Пуснато на: Пет Май 23, 2008 6:51 am Заглавие: шизофрения!как да се справим?
Здравейте!Незнам дали темата ви се струва добра идея,но мисля че ще е полезно за всички -и за пациенти и за близки на пациенти сблъскали се по някакъв начин с болестта.Като споделите можете да помогнете на хора,които сега поемат по трудния път,на хора които се нуждаят от подкрепата Ви...
Доколкото зная шизофрения,която не е лекувана дълго време,трудно се повлиява от лекарствата и изисква по продължителен курс на лечение.Някои знае ли какво е максималното време в което пациентът може да остане в болница?Вярно ли е че понякога преместват пациентите на друго място с трудова терапия?Чувала съм че има пациенти при които болестта изобщо не се повлиява от лечение,разбира се те са изключение и че има вид шизофрения,която хронифицира във времето и се води като злокачествена.Съжалявам че пиша за песиместичните прогнози на болестта но просто бих искала да науча повече и за най-лошото,което може да сполети брат ми,макар че всеки ден се моля това да не стане.Доста съм объркана,защото във различните форуми чета доста противоречиви изказвания.Може ли някой да внесе яснота по темата?Благодаря!
Аз не съм изключително запозната с темата, но на мен леля ми има шизофрения - в лека форма, но покрай нея съм търсила повече яснота.
Това, което знам е, че наистина трудно се повлиява от лечение и лечението е предимно медикаментозно. Би било добре ако се комбинира с групова терапия. Но наистина отнема много време и общо взето май пълно излекуване - незнам дали има.
До колкото знам и с хоспитализирането е до време, сед това са на домашно лечение. Защото те не са опасни за околните - по-опасни са а себе си.
За съжаление май незнам много повече от вас на тази тема. Пътят е дълъг и доста неприятен, но трябва да вярвате, че нещата могат да се подобрят. Просто с времето се опитайте да търсите алтернативни варианти - освен традиционната медицина и най-вече групови терапии. Трябва да имате вяра и най-вече да пазите и себе си, защото само така можете да му помогнете. Само с много търпение, любов и пак много търпение ... и вяра. В нашия случай с леля ми тя си живее сама - нищо не прави, не работи, не чисти у тях... но ако ожете да му ангажирате вниманието с нещо да прави - я да слобява някакви неща, все едно да ги продавате или нещо такова - малки работи, които да го занимават.... Поинтересувайте се от разни методи - има дневни центрове, които се занимавват с хора с проблеми и могат да ви дадат съвет. Не се отчайвайте и не се страхувайте - вярвайт, че нещата ще се подобряват и ще се намери начин. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
За съжаление май незнам много повече от вас на тази тема. Пътят е дълъг и доста неприятен, но трябва да вярвате, че нещата могат да се подобрят. Просто с времето се опитайте да търсите алтернативни варианти - освен традиционната медицина и най-вече групови терапии. Трябва да имате вяра и най-вече да пазите и себе си, защото само така можете да му помогнете. Само с много търпение, любов и пак много търпение ... и вяра. В нашия случай с леля ми тя си живее сама - нищо не прави, не работи, не чисти у тях... но ако ожете да му ангажирате вниманието с нещо да прави - я да слобява някакви неща, все едно да ги продавате или нещо такова - малки работи, които да го занимават.... Поинтересувайте се от разни методи - има дневни центрове, които се занимавват с хора с проблеми и могат да ви дадат съвет. Не се отчайвайте и не се страхувайте - вярвайт, че нещата ще се подобряват и ще се намери начин.