Пуснато на: Вто Юни 10, 2008 6:31 am Заглавие: Пасивно-агресивно поведение,проекция,отричане
Може ли някои да ме посъветва как да се държа с човек,който отговаря на описанието на пасивно-агресивното поведение + проекзиа + отричане.
Също мисля че е от значение,че тои е маж,а аз жена,за момента ми е бивш приятел,но многа държа на него като на човек и бих искала да му помогна защото знам,че не би се консултирал с терапевт.
Твърди,че сам му най-близкия човек и ако знам как бих могла да му помогна.
Бих искала да попитам в какво се изразява тази "диагноза" и на базата на какво е поставена тя? Т.е в какво точно се изразява проблемът, който смятате, че има човекът? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
http://en.wikipedia.org/wiki/Passive_agressive
1)негативно отнешение и настройка
2)негативна съпротива при импулси или предложения или когато се изисква нещо от него от друг човек
3)пасивна съпротива срещу искания/изисквания в созиален аспект/област
4)често счита че е не доразбран и не доуценен
5)често е обиден или сардит на някого в личения но и в служебения живот
6)веднъж при скарване тайно счупи предмет
7)ИНАТ
често прави напук
9)критикува ненужно хора,който са постигнали повече от него в живота
10)единия от неговите родители е бил в неговото детство много доминиращ
За проекзиата:
1)преписва неговите грешки или недостатъци на мен
За отрицанието:
1)отрича ожесточено грешките си
и така на татък....
Има проблем със социалните контакти,на 30 години е и аз му бях първата вразка.
Отношенията маж жена го плашат особедно много.
При конфликт или скарване просто си тръгва и се опитва да скрие че е ядосан (веднъж си призна че след скарване е счупил нещо,но дали е било само веднаж не знам).
Не говори за чувства или емоций и като го питам не желае да коментира.
Доста се рових из интернет но не можах да открия как човек да се справи с това или поне как да контактува безконфликтно с такав човек.
Мислия че диагнозата ми е правилна макар че не сам учила психология.
Аз лично не бих могла да сложа "диагноза", на базата на тези неща, които изброихте, защото всяко от изборените неща ги има всеки човек - въпросът е в каква форма, колко често, колко силно и при какви ситуации се изразява.
Също така това е тип поведение - това не е диагноза. Т.е има типове хора - това не е болест, за да се лекува или променя. Може на базата на тази информация, да се определи различен подход към този човек.
За това ви попитах от какво съдите - ситуации, които са ви навли на тези мисли - защото за едно и също действие, в различна среда може да се тъклува по различен начин.
А относно проекциите - няма човек, който да не прави проекции - ние функционираме по този начин. Това е част от нашата психика. Със сигурност и вие го правите - иначе нямаше да е нормално
Относно отричането ожесточено на грешките - това пак е черта на всеки инивид, ако усети заплаха. Т.е всеки човек се защитава и не е много готов да го критикуват .Критиката е изкуство, което трябва да се овладее, за да може да действа градивно, защото иначе всеки човек, когато усети критика - той започва да се защитава. Колкото по-остра е критиката - толкова по-остро ще е защитаването.
Но това, което аз подозирам е, че вие сте имали нормалните за повечето връзки проблеми. Тези неща, които сте изброили по-горе може би доста жени могат да кажат "боже и моя е такъв". Това, което е описано като тип по-горе е картина на "бойно поле" между двама. Т.е трупано с времето и скандалите. Единя е направил нещо и е провокирал другия, който е започнал да се затваря в себе си, а другия да го обвинява за това и нещата да се затварят в кръг.
Това, че вие сте поставили такава диагноза за мен лично е оказателство, че сте търсили доста решения на проблемите между вас. Анализирали сте ситуациите, скандалите, него като човек. Бих предположила, че той не се е задълбал толкова да ви изучава.
Обичате ли го все още? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Да ме изучава ли ,че как да ме изучава като преписва неговите си черти от характера на мен и до скоро тотално ме объркваше с тварденията си за мен? Аз самата от 2 години търся обяснение на странното му поведение.Факт е обаче,че дори психотерапевтката с която говорих на тази тема,каза че му трябвали горе доло 2 години терапия.
