Психология

sheffkata

Тук можете да задавате въпроси към хората от форума. Не се притеснявайте, ще се опитаме да помогнем на всеки с каквото можем. Успех.
_________________
Кой свирка там, еЙ....??

Stoni · Пуснато на: Чет Мар 15, 2007 12:47 am Заглавие:

Баланса на златната ми кредитна карта е доста отрицателен...мога ли да помоля, за съдействие....поне да го нулираме Very Happy

ghh · Пуснато на: Чет Мар 15, 2007 10:48 am Заглавие:

Stoni · Пуснато на: Чет Мар 15, 2007 4:46 pm Заглавие:

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=126962

Попитай тези, те са градски Very Happy

...само да не ми прибавите някоя нула ей, луди Very Happy

христина

UJYCF

ghh

elian · Пуснато на: Сря Фев 06, 2008 4:21 pm Заглавие:

Здравеи те!Трябва ми помощт затъвам и незнам как да се спася.Мразя живота си ,мразя това което съм.Имам 4увството 4е ще избухна.Подадохсе на от4еанието, самотата и се изгубих.Сигурно ще ме помислите за луда .... .На 20 г. съм но още се лутам и незнам какво да правя.Незнам от къде да по4ерпя сили за да изплувам.Най лошото е 4е нямам желание за живот.

deinameina · Пуснато на: Сря Фев 06, 2008 5:51 pm Заглавие:

Здравей, Елиан,
Никой няма да те помисли за луда, не се притеснявай- всички сме хора и вярвай на всеки един поне веднъж в живота му се е случвало да говори нещата, които ти в момента описваш...Но можеш ли да разкажеш малко повече - защо, от къде и как тръгна..та стигна до тук и пишеш тези неща... Question

lady-to · Пуснато на: Чет Фев 07, 2008 2:45 pm Заглавие:

Елиан здравей и от мен,

Аз също се присъединявам към мнението на Дейна.
Би ли могла да ни разкажеш повече за теб и твоето състояние. Можеш ли да кажеш от кога се чувстваш така, случило ли се е нещо тогава. Имаш ли си приятел, с родителите си ли живееш и какви са ви отношенията с тях? Учиш ли... или си завършила вече - притеснява ли те това, че трябва да вземаш някакви решения, които да засягат целия ти живот??

Питам тези неща, защото 20годишнината носи със себе си една голяма криза. Това, че от дете трябва да станеш възрастен и изведнъж имаш по-различни задължения, отговорности и решения, които те стряскат, незнаеш кой си, какво си и най-вече какво искаш да бъдеш. Връзките с момчетата и момичетата стават вече по-различни - искаш повече, емоцинална подкрепа - търсиш я...дали я намираш или не....
Много огат да са причините за състоянието ти и съм сигурна, че има такива, както и решение. Опитай се да ни разкажеш повече...за живота си, за теб. Как живееш, какво си преживяла или може би какво не си преживяла...
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

elian · Пуснато на: Чет Фев 07, 2008 4:52 pm Заглавие:

Много е трудно да разказвам,защото в повечето случай вместо да усещам поткрепа и някакво разбиране виждам само съжалиние.Човек няма нужда от това.
Когато бях на 12 г загубих мама..беше ужасно станах затворено дете .
Тати се грежеше за мен.Своята болка той лекуваше с алкохол.Никога не ми е посягал,но беше гадно даго гледам тъкъв.Упитвахсе да го накарам да спре но той нямаше сили.Беше най-добрия чавек за мен. Хората го уважавахар но сякаш не виждаха болката му. Небях идеалната дъщеря стараехсе доколкото мога.
Няколко дни след 18-ми рожден ден тати почина.Беше кушмар.И от тогава аз спрях на едно място.......

lady-to · Пуснато на: Чет Фев 07, 2008 5:31 pm Заглавие:

Не те съжалява - разбирам те. Аз сщо загубих родител и гледах как баща ми не можеше да го преживее и се чувствах виновна, че не мога да му помогна. Опитваш се да заемеш мястото на майка си, за да можеш да му намалиш липсата и да компенсираш, до колкото можеш това, че се чувстваш виновен, защото не можеш да помогнеш.

Разбирам какво чувстваш и знам, колко е объркано всичко и то още повече, когато си на 20 години. Много е трудно, когато си видял края - да имаш желание да вървиш по пътя. Казваш си .. за какво са ми всички неща, хората се радват на разни неща...но те не осъзнават ли че всичко това няма значение, защото ще умрат...
Страх ли те е от смъртта и как я приемаш?
С какво се занимаваш сега? Къде и как живееш - какво означава спрях до там.
Имаш ли хора до сеге си, как се оправяш в живота?
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

Dedoto · Пуснато на: Пет Фев 08, 2008 12:55 am Заглавие:

И аз съм в категорията на преждевременно загубилите родител.
_________________
Само Истината те прави свободен!!!

lady-to · Пуснато на: Пет Фев 08, 2008 6:00 pm Заглавие:

Ти как го преодоля Дедо? На колко години беше и имаше ли при теб такава реация или подобна?

Извинявай, ако не ти се говори за това предварително.
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

trol

Някой, някъде беше написал , че след четвъртата си година детето -човек може да се справя само с живота , да оцелява. Спасявай се !Междувременно търси помощ , но разчитай основно на себе си . Ще се изненадаш колко много неща можеш да преодолееш сама. Другите не са по-добри от теб в живота, така че давай смело и само напред.Никой не е по-различен от теб, но щом те могат да се справят- ще можеш и ти!
УСПЕХ!!!

Janina2100 · Пуснато на: Сря Мар 05, 2008 2:00 pm Заглавие:

Здравейте, моля помагайте. Имам близко дете, което според мен е анорексичка, но не желае да го признае и да се лекува

lady-to · Пуснато на: Сря Мар 05, 2008 2:13 pm Заглавие:

Здравей Janina2100,

Можеп ли да ни разкажеш повече за детето? Колко е голямо, родители, от кога е така - случило ли се е нещо, което може да е довело до този проблем? Колко деца са в семейството, какви са родителите и техните отношения най-вече. Учи ли? Как е в училище?

Разкажи ни колкото се може повече.
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

djamaq

djamaq · Пуснато на: Пет Май 09, 2008 10:29 pm Заглавие: