Пуснато на: Съб Юни 07, 2008 2:49 am Заглавие: Страх от отхвърляне
Здравейте,
незная дали темата ми е за тук, но така или иначе се зачетох във вашия форум ....
От доста време си мсиля , че имам нужда от професионална помощ..но все не се решавам.
Проблема ми е следния: имам страх от отхвърляне. Аз така го определих, заради всичко което ми се случва.
Имам връзка, всичко е наред докато съм желана (така да се каже), в този период дори се случва понякога аз да не желая другия човек.Случи ли се обаче така, че той да не ме желае( без значение как, далис ексуално, дали просто да е с мен и т.н.), изведнъж забравям че аз не гоискам и започвам неистово да го искам! Започвам да изпадам в паника, да стардам, да плача , да се побърквам ... само и само да си го върна с цената на унижения дори.Накрая успявам и се успокоявам,преставам да се унижавам и започвам да съжалявам че съм направила всичко това. Тъкмо започвам да се съвземам , да се отдалечавам от въпросния човек и да събирам смелост да си тръгна и в момента в който той ми каже нещо от сорта на " не те желая", " не те искам" и КРАЙ, всичко започва отначало и започвам да се боря отново и отново, докато не отрече това което е казал и докато ен каже обратното - след което се успокоявам.
Сега може си мсилите че съм луда, а може и да съм.Исорията е , че това ми се случва главно с един човек - човек който неме заслужава и аз го соъзнавам...но по гореспоменатите причини не мога да спра да се боря за него. В момента сме разделени, тъй като той искаше и каза че не желае да е с мен ..както се досещате аз се опитвам да си го върна... жалко нали? Някакъв комплекс може би, незнам?
Имахме врзъка 5 години , която продължаваше с такива периоди. Истината е , че той никога не е усещал че ме губи, никога не е имало нужда да се бори за мен - освен в самото начало - и внаги ме е приемал като досадницата , която не го оставя и която винаги св бори да е с него. А може би това е проблема? Незная дали ако се опарвя и го зарежа и не му обръщам внимание .. той ще се усети и ще се върне.
Незная и дали ен ви отегчавам вече... на 26 години съм а имам чувството че живота ми е пълен провал - от любовна гледна точка.
Моля ако някой може да ми даде съвет!
Искам първо да ажа, че не си луда - нищо ти няма. Всички хора го имат това - когато се някой се дръпне - да го гониш.
Причината за това е много крехък нарцистисизъм. Т.е твоята самоувереност и твоята представа за себе си е много крехка и чуплива. Следователно всеки удар по нея - колкото и малък да е той я разклаща толкова силно, че психиката ти сигнализира опасност.
Тази твоя черта е много вероятно да е "уморила" човека до теб, защото ти реално нямаш собствен образ - ти не си важна за себе си, камо ли за някой друг. За теб е по-важно той какво иска или не иска, от колкото ти. Обикновено причина за това е "скачване" между двама човека. Във вашия случай това скачване е от твоя страна, защото ти си по-тревожната. Той не е толкова, колкото теб и за това той може да се отдели от това скачване, докато при теб това е много по-трудно.
Това, което може да ти помогне е терапевтиране на тази тревожност, до нейното овладяване. Докато ти не започнеш да цениш себе си - ще се опитваш да се прикачваш към друг и винаги ще стигаш до подобни проблеми. Това, над което трябва да работиш е повече увереност в себе си, в това че си стойностна. Намери дейности, които иха го подкрепили и които да затвърждават това усещане. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Преди да ти кажа мнението си искам да заключа добронамерено, че Лейдито е страшно променена от известно време според мен, та ако ти беше писала преди един месец тя щеше да подходи с разбиране, да каже, че и на нея й се е случвало вместо да направи суров и скучен анализ колко си неуверена и несамостоятелна всъщност, който освен, че вдъхва хлад и отрицателно емоция претендира да звучи професионално. Незнам какво се е случило с нея, но се надявам да помага и на други хора отново със същото това разбиране и човешка емоция както подаде ръка на мен преди месеци.
Та по твоя случай Същата ужасия съм и 90% от жените и мъжете, които познавам са по същия начин и то не защото са не самоуверени или не самодостатъчни, а защото е човешка свръхемоция щом някой ти се изплъзва да се опитваш да го задържиш. Виж вече въпросът според мен е на каква цена Не бива да се шашкаш според мен щот аз съм доста индивидуална и самостоятелна, доста даже за жена, но изживявам същото винаги щом хлътна по някой и то не е необходимо той дори да ми каже, че не ми иска - щом усетя хлад и полудявам аммма точно както го описваш. При теб още повече е дългогодишна връзка, която е много по-трудно чевек да задраска от тетрадката си. Добрата новина е, че не само аз и ти сме така, а и всички познати ми мъже. Т.е. ти правилно каза, че си му сигерна в неговите очи, но бъди сигурна, че ако ти спреш да напираш и му дадеш дори най-малкия повод за ревност от идеята, че излизяш с някой друг - е ще задрапа кат котарак по перде Винаги има 1% вероятност той да е по-чепат характер, като онова мое гадже дет се опитах да го накарам да ревнува, той взе че го прия лично, реши, че му изневерявам и се разделихме НО 99% щом ти си пасивна и отхвърляща кмбинирано с малка подправка от причина за ревност, то той ще задрапа да се връща при теб.
