Пуснато на: Вто Мар 13, 2007 4:46 pm Заглавие: дилемата
Здравейте. Искам да ви споделя проблема си. Ще се радвам ако получа мнения от хора, които са били в подобна ситуация или просто имат мнение по въпроса. Имам приятел, много добър човек. С него сме повече от година заедно и той никога не се е държал грубо с мен, дори напротив продължава да се старае да разпалва огъня между нас. Скоро преложи да имаме дете и първата мисъл в главата ми беше да скъсаме ( не му го казах разбира се ). Мисля че го обичам, но напоследък все повече се вглеждам в недостатъциет му и романтичните му пристъпи по-скоро ме дразнят, отколкото радват. Страх ме е, че може би няма да намеря човек, който да ме обича толкова, но все повече си мисля за раздяла. Скоро имах забежка, за която не съжалявам и мисля, че пак бих направила. Може да решите, че съм някаква лигла, която се чуди какво да се чуди и какви проблеми да си създава. Може и да сте прави. Ще се радвам да чуя мнението ви по въпроса. Не знам дали ще сгреша, ако го напусна. Знам че никой не знае.
Здравей мимс. Моето мнение е, че си се уплашила. Не те познавам като човек, но погледни назад как реагираш когато нещо те плаши - бягаш ли от него? Според мен до сега всичко си е вървяло по течение и изведнъж - дете- ти е като шамар. Започваш да мислиш, ама това ли е човекът, ама толкова сериозно, искам ли да е толкова сериозно, как така.. Това е страх от сериозно обвързване. Ако си гледала по филмите, мъжете, като някоя мацка започне да изисква повече от тях - бягат. Това е нормална реакция. Не мисля, че проблемът е за подценяване и не мисля, че е в него. МОят съвет е вземи си един уийкенд сама някъде и се замисли за друго, не за това дали той е за теб, а дали наистина искаш дете и какво те спира, какво те плаши да имаш сериозни отношения. Ти го обичаш и си се чувствала добре с него, и след това се е променило. А за забежките е нормално да не съжаляваш - те са доказателствата, че бягаш от обвързването. Защото те не искат нищо сериозно от теб. Не е той проблема, а страхът. Помисли си, и прецени, готова ли си или не, ако не - не бягай от човека, а му кажи, че още не си готова за тази крачка. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 25 Яну 2007 Мнения: 70 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Мар 13, 2007 5:04 pm Заглавие:
Според мен е редно да скъсате, иначе само едно нещо ще се къса- сърцето на твоя човек. Ти не си виновна, че може би си склонна да обичаш някой повече от това, което е към него. Той обаче също не е виновен, че може да обичаш и друг. В емоциите няма логика много много. Затова ако съм на твое място, ще го резна. Да го заболи един път много е по-добре отколкото винаги да го боли. Ако го уважаваш, трябва да му кажеш, че нещо не върви. Ако има и приятелство, значи заради "приятелския елемент" требва да си лоялен човек. Аз съм мъж и ние много си падаме по достойнство, съвест, чест, лоялност и таквива работи. За забежката и липсата на съвест- хмм, кофти е, мен не ме кефи, виж в тема "изневяра", там яко са се разпалили да пишат...
Мимс,
сигурен съм,че ни излагаш проблема в доста съкратен вариант,и че има множество други фактори,които оказват влияние,а ние няма как да ги вземем предвид.
И Лейди,и Уили са прави впосоката си на разсъждение.Аз бих добавил,че една година е много кратък период за вземането на такова важно решение. Позволявам си да мисля,че не изпитваш страст към този човек,но може и да бъркам.Ти по-скоро е възможно да го обичаш като личност,приятел,но не и като мъж.А това наистина си е дилема.
Много скоро моя близка се ожени след дългогодишна такава дилема.Съпругът и е изключителен човек-разумен,сериозен,доста умен , красив и, най-важното,държи се с нея като с принцеса-нежен,мил,внимателен,обгрижва я и се старае да и угоди във всички направления,въобще рядко срещан(според нея) екземпляр.Тя ми сподели,че тази доброта и това отношение я били шокирали,дори отблъсквали.Не събуждали никаква страст у нея.Предпочитала някой,който да бие с юмрук по масата докато гледа футбол и да псува...,но да изпитва някаква различна и разтърстваща емоция,това си е цял оксиморон,но имала нужда от мъжката грубост.
