Психология

lady-to

Хората, които имат панически разстройства - най-често се страхуват, че ще умрат, ще припаднат. ОТ ПАНИЧЕСКА атака, НЕ се припада. Имате усещането, че това всеки момент ще стане - но не става. До сега поне няма случай на умрял от това.
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

ghh

lady-to · Пуснато на: Нед Мар 25, 2007 2:01 am Заглавие:

Искам да попитам - имали ли сте етапи, през които се събуждате със сковаващ страх през нощта и с едно такова чувство на - "искам да направя нещо, но незнам какво", нервност, тресеш се, изплашен си и просто незнаеш какво става с теб? И в кой етап от развитието на атаките се е появило и изчезнало>?
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

ghh · Пуснато на: Нед Мар 25, 2007 11:30 pm Заглавие:

Jana D'ark · Пуснато на: Пон Мар 26, 2007 12:31 am Заглавие:

А има ли момент, в който тези неща отшумяват - нямаш ги със седмици и изведнъж- БАМ пак през нощта става. На следващата пак си ок, но след още месец - пак? При мен така става. Аз в началото на паник атаките ми нямах това през нощта. Не смях спокойно, но не се будех със страх. Просто не се наспивах а спях по 12 часа. След това започнаха тези неща за 1 месец, отшумяват и единични вечери - пак ми се случва.

ghh · Пуснато на: Вто Мар 27, 2007 10:13 pm Заглавие:

Jana D'ark · Пуснато на: Пон Апр 02, 2007 12:01 am Заглавие:

Ами да, при мен се редуват. Има моменти, в които спя перфектно вече, но има 1-2 дни в коитосе чувствам нервна пак, притеснена и тн и на 3тия ден през нощта ми се случва такава криза. Пак отшумява и пак се появява. И ми беше интересно, какво означава това.

deinameina · Пуснато на: Вто Апр 03, 2007 3:59 pm Заглавие:

Jana D'ark
Кандидат Разбирач:
"Aми да, при мен се редуват. Има моменти, в които спя перфектно вече, но има 1-2 дни в коитосе чувствам нервна пак, притеснена и тн и на 3тия ден през нощта ми се случва такава криза. Пак отшумява и пак се появява. И ми беше интересно, какво означава това."

Здравейте, пиша ви по повод горното мнение.
За мене ти не си получавала никаква криза - казваш го така сякаш - "има дни,в които се чувствам нервна...", разбираш ли, самия начин по, който го казваш, значи като се сетя - получавала съм няколко пъти (не много, но с достатъчно добър ефект) тези кризи. Ей това е доста гадно - не го пожелавам на никой...исках да кажа, че едно е да си нервен и притеснен - друго е паник атаката. Само човек, който е изпитвал може да разбере...
Общо взето всичко е в тази кутия, която така или иначе ти се ще да кможеш да я контролираш, ама все става така, че тя ти бие бутона.. и накрая ти излизаш победения..(all it's in your head)
Приятелят ми доста се притесни, когато за първи път получих криза, гушкайки се в него - щеше да се обажда на линейки и тн и естествено с това - още повече подсили сраха в мене...А единственото, за което си мислих в онзи момент беше :"Ей сега ако не умра, задушавам се, сърцето ми бие толкова силно, че имам чувството че ще ми се пръсне в гърдите.."
А той ме гледаше с онзи жален и притеснен поглед, който те кара да се страхуваш още повече.
Аз съветвам случи ли ви се:

1. Не бъдете сами или ако сте - веднага извикайте приятел, съсед или някой по-близо до вас
2. Ако сте с приятел-най-добре да не спира да ви говори неща смешни, различни, интересни, глупости, вицове...абе каквото щеш по-различно от моментните мисли.
3.Мента, глог и валериан-задължително си купете, не е скъпо, но за сметка на това помага (просто ей така за всеки случай)!!

Но ме притеснява това, че колкото и да си добре, колкото и да се бориш, паник атаката може да се появи точно ей сега както си гледаш "Приятели" и нагъваш любимия си чипс...

Jana D'ark · Пуснато на: Вто Апр 03, 2007 4:35 pm Заглавие:

Точно това, което описваш ми се случва на мен. Само че напоследък е по-силно през нощта. Събуждам се със страх, скована и сърцето ми бие и присто незнам какво ми се случва. Понеже е описано по-горе, не задълбах в обяснения.
Но колкото повече му се стряскаш, толкова повече ще се появява, като натрапчива мисъл. И ще те посъветвам да не викаш приятел или съсед. Когато останеш сама и видиш, че се правяш и сама... не те е страх толкова. Аз когато имах тези кризи по-често, приятелят ми го будех вечер, но той си ме знае и ме успокояваше и така. Но стана така, че започнах да се чувствам зависима от него. Когато го няма - ме е страх, когато съм сама и изпадах в още по-голяма паника. Докато не започнах нарочно да оставам сама, за да го преборя. Истината е, че колкото повече бягаш от страха - толкова повече те настига.

