Пуснато на: Сря Юни 25, 2008 7:42 pm Заглавие: отношението между майка и дъщеря
Честно да ви кажа нямам вяра на такива форуми, но и нямам достатъчно опит с тях. Аз съм на 25 год. Искам да ви разкажа своята история. Аз съм дете на разведени родители и от 3 г. възраст живея с майка си в дома на баба си и дядо си. Проблемите започнаха естествено с навлизането с пубертета. Никога не съм имала проблеми със семейството си. С баща ми нямам близка връзка. Рядко се виждаме и чуваме, а отношенията са ни предимно като между много добри познати. Майка ми е доста силна като темперамент. Тя като всяка жена и самотна майка преминава през депресии. Майка ми доста отговорен и добър човек, но е много дръпната, груба, на настроения, рязка, крайна и критична. Аз съм зодия Везни (не знам дали от значение), но не обичам конфликтите и се опитвам да ги избягвам. Когато станах на 15 г. заминах в провинцията на рожден ден и правих секс за първи път с 23/24 годишен мъж, с когото се бях запознала преди седмица. Не казах на майка ми, а написах впечатленията и преживяното удоволствие в свой дневник. Моята майка реши да издири и да прочете дневника ми. След като разбра тя много плака, не знаех защо, след три дни тя започна да говори с мен. Беше много обидена, каза, че съм я предала, че съм "забила нож" в гърба й. Така започнаха явните проблеми между нас. Всеки наш разговор на друга тема преминаваше в разговор за това че съм правила секс и съм я предала. Беше кошмар. Тя започна да пие все повече, а аз все по-рядко разговарях с нея. Тези проблеми не са се отразили на развитието ми. Завърших с отличен, същата година кандидатствах и влезнах в СУ, бях финонсово самостоятелна, работих и помагах вкъщи. Но с майка ми говорихме общи приказки, изчаквах я да се прибере от работа и когато седнеше в кухнята със салатата и водката, аз излизах в квартала, срещах се с приятели, не съм ходила по дискотеки, не съм се напивала изобщо бях кротко дете (е пуша). Приятелите ми станаха по-блзки отколкото майка ми. А за годините от 15 до 22 не съм имала гадже, сериозна връзка също. След като влезнах в СУ започнах работа като офис-мениджър. С шефката ми бях много близка, всеки ден след работа излизахме, ходихме на разходки, по кафенета, на театри и т.н. На нея разказах за проблемите си с майка си. Три години работих там, прекъснах образовението си в трети курс, защото нямах почивен ден. Реших да си възстановя студентските права и помолих шефката ми да намери човек, който да работи два дни в седмицата, за да уча. На мен ми намалиха заплатата наполовина и т.н. аз напуснах. Естествено майка ми се зарадва, тъй като тя не харесваше шефката ми. След половин година започнах работа в ресторант. Работих по 14 часа - два на два, три на един, ходихме с колегите по дискотеки, заведения, забавлявах се, не се прибирах вкъщи, обаждах се на майка ми да и кажа, при кого ще спя. Тя бе идвала в ресторанта, познава повечето ми колеги. През трите години работа като сервитьорка - взех си невзетите изпити от трети курс, възстанових права, записах четвърти курс, изкарах шофьорски курс, купих кола (таратайка) и сега се дипломирам, като си намерих и по-престижна работа в банка. Но майка ми мрази расторанта, обвинява ме, че съм си провалила живота,че не съм се прибирала. Най-лошото, бочае е друго. В ресторанта се влюбих в колегата си, с когото сме гаджета от повече от две години. Той беше с разбити семейни отношения и пред развод. От година живее разделен от жена си и вече е разведен. Моято майка знае, че излизам с разведен мъж и не го понася. Смята, че не за мен, че ми под нивото. Лошото е,че той е много добър и търпелив човек, добър приятел ми е,но...пие, през седмица се напива,което ме притеснява. Иска да е с мен и се опитва да не се запива,да не излиза с определени хора и на определени места. Но аз не му вярвам много. Иска да живее с мен. Майка като му чуе името само и става раздразнителна.