Относно "Също така това е тип поведение - това не е диагноза. " съм напълно сагласна,за това и питам как да се даржа с такъв човек с пасивно агресивно поведение.
Относно ""бойно поле" между двама. Т.е трупано с времето и скандалите. Единя е направил нещо и е провокирал другия, който е започнал да се затваря в себе си, а другия да го обвинява за това и нещата да се затварят в кръг."- този човек винаги е бил затворен в себе си и може би съм първата която успя едва ли не да се промуши през тези прегради,но връзката ни беше всичко друго но не и нормална.Това все пак не ми е първа връзка,както е в случая при него и доста често имах чувството че съм в децка градина.
Проблеми и скандали между нас не бих казала че е имало за да търся решения,по скоро търсех обяснения за странното му поведение ... инатене,говорене на пук,правене на пук,сърдене и обиждане. Бихте ли се обидили ако сте синеока и някой ви каже че сте със сини очи?!Защото тои може .Ние имахме понякога различни виждания,който сме дискутирали.Рядко сме имали причини за скандал,а и за скандал са нужни двама,ако не е хванат на тясно да не може да си трагне трябваше да се караме по телефона.
Дали го обичам ...хм ... аз не знам какво в този човек е истина,какво е правено на пук,какво е на инат и кой в същност е той а се познаваме от 2 години.Предполагам,че дори и той не знае.
Държа на него и го обичам като приател ДА ,но като мъж ... с този негов характер ... не бих си го позволила отново.
А след раздялата ви, той как го преживя? От това, което пишете - сте останали приятели, т.е не сте прекратили отношения. Какво ви крепи още като приятели според вас?
Също така бих искала да попитам - Въпреки всичко, което описвате за него, вие сте били заедно 2 години, което е сравнително дълъг период за такъв човек. Кога и как решихте да сложите край на тази връзка? И кога установихте, че той има такива проблеми?
В горния пост казвате, че той ви е обърквал с неговите твърдения за вас - можете ли да кажете той в какво ви обвинява или горе-долу ожете ли да преразкажете един ваш спор, сериозен разговор или ситуация, която според вас описва най-добре отношенията ви и това, което смятате, че той прави? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Той се раздели с мен,вече за втори път,но как го е приел не знам.Той избягва да споделя и ако евнтоално сподели нещо лично или за чувствата си то човек трябва да го е хванал в такава фаза.
Предполагам че това което ни крепи са сходните ни черти:
-можем да разчитаме един на друг
-коректни сме
-целеустремени
а и той тварди че сам му наи-близкия човек.Също така винаги съм била открита,пряма и чесна към него.Познаваме се и знаем какво да очакваме един от друг.
Още от самото начало го намирах за странен и не разбирах поведението му,но аз не съм човек който лесно се отказва,а и имах чувства към него.
В началото дори споменаването на думата връзка го плашеше.После се раздели с мен,след извесно време ме видя с друг и реши че имал чувства към мен ,които до преди това нямаше.
След като последния път се раздели с мен отношението му към мен се превърна в нещо като заяждане или по-точно си го изкарваше на мен,че не му върви в работата.
Той сам си казва че проблема е в него и че близкия контакт с хора го подтиска и това го знам от самото начало,но че поведението прилича на пасивно агресивен го предполагам от 2 седмици а сега прочетох и в
википедиа че отговаря на уписанието за такова поведение.
За "че той ви е обърквал с неговите твърдения за вас" ще ви дам пример.
Напуснах работа за да работим заедно.Накарах го да ми подпише договор за съвместната ни дейност и кои какви задължения ще има а той след една седмица се отказа.Сега тварди обаче,че аз съм се отказала защото не ми е стискало.В началото си мислех че ме юрка,после се шегувах че го гони шизофрения,но едва после се досетих че често се е случвало да ме обвинява за в същност "негови неща/черти от характера".
Сериозни скандали не бих казала че сме имали,а сериозните разговори също ги избягва.
Пишете, че той се е разделил с вас. Вие как приехте това негово решение?
Вие искали ли сте да прекратите тази връзка, или се чувствахте добре в нея?
