Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1046 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Юни 06, 2008 10:50 pm Заглавие: ЛЪЖА
Размисли
Лъжата
Има ли полезни лъжи? Такива на които казваме "Благородна лъжа".
Не е ли малко противоречиво: Лъжа - благородна?
Защо
лъжем? Обикновено за да представим себе си така че да се харесаме на
околните или да предпазим себе си или някой друг. Но дали резултатът
винаги е този към който се стремим? Не се ли получава в повечето случаи
обратен ефект? Рано или късно истината изплува. Дори това да е само в
99% от случаите, струва ли си риска заради единия процент? Защото
закъснялата истина е много по-жестока от навременната и освен това тя
действа двупосочно - премазва и лъжеца и излъгания. Ще бъде ли скучен светът без лъжа? Не мисля. В повечето случаи истините са достатъчно солени, за да ни разнообазяват живота.
Какво
е истината? Нещо, което ме кара да се чувствам комфортно. Когато
изричам истини не го усещам, но го разбирам, когато почувствам
неудобството при мисълта да излъжа. Какво е лъжата? Нещо, което ти изсмуква енергията, карайки те да се съсредоточаваш върху несъществуващи факти, да
подреждаш несъществуващи събития в хронологичен ред, а след това да
поддържаш версиите си неограничено време. Затова много често лъжещият в
един момент сам приема лъжата си за истина. Стремейки се да предаде
най-правдива форма на измислицата, той убеждава себе си и след известен
период от време започва да си вярва. Малките лъжи.
Обикновено оправдаваме малката лъжа.
Правилно ли е това? Ако малката лъжа е незначителна и безобидна за
лъжещия, дали е такава тя и за излъгания? Едва ли лъжещия си задава
този въпрос. Най-голямата полза от лъжата - дава ни краткотраен комфорт.
Най-малката вреда от лъжата - дълго време се чувстваме гузни от нея.
Разбира
се всичко това е валидно за психика, която обществото приема да нарича
нормална. Не и за измамника. Но това е вече друга тема.
Как ще се изкажете вие по въпроса?Оправдавате ли лъжата? _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
не оправдавам лъжата, никога. Понякога може да премълчиш и не е задължително това да е лъжа, но не трябва да се казват неистини. _________________ Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
Регистриран на: 11 Фев 2008 Мнения: 981 Местожителство: sofia
Пуснато на: Съб Юни 07, 2008 12:08 am Заглавие:
Зависи от лъжата. Например ако излъжа някого, за да не го нараня мисля, че това е оправдание. Също така за някои неща предпочитам да ме излъжат, отколкото да се измъчвам като знам истината. Но предпочитам никога да не я узная, а не по-късно да разбера, че са ме излъгали, т.е тоя дето лъже барем да си върши работата по-съвестно, та да не го хвана без да искам. А в някои други случаи направо казвам, че ако това което няма да чуя няма да ми хареса казвам направо да си ме излъже, пък аз после ще видя как ще ми се отрази това, че знам че ме е излъгал, щото аз съм го помолила. Тва последното става много рядко. _________________ "Ти ще дойдеш, но ще бъде късно
аз ще гния в гроб студен
ще целуваш букви вместо устни
ще прегръщаш кръста вместо мен."
Не съм съгласен с благородната лъжа. Кой определя какво е благородна лъжа, излъгания или този който лъже. И оправданието за кого е, за мен когато лъжа или за излъгания от мен. Случвало ми се е да ми кажат "излъгах те за да не си наранен", ама как разбраха кое ще ме нарани повече, истината или лъжата. Оправдавам, донякъде, само лъжата при която вероятноста да разбера истината е толкова нули след десетичната запетая, че направо си граничи с фантастиката. Сато например да ме засилят в командировка на другия край на страната и да си поръчам проститутка. Като се прибера да ме питат дали съм кръшкал и да кажа истината. Това ще си е направо тъпо защото освен от мен от никой друг няма да може да се разбере за забежката и откровения отговор ще има за единствено последствие нараняването на половинката. Но за да оправдая тази лъжа, при горния пример /не е задължително да е проститутка, може и колежка или някоя позната, че и непозната/ е необходимо наистина да няма никакви последствия от кръшкането. Абсолютно същото важи и за мен. Такава истина и при тези обстоятелства наистина не искам да знам. _________________ Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
Добе де, но да кажем така...представи си, че имаш приятелка и и иневериш. След това разбираш, че не искаш да го губиш този човек, че това е било грешка и знаеш, че това ще го нарани МНОГО.
