Психология

Според мен не е толкова важно дали партньорът ти е женен, а какъв човек и темперамент е, доколко си хармонизирате и ви е добре заедно. Другото са неща от живота, които не могат да ви попречат ако се разбирате прекрасно. Акцентът във връзките може-би трябва да се поставя точно върху това - различията и общите неща, които имате помежду си, красивите страни от човешката природа, които те карат да се чувстваш така сякаш си опознал една друга част от себе си или открил скрит смисъл, който ти е убягвал. Връзката с другия е път към себе си, а не просто очакване да получиш това или онова, а и ми се струва, че повечето връзки не се провалят поради липса на любов и добро желание, а по-скоро поради неспособността ни да разберем другия, да променим нещо в себе си и различия, които ако разбирахме бихме могли да превърнем в предимства.

моята връзка с женения мъж приключи... почти внезапно... той каза, че трябвало да се стабилизира и да не го притеснявам. аз бях свикнала с присъствието му в живота ми всеки ден, сега се чувствам като сгромолясана, ако това е изобщо точната дума... и още не мога да свикна с мисълта, че го няма... с мен... до мен... и да проумея как се случи точно.

добре дошла в клуба

може-би наистина има нужда от пространство и време да се стабилизира малко? и аз го притискам като го занимавам с моите проблеми? И след като мине малко време нещата ще са както преди? Не доумявам нещо.

какво се чудиш толкова - всичко се връща!!!

Всеки си намира майстора и си получава заслуженото в крайна сметка! Не е редно нещастието на един да носи шастие на друг!
Обявявам се твърдо против връзките с женени мъже или обвързани жени! Но за да стигнеш до този извод трябва да се поставиш на мястото на губещия, за да се научиш да цениш, за да осмислиш святостта на една връзка, за да усетиш сложността и компромисите градещи брака - а не така на готово и закратко скълъпени низши усещания!
Ще го разбереш когато изгубиш, когато ти откраднат живота, когато външен фактор се намеси и повлияе на целия ти живот и разруши всичко което си градил - делото на живота!!!

дано стане както си беше и дано е скоро, че много се привързах към него, като влюбена съм. И дано него не го притеснява нещо в мен, че напоследък и това ми се върти като мисъл в главата.

ООО я стига. и аз 3 месеца само го оправдавам.това са пълни глупости.поиска ли ти време и пространство?ако не значи не му трябва.Колкото по-бързо приемеш края и се съвземеш, толкова по-бързо ще срещнеш някой подходящ.И замисли се дори и да се върне ти какво ще спечелиш нещата да са както преди.Да се криете, да идва от време на време, да я има другата, да си вечер сама, да нямаш възможността да създадеш нормално семейство, деца, без голяма сватба и бяла булчинска рокля, да не можеш да кажеш на целия свят колко го обичаш и да не е при теб на Коледа, Великден?Това ли искаш?Любов, любов, но няма да е първия път, когато се влюбваш.Ще се влюбиш пак и то в някой, който заслужава любовта ти.Само не се залъгвай и не му търси оправдания пред себе си, а виж истината, колкото и да боли и да е грозна.И какво означава да го занимаваш с твоите проблеми-нали затова сте заедно, а не за хахо хихи само.Напълно те разбирам и знам как се чувстваш и как той е най-добрия и няма да срещнеш друг и т.н.И аз вече 3 месец измислям какви ли не неща и вариятни, но истината е само една:Ако те обичаше и искаше нямаше да те остави да си тръгнеш.Колкото по-бързо го проумееш, толкова по-добре.Това, че се чувства притиснат, неосъзнат,искал да се стабилизира са пълни глупости и ти много добре го знаеш.Заслужаваш повече.Цени себе си повече!

о момиче, не ти трябва да става както преди.радвай се, че рано си разбрала какъв е и че сега вече имаш възможността да срещнеш някой свободен, който да ти отдели неонходимото внимание.Стига се хваща като удавник за сламка.И бъди сигурна, че него нищо не го притеснява.Само ти си тази, която се притеснява.Стига се самосъжалява.Ти вземаш решенията и ти избираш.Стига се подценява.

Как може разбиването на едно семейство, нещастието на една жена, безотговорността на един мъж и разочарованието на едно дете - да те правят щастлива, влюбена и доволна!?!?!?
Осъзнай се!

Разрушила си съдбите на няколко човека, които ще те проклинат докато са живи, ще страдат, ще плачат и ще се самообвиняват заради твоите низши потребности!
Спомни си началото когато развратно сте се криели и сте ходили по хотели да си задоволявате кефа, спонми си всичките лъжи изказани на някой, спонми си бурните ви мръсни нощи, излязли солено на една жена!
И се замисли правилно ли е това - всичко се връща, момиче. Неможе нещо лошо, грешно, мръсно и долно да доведе до нещо хубаво, красиво и добро. Това е кражба, кражба на чуждо щастие!!! Жалкото е че има все повече и повече такива, безскруполни и безотговорни хора.

