относно "трябва да си само като страничен наблюдател, а не участник в процеса на комуникация. " искам да споделя,че дори страничните наблюдатели не са напълно безпристрасни.Незнам дали "интроватире вариабли" ти говорят нещо,това са фактори които ги има в всеки човек и то пазлични и с различно влияние и само когато човек е наистина добре обучен може да баде безпристрастен "Дори професионален терапевт, който е обучаван да бъде безпристрастен,".
Аз се старая.
Относно "Т.е теб те тормози това, че той има проблем и те прави непоскойна, защото искаш да го намериш и решиш този проблем" - Н
Е,не ме тормози.Ако мога ще помогна,ако пък немога ще се опитам поне. Аз съм се успокоила ДА , но не защото смятам че съм намерила решение,а то в същност не съм намерила и решение а само обяснение на рекцийте му,а защото с намирането на това обяснение разбрах,че нещата които казва и прави на пук не са в същност нищо сериозно а просто детинщени.
За танца в отношенията съм напълно съгласна,но как да танцуваш ако не чуваш музиката ( в случая,като не разбирах детинското му поведение) ?
За човек следващ психология,а и не само заради това,звучиш ... някак пристрастно?Също така "правиш" заключения в изказванията си,ми направи впечатление?
Коя година караш?
Лейди,предположих че може да станеш психотерапевт като завършеш,а човек се учи от практиката и за това споделих с теб това което ми е направило впечатление,тъй като ми се е случвало да ходя на психотерапевт търсейки отговори или за да си изясня ситуации.
Има разлика между твоето и поведението на моята психотерапевтка и ми стана любопитно.
Не сам искала да те засегна!
не си ме засегнала. Аз не претендирам изобщо да съм терапевт - това е форум все пак. тук можем само да си пишем мнения. Когато си в кабинет и с психотерапевт, нещата се развиват по съвсем различен начин - там те терапевтират, а тук можем само да си даваме насоки.
Защо смяташ, че мнението ми е пристрастно? В какъв смисъл? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
първо трябваше да се аргоментирам защо "смятам за него така"-до тук добре,но после дори и когато изброих факти:
1)негативно отнешение и настройка
2)негативна съпротива при импулси или предложения или когато се изисква нещо от него от друг човек
3)пасивна съпротива срещу искания/изисквания в созиален аспект/област
4)често счита че е не доразбран и не доуценен
5)често е обиден или сардит на някого в личения но и в служебения живот
6)веднъж при скарване тайно счупи предмет
7)ИНАТ
често прави напук
9)критикува ненужно хора,който са постигнали повече от него в живота
10)единия от неговите родители е бил в неговото детство много доминиращ
продължи да се питаш дали нещата не куцат при мен,при условие че аз нямам проблем с танца на комуникацията,а той има и не само с партнюрките си,а и в работата и с приятелите си,което за мен означава,че проблемчето тръгва от него.За това и попитах как да танцувам с еднокрак .
После трябваше да "трябва да се опитате да откриете в какви ситуации се затваря в себе си" и "да откриете нещо общо в ситуациите" , но когато го направих "Можете ли да се опитате да не тълкувате всяко негово действие и изражение. Вие сте толкова фокусирана върхи това какво прави, как го прави, кога го прави, защо го прави, че в един момент вие почти не комуникирате с него - само го изследвате. Това напряга и вас и другия - вие сте напрегната и това се предава и на вашите отношения.
Опитайте да не търсите причини за това какво и кога казва или прави, не търсете задни мисли. Понякога нещата ни изглеждат различни от това, което е искал да каже автора." - е хем открий нещо общо в ситуациите хем не се префокусирай. Е кое в крайна сметка да направя?
После ... предстви си,че контактуваш с мъж на твойте години,който от врем на време казва "няма пък"и тропа с крак (имам правенето и говоренето на пук от негова страна) като малко дете,а ти ми казваш "Т.е теб те тормози това, че той има проблем и те прави непоскойна, защото искаш да го намериш и решиш този проблем." или "Т.е смяташ ли че това търсене на проблема, може би те изнервя (което е ного нормално),".Когато разбереш,че ""няма пък"и тропа с крак " е просто пасивна агресия,започваш да не се дразниш толкова зашото е нормално у всеки човек да има агресия,а тази негова пасивна агресия ме беше подлудила защото не разбирах що за даржание е това.
Има мъже които реагират така от мъцка солидарност. Едва ли не го защитаваш.
Толкова систематизирано обясни неговите "симптоми", колкото преди малко избри и моите.
Добре, нека да се върнем ако искаш пак на "вас", а не на "нас" с теб. Нас няма значение - това, което теб те интересуваше беше свързано с вас двамата.