Казвате, че имате много общи черти - може ли това да означава, че сте имали много общи черти на характера? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Смятах,че прави грешка.Много ме заболя тогава.Бях му дала един ултиматом но не самискала да прекратяваме вразката.След като се здобрихме в същност нещата вървяха добре,после си имахме малко външни проблеми които вкарахме във връзката си и той реши че нещата не вървят.
Общото между нас е,4е можем да разчитаме един на друг,коректни сме,целеустремени,харесваме коне и живота в къща,но ината,правенето на пук и така на татъка нямат нищо общо с мен.
Какво общо има това с моя въпрос?
Сега сме приятели и от както се скарахме жестоко заради дреболия и вече бях решила да прекратя личните ни взаимоотношения престана да говори на пук и на инат и започнахме да се разбираме.
Въпроса е как да не започне отново да се инати и да говори и прави на пук?
Общото е, че човек никога не е само един тип. Т.е за да мога да получа по-пълна картина за вас и за него, като начин на реагиране - къде може да се получи провокиране и къде да се получи дразнение, което да "подпали фитила", ми е нужна повече информация. В комуникацията между двама човекая винаги има кръгово движение - т.е на нещо, което правите вие той реагира по начин, който провокира реакция у вас, която ще провокира друга у него и така....
Вие питате как да комуникирате с този човек, но това което ми давате като информация е вашата интерпретация за него. А няма кодекс точно как трябва да се действа с определен тип човек - няма шаблон. За това ако искате той да не се инати или да не прави на пук, трябва да разберете какво провокира тази реакция у него. И когато го разберете - да го избягвате. Но ако искате да промените тази черта у него попринцп - да прави на пук, то тогава нещата биха били доста по-сложни, защото хората както знаете, не обичат да бъдат променяни. За да се промени някой, нещата трябва така да се поднесат, че да не се разберат като критика, а да се направи така, че той самия да поиска а се промени.
За това бих искала да попитам какво точно бихте искали вие да постигнете и с каква цел? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Това което искам да постигна е край на инатщините,край на правенето на пук с цел мир и спокоиствие ...
Не ме разбирайте погрешно,но да контактуваш с човек с такова поведение или харектер не е никак лесно.В началото пробвах с добро,но ефект никакъв,е във всеки случай не положителен (качи ми се на главата),на последък ме избива вече на агресия.
Това, което аз мисля, е че трябва да поговорите с него открито как се чувствате, колко държите на него като човек и как смятате, че таз негова черта пречи на приятелството ви. Без атака, без обвинения - просто да му кажете как се чувствате.
Ако той не ви разбере - то тогава за вас остават само 2 изхода - или го приемате такъв какъвто е с всичките му особености, или прекратявате отношенията. Насила не можете да промените нещата. Има една мъдрост - не може да се спаси чове, който не желае да бъде спасяван. Може би това, че искате да го промените, го кара него да се защитава. Мислите ли, че можете просто да приемете, че това е той. Той е такъв, и ако вие искате да сте приятел с него - вие трябва да го уважавате такъв какъвто е, както вашите приятели ви харесват такава, каквато сте... _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Не знам дали е важно,но когато човек гп настъпи по мазол той не се кара,той казва или прави това което знае че ще те нарани.Не е ли това също пасивна агресия?
Съветвате ме да говоря с него....
А как се говори с човек който не желае да говори за лични неща?!
В такъв разговор той вижда заплаха.
Пример:
Църква.... хората си купуват свещи.Като излезохме от църквата от любопитство попитах той колко свещички купува и за кой..... това също беше прекалено личен въпрос според него и отговори трудно и с враждебност.
Пасивно-агресивното поведение е защитен механизъм. То даже не е разстройство. Това е защитен механизъм както е отричането, когато ти кажат че си болен, или изтласкването...
Т.е това поведение се появява, за да прикрие някакъв вътрешен конфликт, който има човека. Т.е има нещо, което е комлекс и за да може да оцелее психката и трябва защита. Всеки човек има такива защити, но в зависимост от човека - се използват различни защити.
