Психология

Семейство:
-образования
-амбиция
-доверие

-лъжа
-егоизъм
-алкохол, ревност

Партньор:
-доверие
-свобода
-грижовност, сигурност

-ревност, алкохол, изневери
-егоизъм
-нерешителност

И сега какво?

аха аз прочетох темата

Много хубаво се вижда това, което си каресала и кое не си харесала в семейството си. Ето например си запазила доверието, но си заменила амбицията (наставленият и на всяка цена да си много амбициозен, по-добър от и тн) със грижовност и свобода - това, което може би си искала повече в смейството си.
Относно лошите качества - те почти се припокриват напълно - изневярата, ревността - те са близки до лъжата, за която си писала, както и пълното пипокриване на другите.

Това е смесения тип отношения. Но ще срещаш трудности с грижовността и свободата във връзките си, защото е непозната "почва". - това би могло да се каже горе-долу от това до тук.

хммм
ама на мен по принцип грижовността ми идваше в повече.и все още ми идва в повече.но си права, че имам проблеми с това.например майка ми е супер загрижена и притеснителна и ако не се обаждам няколко дни си мисли все, че нещо става.и аз съм така.дори с приятелите си.примерно, ако моята съквартирантка остане 2 поредни дни в приятеля си да спи, аз задължително и звъня на втория за някоя глупост, за да се уверя, че е добре.а за свободата и това не ми е липсвало.и с това имам проблеми, защото всичките ми приятели са ми разправяли, че правя каквото си искам и все са се мъчили да ме ограничат, при което аз винаги се поддавам, но пък ставам раздразнителна.може би защото баща ми все ме оставяше да правя каквото искам, а майка ми все се мъчеше да ме контролира.и като открия някое подобие на нея и заставам в бойна позиция.

Няма значение дали я имаш много или я нямаш съвсем - и свободата и грижовността. Трудността идва от това, че не може да се намери тази удобна рецепта. Ако нещо е припознато - то няма да представлява тема за размисъл, а просто ще си се случва без да го мислиш. Но щом нещо е непознато - то излиза на преден план - дали е така или да е така...ама може да е и така..дали не е много, или е малко...
По същия начин няма две мнения за теб за алкохола и за другите неща - там ти си имаш позиция, която не те прави несигурна.

сега разбрах какво имаш предвид

Семейство:
-образование
-доброта
-жертвоготовност

- неспокойствие, нервност
- нерешителност
- алкохол, цигари (тва най-много ме дразни!)

Партньор:
положителни - доброта, интелигентност, красноречие
отицателни - недоверие, алкохол и
ся не се сещам точната дума за човек, на когото можеш да предвидиш в кой момент какво ще направи..

Неспокойствието и нервността не са ценности..как може да не толерираш нервността, която е "вградена" в теб и не може да я нямаш...тя е базова реакция на организъма..

Това да си родител е огромна отговорност!

Аз имам проблеми с майка ми, която е свръхгрижовна и нуждаеща се от контакти с мен във всеки един момент и това ми пречи да се откъсна от влиянието й и да имам самостоятелен живот, понеже тя в някакъв момент се намесва и започва да ме третира като дете, което греши и трябва да бъде възпитано. Има неща, по които не искам да приличам на майка си и съм си казвала от дете: няма да стана такава и такава. Но в един момент се оказва, че подсъзнателно и аз се стремя към същите неща, проявявам подобни черти, защото това е моделът, който съм имала пред себе си когато съм подраствала... защото просто незнам, не съм видяла и нямам идея как по друг начин да постъпя... и дори и да не го искам, оказва се, че не мога да се издигна над него... за да надрастнеш нещо сякаш трябва да имаш ориентир и да знаеш какви са средствата и инструментите за това надрастване...
А баща ми винаги е бил преуспяващ и уважаван от другите, ръководител и ангажиран човек и аз подсъзнателно съм търсила партньор, на който да са му тръгнали нещата в бизнеса, в кариерата, понеже в противен случай ме обхваща усещане за безтегловност. В семейството ми сякаш много се е наблягало на това колко е важно човек да има положение, пари и прочие, а не толкова на други, чисто човешки качества. И когато имах връзка с обикновен шофьор, който иначе притежаваше качествата, които търсех, се страхувах доста време да го запозная с нашите, бях убедена, че няма да го харесат, и то така и стана... но по-лошото е, че и аз, на базата на моделите, които имам не съм можела да приема това, което имам.

Много е трудно да осъзнаеш тези неща и да се пребориш с тях - да се ядосаш на майка си и да знаеш, че имаш право на това...

да, по-скоро са качества. Аз малко по друг начин разбрах "задачата"

Така е, аз изобщо не почаках, Лейди, и ги написах веднага след това. Ще си го направя отново.

Много интересно! И аз си направих съпоставка с моето семейство. Майка винаги ми е казвала да не се омъжвам за единствен син ( баща ми е такъв и тя много е страдала) - точно така направих! Мъжът ми е единствен. И проблемите са като на майка: той е властен, настоява винаги да е по неговото, макар че се оправдава, че все отстъпвал. Държи се грубо с мен, обижда ме, все родителите ми го дразнят, въпреки че от поне 4 год. не сме стъпвали там - само и само да няма кавги. Но пак не е доволен. Най-шокиращото за мен е, че напоследък много наподобява поведението на баща ми (а те изобщо не се понасят!). Женени сме отдавна, опитвала съм се да разговаряме - не става! Стигаме отново до скандали, че и повече. Това е унижение! Давам си сметка, че от началото си премълчавах, с никого не споделях, мислела съм, че е в реда на нещата. Грешала съм. Почнах да недоволствам, излиза че съм "вечно недоволна", мързелива, повлекана, ...че даже и пияница ме нарича напоследък! Според мен е комплексар. И прави това, защото знае, че няма къде да отида.

и аз се усещам да повтарям модели от родителите ми, дали децата не се чувстват по някакъв начин длъжни на родителите си и инстинктивно да правят това Защото аз осъзнавам какво ми харесва и какво не, какво ми е полезно и какво много вредно, от тях, знам че мога да имам друг модел, това означава да ценя друг повече от родителите ми, един вид някакво усещане за предателство към родителите ми Според мен има нещо такова в дълбочина, макар и да не е само то, при повтарянето на тези родителски модели.