Пуснато на: Нед Юни 08, 2008 5:23 pm Заглавие: Истинските неща в живота
Като писах по темите в този форум,се сетих за нещо,което от много време насам стои в подсъзнанието ми,като въпрос;как оценяме,кое е истинско и красиво и с какви сетива го виждаме.Намираме ли точните лещи за да ги ВИДИМ и най-важното да ги усетим?Например, колко от нас слушат джаз или прогресив с разбиране.....за книгите,поезията,изобразителното изкуство, задавам същия въпрос? _________________ ''Научи се да мълчиш.Нека спокойният ти ум слуша и попива''
Моето мнение по този въпрос е много комплексно. Няма еднозначен отговор защо определено нещо за нас е красиво или е добро или е нормално или е грозно и тн.
Човек представлява различна събкупност от личен опит, лична интерпретация, различни вярвания (които са определени до голяма степен от вярванията на родителите), различни ценности и приоритети.
За да кажеш на нещо, че е красиво - преди това в теб протичат милиони процеси, които са повлични от многожество критерии, което е дълбоко неосъзнато. Например както си казваш "случйно срещнах Пешо и се влюбихме", всъщност няма нищо случайно в избора ти. Избора на партньор в живота е толкова ама толкова логично нещо, което обаче никой от нас не подозира. Същото е и желанията ни за работа, за приятели, за всичко, което ние "избираме".
Тези критерии се оформят с годините и опита на човек, като за някой днес нещо е красиво - след 5 години може да е грозно, в зависимост от това по какъв начин се е променил личния му опит. Под опит имам предвид обогатена информация за света, за правилно и грешно, за красиво и грозно, за важно и маложажно - това всичко е просто класификация на информацията, в зависимост от моментните приоритети. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Много се радвам,Лейди,че отговаряш по темата,съгласен съм до някъде с теб,но само до някъде.Ако приемем,че ценностната ни система е повлияна от родители,общество и т.н.дори и за определен период от време,то тогава ще сме обезличени и само ще си говорим,без да има някаква градивност ,още по малко креативност в мислите ни.Красотата,както и истината вероятно са субективни,но все пак имаме ли очи за да виждаме и сърца за да усещаме..........? _________________ ''Научи се да мълчиш.Нека спокойният ти ум слуша и попива''
В ниакъв случай не са само роителите и обществото. Под критерии имах предвид опита, който имаш. Този опит, както написах по-горе включва много неща - това са ситуации, в които си попадал, нови неща, които си видял, нови проблеми, с които си се срещнал.
Ако ти си ял 1 шоколад - той ще ти се струва най-хубавото нещо на света. Но ако си ял 5 вида - може ви "най-вкусното" вече няма да е толкова вкусно. Обогатявйки се постоянно - т.е събирйки повече информация за заобикалящия ни свят - ние градираме тази информация по определени критерии, които с опита ни стават все по-стабилни.
Когато си живял само в града, си мислиш че тези в селата "са пълни селяни и задръстени" или че ти не би могъл да живееш на такова място. Чудиш се дори как може тези хора да живеят така. Когато отидеш и опознаеш този начин на живот откриваш, че той далеч не е толкова лош....може би дори е по-хуба от този, който ти живееш....Ако до вчера красивите неща в живота ти са били красивата кола, красивия телефон, невероятните небостъргачи - изведнъж най-красивото нещо може да стане онова единствено дръвче, което сам си посадил...
Разбира се, има моменти в които дори и да отидеш на селото, няма да се променят нагласите ти - желанието и готовността за тази промяна също е плод на друг вид критерии - дали си стигнал до момент, в който това, което имаш вече не ти е достатъчно - дали си се пренаситил....
Много много мнооооого и различни са процесите, които протичат - за щастие на дълбоко неосънато ниво. Ние виждаме и усещаме само онези ледове, които вече са порастнали токова, че да се покажат на повърхността....
Има много фактори да се оразува лед, течения, температура, и тн... Но това протича далеч от нас - под водата. Това, което ние хората ще видим - е показалото се връхче на повърхността...
Това, което ти пишеш за "дали имаме очи и сърца" - естествено, че имаме и те са част от действащите сили наред с многото други
Така ги разбирам аз нещата. От многото неща, които сме учили и многото различни подходи, теории, експерименти и доказателства - там, където всички теориисе се покриват е, че за всяко наше желание или рекция, колкото и случайно да изглежда - има причина. Под дори най-беозбидното айсбергче на повърхността - стои ледено образувание И точно това прави хората толкова различни.... _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Лейди,аз те разбрах още от първото изречение,на първия отговор,права си,но усещам че се палиш и не мога да разбера защо?пускам тема с въпрос,който съм сигурен,че мнозина си задават...но не съм сигурен,колко са си отговаряли.Едно е да харесваш нещо си и съвсем друго да го усещаш с цялото си съществувание.Съгласен съм,че в различни етапи на живота, различно виждат нашите очи,но често прозира една заблуда,която според мен е много вредна,ако човек я ОСЪЗНАЕ,иначе лошо няма,нека си живее така щом му харесва.Още веднъж искам да подчертая, не съдя никого и всеки да живее както на него му се иска.Смятам,че този форум за това е създаден,за да търсим евентуалните отговори на въпросите си,пък дори и те да са провокативни. _________________ ''Научи се да мълчиш.Нека спокойният ти ум слуша и попива''
Може би аз не съм разбрала правилно въпроса ти и не съм сигурна че го разбирам и сега. Съжалявам ако не съм по темата, прото аз си мислех, че темата е Какво прави нещо красиво или не в нашите очи. Явно съм разбрала нещата погрешно _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
А според мен истината е в хармонията. Харесваме това което се намира в хармония с нас и нашите разбирания, също и с заобикалящата ни реалност _________________ Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
Привет и от мен, хубава тема наистина!
Ами snims аз смятам, че съвременният човек в България все по-рядко отделя време на храна за душата, независимо дали обича да слуша симфонии или джас, да гледа театър или да ходи на опера.
Бях преди седмица на театър - имаше 5 човека в залата, виж като отида на кино, камо ли пък в Арена - еййй страшна работа ти казвам последния екшън с Киано Рийвс е много по-посещаван като лесно смилаема храна за мозъка, както знаем.
Кофти е положението с усета за красивото според мен, щот независимо къде си расал има един по-фин и възвишен модел на литературата, културата, изкуството, който му викат храна за душата - то книги на големи писатели се намират и в селските библиотики, въпроса е, че ценностите на съвременното общество донякъде осъкатяват усещането ни за красивото - онова красиво, което храни душата, а не я подбужда към въртене на дупе в чалгаджийните
Та по мое мнение особенно младото поколение като нас няма особенно развита душевност за красивото и ценното в изкуството, защото се проповядват силикон, БМВ-та, руси каки, богати чичковци и златни ланци просто в българското общество напоследък. Никой не говори за поезия, за музиката като изкуство, за театъра, за по-задълбоченото кино - ми те просто не са мода в консуматорското общество. Таа затова си мисля, че колкото повече хора като нас тук се замислят над тези теми и вярват, че храната за душата е важна, то толкова по-голяма надежда има новото поколение и бъдещите ни деца все пак да имат усет към красивото не само към модерното и пропагандираното за деня.
За мен красимо е и да гледам как една пеперудка литва от едно пролетно цвете, но имам ли времето и нагласата за това - едва ли. Мисля си, че ранния капитализъм в България не предразполага към търсенето на хармонията и красивото, а по-скоро към борба за оцеляване, мас култура и низка пропаганда. Кофти звучи, но нищо не ни пречи да го променим пък дет се вика За теб Снимс какво е красивото? _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Регистриран на: 11 Фев 2008 Мнения: 981 Местожителство: sofia
Пуснато на: Вто Юни 10, 2008 4:08 am Заглавие:
Елси, аз пък в театрите забелязвам, че все е пълно.
За чалгата си много права, такава простотия няма накъде и няква да върти кючеци. Думи нямам за това, ако мога да го нарека дори музика (обидно е), а кат слушаш нещо дет те наричат песен имаш чувството, че диска върти едно и също, а то тва била песента.
Според мен не може да се вини тва, че еди-кво си било модерно, а другото което пък било по-извисено не било и за тва не се срещало. Повечето хора повтарят това, което прави масата, тъпо но факт. _________________ "Ти ще дойдеш, но ще бъде късно
аз ще гния в гроб студен
ще целуваш букви вместо устни
ще прегръщаш кръста вместо мен."
Пуснато на: Вто Юни 10, 2008 4:56 am Заглавие: Re: Истинските неща в живота
snims написа:
Като писах по темите в този форум,се сетих за нещо,което от много време насам стои в подсъзнанието ми,като въпрос;как оценяме,кое е истинско и красиво и с какви сетива го виждаме.Намираме ли точните лещи за да ги ВИДИМ и най-важното да ги усетим?Например, колко от нас слушат джаз или прогресив с разбиране.....за книгите,поезията,изобразителното изкуство, задавам същия въпрос?
