushti, za da ne go pritesnqvam i da mu osigurq spokoistvie, koeto moje bi e poizcheznalo naposleduk. Edinstvenoto neshto, koeto me pritesnqva, e che pulsut mi e mnogo visok, treperq postoqnno i dori snoshti mi povushtah. Tova e zaguba na samokontrol. Ne sum si predstavqla, che moje da mi se sluchi. Slushala sum razkazi na priqtelki i poznati, koito vzemat uspokoitelni pri takiva situacii i vinagi sum si mislela, che sa prekaleno slabi. Smqtam, che chovek trqbva sam da se izpravi sreshtu problema si i da go razreshi chisto, bez takiva merki. Ne znam dali ne e po-dobre i az da piq neshto, za da uspokoq pulsa si. Tova naistina me pritesnqva. Az sportuvam i znam, che po princip pulsa mi e 70-80. Dori ponqkoga povreme na trenirovka ne moga da go kacha na 120, za da zapochna da gorq maznini i mi se nalaga da sprintiram za okolo 5 min za da go pokacha. Ot nqkolko dni sutrin kato stavam pulut mi e mejdu 130-140. Ne moga da se koncentriram i na rabotnoto mqsto, koeto shte zapochne da mi suzdava problemi. Mojete li da mi kajete dali e podhodqshto da piq uspokoitelni ili e po-dobre da izchakam malko neshtata da otminat sami?
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1069 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Май 20, 2008 5:19 pm Заглавие:
Според мен няма нужда от успокоителни.Просто ти трябва да овладееш мислите си,да се успокоиш.на мен също ми се е случвало да ми става лошо,да повръщам от нерви и т.н.Накрая осъзнах,че ще рухна и психически и здравословно.Защо да вредиш на себе си с лоши мисли?Мисли позитивно,радвай се на живота.Излез някъде с приятели.Разнообрази се.Предложи му и на него да излезнете заедно.
Няма повод за притеснение и неувереност.Просто ти трябва спокойствие и душевен мир.Аз също много се притеснявам за доста неща.Най-вече за детето си.Но всъщност когато най-много се шашкам,осъзнавам че точно тогава ситуацията става най-гадна.Когато подхождам спокойно,тя ме слуша повече.Иначе и тя се изнервя.Идеята ми е че колкото повече ти се изнервяш и притесняваш,толкова повече ще ти е зле и нещата ще се провалят и в отношенията ти с човека до теб.
Всичко е въпрос на контрол и самообладание.Трябва да си силна психически и тогава нещата ще си дойдат по местата. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Едиственото което бих добавила към нейното мнение е, че ти си се фокусирала САМО във вашите взаимоотношения и си хванала тази връзка и само я оглеждаш и сякаш няма друго за теб. Вкопчила си се в нея... Ти сякаш си сложила най-висок приоритет на тези проблеми между вас и си вложила цялата си сила и мисли там. Колкото повече влагаш, толкова повече те е страх да не загубиш и толкова повече се вкопчваш, а нещата изглежат толкова по-несигурни. При такава ситуация е нормално да се получи тази нервна реакция.
Остави нещата да се случват, недей да таиш в себе си "за да му е спокойно на него"...ако нещо те притеснява - говори. Колкото повече споделяте и колкото повече заедно се справяте с тревогите си, толкова по-близки и стабилни сте като двойка. Ако всеки си таи тревогите и страхвете и нещата, които го дразнят - толкова повече поведението му ги издава и другия може да ги разчете грешно и да стане именно обратното на това, което искаш.
Ако това е човекът, който обичаш и вие искате да правите семейство - вие трябва да се научите да споделяте... за да сте заедно.
Ако това го няма, ако не можеш а споделиш притеснянията си с най-близкия ти човек.. как ще живееш с него цял живот???
И си мисля, че сред всички върпоси "защо той не иска да се ожени за мен"...май си забравила да си зададеш въпроса "АЗ искам ли да бъда цял живот с този човек?"... _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Сигурна съм, че сте прави. Ако аз трябваше да дам съвет то тои нямаше да е по-различен от вашите. Но когато се налага да се справиш с нещо такова е трудно и като че ли ти се иска да чуваш от всички около теб, че всичко ще е наред. Надявам се да се справя с това по-бързо. Знам, че проблемът няма да се реши без разговори, но за сега е по-добре да замълча, за да не чуя реплики от рода на: "К'во ти става, пак ли си вкарваш паранои? Обясних ти вече и тн." Ако се поуспокоя първо рзговорът ще протече по друг начин. А като за начало съм решила да се срещам по-често с приятелите си, за да не губя социалните си контакти.
Много ви благодаря за съдействието. Съветите ви наистина ми помагат да преодолея проблема.
Напълно съм съгласна със Бибини и Лейди-то
браво на вас момичета направо ви се възхищавам _________________ Аз съм!Никога на колене пред КОГОТО И ДА Е!!!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
