Психология

Този въпрос ме вълнува от известно време Да кажем, че възнаграждението Ви е ок, имате възможности за допълнителни приходи и условията са прилични към добри. Работите доста и принципно обичате това, с което се занимавате. Какво може да Ви изкара извън нерви и да Ви предизвика да смените работодателя в тази сутуация?

Значи, при условията, които си поставила - да обичам работата си и да имам добро възнаграждение, това, което би ме накарало да напусна, е колективът. Всъщност за мен едно от най-важните неща са колегите и обстановката в службата. Ако има интриги и неприятни хора, ще си тръгна веднага.

Абсолютно съм съгласна.Единствената причина поради която бих сменила работата си,при условие че всичко друго ме устройва е - колектива.Ако е нетърпимо положението - няма да се замисля много.Най-неприятно от всичко е да работиш с хора,които те изнервят и дразнят максимално и оправия няма.

Аз скоро ще напускам своята работа. Харесвам си колегите, горе-долу харесвам и самата си работа. Но се задържах прекалено дълго... Без да се усетя, станах бюро справки, започнаха да ми се възлагат едни ми ти отговорни задачи доста извън длъжността ми. Бутаха ме да ставам мениджър на не-знам-какво си. Съответно и заплатата сигурно щеше да се повиши, но аз не исках, да му се не види. Не искам да нося повече отговорности, и не искам да управлявам хора. Искам да доживея поне до 60 години, в крайна сметка.
Та, напускам, защото много се задържах

Ами това е - когато човек иска промяна в живота си. Задържането на едно място често води до "зацикляне" или усещане за такова. В БГ работих около 17 години една и съща работа... Смяната на град и държава също често налага да смениш занятието.

Както и личните отношения. Ако във фирмата работи бившето гадже/съпруга, може да решиш, че не искаш да ги срещаш вече всеки ден....

Здравейте на всички и благодаря за размишленията.

Да, пуснах тази тема и си задавам въпроса, защото ми дойде до главата. Всички ми нарисувахте случая - имам тонове от ритане и неприазън от протежето на шефа, което студентче по музика, по-молко от мен и се изживява като Бос на Мафията:). Фирмената политика предполага всеки да ти плюе в лицето, когато си иска и му е нервно, няма никакво разделение на труда и структуриране. Самия ми Управител и собственик на фирмата ми сподели, че се опитвам да му подронвам авторитета според него и, че да му е кеф му било по-важно отколкот да прави пари, което ме довърши вече. Дълго време бяхме в безрайно добри отношения (допреди 2/3 месеца), но явно някой не му допадна ситуацията и се почнаха разприте. Интересното е, че така нареченото протеже трябваше по едно време (преди около 2 месеца пак) да ми влезне от помощ на репортинг към мен, обаче аз си помислих, че не искам да убивам егото на момчето, което явно не съм му любимка и го оставих да вирее, а оно кат се развилня От друга страна колегите са млади и до един свежарки, работата много ми харесва, заплащането е добро, бери-та, лоп-топи, комисионни. Абе всичко е на 6. Но това просто не е моето място и толкова - толкова нерви, а щом помолиш нещо някого дет му влиза уж в задълженията и заплащането (като офис мениджърката да ти изпрати нещо например) той мож да си ти каже - ми няма да ти го свърша, нямам време, не съм на кеф

Това не се отнася за моя екип, то един голям само - 2/3-ма човека, но там има свобода и отговорност. Обаче аз не работя само с хората дет съм си избрала. Направо се чувствам затлачена, задръстена и омерзена от всичко, сериозно, а нервите са неописуеми. Изпълних обаче нещо готино - интервюирахме и харесах преди 4-5 месеца един човек за маркетинг-а, който разгърна потенциала си точно с качествата, които предвкусих от него, страхотно момче и съм безкрайно доволна. Колегите в екипа ми пък бяха обект само на мой подбор и донякъде бях под съмнение дали ще успея - страхотни хора и бъдещи факири много съм доволна и тук. Доволна съм, но не и от тормоза и нервите и съм в процес на търсене на алтернативи, въпреки всичко, което се налага да оставя. Он друга страна нямам интелектуално и кариерно развитие тук, нямам къде нагоре да отида. Но периодът на работа тук като цяло е много положителен за мен, социум, контакти и прочие. Честно казано при многото проблеми освен търпението, което проявявам в полза на разумния подход за сменяне на позиции - т.е. да не оставам без работа, освен това ме задържат много именно хората дето шефа твърди, че ще уволни кат си тръгна. Вместо да намерим заместник ще ми закрие екипа, което е безумие за мен щот говорим за екип Продажби Допреди да дойда в тая фирма само той е продавал - млад предприемач, на 31, събрал си е хора за помощ и асистиране по отделните направления, но работа и преговори с партньори все той си е бил човека. Факт, че не е моето място, но ми е много трудно, защото първо трябва да проявя търпение, а протежето, което изпуснах с добрината си да ми се качи на главата използва всеки случай да ми къса нервите и защото аз отдавам значение на това, което правя, а в момента буквално вегетирам в опит да се опазя от тотална невроза

Надявам се обаче всичко да е за добро и нещата да тръгнат много добре скоро по един или друг път. От друга страна си нося обица на ухото, че място за добрина в бизнеса и корпоративните отношения има но не и когата говорим за човек, с отявлен преиазън към теб. Просто сбърках като мислех доброто в полза на фирмата на човек дет ми мисли едно "доброо"
Обаче живота е хубав и често справедлив със закъснение, така че искрено се надянам и всичко да се потреди в моята служебна сфера

Не е лошо това, че мислиш за доброто на фирмата. Ама става лошо, когато ти се окажеш единствената, която го прави, а останалите само си чешат езиците и си чакат заплатката. Напускай, Елси, и си намери място, на което се ценят усилията ти. Ако си намериш немска или американска фирма, май те най-много ценят кадрите си. Балканците (българи, гърци и т.н.) гледат да минат тънко и да не се преработват много... а си е гадно да работиш с незаинтересовани и мързеливи шефове.
Успех!

Ми вие сте някакъв клон на мафията тогава, поне по моите разбирания. Ако имаш избор - отивай другаде или се оглеждай. И не се чувствай женена за работата - всичко е за пари. Лошото е, като го разбереш след серия от подобни случаи и си направиш изводите. Или пък да станеш абсолютен непокис, оставиш настрани личните амбиции и просто безстрастно да си вършиш работата - каквото каже шефа и нула емоции. Но явно не си готова още за последното.

Животът никак не е лесен, да знаеш, Елси. И добре че не знаем какво ще ни се случи предварително, би било убийствен стрес.

А не си ли мечтаете за ролята на домакиня, посрещаща преуспялото си мъжле с думи като: "Как си муци, а пък да знаеш днес във фитнеса кво ми се случи.... "

Ехх Минион,

Оглеждам се разбира се, но както и ти знаеш съм доста амбициозна - правят ми се пари и ми се успява просто и кат си мога не виждам защо не. Не си мечтая за ролята на домакиня, която да разправя за фитнеса Бих искала да си имам мъжле и да го посрещам с "как си муци", но преди това искам да видя какво може да излезне от мен като личност, понеже човек трябва да е малко или много съзнателен и донякъде завършен преди да се опита да се слее в обща единица с друг човек, после да прави деца. Така го виждам аз. Искам да постигна определени неща със себе си преди да влезна в сериозна връзка и да се омъжа, въпреки че странно неприятни факти ме връхлитат напоследък, а именно, че независимостта и изграждането на определена самоличност особено за жена може да пречат доста, когато говорим за връзки и адаптация към партньора. Аз го избивам на инат още преди да се запознаем направо

Аз ще пробвам номера с неработенето известно време (докато си изхарча спестяванията). Пък ще видим, може и да ми хареса. По някое време ще се пръкнат дечица (все пак съм млада булка)...
До фитнеса едва ли ще стигна (физическата умора хич не ми харесва), а ако кажа на мъжа си нещо от рода на "муци" или "писе", няма да ми говори сигурно една седмица. А и аз не мога да си пречупя езика да се обърна така към него
Но идеята известно време да не работя ми е мнооого привлекателна в момента. Ще изкарам курс по някой език, шофьорски курс... Дет' се вика, ще поработя над себе си. В момента, с 9 часа на работа и 3 часа пътуване на ден, не се развивам на никъде.

Гхх,

виждам, че и ти си пред избор и ако мога да си позволя само един съвет - Не прибързвай ако можеш (ако не е късно вече да го казвам вече разбира се).

Знам, че звучи тъпо, но преди година и половина на емоционална основа точно това направих, което ти мислиш да сториш сега. Всичко ми изглеждаше толкова привлекателно като идея, а и както казваш имах спестявания. Боже, опази - смачках се буквално. Смачках се от неправене на нищо, от липса на полезност, от рязката промяна, от това, че трудно си намерих нова работа на добри условия, от това че някои роднини ме обвиняваха (особенно мамето) за глупостта ми да напусна ей така просто без алтернатива работа за добри пари, с екстри и големи възможности. Смачках се, защото след 3 месеца и кат ми се наложи да си купя колата щот служебната я нямаше вече, останах и без пари, смачках се щот кат обиколих всички кръчми, кафенета и салони се оказа, че няма толко кво да се прай като си напълно свободен, смачках се, защото решението ми донякъде може да беше правилно, но беше изпълнено по най-глупавия, труден и болезнен начин .

Ти имаш свое си семейство и сигурно при теб ще е различно. Все пак се чувствам длъжна да ти споделя от това дърво дето го изядох, че това дет изглежда толко привлекателно днес може да се окаже не толкова готино като се лишиш от нещо, което те изморява, натоварва, но и заема 50% от съзнателното ти съществуване и себеизява. Готовите пари фърчат бързо и изчезват.

Аз лично бих проявила търпение за намиране на по- спокойна алтернатива, дори на половин ден или почасово, ако ти е много натоварването и бих почакала едно по-трезво решение ако мога, след като вече не веднъж съм си обръщала нещата на 180 градуса с бум-тряс в служебен и личен план. Просто мен не ме е страх от премените и дръзките действия, а скачам с главата напред даже без да помисля и обикновенно ближа рани после. При теб може да е различно и наистина да имаш нужда точно от тази промяна и тя да е добре обмислена, просто аз имам макло болезнен стаж в скачането през глава към решение, което за момент изглежда брилянтно и ако може да е от полза някому реших да го разкажа.

Благодаря, Елси
Мислех ги тези неща и честно казано, малко се страхувам. Умът ми не е свикнал да не работи и може би ще мина през някаква криза, давам си сметка за това. Но засега съм си намерила мозъчни занимания и се надявам да не изперкам бързо. Иска ми се да науча нови неща, за които не съм намирала време досега.
Иначе, професията ми е такава, че мога да си намирам работа и на граждански договор, ако толкова ми омръзне да стоя в къщи. Даже вече имам едно предложение.
Не знам какво ще се получи, ще видим. Дори промяната да не е за хубаво, все пак си е промяна. Най-много да науча важен урок в живота от собствен опит

Искам да сменя работата си, опитвам се да намеря нещо, което да е пролично вече 2-ра година и ... пълен провал. Искам нова работа, защото шефа ми е абсолютно некомпетентен, с диктаторски, тоталитарен , авторитарен стил на мислене и управление. Разчекнах се да върша и неговата работа и ми писна да ме мрази, заради собствената си некадърност.
Направо копнея за професия домакиня, обаче само с една заплата ще е

Какво работиш, ако не е тайна? Може пък някой от форума да знае за свободно работно място като за тебе...

Не се примирявам с нечестни хора, особенно когато са ми колеги и се налага да им гледам долните физиономии ежедневно. Всичко бих преглътнала, но не и да ми се навира в очите как някой мой конкурент прави кариера с нечестни ходове и това противопоставено на моите резултати, постигнати с много труд, жертви, честно и отговорно. От година и половина се боря с подобно поведение, на моменти се отчайвам от системата - навсякъде е невероятна корупция, надеждата ми остава съответните органи да си свършат работата както се следва по закон. Ако надеждите ми се ударят в каменната стена на съвремието ни в един момент ще се махна, защото това ще ме демотивира да работя и тотално ще ми насади в съзнанието извод, че живеем в бананова държава, в която далаверите и корупцията са нещо обичайно и напълно нормално в ежедневието, адекватния начин на живот, а честността е негатив и за честни хора работа в държавата няма!

Забележка : Edit-нах поста при обърнато внимание от съпруга ми. Той е напълно прав, че бях крайна и директна. Днес вече гледам на нещата по един доста различен начин, по определени причини от последните часове.....

Обичам работата си, заплащането бива, времето също, колективът донякъде става.
И все пак, след всички обиди, клевети, следене, подлости и извратено отношение при първа възможност ще се махна. Не мисля, че има човек, на който му е приятно да се подиграват с него на работното му място, да му увреждат психиката умишлено и целенасочено години, системно да го натоварват с по-тежките задачи, да им върши общота мръсна работа, за да имат време и възможност те да изпъкнат. Вечно да е "черната овца", "магарето","некъдърния боклук", "нищо няма да направи", "тъпанаря" и какво ли не още.
Ето за това искам да се махна.

Звучи зле. Не се оставяй да те мачкат. Може би това не е твоето място. Уменията на човек могат да се развиват само в определена благоприятна среда.