Психология

ring

Здравете на всички!
Наскоро търсих някаква информация в интернет за това,което ме вълнува и открих този сайт.Не знам дали тук е правилното място за тази тема,но за пръв път ми се случва да търся съвет в интернет.
Така,видях темата за Самонараняването,но ми се искаше да ви запозная с моя случай,за да може ако е възможно да ми помогнете.
Аз съм на 18 години и се режа от три години.Всичко започна толкова необичайно и просто,че някой може и да не ми повярва.
Един ден моя приятелка отиде на ресторант със своя приятел и после ми разказва,че там се е напила и е започнала да прави глупости.Взела е един нож и под въздействие на алкохола е "изписала" с него името на приятеля си върху ръката си.Когато разбрах и тя ми показа съвсем повърхностните следи й се накарах,не можех да повярвам,че е направила такава глупост.Това бе преди три години.Въпреки,че й се бях скарала една вечер(не помня да е имало нещо по-специлано в тази вечер,нито съм била разстроена,нито съм плакала) си спомних за тази случка(това беше само няколко дни след нея).Взех един от домашните ножове,а ръката ми не искаше да спре да трепери(до тогава мразех ножовете,когато имаше сцена във филм с ножове направо изтръпвах).Порязах се съвсем леко и това беше.
При следващите случаи въобще не помня и не разбирам защо съм продължила.Знаех,че е нередно и се опитвах да крия белезите си,които по онова време бяха малки и незначителни.Признавам си ,че по някое време нарочно ги показах на свой приятел-за да привлека внимание със сигурност.Но това беше за кратко.Продължих да се режа и постепенно започнах да осъзнавам,че съм се пристрастила към това като към наркотик.Не можех да спра,исках го,мислех за него.Започнах да го използвам като средство,с което мога да се успокоя.Повярвайте ми,действа моментално,по-бързо от което и да е било успокоително...До следващия път.
И така е до днес.Само,че много неща са се променили през тези три години.Първо не използвам тези белези като повод да привлека внимание.Напротив крия ги толкова усърдно,защото знам че това което правя е нередно.Второ-докато по някое време изпитвах удоволствие от това да се режа сега това удоволствие става все по-малко.В резултат на това искам да се режа повече и по-дълбоко,да усетя отново хубавата болка и да видя колкото се може пове от кръвта си(без разбира се да се самоубивам,повярвайте ми не искам това).Резултатите-големи и грозни белези,които вече трудно прикривам.Последният ми път бе само преди няколко дни и не мога да разбера на какво се дължи всичко това.Непркъснато се питам-да не би да съм мазохистка или луда?Проблемите в семейството ми не са малко и ще ви ги спомена само ако решите че може да имат нещо общо(аз не знам какво да мисля)-родителите ми се разведоха,когато бях на 6 годинки.Приех раздялата им ужасно тежко и понякога не съм сигурна дали все още не я преодолявам.През послендите 5-6 години дядо ми внезапно се влоши(болестите на старостта).Той живее с нас(аз живея при майка ми,заедно със сестра ми и вуйчо ни),но положението е нетърпимо.Всеки ден престоят ми в тази къща е невъобразим ад.Атмосферата става все по-тежка и по-тежка и не мога да намеря отдушник и място,където да се скрия.Дядо се напикава и цялата къща мирише.Когато излизам от стаята си трябва да си задържам дъха,за да не повърна.Срам ме е да каня приятели.Майка ми и вуйчо ми непрекъснато се карат заради него,понеже той вече не е добре с мозъка и не може да прави адекватни действия.Тези скандали не са толкова лоши,колкото това че виждам как майка ми се състарява внезапно пред очите ми.Друго нещо е,че сетра ми замина да учи в София преди две години.Идва си рядко,а когато си дойде не искам да я тревожа с моите проблеми и тези в тази къща.След известно време са ми изпитите,държа много на тях ,за да мога да се махна от това място.
Чувствам,че имам нужда от помощ,защото просто не знам до къде може да ме отведе тази жажда за кръв.Лошото е,че докато казвам това едновременно не искам да се разделя с ножчето.Немога да си се представя вече без него.Едновременно искам да се излекувам и едновременно да се режа още.
Ако можете дайте ми някакъв съвет!Наистина усещам,че това което правя е нередно и искам да го спра,докато все още някак си мога да се контролирам.Не искам да бъда подчинена на ножчето.
Благодаря ви предварително!

_barboranka_ · Пуснато на: Сря Юни 25, 2008 8:03 pm Заглавие:

ходила ли си на психиатър?
_________________
Аз съм!Никога на колене пред КОГОТО И ДА Е!!!

deanne · Пуснато на: Сря Юни 25, 2008 8:14 pm Заглавие:

Не мисля, че е за психиатър. И естествено не си луда, съвсем нормална си и мноооооооого добре те разбирам. Първоначално, когато го направиш ти носи едно удоволствие и се успокояваш, след това сякаш става навик, а желанието ти да го направиш е толкова силно, че е импулс на който понякога не можеш да одържиш.

Опитай се когато ти се иска да го направиш да не го правиш, опитай се да не мислиш за това. А всеки път когато ти се иска да го направиш удари една врата много силно-пак ще те заболи или изяж една люта чушка.
_________________
"Ти ще дойдеш, но ще бъде късно
аз ще гния в гроб студен
ще целуваш букви вместо устни
ще прегръщаш кръста вместо мен."

_barboranka_ · Пуснато на: Сря Юни 25, 2008 8:22 pm Заглавие:

НЕ СЪМ КАЗАЛА ЧЕ Е ЛУДА НО КАКТО ТЯ КАЗВА Е СТАНАЛА КАТО НАРКОМАНКА СПОРЕД МЕН ЩЕ Е ДОБРЕ ДА СЕ КОНСУЛТИРАШ С ЛЕКАР.
_________________
Аз съм!Никога на колене пред КОГОТО И ДА Е!!!

deanne · Пуснато на: Сря Юни 25, 2008 8:30 pm Заглавие:

Бърборанке, аз се обърнах към звънеца за това, че не е луда, а за лекаря мисля, че може и сама да опита да се справи-3 години са много, но до голяма степен зависи и от нея. Аз съветвам първо сама да се опита с нещата, които и казах, защото поне при мен свършиха работа засега.
_________________
"Ти ще дойдеш, но ще бъде късно
аз ще гния в гроб студен
ще целуваш букви вместо устни
ще прегръщаш кръста вместо мен."

_barboranka_ · Пуснато на: Сря Юни 25, 2008 8:36 pm Заглавие:

така е човек първо на себе си трябва да помогне Smile

_________________
Аз съм!Никога на колене пред КОГОТО И ДА Е!!!

deanne · Пуснато на: Сря Юни 25, 2008 8:45 pm Заглавие:

Аз съм си помогнала, смятам.
_________________
"Ти ще дойдеш, но ще бъде късно
аз ще гния в гроб студен
ще целуваш букви вместо устни
ще прегръщаш кръста вместо мен."

_barboranka_ · Пуснато на: Сря Юни 25, 2008 8:50 pm Заглавие:

рядвам се за теб!
_________________
Аз съм!Никога на колене пред КОГОТО И ДА Е!!!

lady-to · Пуснато на: Сря Юни 25, 2008 9:49 pm Заглавие:

Ивинявам се, че се намесвам, но аз също смятам, че това не е лудост, просто е особеност, която обаче не мисля, че е само за собствено справяне.
Не е лудост, това е разстройство - както са паническите атаки или депресивност или каквото и да е от този калибър.

Това, за което не съм съгласна с вас е справянето сам. Българите трябва да се научим да се доверяваме на специалисти, а не винаги а го правим сами. Психологът не е психиатър, а е терапевт. Аз смятам, че би било доста полезно за ring да посети терапевт. Той ще може да ти дава преки, индивидуални съвети, за да можеш да откриеш какво те кара да го правиш. Действията са еднакви, но прочините са различни, както и подхода за подобряване.

ring аз лично бих те посъветвала да посетиш терапевт - ще се почувстваш доста по-разбрана, ще си споделяте и ще откриете заедно защо имаш тези желания и намирайки причината - да се работи върху нея. По този начин ще се довериш изцяло на един човек, което от своя страна ще ти помогне да не се чувстваш различна и ще правиш нещо лошо, забранено...

Както когато човек го заболи глава отива на лекар, така и в тези случаи трябва да се научим да се обръщаме към психолог - за това има психолози, за да могат да ни помогнат по-бързо и по-ефикасно да се преборвме с тези ни особености.
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

deanne · Пуснато на: Сря Юни 25, 2008 10:02 pm Заглавие:

Лейди,
Бърборана, съветва за психиатър, доколкото разбрах. Аз мисля, че може и сама да опита, ако не успее тогава да търси помощ.
_________________
"Ти ще дойдеш, но ще бъде късно
аз ще гния в гроб студен
ще целуваш букви вместо устни
ще прегръщаш кръста вместо мен."

lady-to · Пуснато на: Сря Юни 25, 2008 10:17 pm Заглавие:

Деане какво означава "ако не успее"?

Може ли да си позволи човек "да не усшее"
Аз съветвам психолог-терапевт, не психиатър - има много голяма разлика в това.

