Психология

Какво харесвате в приятелите си? Когато задам този въпрос на някой, един от най-често срещаните отговори е - ако ми се слуми нещо лошо (катастрофа) винаги ще има 3-4 (2-3) приятели, които веднага ще се притекат на помощ без значение от обстоятелствата, в които се намират. Мислите ли, че е така? И че когато говорим за приятелите си, трябва да поставяме условия - примерно "да е с чувство за хумор, да умее да ме изслушва" и така нататък. Ясно, че не можеш да си хванеш човек от улицата и да кажеш - да, това ще е най-добрия ми приятел, човек, с който ще се разбирам отсега нататък. А имате ли пълно доверие на приятелите си и мислите ли, че те трябва да са вашия душевен отдушник или сами трябва да се справяте с проблемите си? Какви са ви допирните точки с именно вашите приятели? И кое ви разделя коренно в характерите, кое ви дразни в тях? А вие били ли сте душевен отдушник за някой ваш приятел и да оставате с усещането, че той няма нужда от съвет, защото ситуацията му е пределно ясна и да се чувствате безромощни да кажете каквото и да е, защото според вас, а и според неговите думи, той вече си го знае? Благодаря за вниманието

Здравей! Много са въпросите ти, но ще се опитам накратко да ти отговоря: аз имам само една много, много близка приятелка, и няколко много близки приятели, а имам и страшно много познати
При мен има нещо като йерархия, според която определям кой ми е по-близък приятел, и кой - не. Най-близката ми приятелка за мен е сродна душа и човек, който ме приема такава, каквато съм - с всичките ми добри и лоши черти. С нея споделям всичко, и тя с мен също. Досега никога не сме се карали, за 12 години приятелство. Имаме само едно условие - да не се лъжем.
Няколкото ми близки приятели са хора, с които споделяме ежедневни неща, и понякога - и по-лични. Но те например не знаят, че посещавам психотерапевт и т.н.
Колкото до познатите ми - това са хора, с които излизаме на дискотека, на кафе, и като цяло не споделяме повече от това, че например днес са ти извадили зъб или си настинал.
Ако имаш по-конкретни въпроси, питай пак

Знаете ли, мисля, че първо трябва да се даде определение - какво е приятел и след това да се зададе въпроса какво харесваме и какво не. Мисля, че така веднага ще получите отговора на въпроса за харесването

Здравейте и от мен! Темата нещо няма движение, така че я да се опитам да я посъживя Нещо много общо ми звучи – дефиниция на приятелство и разни други, така че предлагам нещо по-конкретно. Може би сте чели в една друга тема където споделих мой проблем, та казуса ме интересува... Става въпрос за следното – приятелство между мъж и жена... много близко приятелство... познават се от години... правят секс... какви са те сега? Приятели? Гаджета? Любовници? На какво ниво е вече връзката им? Поставям скоба – не искат да имат интимна връзка повече. Как да ги приемат хората около тях... като какви... Близките им?

Мога собствен опит да споделя – имал съм такова преживяване и след секса вече не беше същото... сега почти не контактуваме, а бяхме много близки.

Здравейте от мен! Относно отговора на @хорхе. Имам такава приятелка от доста години. С нея винаги сме били много близки - споделяме си всичко. Ако имам нужда от помощ знам, че мога да разчитам на нея, както и тя на мен. Случи се това което казваш и ти със секса. Направихме го няколко пъти, и тя поиска повече, но на мен не ми се искаше. За около месец два малко понамалихме контактите и след това всичко си тръгна почти по старо му. С изключение, че вече не иска да остава у нас дори и да не правим секс. Сега с нея пак си споделяме какво става с новите ни връзки и си даваме съвети. Много зависи от хората как ще приемат нещата. А за близки и приятели - ами никой от тях не разбра за това нещо.

На какво ниво е връзката им мисля, че те самите трябва да решат. А не да чакат някой друг да им даде определение или да се водят от това какво ще е мнението на останалите. Ако е станало спонтанно и някой от двамата иска да се повтори, мисля, че трябва да обсъдят ситуацията, за да няма после сърдити или разваляне на отношенията. Има различни хора. Но при такова силно приятелство със сигурност ще окаже въздействие. Единия може да се привърже, а другия да мисли, че не трябва да продължава, защото не може и да става дума за по-дълбоки отношения от тея, които са имали досега. Всичко си зависи от тях двамата.

Здравейте и от мен. Аз лично имам повече приятели мъже отколкото жени, израснала съм просто в такава компания. И мога да кажа, че между почти всички тях и мен в някакъв период на познанството ни е имало нещо повече от приятелство... Но не секс, а някакво привличане, сексуално напрежение, обяснения в любов от тяхна страна, сериозни сексуални намеци и само веднъж - целувки, но всичко мина постепенно с много сериозни и многократни разговори и претегляне на плюсовете и минусите на такива двойствени взаимоотношения. Защото или не ме привлиичаха по този начин, или знаех, че рискувам много повече, ако предприема нещо с някого... И сега съм доволна от решенията си. Понеже с голяма част именно от тези приятели сега сме си много близки и си споделяме всичко и обсъждаме неща, за които дори с най-близките си приятелки не бих могла да поговоря. И така, възможно е наитсина и според мен приятелството между мъж и жена, но неизменно в някакъв момент идва въпросът: "Само приятели ли да бъдем?" Оттук нататък всичко са приоритети.