Не съм професионалист и честно да ти кажа, незнам как точно трябва да подходя, за това ще съм директна и се надявам да се изразя правилно
Аз не мога да защитя него, защото ни най-малко не го познавам..как да съм пристрастна. Но виж нещата се случват и между нас - стигнахме до момент, в който пак комуникацията се нажежава и ти ми изброяваш нещата, които не съм направила правилно. Подхождайки така, ти ме поставяш в положение да се защитя. Ако аз имах приятелски или по-близки отношения с теб, аз щях да ти се ядосам и да започна да се защитавам - като те нападам. И ето ти спор и ситуацията ще се задълбочи - аз ще се отдръпна, защото си ме засегнала и ще се опитам да засегна теб, или просто да се отдръпна, което теб ще те накара да ми обясниш оюе повече, че явно не си разбирам от нещата и не съм права - и аз още повече ще се застана в позиция да се отбранявам и да те нападам и така и ти ще се отбраняваш и...накрая единя ще се откаже, а другия ще се почувства изоставен и неразбран.
Няма виновен - иа само поредица от събития, които отключват други
Ти казваш, че той е еднокрак - но ако някой е еднокрак, ще му помогнеш ли като му кажеш - "ти си еднокрак?"Това ще го нарани, защото сигурно си го знае и може би се опитва да го скрие. Ако ти знаеш неговата тайна - че е еднокрак - подай му една ръка тихо, за да му помогнеш да стъпва по-леко. Т.е казвайки на някой проблема му - го плесваш по лицето, защото му показваш че му знаеш слабото място и той ще направи всичко възможно за да се затвори.
Ако ти смяташ, че той се инати - не му го показвай с пръст, а просто шеговито заобиколи ината му.
Ти открила, че аз не съм професионалист, но когато ми го покажеш и ако за мен това е болна струна - ще започна да се защитавам и нападам и да затварям вратите си за теб. Но ако ти усетиш, че не съм добра... и лекичко и тактично ми помогнеш да успея в начинанието си - аз ще отворя себе си за теб и ще напрвя всичко възможно да те допусна. Т.е всеки има проблеми и прави грешки - но когато се опиташ да накараш някой да да осъзнае нещо, а той се противи - само ще се влошат нещата повече. Тихо подадената ръка отвря вратите _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
.... ? Когато ти обяснявах защо смятам,че той е такъв,а ти се опитваше да откриеш дали не "преиначавам нещата твърде много" почувства ли някакво затваряне в мен или защита?
Относно "Толкова систематизирано обясни неговите "симптоми", колкото преди малко избри и моите.",мисля че човек трябва да назовава конкретно нещата,а не просто да казва "не се прави така", а да казва и как се прави даденото "нещото".
Много от нещата който ми казваш са гледни точки за който не съм се сещала и ми дават една нова вазможнос за размисъл,но ... предполагайки,че може да станеш психотерапевтка е добре тези неща които наричаш критика да ги знаеш, а как ще ги разбереш ако никой не ти ги каже?А и имаше едно противоречие в изказванията ти,вплетено с малко критика от твоя страна,което се опитах да намекна деликатно "предлагам да прочетеш твоя последен и предпоследен коментар и да ми кажеш какво ти прави впечатление",но май не успях,което е недопустимо при психотерапевтитие.
Просто споделях с теб моя опит от психотерапевтите.Надявам се критиката ми е била конструктивна или?
"ти ми изброяваш нещата, които не съм направила правилно. Подхождайки така, ти ме поставяш в положение да се защитя. Ако аз имах приятелски или по-близки отношения с теб, аз щях да ти се ядосам и да започна да се защитавам - като те нападам."- защо според теб човек трябва да се оправдава за нещатата които може би не направил както трябва или просто е можел да направи по добре. Защо не знаейки за тези неща другиа пат да не ги направи по добре?Защо трябва спорет теб да се защитава или отбранява? И какво стана с "признатия проблем е на половина решен пролем" или "само когато знаеш за съществуването на даден проблем можеш и да го решиш"?
"Ти казваш, че той е еднокрак - но ако някой е еднокрак, ще му помогнеш ли като му кажеш - "ти си еднокрак?"" - а ми ДА,ссега след като знаем проблема можем да работим по неговото решаване (на пример да купим протеза). Какво ще помогне ако не признаваме за съществуването на нещо или просто го омаловажаваме?
"Ако ти смяташ, че той се инати - не му го показвай с пръст, а просто шеговито заобиколи ината му. " - абсолютно сам съгласна и дори действа,но до скоро не разбирах че просто се инати и че не го казва на сериозно.Приемах нещата лично и това ме нараняваше и разтроиваше и тогава нашия човек боквално тържествуваше .