Сега друг е въпроса дали те искаш да си с него, но това само ти го знаеш. Според мен при всички положения е добре да опиташ ти да си му несигурната да видиш реакция
Що се касае до истериите и драпането при раздяла аз Кокиче съм нечовешки горда и азпадам в подобни истерии щом съм хлътнала и започвам да се психясвам, даже който е чел форума или е по-отдавна тук знае, че имам проблем със страх от раздяла и често аз гишиткам горките мъже щот ме е старх те да не ме шитнат Тъпотия
На подразбиращия се въпрос как да не драпаш и да минеш от другата старана - ами намери си охажор според мен или подхвани някоя близка приятелка и тръгнете малко по дискотеки това, онова. Просто опитай дори на инат да провериш неговата реакция. Смятам, че ако той те обича и си заслужава скоро ще долети. Приеми го като по-тръдно упражнение в усилията да си го върнеш - то реално си е това Виж ако по някаква причина не даде заявка мисла, че не си заслужава, но ако ти си го обичаш нищо не пречи пак да се върнеш към старото драпане - няма лошо да знаеш, че си опитала.
Що се касае до емоциите щом някой те отхвърли - е аз незнам как да се спасиш. Искам да кажа, че Лейдито сигурно мисли, че казва много мъдри неща в случая, обаче цената им е страшно висока. Преживяла съм определено количество разочарования във връзките като всеки човек, обаче аз много мразех да ме боли и затова се пооперирах от тези емоции, за които говориш - самоконтрол имам, непукизъм, гадна преграда пред хората, които искат да имат нещо с мен - е такива неща. Ами мога да ти кажа, че определено е по-добре да си ги изживяваш тези неща, отколкото да ги култивираш и възпитаваш да седят мирни сатавайки уж балансирана откъм емоции личност - УУУЖАСНО Е, сега си мечтая да се влюбя и да хлътна до уши и се чудя за какво да се захвана, а скапаните ми доста оперерани емоции са толкова закърнели и оперирани, че ме държи по два дена тръпката, а така ми се иска пак да си истериясам и да си мисля, че съм лудичко. Е да ама явно прекалих с усилията да изконтролирам тези емоции и в момента ми трябва голам трус за да ме хакне в душичката за повече от два дни и честно казано искрено се надявам да се появи някой в който истински да се влюбя истерична.
Уффф толко глупости изписах, че и на мен ми е малко болна тема тая с връзките, надявам се нещо от всичко изписано поне да има стойност и полза за теб _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Благодаря за критиките Елси, както винаги особено критична.
Кокиче, разбира се, че това никак не е лесно да се постигне, но в никакъв случай не може да е невъзможно.
Трябва да се започне с малки крачки.
Това, което бих ти препоръчала, което действа (поне при мен) е да направиш целия процес осъзнат. Т.е когато стане такава ситуация, коагато той се дръпне и ти усетиш как изпадаш в паническа нужда да се махнеш, да го накараш да те слуша и невероятен гняв - просто се откъсни физически от атмосферата. Ако трябва излез - на терасата или навън, където и да е. Скъсай тази скачена връзка първо чрез физичеко отдалечаване. Т.е скарвате се, или той ти откаже нещо - просто опитай да сдържиш и излез някъде - в другата стая, навън - каквато възможност имаш.
Когато излезнеш трябва да се опиташ физически да се успокоиш от туптенето на сърцето, треперенето на ръцете и милярдите мисли, които ти нахлуват, колко не е честно и колко е зле. Дишаш дълбоко, поуспокояваш се и след това се опитваш да си зададеш въпрос - АЗ какво искам. Не какво иска или не иска ТОЙ. АЗ КАКВО ИСКАМ. АЗ как се чувствам, АЗ чувствам ли се добре?
Това, което ще ти помогне е да започнеш да разграничаваш себе си, от другия. Да започнеш да разпознаваш СВОИТЕ желния и нужди и страхове. В основата си това е проблем именно на това, че двойката се смесва - няма вече 2 индивида. Ти вече незнаеш кои са твоите чивства и кои са провокирани от неговите.
За това се опитвай постоянно да определяш за себе си какво ТИ искаш и какво ТИ чувстваш.
Малки срачки - това е нещо, което се тренира и се развива. Просто трябва да положиш усилие да намериш своите желания и нужди и да им дадеш право да се обадят и да ги чуеш. Защото те крещят толкова силно в теб, но ти просто не ги поглеждаш, защото не можеш да ги различиш в този хаос от желания, които са ужасно противоречиви. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Същата ужасия съм и 90% от жените и мъжете, които познавам са по същия начин и то не защото са не самоуверени или не самодостатъчни, а защото е човешка свръхемоция щом някой ти се изплъзва да се опитваш да го задържиш. Виж вече въпросът според мен е на каква цена 
Не бива да се шашкаш според мен щот аз съм доста индивидуална и самостоятелна, доста даже за жена, но изживявам същото винаги щом хлътна по някой и то не е необходимо той дори да ми каже, че не ми иска - щом усетя хлад и полудявам аммма точно както го описваш. При теб още повече е дългогодишна връзка, която е много по-трудно чевек да задраска от тетрадката си. Добрата новина е, че не само аз и ти сме така, а и всички познати ми мъже. Т.е. ти правилно каза, че си му сигерна в неговите очи, но бъди сигурна, че ако ти спреш да напираш и му дадеш дори най-малкия повод за ревност от идеята, че излизяш с някой друг - е ще задрапа кат котарак по перде 
Винаги има 1% вероятност той да е по-чепат характер, като онова мое гадже дет се опитах да го накарам да ревнува, той взе че го прия лично, реши, че му изневерявам и се разделихме 
Тъпотия 