Аз незнам дали той има такава защита, защото не го познавам, но от това което пишете - аз лично не мога да го кажа. Много от разстройствата или поведенята на човек имат общи елементи, но имат и такива, които да ги разграничат. Ако ви боли глава и сте отпаднал и нямате апетит - може да е грип, може да е депресия, може да е рак. Понякога раликата между "нормално" и различно е просто в това, че всички хора правят нещо, но той го прави повече... т.е всички тези неща, които са изброени аз мога да намеря в почти всички хора - просто зависи от това как се подхожда.
Но не е това най-важното според мен - това, което мисля че е важно е не да се открие какви са симптомите, а какво ги приинява. Т.е това му поведение сега е просто една стена, която крие нещо зад нея. Нещо, което е ранимо и което човекът се страхува да покаже, за да не го отхвтрлят или наранят. Когато има тои страх - всеки опит да се изваи тухличка от стената му го плаши толкова силно, че той започва да се отбранява, за да запази стената и онова, което се крие зад нея.
Това, което може да помогне е само и единствено да се изгради доверие, да разбере този човек, че може да ви се довери и че няма да го нараните и отвърлите, за да ви покаже тайната си.
Т.е трябва да се опитате да откриете в какви ситуации се затваря в себе си, кога започва да се защитава...да откриете нещо общо в ситуациите, за да може да се предположи какво може да пази той. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
това което ми направи впечатление тези днив в неговото поведение е,че винаго когато сам на друго мнение или пък не става на неговото той започва да говори или да прави на пук,което според мен е в резултат на тази пасивна агресия.Ако аз не се ядосам от това му говорене на пук а просто се съглася с направеното на пук от него предложение,той казва или прави отново нещо напук ( според мен защото е афектиран че не е успял да ме раздразни) и ако въпреки това не е успял да ме афектира се усеща по някое време че е бил доста краен в изказванията си и се извинява.
Може би това че не реагирам на провокациите му сега за него е ново и не знае как да отреагира на моята пасивност.
Прави ми впечатление, че малко се префокусираш върху него и неговото поведение, Анализираш всяко нещо, което казва и прави и това малко би могло да направи преценката ти не толкова добра. Ще кажа и веднага защо.
Когато човек си сглоби теория, той търси постоянно доказателства за нея - и ще намери. Но дали това наистина ще са доказателства??? Не мисля. Всяко човешко действие може да се погледне от различни страни и да означава различни неща - когато ти имаш теория, ти поглеждаш дадено действие от страната, която "пасва" на теорията. Но това може и да не е така.
Бих искала да те попитам как би се чувствала ако той беше на твоето, а ти на неговото място? Т.е опитай се да си представиш нещата, които му казваш...все едно той ти ги казва. Опитай да бъдеш максимално честна със себе си.
Разбирам те, че искрено вярваш, че му помагаш по този начин, като търсиш "проблема му", но смяташ ли, че именно това твое търсене и ровене на това "какво му е и как да го променя" не обостря отношенията ви повече? Ако той ти гледаше действията и думите под лупа и само ти обяснява, че имаш проблем и трябва да се промениш - няма ли да се затвориш и да се защитаваш?
Трудно е да се анализира безпристрастно някой - без да се проектират неща върху другия или да се намерят точните комбинации от действия, за да се направи извод. За да можеш да анализираш - тябва да познаваш механизма на даденото нещо - т.е за да отриеш къде нещо е развалено, трябва да знаеш как то работи.
Можете ли да се опитате да не тълкувате всяко негово действие и изражение. Вие сте толкова фокусирана върхи това какво прави, как го прави, кога го прави, защо го прави, че в един момент вие почти не комуникирате с него - само го изследвате. Това напряга и вас и другия - вие сте напрегната и това се предава и на вашите отношения.
Опитайте да не търсите причини за това какво и кога казва или прави, не търсете задни мисли. Понякога нещата ни изглеждат различни от това, което е искал да каже автора. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
предлагам да прочетеш твоя последен и предпоследен коментар и да ми кажеш какво ти прави впечатление.
Предполагам също,че ти се е случвало да прочетеш изречение и нещо в него да не ти стане ясно? .. и каква е естествената реакция .... ? да прочетеш изречението още веднаж с много повече внимание и вниквайки много повече в смисъла му. Е същото е и когато не разбираш поведението на отсрешния ... тогава започваш да слушаш по-внимателно,да обръщаш повече внимание на постъпките му с надеждата да намериш някаква логика и обяснение. Това обаче не означава,че карам човека да се чувства като сложен под микроскоп за да изпитва нуждата да се защитава и затваря в себе си!
Междудругото от както съм на мнението,че този човек е пасивно агресивен и не обръщам внимание на пасивната му агресия,се разбираме много повече от преди и нещата варвят гладко.
Прочетох си мненията и съм си съгласна с тях
Може би е моя грешката, че се е получило объркано и веднага ще се изясня И ще ти кажа аз какво мисля - надявам се да се изразя по-правилно.
Това, което казваш за неразбирането и задълбочения прочит е напълно вярно, но можеш ли да си сигурна, че когато гледаш и четеш задълбочен си напълно и абсолютно обективна и безпристрастна? Ако ти имаш отношения с този човек - приятелски, близки и тн ти си страна във вашите отношения и това те прави пристрастна. Дори професионален терапевт, който е обучаван да бъде безпристрастен, няма право да лекува близък човек или риятел, защото той е човек, преди да е терапевт. Т.е човек си има чувства и мисли, които му влияят, а за да си точен в преценката и диагнозата си - трябва да си само като страничен наблюдател, а не участник в процеса на комуникация.
Аз смятам, че защитния механиъм действа по гореописания метод, което е предпазната стена и онова, което се крие зад нея.
Това, в което съм убедена обаче е че целия процес на комуникация и отношения е един танц. Вие не сте статични същества, а динамични. Т.е когато ти направиш нещо, той реагира и ти реагираш на неговата реакция, след което той на твоята и така докато общувате.
Т.е аз смятам, че нещата не са само при него. Сигурна съм, че той има своите особености и задръжки и бариери, но смятам че и ти имаш участие, за да се случват точно опреденеи неща във вашата комуникация. Т.е тук не говорим за теб или него като човек, а за това което се получава между вас.
Аз не мога да съдя за него, защото не го познавам, не съм говорила с него и имам само едната страна - твоята. За това мога само да се доверя на твоята преценка за него и на тази база да се опитам да видя чрез твоя начин на мислене и поведение, къде може да се получава този проблем, който ти описваш.
И за това ти писах и последното мнение - това което забелязвам е малко префокусиране. Когато казах, че трябва да се намери онова, което той си пази и заради това си строи стена, имах предвид двамата да го намерите - т.е ти да се опиташ да осигуриш един коморт, в който той да не се чувства застрашен и да споделя.
Ти самичка не можеш да откриеш проблемът му - можеш само да изграждаш множество хипотези, които да се подрепят или да се разрушават, но те са основно хипотези. Той е този, който държи ключа за това какво става с него.
Цитат:
Междудругото от както съм на мнението,че този човек е пасивно агресивен и не обръщам внимание на пасивната му агресия,се разбираме много повече от преди и нещата варвят гладко.
Това, че нещата вървят по-гладко от какво си поставила "диагнозата", не мислиш ли, че може да е и защото ти си се поуспокоила, че си намерила според те проблема?
Т.е смяташ ли че това търсене на проблема, може би те изнервя (което е ного нормално), и когато ти си изнервена, това да се отразява на отношенията ви? Когато ти откриваш според теб причината за неговото поведение, ти самата се успокояваш и това рефлектира и на комуникацията ви?
Ти самата влияеш много на неговото поведение, както той на твоето. Вие общувате, което е взаимен пренос на емоции, информация, чувства....когато едната страна е по-неспокойна, тя влияе на другата. Когато ти или той е по-изнервен, неговите реаксии са по-крайни, по-нетърпеливи, което кара и другия човек отсреща да реагира по-остро. Т.е теб те тормози това, че той има проблем и те прави непоскойна, защото искаш да го намериш и решиш този проблем. И това твое неспокойствие може да го кара той да действа по по-краен начин, който още повече да засилва твоето неспокойствие... и така затворен кръг. За това в момента, в който ти намираш най-сетне решение - това те поуспокоява - респективно успокоята и комуникацията ви и кръга.
Смяташ ли, че може да има такъв момент? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2, 3Следваща
Страница 1 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
често прави напук
И ще ти кажа аз какво мисля - надявам се да се изразя по-правилно.