До каква степен можеш да допуснеш до себе си един човек, за да го наречеш приятел? Приятелите ни ли са първите хора, към които се обръщаме, когато не можем да се справим с вътрешните си противоречия? Слаби личности ли сме ако постоянно търсим нечие приятелско мнение или съвет, вместо да разчитаме на себе си напълно и изцяло? Да, приятелите ни могат да ни насочат, но колко пъти сме се осланяли на техния опит и съвети и сме ги приемали едва ли не за свои... Знае ли твоят приятел точно как се чувстваш и стигат ли ти думите, за да му обясниш? Чувствали ли сте се неразбрани особено когато постоянно в разговорите ви с приятели присъства "разбирам те много добре", а всъщност отлично знаете, че го казва понякога просто от съчувствие и за подкрепа. Доколко човек трябва да бъде егоист сред приятелите си, когато става дума за самия него и собствените му проблеми, личния му опит и взимането на самостоятелни решения?

Към приятелите си се обръщам предимно за да споделя. Съвет не мога да се сетя от кога не съм искала, защото така или иначе винаги искам решението да е лично мое. Но когато споделям, искам тяхното мнение, защото понякога острани погледната, ситуацията е доста по-различна от тази, която си представям аз. И след като я обсъдим, взимам решение. Е, понякога не взимам , но така или иначе за мен е важно да споделя - това ме успокоява.
И да, моите приятели знаят как се чувствам, и когато казват "разбирам те", го мислят, така, както са ми казвали "не съм съгласна с теб" - и пак го мислят.
Колкото го егоизма... не мога да разбера какво имаш предвид, би ли задала по-конкретен въпрос?
И изобщо, какво те тревожи, че пусна тази тема? Би ли споделила с нас?

тревожи ме, че представата, която съм имала за понятието "приятел" се разминава с хората, които наричам така. Имам усещането, че никой няма да ми каже някога "разбирам те" и да го чувства наистина.Също така се чувствам лесно ранима от дребни неща, като примерно да ми кажат, че не си върша много добре работата или че въобще не я върша. Притеснява ме и факта, че искам да си говоря, споделям, обсъждам, дори да споря до достигане на консенсус с приятелите ми, но няколко пъти опитвах и не се получи както си го представях. А и трудно създавам нови приятелства. Не искам да се отделям от тези. Но някак си нещата не вървят както ги искам. Мисля, че това е период от живота ми, през който да израсна до определен извод. Както се пееше в една песен - и това ще стане - някога, но не сега.

Има неща, които не мога да проумея - вие мъжете когато посегнете на един истински приятел и отношенията отидат към секс, давате ли си сметка какво следва нататък, или се водите единство от нагона си.Нали представата за идеална партньорка е да е ваш близък приятел, любовница и т.н. С лека ръка ли жертвате едно такова приятелство, защото всички знаеме , че не пред всеки можеш да разкриваш душата си и да споделяш. Има си жени за секс, има си жени които наистина цениш и са ти приятели.Вярно е че от приятелството до любовта има една крачка, но кое цените вие повече? И защо ти Без име не искал да се получи нещо повече от връзката ви?

Здравей поопо. С тази приятелка много ясно си бяхме говорили кой какво иска преди да правим секс. Всичко изглеждаше пределно ясно, но явно както казваш ти, не съм си дал ясно сметка, че колкото и да говорим ... след това може да се окаже друго.
Не мога да каже, че се водим само от нагона си ... понякога е вярно, но в повечето случаи се обмисля какво ще стане и дали си заслужава. Както ти казах - преди това се изясняваме кой какво иска и тогава каквото ще става. Бил съм и от другата страна - аз да искам повече, а да ми е отказвано. Какво от това ... случва се. Не може всичко да е както в приказките.
Кое ценим повече - приятелство или любов? Според мен любов без приятелство не може да има.
А защо не съм искал повече от нея - трудно ми е да го обясня.

Добре........,интересни отговори,прочетох по горе.
Е аз няма да отговоря,защото всички добре сте го написали.
А ще задам един въпрос,възможно ли е приятелство между мъж и жена без да се стига до секс?

full_of_feelings всеки ти показа как той лично разбира приятелството за себе си.

Това помогна ли ти да намериш отговор на твоят въпрос?

Според мене е възможно стига единият да не е настроен на друга вълна.
Вече след като са правили секс отношенията-приятели са много блудкави и неясни.

Защо да не може да има приятелство между мъж и жена? Аз мисля че може да има Разбира се, ако единия не се влюби в другия..

Вие се шегувате С моята приятелка съм на първо место приятел и след това и влюбен в нея

Да, гаджето преди всичко е приятел

Аз пък се чудя защо немога да запазя приятелски отношения със бившите си гаджета.
Те ми казват например,че чувствата са се изгубили или сега само приятели,но аз издигам стена със лозунг:"НЕ".

Ключовата дума е бившите