Здравей,Симс!
Ха,как успя да си формулираш въпроса,щом като стои в подсъзнанието ти,и то от много време насам?!
Аз лично не слушам джаз с разбиране,просто защото повечето парчета са ми безкрайно дисхармонични,антимелодични и напрягащи.Много рядко можеш да откриеш нещо наистина стойностно в джаза,с което не отричам че то съществува.За прогресив няма дори да си позволя да коментирам.Въпреки че нямам подчертан афинитет към тези две творчески направления(очевидно толкова важни в оформянето на твоя мироглед)не мисля,че съм изгубил усета си към стойностното и красивото,защото те са въплатени в неизброимо многообразни и живи форми.Останалите неща,които изброи-книги,поезия,творчество-те присъстват в живота ми неотлъчно,защото така съм устроен и,повярвай ми,не са толкова малко хората с тези възприятия за живота.Имам удоволствието и шанса да познавам много такива будни души.
За да видиш красивата страна на нещо трябва да го обикнеш.Само това е пътят към сетивното възприемане и дълбочината на красивото.
Забелязал съм един закон в природата:всичко най-ценно,красиво и стойностно е добре запазено и скрито далеч от хората.Така за съжаление стои въпроса и за отношенията между тях-понякога се налага много да се постараеш,за да видиш малка частица от съкровищницата на някого,измежду всички външни и негативни проявления. _________________ Само Истината те прави свободен!!!
Пуснато на: Сря Юни 11, 2008 2:20 am Заглавие: Re: Истинските неща в живота
Dedoto написа:
snims написа:
Като писах по темите в този форум,се сетих за нещо,което от много време насам стои в подсъзнанието ми,като въпрос;как оценяме,кое е истинско и красиво и с какви сетива го виждаме.Намираме ли точните лещи за да ги ВИДИМ и най-важното да ги усетим?Например, колко от нас слушат джаз или прогресив с разбиране.....за книгите,поезията,изобразителното изкуство, задавам същия въпрос?
Здравей,Симс!
Ха,как успя да си формулираш въпроса,щом като стои в подсъзнанието ти,и то от много време насам?!
Аз лично не слушам джаз с разбиране,просто защото повечето парчета са ми безкрайно дисхармонични,антимелодични и напрягащи.Много рядко можеш да откриеш нещо наистина стойностно в джаза,с което не отричам че то съществува.За прогресив няма дори да си позволя да коментирам.Въпреки че нямам подчертан афинитет към тези две творчески направления(очевидно толкова важни в оформянето на твоя мироглед)не мисля,че съм изгубил усета си към стойностното и красивото,защото те са въплатени в неизброимо многообразни и живи форми.Останалите неща,които изброи-книги,поезия,творчество-те присъстват в живота ми неотлъчно,защото така съм устроен и,повярвай ми,не са толкова малко хората с тези възприятия за живота.Имам удоволствието и шанса да познавам много такива будни души.
За да видиш красивата страна на нещо трябва да го обикнеш.Само това е пътят към сетивното възприемане и дълбочината на красивото.
Забелязал съм един закон в природата:всичко най-ценно,красиво и стойностно е добре запазено и скрито далеч от хората.Така за съжаление стои въпроса и за отношенията между тях-понякога се налага много да се постараеш,за да видиш малка частица от съкровищницата на някого,измежду всички външни и негативни проявления.
Не исках да прозвочи по този начин темата,напротив,дадох само един пример,пък било то, някакъв си джаз,който сега като се замисля е толкова дисхармоничен,че няма накъде повече или пък прогресив......откачена работа.Абе хора разни........Сега ще ви кажа,какво направих днес,по повод истинските неща в живота.Купих си тъмно син костюм и нова риза,защото в събота ще има концерт с много изискана публика, а аз трябва да бъда там. _________________ ''Научи се да мълчиш.Нека спокойният ти ум слуша и попива''
Привет и от мен, хубава тема наистина!
Ами snims аз смятам, че съвременният човек в България все по-рядко отделя време на храна за душата, независимо дали обича да слуша симфонии или джас, да гледа театър или да ходи на опера.