Това нараняване е в повечето случаи отмъщение на някой друг - в много случаи родител. Това е "аз наранявам себе си, за да те заболи теб, за да те накажа". Как можеш да се справиш сам със счупена ръка, без да познаваш устройството на костите си? Същото е и с психиката - можеш да се опиташ да наместиш ръката - но може да зарастне криво, само защото не си потърсил човек, който може да го направи по-бързо, по-лесно и по-качествено.

Проблемите в мисленето ни са като физическите проблеми - само, че не се виждат. Когато има счупено - ходим на лекар, а не се опитваме да се лекуваме сами и ако не успеем да отидем на лекар, защото колкото повече време счупеното стои - толкова по-твърдо зараства накриво.

За това в този случай момичето може с 2-3 сеанса само да преодолее тази травма, а сама да се бори ое години и да не се знае резултата.
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

deanne · Пуснато на: Сря Юни 25, 2008 10:25 pm Заглавие:

Ми, щото сама може и да успее. А се случва и човек да не успее.

Да знам, че има разлика, аз просто поясних, че Бърборана не съветва самолечение, защото ти каза, че ще разграничиш своето мнение от нашето за това, че човек не трябва да се самолекува, та аз само поясних, че Бърборана също е за помощ.

А как наранявайки себе си искаме да нараним друг, като те питат от какво са следите лъжеш, те ти вярват, щото дори не могат да предположат другото.

А проблемите в мисленето могат да доведат и до физически, което е ужасно.

Аз не съветвам за години, ами например ако всяка седмица го прави по 3-4 пъти, една седмица да се опита да не го прави и ако успее-ок, ако ли не отива на терапевт.

Ти естествено си по-наясно от мен с тези неща.
_________________
"Ти ще дойдеш, но ще бъде късно
аз ще гния в гроб студен
ще целуваш букви вместо устни
ще прегръщаш кръста вместо мен."

lady-to · Пуснато на: Сря Юни 25, 2008 10:32 pm Заглавие:

Ами психиката си има пътища и а това казах , че сам не можеш.

Много често несъзнавано ние нараняваме себе си, за да отмъстим - това не го правиш нарочно и ти докато го правиш не го осъзнаваш. Но птищата на психиката са такива. И ти като незнаеш много подробности - няма как да се разбереш. Като незнаеш как работи колата - как да разбереш какво не е наред, когато трака....

Много е сложно за обяснение тук - това се учи с години, но повярвай ми, ако детето е пренебрегнато, ако родителите имат пролем, ако детето е било фрустрирано от родителите - то посяга на себе си.
Много често в пубертета особено - това е възраст, през която детето експериментира със света, за да разбере къде се намира то и кое е то в този свят. Когато родителите са го "пазили" да експериментира със света - то започва да експериментира с единственото, което му принадлежи - тялото си. Много причини и пътища и фактори има, които могат да доведат до такова действие - но за да се открие причината - трябва да се създаде доверие към 1 човек, а със форум това е трудно. За това съветвам терапевт - убедена съм, че ако е добър терапевта този проблем ще се открие за кратко време и ще се промени.
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

deanne · Пуснато на: Сря Юни 25, 2008 10:53 pm Заглавие:

Аз от съвсем личен опит ще кажа, че може, но стига за мен. За три години не знам дали ще може сама/сам, вече е станало навик.

А и с колата съм разбирала какво и трака без да знам как точно работи, но това е друга тема Smile

Много е сложно за обяснение тук - това се учи с години, но повярвай ми, ако детето е пренебрегнато, ако родителите имат пролем, ако детето е било фрустрирано от родителите - то посяга на себе си. -не само ти вярвам, но и съм над 100% убедена в това 10Х

Звънчето е на 18, ааааа но пък е почнала на 15-да, да ясно. Но след пубертета не би ли трябвало да отшуми това желание за експеримент с тялото?

И аз съм убедена, че при добър терапевт би станало по-бързо, отколкото ако опитва сам/а.
_________________
"Ти ще дойдеш, но ще бъде късно
аз ще гния в гроб студен
ще целуваш букви вместо устни
ще прегръщаш кръста вместо мен."

ring · Пуснато на: Чет Юни 26, 2008 10:25 pm Заглавие:

Здравейте отново на всички!
Благодаря ви за мненията и съветите,въобще не очаквах толкова бързо да ми отговорите.
Първо ще отговоря на Бърборанка-не,никога не съм ходила на психиатър,не съм и си мислила за подобно нещо.
Второ-благодаря ти Лейди,може би си права,може би трябва да отида при такъв човек,за да може сама да се разбера.
Деанне,ти също си права-първо трябва да опитам да работя върху себе си,но се страхувам,че ако можех да се преборя сама със себе си това нямаше да продължава вече 3 години.Не мога да повярвам,че това наистина се случва на мен.Че аз съм този нестабилен и объркан човек,който е толкова глупав да се реже сам.Това е напълно извън човешките закони,това е неестествено.Дълго време се чудех дали е толкова лошо или само си въобразявам и почти всеки го е правил?Всичко на психическа основа ли е,зависи ли от тежкото ми детство или всичко е плод на хормоните?
Страхувам се,че ако призная пред останалите какво правя ще призная собствената си нестабилност.А живтът е пред мен,не ми се иска да го провалям още от сега нито пък да тревожа родителите и приятелите си.Може би не съм открила такъв човек заради който да се пазя сама.Може би времето ще ме излекува,надявам се това да е просто един лош период.

lady-to · Пуснато на: Чет Юни 26, 2008 10:35 pm Заглавие:

Ринг - това най-вероятно има връзка с начина по-койт чивстваш родителите ти и най-вече как се чувсташ ти и как премаш техните действя. Просто понякога намираме странни начини да реагираме на определени чувства, които ни объркват и плашат.

Не се обвинявай за това, което се случва - защото ти не си виновна. Това е просто някакъв сигнал, който някой се очаква да получи. Не се срамувай от себе си - просто се опитай да си помогнеш.
Смятам, че един добър психолог, ще ти помогне за това и ще разплетете случая - но това, че търсиш помощ е повече от правилно, а не се криеш и срамуваш от това, което правиш.

Убедена съм, че ще се пребориш с това - просто и най-силните хора имат нужда от помощ и няма нищо срамно в това. Аз самата имах проблеми и имах нужда от такава помощ - всеки от нас в определен период от живота си има нужда от консултация. Не си за психиатър в ниакакъв случай, а си за терапевт.

Вярвай в себе си и не се срамувай от себе си.
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

deanne · Пуснато на: Чет Юни 26, 2008 11:42 pm Заглавие:

Ринг, три години са наистина много. Изобщо не си глупав/а.

И никак не си единствената, в това те уверявам напълно, дори в този форум има такива и са се оправили, и това че са се рязали не ги прави лоши хора, ами просто по-чувствителни. Не ги прави и слаби, защото много от тези, които не се режат просто ги е страх от кръв, е техният страх проява на смелост ли е?

А приятелите не ти ли виждат раните? Или ги лъжеш.

Виж в темата за Депресия, гняв, стрес има папка Самонараняване, можеш да прочетеш мненията там.
_________________
"Ти ще дойдеш, но ще бъде късно
аз ще гния в гроб студен
ще целуваш букви вместо устни
ще прегръщаш кръста вместо мен."

Bibini · Пуснато на: Вто Юли 01, 2008 10:17 pm Заглавие:

ring,наистина съм на мнението на lady-to.Трябва ти 1 човек,на който да се довериш изцяло.И според мен трябва да се обърнеш към психотерапевт.Не си глупава,нито слаба.това е особеност,която е отключена наистина от проблемите в твоето семейство.Просто си по-чувствителна и така го проявяваш.Има хиляди начини да се противопоставиш на света и ти си избрала този.

Но най-добре е да послушаш lady-to и да потърсиш професионална помощ.

Успех и от мен.

И да споделиш как вървят нещата.Има ли някакво подобрение в състоянието ти?
_________________
Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН ! Wink

ring · Пуснато на: Сря Юли 02, 2008 11:23 pm Заглавие:

Благодаря ви много!
След всички съвети ,които ми дадохте и Вашата подкрепа,реших да направя крачка напред.Разаказах всичко на сестра ми(която може да се каже че е най-близкият ми човек).Тя се разплака и ми каза,че не иска да умирам(защото както съм започнала може дори без да го искам да се порежа и този път да не останат само белези а по-лошо) и нейната реакция ме стъписа ужасно много!Тя ме подкрепя напълно и мисля,че с нейна помощ мога да се справя.Колебанията ми идват само тогава,когато желанието да се нарежа се завръща.Въпреки това мисля,че ще се справя.Казах някои неща и на майка ми и я попитах дали трябва да отида на терапевт.Тя ми каза,че по-скоро трябва да опитам сама,но с тяхна,обща подкрепа.Така,че за сега е това.Ще се опитаме да го преодолеем и дори ако трябва ще изям десет-двадесет люти чушки,както ме посъветва Деанне Smile

Благодаря ви много,ще се чуваме пак!

deanne · Пуснато на: Чет Юли 03, 2008 12:38 am Заглавие:

А още едно съветче Ринг, когато се завръща това желание да се порежеш си кажи, че този импулс, който те кара да го направиш този път е по-слаб от предишните и можеш да му издържиш и си кажи, че ако не го направиш, то ще надделееш над желанието си.

Успех!
_________________
"Ти ще дойдеш, но ще бъде късно
аз ще гния в гроб студен
ще целуваш букви вместо устни
ще прегръщаш кръста вместо мен."