Не сам сигурна обаче,че мога винаги да предосетя кое е казано на пук.
Сещаш ли се за някаква "рецепта" ?
п.с. добре съм с математиката и може би за това съм толкова детайлна и стриктна.
Хехе, че си добре с математиката личи по това, че разсъжденията ти много се основават на логика. Но понякога тази логика играе и обратна роля, защото за съжлание не всичко е толкова логично - а ти си я търсиш тая логика и чопкаш, докато си я намериш Аз също съм на тоя хал и аз много често правя грешки, защото подхождам прекалено логически.
А да ти кажа за това, което си написала за дали като кажеш на някой нещото и той ще го приеме градивно, а не да се засегне...по путя на логиката е абсолютно правилно, но на практика нещата се късат.
Хората си правят защити, именно защото си имат проблем и си го крият като щраусите - обаче не се усещат, че дупетата им стърчат. Ти си сздаваш образ за себе си с който да си доволен и изведмъж някой казва това не ти е така...е това ти разрушава идеята за себе си - а психиката именно това пази. За това опитай на някой да му кажеш директно, че му има нещо и стой и гледай сеир как ще те захапе веднага... дори за елементарни неща от сорта на "защо не си оставил чинията в мивката" веднага отговора не е "да ббе наистина", а е "е ккакво ми се караш, ти пък да не би винаги да си прибираш след себе си, като ти повтарям за твоите чорапи....". Елементарните малки случки са същите като по-големите... и хората НЕ ТЪРПЯТ И НЕ ОБИЧАТ КРИТИКА. Това е. Т.е за да помогнеш на някой - не му казвай, че има проблем, а направи така, че неговия проблем да му запречи толкова, че сам да стигне до извода, че трябва да се промени нещо. Т.е когато той се инати, ти не му се нервирай... като малка когато се инатях и казвах на децата ако не ми дадете да играя си тръгвам... се оправих, когато ме оставиха да си тръгна. Останах си сама в къщи, а те си играех навън и си казах - е кой е идиота а или те? Така че остави го сам да се опари от ината си - да го види колко е глупав и ще го осъзнае _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Здравей Лейди,
бях доста ангажиране тези дни и нямаше кога да пиша.
Между другото тези дни нещата между нас до толкова ескалираха,че след като сериозно се спречкахме и поздърпахме той ме закара извън града,плашейки ме с побой.За първоначалното спречкване и аз имах вина.И двамата сега сме с контузии.
Научих че не сам първата,която я заплашва с побой и не знам дали искам да поддържам близко приятелство с такъв човек.
След това се извиняваше и разкаиваше сигурно поне половин час,но след като се поуспокоих, се изсмя толкова ехидно,че вече не съм сигурна дали извиненията му изобщо са били истински или само за да не подам жалба срещу него.
Какво се случи? За какво точно се скарахте и как нещата ескалираха? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Ако ти виждаш тези неща и това до къде стигате - защо не можеш да кажеш "край" на отношенията с този човек? Какво те спира? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Много държах и вярвах в него.
За това и разочарованието е толкова голямо.
Що за човек според теб би те изкарал извън града за да те заплашва?
Не е нормално,но какво е точно според теб?
Сега уж се разкаива,но както казах незнам на какво да вярвам и на какво не.
Ами много неща може да са. Но това, че ти не се отказваш, въпреки всички негови опити да те сплаши - ми говори, че проблемът е между вас двамата - и този проблем ескалира.
Много хора обичат и държат на други, но ако единя направи нещо такова - те се отдръпват.
Незнам той какъв човек е, незнам ти какъв човек си - но това, което виждам е, че вие сте се вкопчили един в друг и се надцаквате - и никой не може да се спре, да погледне отстрани нещата и да каже - ок, предавам се..нещата отидоха твърде далече.
Явно има нещо, което те държи при този човек - въпреки, че от какво пишеш тук - казваш само колко лоши черти има той и колко лош е той. Но въпросът остава - ако той е такъв, защо толкова се вкопчваш да помогнеш?
Това, което се случва между вас е, че искате да доминирате - ти се бориш за доминация, и той също. При вас няма конкретна причина, за която да се скарате - тя може да е всякаква. Вие се карате, не за съдържанието на скандала, а за това кой е прав. И в това "съзтезание" за доминация, нещата бавно бавно си ескалират и накрая започва тази фаза на физическо насилие, защото на психическо ниво - вече сте опитали и не можете да се надвиете. За това вече всичко излиза към физически опити да се покаже кой е по-силен - да спечели властта.