Не знам какво да правя.
Искам да си подобря отношенията с майка ми.
Обичам го и него, въпреки че всички ми казват,че не е за мен.
Не искам да се оказват прави другите. Мъчно ми е, че ще остане сам.
Не искам да страдам, искам майка ми и мъжа с когото съм (независимо дали е този или някой друг) да се харесват, искам да излизаме заедно и т.н.
Е мисля,че бях много подробна.
Много добре те разбирам защото аз бях на същото положение исках едно момче което майка тъй или иначе него прие каза ми да избирам нея или него помислих си и казах че избирам него и тя ми се разсърди и каза че вече нямам майка казах на баща ми също така че го обичам че не е лош човек и тъй нататък изнесох се в тях започнахме заедно работа и сега след една година хладно но си приказваме със майка не се бой приказвай със нея кажи че искаш него че си щастлива и даже ако е грешка че това си твоя живот защото човек се учи от грешките си ! _________________ Аз съм!Никога на колене пред КОГОТО И ДА Е!!!
Прочетох всичко, което сте написали и имам мнение относно това, което се случва.
Това е изключително често срещан проблем и за съжаление - друг е човекът, който трябва да потърси помощ.
Много често след развод и когато детето остане при майката - тя се "вкопчва" в него, защото няма други избор. Детето става всичко, което има и за да се запази - тя се отдава на него. Много е тънка обаче границата, между любовта и задушаването. Отдавайки се на детето - майката намира "патерица", с която да запълни празнотата от човек до себе си - нуждата от любов, от друг човек...
Докато детето е малко - всичко това е добре. Но когато детето трябва да стане човек - отделен....се получават тези симптоми.
Майката не може да си позволи да "изгуби" детето, защото - остава сама. Няма за кой да се грижи, няма кой да осмисля живота й с две думи.
Така, огато е прочела за секса - това е бил първият признак, че вие сте порастнала - т.е страха от това, че вие пораствате и се отделяте - започва да става реален - и този страх я кара да се държи така. Усеща, че не може да те спре, но и не иска да те пусне. За това всеки, ама всеки повод след това, че ти ще се отелиш - е страх за нея и за това тя го мрази - мъж, който обичаш е потенциална опасност, че ти ще си тръгнеш. Колкото по-самостоятелна ставаш, толквоа повеч нейната функция отслабва и тя губи смисъл, защото се е отдала на детето.
Тя не го осъзнава това - това е много по-силно от нея. Тя си мисли, че те предпазва и че я е страх, но не осъзнава че така те наранява.
Ако можете да поговорите с нея, да й обясните тактично тези неща и да и покажете, че макар със свой живот, вие сте нейното дете и я обичате. Поговорте се нея и бих препоръчала консултация с психолог, който да и помогне да премине през този етап по-лесно. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Проблемът е, че не съм толкова силна да говоря с нея.Разговорът с нея е много труден.
ПРИМЕР: Снощи бях с този мъж на бирария и тя знае. Когато се прибрах тя ме попита -"Нещо имаш ли да ми казваш?"-провокативно и асресивно. Аз и казах, че сме пили по една бира и че сме разгледали една изложба... А нейния отговор - "Браво, много хубаво сте направили", но с онзи тон, когато искаш да изкритикуваш.
Другият проблем е,че имам проблеми с този мъж. Ние се караме затова ,че пие. Когато се напие се караме, той става различен,решава,че няма да ходи на работа,понякога прави скандали.
Как да говоря с нея,без да разбере истината. Не мога и да си позволя да и кажа истината и проблемите, защото това означава,че 1-ще я настроя срещу него,а ако не се разделя с него това ще е кошмар, 2-тя ще ме осъди,ще се възползва от това,че се оказала права,че той не е за мен
Но това, което ще ви напиша в важно да го разберете правилно.
Важно е да послушате СЕБЕ СИ. Абстрахирайте се от "той ще си помисли" или "тя ше каже". Първото нещо, което вие трябва да направите е за дапочнете да чувате ВАшИЯ СОБСТВЕН ГЛАС. Дълго време гласчето у вас е било подбивано и е трябвало да мислите е чужд глас - гласът на страхът на майка ви.
Опитайте да се заслушате САМО в това, което искате ВИЕ.
Не е случаен изборът ви на мъж, както и поведението на майка ви.
Нека първо обърнем вниание н по-важното - отношенията ви с майка ви. Разбирам, че ви е трудно да говорите с нея, тъй като тези отношения са били така от години. Ясно е обаче, че не са проработили - за това е нужна голяма промяна, за да може нещата да тръгнат в друга посока. Между вас има силна емоционалност, защото има силен страх, който ви свързва. Майка ви е критично настроена, но това, което вие можете да направите е да не тълкивате нещата като "критика", а като "уплаха". Т.е когато се приберете и тя злобно ви каже Къде беше - знайте, че зад тази привидна злоба се крие огромен страх. Това може да ви помогне да не се ядосате и вие - действайте с нея, както бихте действали с улашен човек. Заобиколете вражебността и й кажете нещата така, както ви ги обясних аз - не като критика, а като логично свързани събития, които водят до такъв резултат. Тя ще скочи да се кара, да плаче, да обвинява най-вероятно, защото е трудно да се чуе истината понякога. Но веднъж казано, то е влезнало в главата и тя ще го осмисли. Най- добрия вариант е да минете през семейна терапия - двете, за да може професионалист да рави тези важни крачки, но ако няма такъв вариант - трябва да го направите вие. Трябва да извоювате правото си на смостоятелен човек.
А относно мъжът до вас - със сигурност важна роля играе проблемът с майка ви, при избора. Аз лично бих ви посъветвала да не избързвате с по-сериозно обвързване, докато не се опитате да оправите нещата с нея. Подсъзнателно ние търсим да отмъстим, да докажем че грешим, да нараним себе си, за да накажем друг. Факт е, че вие забелязвате, че не искате този човек, но напукайки го - казвате на майка си "права си", което говори, че в основата на вашия избор е вашата борба за независимост с майка ви. Но това не може д е основа в една връзка. За да можете да имате здрава връзка - този проблем трябва да бъде решен с майка ви, защото иначе подсъзнателно повечето решения, които правите в живота си - са с цел извоюване на независимост и след това - чувсто на вина. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
При мен го има, по точно имаше същия проблем въпреки, че съм почти два пъти по-голям от теб. Под същия имам предвид майка ми. Разликата е, че моята приятелка няма проблеми с пиенето и изобщо е прекрасен човек. А проблема на майка ми е, че не я харесва и според мен причината е, че момичето е с мен. Знаеш ли какво е решението ми на проблема. Просто майка ми не живее в къщата ми нито аз в нейната. Ако иска да ме види ми се обажда, въпреки, че в момента като ме види на улицата се прави, че не ме познава, даже когато е с дъщеря ми А защо не се съобразявам с нея - с приятелката си съм щастлив вече 7 години, че и повече при което майка ми като говори по този въпрос ми казва, че съм нещастен но не го знам. Върви, че ги разбери старите. Проблема на майка ми е, че сина и вече порасна а тя не иска да го признае и иска да му командва живота, просто си е такава. Не и се сърдя но и внимание не и обръщам. _________________ Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1085 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Юни 26, 2008 4:12 pm Заглавие:
Аз съм много съгласна с това,което е написала lady-to относно отношението с вашата майка.И моите родители не приемат моя мъж.Но като цяло - ще изкажа едно мнение относно мъжът,с който искате да си градите вашето бъдеще.Не мисля,че човек който има проблем с пиенето и стига до по-сериозни промени в характера след употреба на алкохол - е надежден партньор.Казвам го от личен опит.Този проблем се задълбочава и е опасно за самия него,но най-вече и за вас самата.
Така че - замислете се и над това.
А относно майка ви - наистина дори и късно,е по-добре нещата да се нормализират.Защото този проблем рефлектира върху двете.А аз съм майка и знам че всеки родител/нормален/ иска най-доброто за детето си.
Моята майка също премина границата от любовта до задушаването,а не е разведена.Още са си заедно с баща ми.Това е въпрос и на характер.
Опитай се наистина да проведеш разговор с нея - нормален,човешки и приятелски. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Знаете ли, аз осъзнавам,че трябва да говоря с нея приятелски, но имам някаккъв страх. Винаги съм се опитвала да бъда гордост за майка си,може би това е била причината да стана сравнително отговорен човек. Притеснявам се, че майка ми ще се разочарова от мен като човек и затова като знам,че нещо не й харесва или я обижда,аз не й го казвам. Това е причина да не мога да говоря с нея свободно за мъжа,с когото излизам. Което пък става причина тя да има лошо отношение към него,защото мисли,че има нещо, което крия, следователно нередно... Когато сме говорили за него, преди да започна да излизаме, нейното мнение бе "Онова хубавото момче със сините очи", а сега е различно...Притесняваше се,че сме заедно само заради секс, после когато и казах,че сме приятели,че си споделяме и много говорим, тя каза, че това я притеснява - той не бил на нивото ми и сме нямали общи интереси... Стигна се до там - баба ми, която не го виждала да ми каже - "Ако можеш се раздели с него, защото не ти подхожда професионално, нито интелектуално, нито семейно "
Знаете ли, че аз не спя при мъжа, с когото излизам. Ходя му на гости, майка му ме познава, баща му също, харесват ме (поне доколкото аз съм разбрала), познавам сестра му, комът му, негови приятели... Но вече не оставам да спя при него. Аз се прибирам вече в определен час - 12 или 4 през нощта, когато се уговорим с майка ми.
Направих преди около 4 месеца среща между тях на кафе у нас и като че ли от тогава стана по-трудно,дори невъзможно да говоря с майка ми за него. А срещата мина съвсем нормално.
Относно неговия проблем: Под "различен" не си мислете, че буйства, не ми е посягал. Просто като започне да купонясва, няма спирка, продължава на следващия ден с бира (за изтрезняване) и не отива на работа и може да седи и да пие два дни.
Не мога да кажа,че не го обичам. На фона на всеобощо пиянство не мога кажа,че неговото е ненормално. Но за мен е, аз не пия или поне не се напивам,пия по празници и много рядко повече от една чаша и не искам да ходя с пияница. От друга страна майка ми също пие всяка вечер,не буйства, но търси с кого да се скара ... Мисля, че това ми е достатъчно и нямам нужда от друг до себе си,който да пие.
Другият проблем е, че не знем кой е собствения ми глас. Моят глас и искреното ми желание е всички да са доволни и да има едно общо разбирателство,да няма скандали. Знам, че не всички хора се харесват, но всички могат да се разбират
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1085 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Юни 26, 2008 9:21 pm Заглавие:
Никоя майка,която е нормална и обича детето си - няма да обърне гръб колкото и да я боли.Този страх е пагубен.Все повече ще влияе.Не трябва толкова да се интересуваш от това какво ще я засегне.Просто кажи истината,това което мислиш,усещаш,чувстваш и искаш.
И отново - това което пишеш за твоя приятел не е в границите на нормалното.И аз пия,и мъжа ми,но има мярка.Никога не прекалявам дотолкова,че на другия ден да изтрезнявам с бира и да не ходя на работа.
Помисли сама,абстрахирай се от чуждото мнение и желания и разбери преди всичко какво искаш ти. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Регистриран на: 11 Фев 2008 Мнения: 1020 Местожителство: sofia
Пуснато на: Чет Юни 26, 2008 9:26 pm Заглавие:
И аз не мисля, че има човек, за който е нормално да се напива така, чак да не ходи на работа. Подкрепям Бибини, не е нормално. _________________ Feel bad
mimsito казваш, че това което искаш е всички да са доволни и да няма скандали...но това пак не е твоето АЗ.
Можеш ли а се абстрахираш за момент от проблема между майка ти и мъжът до теб.
Според мен, първо трябва да се оправи проблемът mimsito-майка и чак след това намесването на външни хора.