Забременя и след всичките си страхове и забежки започна да проявява диаметрално противоположни чувства към мъжа си и да го оценява по достойнство. Сега определя себе си като щастлива и треската около майчинството я тресе с пълна сила...
Та,съвета ми е-не бързай,не взимай никакви крайни и необмислени решения-за всичко си има време!Но ако стигнеш до категорично решение,както казва Уили-отстоявай го и действай незабавно,не отлагай,независимо какво е то.
Последната промяна е направена от Dedoto на Сря Мар 14, 2007 12:51 am; мнението е било променяно общо 1 път
Регистриран на: 13 Мар 2007 Мнения: 64 Местожителство: Sofia
Пуснато на: Вто Мар 13, 2007 6:00 pm Заглавие: раздяла ли е това?
Много често срещана ситуация.
Ти може би смяташ, че ти е рано за дете и искаш да поживееш още малко.Това ми показва и забежката ти.Само да кажа, че ако няма страст сега, то какво ще стане след още година -две.А момчето сигурно е много свестно и ще бъде добър родител и съпруг, щом така те глези и обича.По-добре го остави и си поживей, пък той ще преболедува и ще намери момиче, което да отвърне на неговите чувства
Прочети мненията,помисли, но накрая послушай сърцето си .
Успех _________________ /173792.jpg" border="0" />
Регистриран на: 24 Яну 2007 Мнения: 100 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Мар 13, 2007 6:30 pm Заглавие:
Мимс, какво освен това, че е "грижовен" и прекалява с това те дразни. Мен ми хареса написаното от Дедото. Аз съм забелязъл едно нещо. Мъжа обича жена си най-много(в една перфекта ситуация), докато появи ли се дете, за жената то става приоритет, а мъжа остава втори. Това е нормално, майчинския инстинк е уникален. Но за един мъж комфорта на майката е приоритет и ако ти може да го имаш от мъжа до теб, това е много хубаво. Аз мисля, че любовта изчезва след време, а връзката се държи от общия хомот и най-вече от приятелството и доверието.
Аз искам жената до мен да ме уважава и да държи на мен. Има жени, които са с мъжете си без да могат да обяснят защо. Казват "влюбена съм" въпреки че знаят че мъжа до тях не струва. Аз не искам това, искам жената до мен да знае "какво точно" я държи, защото любовта е несигурна и изчезне ли един ден, става страшно ако тя е била единствената допирна точка. Докато ако тя знае, че примерно е с мен защото съм това и това и това, то тя и на 40 години пак ще си е с мен. Приятелите ми знаят защо са ми приятели. Същото е и с половинките. Аз израстнах в уникална семейна среда. Баща ми казва "майка ти е най-добрия ми приятел на първо място и после съпруга, майка на децата ми и моя спътница в живота". Майка казва същото, те са супер двойка, обичат се и се уважават адски много. А любота и тръпката са останали в младините. _________________ Който умира с възторг, нека се пази от възкресение.
Питам се дали наистина това е човека ,с който искам да създам семейство. Притеснява ме това че не е инициативен, дори за най- дребните неща ме пита, за да не сбърка. Това е хубаво от една страна, но не го чувствам като упора. Сещам се например, никога не казва "днес ще те заведа еди къде си", а винаги "ама къде предпочиташ, кажи ти, предложи ти".И за всичко така. Искам да има мнение, а не да се съгласява винаги с мен.
Регистриран на: 13 Мар 2007 Мнения: 64 Местожителство: Sofia
Пуснато на: Сря Мар 14, 2007 12:22 am Заглавие:
Извинявай, ама то..... няма угодия на вас жените.
И аз съм точно такъв(или почти такъв), но го правя, за да се съобразя с мнението на другия човек, да види, че го уважавам и тн.тн.
Трябва да се научиш да четеш между редовете момиче - кога един мъж те цени и кога е слаба мара.
Просто не си видяла и лошата страна, щот тогова няма да се отлепиш от него - Някой да си те подбийва и подпийва и хойка, пък ти в къщи с прането и гладенето, щот ако няма салатка и чиста дреха - лошоооо
Не това не е спомен от миналото, а е настояще на много момичета.
Щастието ти може да не е точно с това момче, но имай предвид това , което четеш сега.