Единствения начин, да се оправят нещата, е някой от двамата да се откаже от тази борба и да каже - хубаво, ти печелиш.
Докато единя от вас не се откаже от тази борба, отстъпвайки - нещата ще стават все по-грозни и по-физически.
Ти имаш преднината, че питаш - което означава, че ти трябва да прецениш за себе си дали искаш да ескалират още нещата и дали можеш да се откажеш от доминацията, в името на себе си, на него и на вас - като познати. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Аз поне не съм вкопчена в него.За него не знам.
Бяхме се уговорили да се видим и да прекараме една хубава вечер а то какво стана...
"Край"-да, виждам че нещата стигнаха прекалено далеч.Ние не сме се и чували от тогава(на следващия ден си писахме няколко смса,обсъждайки контузиите си и извинявайки се един на друг),но ми е мн болно защото държах на него и го чувствах мн близък.Иска ми се ниякой друг да го беше направил това.
В сущност когато не се караме и когато не ми говори на инат се разбираме и чувстваме мн добре заедно, а онази вечер всичко започна с това,че той не разбра защо аз се почувствах обидена или неуважавана и дори не се опита да разбера а просто го отхвърли. И винаги всичко става от някаква дреболия,която той не признава и от там нещата ескалират.
Аз нямам проблем с това да не съм права,защото не може човек винаги да е прав,но сега когато го споменаваш се замислям дали той не държи винаги да е прав,тъй като до сега той вина доброволно не си е признал.
Да, така е - вие със сигурност и двамата като хора сте много различни, от това, което сте когато сте заедно.
За това писах и по-горе, че проблемът не е във вас - а в комуникацията помежду ви. Ти искаш той да те разбере, той иска ти да го разбереш и за всеки от вас е по-важно да бъде разбран той. Това, че след такава ескалация и двамата съжалявате, е защото когато се карате двамата, и това че по време на скандала никой от двамата не се примирява и да спре, а продължава да надцаква другия, и после и другия него и така вървите по една спирала нагоре, докато вече не се почувстваш неспособен да изразиш с думи и започваш да прибягваш към физическо надвиване. След това и двамата не можете да се познаете, защото вие не сте такива хора - прсото двамата взаимно се докарвате до тези неузнаваеми състояния, защото никой не може да спре спора.
Да тръгва се от най-малките неща - може да започне от "дай ми моля те чашата", другия да каже ""вземи си я сама", и от там се започва "е толкова ли не можеш да ми дадеш чашата, какво ще ти стане", другия "а на теб какво ще ти стане ако си я вземеш", "е винаги си такъв, миналия път като ми искаше да ти подам чинията, аз ти я дадох нали", "е да, ама тогава ти беше станала, а сега и аз седя - все искаш да командваш", "Аз ли? Ти винаги командваш", "да бе за това нямаш приятели, защото все искаш да командваш" ...... и така докато накрая просто думите не стигнат и започва физическата надпревара.
Просто единя трябва да прекъсне работата като просто каже "уф добре де, хубаво ето ти чашата, не искам да се караме" и край. Но при такъв вид проблем с комуникацията, никой не може да направи това, защото иска да "стане на неговото", без да осъзнава, че търси да доминира в отношенията между двамата. И когато и двамата искате - се борите за кой да е отгоре. И всеки казва нещо, другия качва едно ниво нагоре да го обиди, после следващия за да го обиди него - надцаква... и знаеш продължението.
Няколко часа по-късно, когато емоцията утихне - и двамата не можете да се познаете и съжалявате...Просто единя от вас трябва като тръгне скандал, да подтисне гордостта си. Това, което е практика при такива случаи е - да се определят дни - в едните единя да казва какво и как да се прави, в други дни другия - така всеки има власт по малко. И нещата са мирни - но трябва да се спазва - да знаеш, че когато е неговия ден - ти нямаш думата и обратно. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Не е толкова просто.Поне при мен не мисля че става въпрос за власт,а по-скора за уважение и разбиране.
Е как тогава това да го разделим на дни?
При него може и да е свързано с власта,но това трябва да е само към мен ( и отношенията му с жените ) защото съм забелязала,че с приятелите си се държи по съвсем различен начин,с клиентите си също.
Но видях,че и баща му е доста властен чове и може да идва от там...?
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3Следваща
Страница 2 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
не си ме засегнала. Аз не претендирам изобщо да съм терапевт - това е форум все пак. 
тук можем само да си пишем мнения. Когато си в кабинет и с психотерапевт, нещата се развиват по съвсем различен начин - там те терапевтират, а тук можем само да си даваме насоки.
защото държах на него и го чувствах мн близък.Иска ми се ниякой друг да го беше направил това.