deinameina · Пуснато на: Сря Апр 04, 2007 9:37 am Заглавие:

Ок, по това, което пишеш, си мисля, че си минала фазата, в която не си могла да се справяш сама..., което говори, че си крачка напред.
Но, това се случва след като си имал не една, а няколко тежки паник-атаки. Права си за страха- трябва да се срещнеш лице в лице с него, за да го превъзмогнеш, АМА НА ДУМИ ВСИчКИ СМЕ ВЕЛИКИ!!!
Добре- ти казваш да се справяме и да оставяме сами- а не си ли се замисляла, че кризата може да задълбочи именно тогава- когато останем сами, защото именно това е причината, поради която се получават паник атаките-"не мога да се справя, аз съм сама, никой няма да разбере дори и да умра....."
Ами да - и аз си казвах- не трябва да го будя, трябва да се справя сама, НО...не се получи. В този момент приятелят ми беше "въобръжаемата сламка" в бурното море на нереалните мисли. Казах си- не съм сама- ето той е до мене и ще мога да преодолея кризата. Помогна- без да вика линейки, без някакви специални лекарства...
Затова смея да кажа, че паник атаката се задълбочава именно когато знаеш, че си сам...Това е мое мнение

Wink

Jana D'ark · Пуснато на: Сря Апр 04, 2007 4:14 pm Заглавие:

Дейна, така е. Задълбочава се, когато си сама - тя се и появява тогава. Но моята идея беше, че ако знаеш, че не се умира от паник атаката (а това е основния страх тогава..каквото и да ми говорят просто си чакам да си падна и умра) можеш да експериментираш да оставаш сама. Малко по малко, защото ако свикнеш да има някой - може да се задълбочи и да не станеш зависим от човека.
А иначе си си прва. Това е ужас и половина. Аз също будех приятелят ми. След това, реших, че ще се пробвам сама... опитвам до къде мога сама.. и ако изпусна положението - го будя. Сега, когато имам криза.. му казвам на сутринта, ако не е била много силна. Иначе пак понякога го будя.

ghh · Пуснато на: Пет Юни 08, 2007 11:16 am Заглавие:

А аз спрях да будя приятеля си, когато осъзнах, че той изобщо не може да ми помогне. Само се притеснява излишно и будува. Не знам защо, но когато започнеше да ми говори, аз започвах да искам да млъкне и да не ми задава въпроси. Embarassed

Много трудно ми беше да се концентрирам и да отговарям... а хапченцата можех да си ги взимам и сама така или иначе.
Е, при мен е малко по-друго де. Аз имах 2 периода в живота си, в които бях с панически атаки, на разстояние около 2 години. Приятелят ми се появи във втория период. Вече знаех какво е и просто чаках да ми мине.
_________________
Луда съм, еййй!

betolina

и аз го преживях този ад и също като вас много се изплаших.на мен ми се случи повреме на екскурзия.и при мен бяха топли и студени вълни,сърцебиене повращане.така се страхувах не само да не умра ами ме хвана параноиа за всичко.атаката траеше половин час и ми се стори че мина половин живот.ходих по лекари ама не ми поставиха диагноза.ж интернет се здобих с инфо и сама си реших че са панически атаки.цяла година нямаха други атаки но ужасно се страхувах да не се случи пак.приятелят ми беше до мен но не му споделях как се чувствам.казах само на маика си.и след година пак ме атакуваха но беше различно защото не се страхувах че ще умра.знаех че нищо не може да ми стане и отивах и си лягах.понякога с успокоителни,понякога без.при мен се случва само през зимата,и така тая зима за трети пат пак го изпитах но вече не ми пукаше.сега в момента от 3 месеца пак ме мачи но не са точно паник атаки ами нерви.не си намирам място.знам че е сварзано с паник атаките щото чувството е подобно но под друга форма.пак ме обхващв паника но нямам физически симптоми.абе много неприятно.не знам дали някога ще отмине.бих дала всичко за да се освободя.от тогава много се промених и не се чувствам добре в койата си.искам всичко да приключи.

lady-to · Пуснато на: Вто Юни 12, 2007 10:00 pm Заглавие:

А интересно ми е можеш ли да определиш някакво събитие, което си имала преди това което смяташ, че може да ги е предизвикало?? нещо по-различно случило ли ти се е?
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

Jana D'ark · Пуснато на: Сря Юни 13, 2007 7:33 pm Заглавие:

Да, и на мен.
Аз даже не можех и да разбера, защо ми се случват тъй като нямаше някакво събитие. Оказва се, че може да е насъбиране или дадена ситуация, която действа отключващо. При един познат тази ситуация е шофиране вечер, при друг проблем с колега в работата. Може да е нещо нормално за други, но просто за вас това да се свързва с нещо...