Успех отново... _________________ /173792.jpg" border="0" />
Съгласна съм с дон Вито. Аз да ти кажа по женски, ние си имаме една черта, да проемаме положителните страни на мъжете като нещо нормално и така трябва да е, дори не им отдаваме голямо значение, докато отрицателните си ги поудвояваме. За това сме и по-големи клюкарки. На скоро се замислих, че хубавите черти на някой си вървят по между другото, а отрицателните ги приемам като - край, не мога повече така. Истината е, че ако си с човек, който пък иска да се съобразяваш само с неговото мнение и желание, да има мнение за всичко и да смята, че е най-прав.. много бързо ще искаш старото. Всички си имаме и + и -, но ако можеш адекватно да оцениш + мисля, че е това. А аз също се прикрепям към мнението на лейди, че не е от него проблема, а когато ти се уплашиш, си турсиш подсъзнателно извинения - нали знаеш, ако си търсиш, ще намериш - за какво да не ти харесва. Просто не си готова за тази крачка. Но вместо да бягаш и да се впускаш в игри с други мъже си преосмисли сама за себе си. И наистина - поговори с него - мисля, че той ще разбере и тогава, според мен, ще премине страха и пак ще си го харесаш. А иначе има и нещо друго - прекалено добрите мъже към нас ни се струват много сигурни и безинтересни. Някак искаме да се борим, да има интрига с мъжа, ако пък много я имаме искаме да е по-малко. Наистина не знаем какво искаме, но то винаги не е това, което ни е лесно. Много често срещано е това, когато един мъж е толква добър и "слабохарактерен" за да ни угоди си казваме - уф това мъж ли е... но когато го зарежеш, ще се връщаш към него след всичко, с което ще те разочарова следващия... ЕЕЕЕх странно нещо сме женитеКак да ни разберат, като и ние не се разбираме...
Регистриран на: 13 Мар 2007 Мнения: 64 Местожителство: Sofia
Пуснато на: Сря Мар 14, 2007 12:51 am Заглавие:
Браво Jana D`ark - толкова откровена жена не бях срещал скоро.
лошото е ,че се криеш за нета , а на живо сигурно не си признаваш , но пак е напредък.
иииииииии.....само една забележка - "Дон Вито" - да си нямаме разправии с мафията, моля те . Тамън ми стана симпагична.
И в реалността си ги признавам, ама да ти кажа не всеки е способен да го оцени. Има хора, на които ако го признаеш, ще лежат на тия лаври с години. Когато искаш нещо и започнеш да мрънкаш и ти казва "айде бе, ти не ме оценяваш и сама незнаеш какво искаш...." и край. Спекулира се да го кажа по-ентелегентно)))))
А за мафията- имам страх, и най-вече от оръжие
Регистриран на: 12 Апр 2008 Мнения: 8 Местожителство: St Zagora
Пуснато на: Съб Апр 12, 2008 8:07 pm Заглавие: от една която си е патила
Дай си достатъчно време да помислиш-този начин на живот може в момента да те устройва но след години ще започне да ти тежи.Не можеш да живееш с човек които много те обича но ти не обичаш -просто си свикнала с него.Живота особено семейния е низ от приятни моменти и конфликти но ако обичаш човека който е до теб и най тежките ситуации не са толкова страшни.Иначе се обричаш на живот по навик който може да продължи с години но в край на сметка развръзката е ясна- но тогава ти ще си наранена разочарована отегчена.Ще разбиеш собствения си живот а и живота на близките хора който те обичат.Не си заслужава повярвай ми! Успех!
Съгласен съм с Дон Вито. Вие от една годдина сте заедно и ти вече се чудиш дали това е твоя човек. Казвай му сайонара и търси някой който ще ти ангажира интереса за постоянно. Доколкото разбирам момчето е прекалено добро, та чак скучно в даден момент от време. Той явно просто не е затеб. Не мисля че след като в началото на връзката, когато би трябвало да сте си интересни един на друг,а той вече не ти пали вътрешния огън, в бъдеще ще стане по-добре. По-сокоро ще стане по-зле. Така че казвай чао на момъка и дотук с него, другото е прекалено голям риск, поне според мен. Сега поне ще се запомните с добро. А за забежката изобщо не е необходимо да съжаляваш, каквото и да ти минава през акъла, ако наистина не съжаляваш е още по-добре. Май всеки го е правил, прови го или иска да го направи. _________________ Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Сега определя себе си като щастлива и треската около майчинството я тресе с пълна сила...
Как да ни разберат, като и ние не се разбираме...
)))))