Пуснато на: Сря Юни 04, 2008 9:39 pm Заглавие: ИНТЕРВЮ
Отдавна се се каня да пусна тази тема ...
Как да се държим,когато сме на интервю?Кои са основните неща или линии на поведение,които трябва да спазваме по време на интервюто?Ако вие сте интервюиращи кои детайли биха ви направили впечатление? _________________ Само Истината те прави свободен!!!
Самоуверени, но не пренадъхани, спокойни и знаещи какво искаме според мен. Гледат се хората в очите и не се прекалява с жестовете. Ръкуваш се качествено и отгваряш бързо и кратко. Въпросът за парите се повдига накрая ако не те питат. Нито дума против бифши колеги или предходен работодател. Въпроси като работно време и т.н. не са предпочитани, защото целта е да покажеш, че си силно ентусиязиран и би работил и извънредно, а не търсиш къде да изкараш деня си. На въпроси за среда и приятели трябва да имаш предварително замислени добре звучащи отговори просто (най-добър приятел поне мидъл мениджмънт в голяма фирма и т.н. - на принципа кажи ми кви са приятелите ти, за да ти кажа какъв си). Най-важни за теб в работата са естесвото й и предизвикателството да практикуваш придобитите умения като се развиваш и израстваш едновременно, на второ място екипа и разбира се заплащането. Незнам кво друго. Това се сещам на прима виста, което се е формирало като успешно при мен от онова, което съм прочела.
Кат правя интервюта аз търся човека обикновено и говоря общи лафове да го отпусна, интересува ме живота и характера му повече отколкото опитът - него си го пише в CV-то. Питам защо е напуснал предходна работа обикновено - там често се чуват много разконспириращи неща .
А напоследък за България знам, че е много модерен методът на фрострирането - нападат те, че за нищо не ставаш, за да видят кога ще избухнеш - доколкот знам цаката е да не избухваш естествено _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
А напоследък за България знам, че е много модерен методът на фрострирането - нападат те, че за нищо не ставаш, за да видят кога ще избухнеш - доколкот знам цаката е да не избухваш естествено
Хм,това звучи много интересно.Честно казано аз за първи път чувам за това.Имаш ли познати,които да са попадали на такъв метод на интервюиране? _________________ Само Истината те прави свободен!!!
Дамм разказвали са ми доста случаи , Дедо, дори в единия били двама - младеж и по-старши, та по-старшия нападал като озверял, а хлапето се правело на доброто ченге и зямазвало нещата, докато човека дотолко се фрострирал, че бил готов да стане да си тръгне.
Една друга позната пък и бяха буквално обяснили, че за нищо не става с нападки в процеса на цялото интервю.
При мен не се е случвало само попаднах на една доста авторитарна дама която ме шокираше с бързината на въпросите си и времето за отговор от 30 секунди преди следващия въпрос като на изпит, също малко ми обясни, че работата била толко трудна се пътувало всяки седмица и не било за мен - но това беше по-скоро само по-строг тон комбиниран с обратна психология за проверка на мотивацията, не фростриране. Въпреки, че беше гадничко да те питата "Как виждате себе си след пет години в компанията и да те спрат на второто изречения с друг въпрос, но според мен не беше фростриране, а по-скоро сериозност ималко натиск.
Но е много модерна тази тактика да ти кажа поне по думи на познати.
Забравих да кажа още нещо полезно, което знам че помага от личен опит - интелегентен хумор и усмивки, без да се лигави човек естесвено. Точно с усмивки и малко хумор за разчупване на леда си спечелих малко повече време за отговори при онази строга дама- Изпълнителна директорка на не малка компания между другото. _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Аз лично смятам, че човек трябва да е максималко естествен. Няма как да знаете какво търси отсрещния. Може да искате а се представите в една светлина, а той да търси друго. Най-правилният начин е да будете самия себе си - така и след това на работното място ако са ви го дали ще е защото наистина са преенили, че имате качесва и ще бъдете себе си, а няма да трябва да продължавате с образа от интервюто.
Била съм от другата страна и чак тогава осъзнах, че хората, които ви интервюират не ви съдят вас като личности, а търсят някакви неща, които са нужни за дадена позиция.
Имах приятелка, която така имаше готов шаблон за представяне на интервюта. За нея беше важно да я харесат на интервюто. Веднуж я наеха на работа в една фирма и когато започна да работи установи, че не само че не и харесва работата, но и тя не пасва като качества (от което идва и нехаресването). Важно е "да ме харесат" повече, от колкото какво ми предлагат, защото някак хората смятаме, че на интервютата ни оценяват като личности.
Вие може да сте тревожен човек и да се опитвате на интервюто да го прикриете, а тези отсреща да търсят именно такъв човек за тяхната позиция.
Няма добри и лоши качесва - има само походящи или не. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети