Психология

Това е една от най-честите причини за травми при децата. Анорексия, булимия, неврози, и тн. Как да не бъдем прекалено взискателни и как да се преборим с тези родители?
Имам позната, момиче на 17 години, с подобни родители. Те я манипулират както нея, така и сестра й, която е избягала на другия край на света. Властни родители, които не разбират, как лишават децата си от лично мнение.
За мен детето трябва да се обич, защото е то и защото съществува, а не "ако изкарваш 6ци ще те обича мама". Преди няколко дни гледах на кастинга на мюзик айдол, как отказаха на едно момиче и майка и побесня и започна да обижда журито. Говореше, все едно дъщеря и е предмет, който не е оценен.
Поробни са проблемите с гимнастичките и вече изброените болести.

Това е кофти проблем. Аз на мойте успях да им обясня, че е по-добре за тях да ме третират с респект и да ме оставят сам да избера "най-доброто" за себе си, защото просто ако много ме насилват като порастна ще си бия шута на далече. Те явно се замислиха и разбраха, че ако не искам да се откъсна, но съм склонен да стигна до там, явно са прекалили. Трябва човек от малък да се бори за мястото си под слънцето дори и у тях. Амбициозния родител е като учителя комплексат дето само тормози децата щото самия той не е прокопсал в живота. Всеки е имал готини учители, всеки е имал нормални учители и такива, които се мразят за цял живот. С родителите е трудне да има мразене, просто защото са семейство, но все пак и те могат да деформират некой много "уж за добро".

Ами там е работата, че те са убедени, че това е за добро. Когато детето е малко, много родители се опитват да развият негови качества, които смятат, че има и принципно това е правилно, стига да не се прекалява...
За съжаление, понякога родителите или не уцелват качеството, или не забелязват, че детето има качества, но няма никакъв интерес и продължават да настояват за ходене на уроци и конкурси за това и онова. Да не говорим, че продължават този тормоз и в тийнейджърската възраст, когато човек и без това е доста объркан. Резултатите не закъсняват - kotarana21 ги описа...

Това да си родител, не е никак лесно.Няма съвършени родители.Всеки родител си има свой начини да възпита едно дете, проблема е, че не всеки уцелва правилния и децата губят респект от родителя.Инструкторката ми по йога казваше така: "Всяко дете, знае какво иска да стане, когато е малко, но заради желанията на родителите си в последствие забравя".Съгласна съм с нея.Тъжно е, че понякога за да възпита един родител детето си, прави грешката, чрез детето си да постигне онези свой мечти, който той не е постигнал .Няма лоши родители, всички искат децата им да бъдат умни, можеш ти, постигащи успехи, но за съжаление в днешно време, родителите имат все по- малко време за децата си.Нямам деца, но ще се боря, преди всичко да бъда приятел с тях.Мисля си, че моите родители са ме възпитали добре, бих искала до някъде да предам на децата си това и да поправя грешките, който са допуснали те с моето възпитание.Искам да дам на детето ми свобода да избира какво иска, не искам да му налагам, да му натрапвам мнението си, искам да се изрази там където смята то, че е най- добро, да избира това което му харесва.Искам да бъда строга, само тогава когато наистина има сериозна причина.Искам да го науча да уважава семейството, да знае мястото си в него.Страшно се ядосвам на деца, които се държат пренебрежително и отговарят на родителите си, на по-големите, на учителите си като цяло нямат никакво уважение.Радостна съм, че моите родители са ме научили да уважавам.
Абе каквото и да си говорим, сложно е да отгледаш едно дете и трябва много търпение и всеотдайност!

Мишле, мисля, че ти описваш нормалните родители - така е, няма безгрешни хора. Но тук говорим за друго. Тези родители, не само, че прехвърлят амбициите си, но те манипулират децата си съзнателно. Момиче на 20 години я пращат на другия край на света и и го казват вечерта преди полета, за да не може да предупреди приятеля си и казват - заминаваш. Тя няма мнение. Те са я възпитали да няма мнение. Когато каже нещо е "ти нищо не разбираш, малка си, кво тиразбира главата, ние го правим за теб" и точка. Тя звъни на майка си за да я пита, може ли да прави за първи път секс. Има вечерен час. Трябва да има само 6-ци, приятелите са определени хора одобрени от родителите. Казват й, че ако не и хареса това - да си събира нещата и повече няма родители.

дори и най добрите родители понякога искат нещо голямо от децата което те не могат да постигнат.но караниците за оценки са често явление май.чувала съм дори за деца бити заради ниски оценки от техните и мъмрени.
иначе моята майка никога не е критикувала външния ми вид.е правила ми е забележки че се тъпча понякога и ям много шосолад но това е друго защото е свързано с бедзпокойствата й за здравето ми.иначе тя си ме приема каквато съм.каза ми че дори и да съм 100 кила ще ме обича но въпросът бил скак аз ще се чувстват с тия килограми.
сега съм 70

Е поне работиш по въпроса:)
Аз съм чувала за амбициозни родители, които са чупили нарочно ръката на детето си, за да му наложат да пише с дясна ръка - а то било левичар.
Ей за такива говорим

Ето това за мен е кошмарно.И тук направо бих казала,че тези амбициозни родители са и със садистични наклонности.Защото каквито и амбиции да имам спрямо детето си - не бих го наранила,за да постигна целите си.

Родителите често се случва да прехвърлят техните си амбиции и несбъднати мечти върху децата си.Например майката не се е научила да свири на цигулка,защото не е имала възможности.Но после насилва детето си да ходи на уроци по цигулка.А детето не желае и да чуе затова.И се започва една борба,спорове,тръшкания,налагане от страната на силата и т.н.
Ей такива родители не ги разбирам.На мнение съм че всеки ще реши накъде иска да се ориентира.Защото насила хубост не става.

Майка ми отвсякъде спада към амбициозните родители и като се замисля негативите от това са повече от позитивите. И още е така въпреки, че може да съм и най-големия в сайта Но въпреки това съм виждал и много по-лоши ситуации

И мойта майка е от амбициозните, дотолкова да ми се кара за оценки и поведение и да налага някви минимални наказниица.


Баща ми много иска да осъществя неговите мечти, но не държи особено. В смисъл не ми е казал непременно това искам да кандидатстваш, защото знае че няма той думата.

Е, и моята майка беше от тия амбициозните-то лошо няма.Но аз нали съм магаре - направих това,което аз искам.Важното е че съм доволна от това,което съм.И продължавам да се усъвършенствам.И тя сега е доволна.В живота всичко трябва да има мярка и граница.

Здравей djindjurrr,

от постовете ти оставам с впечатлението, че имаш опит в такива отношения. Така ли е?

Нещо притеснява ли те да споделиш?

Много е гадно родителите да искат да си сбъднат мечтите чрез децата. И аз преди бях изпращана на състезания по математика без да искам Ама сега пък ходя за собствено удоволствие, но въпреки всичко в началото ме караха...

Може би, това е различно?

Аз немога да кажа точно,че моите са много амбициозни,но в семейството ми аз все едно нямам мнение.Каквото се каже важно на мене не се казва почти...някаква новина...
Иначе не са ми казвали какво да уча...Аз сама си избрах музиката

Дай ни пример

Ами например като седнем да обядваме и мама и тате започват да си говорят нещо...
После аз питам за какво става дума те се правят,че не са ме чули или ми отговарят след това...
Налага се също да повтарям понякога на мама нещо,за да ми отговори...И това ме дразни много...
Или ако все пак се усмеля да кажа нещо тате ми казва да не държа такъв тон...
Направо си ме затапват от сякъде...