Разбирам те напълно за това, което казваш, че всичко, което искаш е да не разочароваш майка си - именно това чувство е правило връзката между вас през годините - чувството за вина. То е двустранно подхранвано - естествено несъзнателно говорим. Майка ти за да те запази до себе си - използва единственото оръжие - съвестта ти и любовта към нея. Иккам преди да продължа да кажа за пореден път, че това тя не го е правила с лоши намерения, нито нарочно - пътят към ада е осеян с добри намерения. Тя те обича безсъмнено и иска най-доброто за теб, но понякога най-доброто е ТЯ. За нея най-доброто за теб е ТЯ, но понеже това е неприемлива мисъл - тя се изтласква и на нейно място идва агресията - да те предпазя от другите. А когато нестане с агресия - тя прибягва до последния си сигурен куршум - любовта ти към нея и чувството за вина.
Тези отношения между вас са трудни и вредни за теб, но освен това и за нея. Представи си как тя се страхува да не те загуби и всички тези противоречиви чувства в нея са изключително вредни и правят живота й нездравословен. Т.е това напрежение от този страх е лошо и за двете страни. Разкъсвайки тази връзка - ще ви улекне и на двете. Ще помогнеш и на двете ви. Тя няма и представа какво се случва в нея - може би има усещане, разкъсани подозрения, но няма яснота - тя не може да разбере защо тя толкова се оитва да те предпази, а ти толкова не я разбираш.
За това този разговор е важен за ВАС двете - в него няма място за мъжа до вас сега. Това е разговор за отношенията между ВАС двете. Мъжът до вас е...как да кажа - тази вражда е плод на именно по-горе написания проблем между двете. Ако вие успеете да намерите общ език с нея - този проблем ще се развърже лесно. Но по-аплетения възел е тази нездравословна връзка между вас. Открития разговор ще ви даде информация, за неща които не сте и подозирали че тя чувства - сигурно и тя не се чувства добре с тези ви отношения и в такива разговори - когато картите са на масата - хората се сближават, опознават и най-вече се разбират кой какво е искал и какво е чивствал. Този разговор няма да я разочарова - нищо чудно след това да се сближите по друг по-здравосложен начин и да сте по-открити.
Както и вие, така и тя сигурно има нужда да поговори за тези проблеми - защото няма как да не я тормозят - тя ви е майка и вие се обичате. Просто не я обвинявайте, не заставайте на страна - защото и двете имате принос към тези проблеми между вас. Опитайте да кажете какво вие смятате, че правите като грешка и обяснете за това скрепяване и как то наранява и двете ви, защото страхът поражда гняв и чувство на безсилие. Кажете й че вашите отношения са се заплели, и тъй като я обичате и не искате да се наранявате взаимно - трябва да намерите пътища една към друга - и тези пътища да са отделни, но успоредни _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Аз мисля,че си достатъчно голяма, за да избираш живота си.Щом обичаш този мъж, можеш да останеш с него.Когато майка ти види,че ти държиш на него може да те провукира и да ти се сърди, но ти поговори с нея (мислейки си , че вече си достатъчно зряла да я убедиш в нещо ) и и кажи, че вече си голяма и тези въпроси да кажем за бирата са вече излишни.Кажи и , че разбираш, че тя те обича прекалено много и иска ти да получиш най-доброто (което значи идеален мъж, прекрасна работа и така нататък) но харесваш живота си, харесваш приятеля си и не искаш да се отказваш нито от него, нито от скъпата си майка.Мисля, че избора не е никак задължителен.А относно проблемите с приятеля ти..има такива клубове, хора на високо ниво ще разговарят с него и ще се опитат да му помогнат.Това е за сега, казвай какво ново се случва.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
А защо не се съобразявам с нея - с приятелката си съм щастлив вече 7 години, че и повече при което майка ми като говори по този въпрос ми казва, че съм нещастен но не го знам. Върви, че ги разбери старите. Проблема на майка ми е, че сина и вече порасна а тя не иска да го признае и иска да му командва живота, просто си е такава. Не и се сърдя но и внимание не и обръщам.