Стандартна ситуация. Но ако нещата се погледнат от друга страна, истината не винаги е нещо положително. На теб тази изневяра ти трови съвестта. Ако я споделиш - ти ще нараниш другия, без да има вина. На теб ще ти "олекне", защото ти ще замажеш нещата с "поне бях честен", но този човек, който е бил честен с теб - без дори да е изпитал част от удоволствието ти - се чувства предаден, излъган, наранен....
Е в този случай, на мен нещата ми излгеждат като прехвърляне на топката. Не е ли по-добре да си носиш кръста заради своите грешки, вместо изливайки си го от вътре - да го прехвърлиш на другия, който няма вина...?
Не говоря сега за "Кой е казал че няма вина...другия винаги има вина и бла бла". Може да не е с изневяра, може да е за нещо друго, което си сгафил. Не е ли в такива случаи по-правилно да си поемеш последиците сам, защото сам си го направил? Не е ли егоистично да освободиш съвесста си, която те гризе всяка вечер като си легнеш, и да натовариш съня на другия? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Добе де, но да кажем така...представи си, че имаш приятелка и и иневериш. След това разбираш, че не искаш да го губиш този човек, че това е било грешка и знаеш, че това ще го нарани МНОГО.
Стандартна ситуация. Но ако нещата се погледнат от друга страна, истината не винаги е нещо положително. На теб тази изневяра ти трови съвестта. Ако я споделиш - ти ще нараниш другия, без да има вина. На теб ще ти "олекне", защото ти ще замажеш нещата с "поне бях честен", но този човек, който е бил честен с теб - без дори да е изпитал част от удоволствието ти - се чувства предаден, излъган, наранен....
Е в този случай, на мен нещата ми излгеждат като прехвърляне на топката. Не е ли по-добре да си носиш кръста заради своите грешки, вместо изливайки си го от вътре - да го прехвърлиш на другия, който няма вина...?
Не говоря сега за "Кой е казал че няма вина...другия винаги има вина и бла бла". Може да не е с изневяра, може да е за нещо друго, което си сгафил. Не е ли в такива случаи по-правилно да си поемеш последиците сам, защото сам си го направил? Не е ли егоистично да освободиш съвесста си, която те гризе всяка вечер като си легнеш, и да натовариш съня на другия?
Аз не смятам,че с едно споделяне и признаване на нечия грешка всичко приключва за онзи,който е избрал пътя на истината.Също така не смятам,че единствената реакция на ответната страна би била свързана единствено с негативни емоции.Те,разбира се,възникват,но отминават,докато таенето на нещо в себе си продължава нескончаемо и те прави много по-слаб,много по-нещастен и отчужден,отколкото биха ти стрували последиците от истината.
Има и нещо друго -ако преодолееш горчивата истина от човек,на коготодържиш ще си много по-спокоен,макар и наранен, отколкото всеки един момент да се нащрек и да си мислиш за някой,че може би те лъже.
Пък и отгоре на всичко лъжата има едно уивително свойство-тя винаги намира своите начини да излезе наяве в най-малко очаквания или подходящ за нас момент...Така че аз предпочитам да съм отдаден на истината,отколкото да съм " свободен "роб на страха.Каквото вярята и любовта ни носи,това лъжата ни отнема.Напълно съм съгласен с Бибини-лъжата отнема жизнената ни сила. _________________ Само Истината те прави свободен!!!
Разбира се Дедо,
Идеята ми е да се погледнат нещата и от друга гледна точка. Разбира се има хора и хора - някои хора НЕ предпочитат да знаят истината, защото не могат да се справят с нея. Не може да се каже, според мен - правилното е така и ако не си така, то ти си грешен. Това е един от дискутираните въпроси от години и щом въществува понятие "благородна лъжа", то то е обслужвало нечие спокойствие.
Т.е за теб съществува една истина - истината
Но според мен някои истини могат да променят живота ти - не говорим за изневери и такива неща. Говорим дори за религията. Религията е вид лъжа за някои, за други това е истина и тя прави много хора спокойни, да се чувстват защитени. На онези племена, за които даваха по телевизията скоро, които все още не подозират за напредъка и еволюцията - ако им се каже истината, това може да им разклати страхотно психиката.
Ако на едно малко дете му кажеш какво е смъртта, преди да е дорасло за това - можеш да провалиш живота му. Т.е не говорим за лъжата, като умишлена злонамерена лъжа. За нея няма две мнения, че това е лошо нещо. Но има друг вид - спестяване и изопачаване на нещата, което може да запази много повече, от колкото би се спечелило. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Но според мен някои истини могат да променят живота ти - не говорим за изневери и такива неща. Говорим дори за религията. Религията е вид лъжа за някои, за други това е истина и тя прави много хора спокойни, да се чувстват защитени. На онези племена, за които даваха по телевизията скоро, които все още не подозират за напредъка и еволюцията - ако им се каже истината, това може да им разклати страхотно психиката.
Ако на едно малко дете му кажеш какво е смъртта, преди да е дорасло за това - можеш да провалиш живота му. Т.е не говорим за лъжата, като умишлена злонамерена лъжа. За нея няма две мнения, че това е лошо нещо. Но има друг вид - спестяване и изопачаване на нещата, което може да запази много повече, от колкото би се спечелило.
Права си-някои истини действително са в състояние да променят живота ти.Примера с племената е интересен.Ако предоставиш различна гледна точка или поднесеш различно съвременно разбиране за живота на едно племе с изостанала еволюция означава само,че си му придал знание,познание,а не че си му казал истината за живота. Разклащането на психиката би било последствие от драстичната смяна на условията и от начина,по който предоставяш знанието,а не от това че казваш истината.Същото се отнася и до примера с детето.Просто ако желаеш да си откровен можеш внимателно да подготвиш детето да чуе и разбере онова,което имаш да казваш.Ако кажеш на детето за смъртта,преди да е готово -това означава само,че не си избрал момента и постъпваш незряло,което съвсем не означава,че има нужда от благородна лъжа,нали?! Аз говоря за съзнателното изричане на нашата истина,пречупена през нашето светоусещане и най-вече говоря за отговорността пред избора ни за нея.Мисля,че смесваш истината с познанието.Има моменти ,когато човек е готов да възприема новото,има и моменти,когато каквото и да направиш-той е неспособен на това,т.е истината може и трябва да си остане истина,независимо колко достъпно или недостъпно си я поднесъл или кой е подготвен да я чуе и кой -не.
Истината е целокупен феномен.Освен това за съзнателния човек тя е голяма отговорност.Изкуство е да преценяваш как да боравиш с нея,без да има последствия за околните и за теб самия.Мисля,че по-добре е да поднесеш частица от истината,пригодена към нивото и разбирането на събеседника ти,отколкото да я отречеш,стараейки се да го предпазиш от нещо.Така правиш услуга и на двамата в случая,вместо да ощетяваш него и да товариш себе си. _________________ Само Истината те прави свободен!!!
Добе де, но да кажем така...представи си, че имаш приятелка и и иневериш. След това разбираш, че не искаш да го губиш този човек, че това е било грешка и знаеш, че това ще го нарани МНОГО.
Стандартна ситуация. Но ако нещата се погледнат от друга страна, истината не винаги е нещо положително. На теб тази изневяра ти трови съвестта.
Нали това и аз казвам. А съвеста едва ли ще ме мъчи ако не съм вложил чувства в изневярата. А и това си е доста интересно като тема за размисъл. Аз например не мисля, че ми изневеряват когато съм далеч и някой се потъркаля в леглото с друг субект, стига после да няма последствия. Но ще приема за изневяра ако на мен ми каже, че е заета и отиде да пие кафе с някой друг. То май изневярата се заключава най-вече в това да предпочетат някой друг пред теб когато избора е реален. _________________ Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