Бях преди седмица на театър - имаше 5 човека в залата, виж като отида на кино, камо ли пък в Арена - еййй страшна работа ти казвам последния екшън с Киано Рийвс е много по-посещаван като лесно смилаема храна за мозъка, както знаем.
Кофти е положението с усета за красивото според мен, щот независимо къде си расал има един по-фин и възвишен модел на литературата, културата, изкуството, който му викат храна за душата - то книги на големи писатели се намират и в селските библиотики, въпроса е, че ценностите на съвременното общество донякъде осъкатяват усещането ни за красивото - онова красиво, което храни душата, а не я подбужда към въртене на дупе в чалгаджийните
Та по мое мнение особенно младото поколение като нас няма особенно развита душевност за красивото и ценното в изкуството, защото се проповядват силикон, БМВ-та, руси каки, богати чичковци и златни ланци просто в българското общество напоследък. Никой не говори за поезия, за музиката като изкуство, за театъра, за по-задълбоченото кино - ми те просто не са мода в консуматорското общество. Таа затова си мисля, че колкото повече хора като нас тук се замислят над тези теми и вярват, че храната за душата е важна, то толкова по-голяма надежда има новото поколение и бъдещите ни деца все пак да имат усет към красивото не само към модерното и пропагандираното за деня.
За мен красимо е и да гледам как една пеперудка литва от едно пролетно цвете, но имам ли времето и нагласата за това - едва ли. Мисля си, че ранния капитализъм в България не предразполага към търсенето на хармонията и красивото, а по-скоро към борба за оцеляване, мас култура и низка пропаганда. Кофти звучи, но нищо не ни пречи да го променим пък дет се вика За теб Снимс какво е красивото?
Красивото за мен е когато се отдам на нещо любимо,потъна в неговата необятност и го усетя със сърцето си.Да съм на една зелена полянка и да слушам природния шум,тогава той се превръща в звуци,за мен специално.Уважавам всяко едно мнение по въпроса,защото то наистина е строго индивидуално.Сетивата ни са различни и всеки по своему чувства и усеща. _________________ ''Научи се да мълчиш.Нека спокойният ти ум слуша и попива''
Аз си има свои критерии за истинско и красиво, които предполагам не се покриват с тези на останалите. Човек, според мен, изгражда критериите си още от дете, със средата, в която расте, с ценностите на семейството си, проятелите, с това което получава като като стимули. По-късно, когато започне да се оформя като личност самостоятелна, която прави своите избори "избира" критериите си за красиво и грозно, да добро и лошо, благодарение на научното или въпреки него.
И това, че някой кълчи кълки не означава, че няма усет за красиво. Може това да му е бягство. Не че намирам чалгата за прелест, но няма да свърши света ако се разкърша и от това няма да стана ни по-лоша, ни-глупава. И не означава, че няма да изпитам истинска наслада от класичека музика, но в различен момент.
Много стегнат и смислен пост erandes, наистина благодаря, много ми хареса.
Задавала ли си си въпроса ти колко често "кълчиш кълки" на чалга и колко ческто слушаш класическа музика в твоето ежедневие - честно за последната половин година например?
Колко приятели имаш, с които заедно слушате класическа музика и ходите на театър и колко такива, с които кълчите кълки?
Смяташ ли, че в по-дългосрочен план - няколко години например, начинът по който третираш и храниш усета си за красивото не започва де се превръща в част от процеса по формиране? _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Разпускането стил вихрене чалга последно ми се случи миналото лято, театър направо не помня кога за последно съм гледала /след едно тотално отвращение от грозна пародия не ми се ходи/. Музика слушам вечер като приспя домочадието. А приятелите... Толкова са различни и се пръснаха по света.
Е, много малко от нас, Българите могат да оценят красивото..всъщност те оценяват просташкото, назовавайки го красиво, но много грешат.А това да слушаш сложна музика и да я разбираш е много трудно,така че тези, които го правят могат да се чувстват похвалени.Истинските неща от живота са около нас .. може би и някой са вътре в нас..но ти трябва много интелект, за да ги откриеш, а когато намериш сродна душа, с която да ги споделиш , тогава е наистина красиво.Хубавото в живота-тоа е да оценяш всички жестове, всичко което става около теб, да го цениш , да го пазиш, защото то е част от твоя живот, което може да означава,че е част от теб..поправете ме ако греша! Незнам как да се изразя, така че да не звуча банално и глупаво.Ние можем да правим красив живота си, някой го правят без да знаят, а защо да не им помогнем да го осъзнаят?!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
За теб Снимс какво е красивото?