Незнам, може-би моята гледна точка е била винаги по-различна. Според мен по-скоро жена му, в желанието си да има материалната сигурност, която той и само той й дава при условие, че любовта между тях отдавна си е отишла и при условие, че бракът им се е оказал провал - тя е тази, която сама е разрушила семейството си... и не съм имала намерение да разрушавам нечие семейство и не съм го направила, нито жена му, нито дъщеря му знаят за това между нас! Времето, прекарано с него беше щастливо и не се гради на нечие друго разрушено щастие, понеже между тях двамата щастие нямаше, има само дете, което той обича и се грижи за него с всичките си отговорности и произтичащи от този факт обстоятелства. Ако не съм видяла нещо в него е нямало да започна връзка - това не са нисши потребности, по-скоро естествена развръзка между хора, които се ценят и държат един на друг. Не нещастието на някого ми е носило щастие, винаги са ме вълнували единствено нещата между нас двамата, а не живота на някаква жена, останала в една провалена връзка. Аз не бих останала в една подобна връзка, която отдавна се е провалила, що за "достойно" поведение е това? Не е ли по-достойно да оставиш този, който вече си е отишъл да си отиде вместо да го принуждаваш да стои с теб заради апартаменти, вноски, договори и т.н. - това ли е нейната представа за любовта? И на нея ли е излезло солено накрая?! И тя ли ще ми говори за морал?! ... глупости, в подобен брак, градящ се само на интереси, пари и безкрайни пазарлъци от нейна страна за отглеждането на детето - това е неморалното, а не това, че той е потърсил щастие някъде другаде.

Това звучи толкова смешно и гротестно, толкова прикрито, завоалирано и извъртяно, че наистина невиждам вариант да излезе истината наяве. Аз не целя това, не ми трябва истината. Истината ти трябва на теб. Ти знаеш най-добре, колкото и да се стремиш да си докажеш обратното.
Няма семейство, в което всичко да е по мед и масло, но има семейства, които са подтикнати да вземат по лесното решение, под влияние на някой друг.
Няма да те съдя, няма да те разпитвам. Сама по себе си една връзка със женен мъж е достатъчно красноречив и показателен фактор.
...Спомни ли си как сте се криели и сте лъгали... - Е това дали не е повлияло на този мъж, дали не го е подтикнало изкуствено към отчуждаване...!? Никой няма право да краде чуждо щастие!
А сега ти си в ситуацията на жена му - тази отритнатата, тази притеснената, тази уплашената. Щом като според теб не е "достойно" (според теб) да стоиш с него, при положение, че той се е отдръпнал, защо не се махнеш от него!?
Поне той да поправи грешката си и да има положителност в жялата тази мръсотия!

Съжалявам, ако съм те наскърбила или обидила. Но не мога да поощря подобни действие, в никакъв случай. На тази тема моето мнение е безкомпромисно!!!
То си е само мое, разбира се, но смятам, че е редно поне да го чуеш!!!

и аз съм на мнение, че трудностите трябва да се преодоляват, но понякога счупеното е наистина счупено и не може да се поправи, city_play_iwi. А иначе - в началото на връзката ни той мислеше за развод с жена си и аз бях тази, която го подтикнах да остане в този брак и не исках да започвам тази връзка, защото е женен - точно заради нещата, които ти си написала, но така стана, че решихме да опитаме от забранения плод и колкото повече стигах до дъното на нещата се убеждавах, че всичко е много по-сложно. а в момента наистина май ще опитам да се оттегля от него, само дето ми се иска да имам някои обяснения и отговори, които, уви, нямам.

Искам да знаеш, Tinat, че не тая лоши чувства персонално към теб! Просто моята позиция в такива казоси е такава - монетата винаги има две страни - и трябва да си готова да чуеш и такива мнения, може би крайни, може би критични, може би нецензурирани, но все пак отразяващи част от действителността. Не бих си позволила да ти давам тон в живота, не бих и очквала да повлиая на насоката ти, но ти обещавам, че ако живееш искренно, правиш добро и постъпваш правилно ( а не забранено) - животът ти ще се подреди, ще познаеш спокойствието, щастието, любовта и удовлетворението от себе си! Просто съдбовен закон!!! Ще видиш!
Желая ти го от все сърце!

разбира се, готова съм за мнения, интересно би било да се чуят повече такива, аз съм интелектуален тип и обичам всичко да си обясня и осмисля. обичам да са ми ясни и подредени нещата, затова и пиша тук. не обичам грешките по отношение на мъжете, защото обикновено се оказват непоправими и ми се иска да съм по-подготвена за това, което ми предстои... с него или без него...
кой може да каже каква е правилната насока в живота? то е като да кажеш какво е любовта - тя е неуловима. животът просто ни провокира и ни учи и ние показваме нещо от себе си, съзнавано или несъзнавано.
гледните точки могат да бъдат хиляди в една на пръв поглед стандартна и не много сложна ситуация, но истината е винаги една и само тя, след като се докоснем до нея, може да ни направи свободни.

гледната точка всъщност трябва да бъде само 1 и това е твоята.едни ще те подкрепят и разберат, други ще те опрекнат, но важното е ти какво мислиш и как преценяш нещата, защото проблемът е твой, ти си в ситуацията и само ти можеш да я решиш.правилната посока и грешките са нещо много субективно.грешката при един мъж може да не е грешка при друг.важното е да можеш да преценяш ситуацията и да реагираш адекватно.И най-важното е да не се самозалъгваш заради болката.Мога много да ти приказвам по темата за женения мъж, но няма смисъл, защото резултатът е на лице и вече не си снего.Сега трябва да намериш начин да продължиш напред, а това няма да стане като ровиш из връзката си премисляш за пореден път всичко и се самоизмъчваш.ще мине време и когато вече си над това и не се водиш от първични чувства ще си отговориш на въпросите и ще ти се изяснят нещата кой е бил прав и кой крив и доколко си е струвало и доколко той е бил искрен.

много мислех за него, ужасно ми липсваше, търсих го упорито и той накрая се обади. Каза, че имал много служебни проблеми, каза, че не може да се вижда с мен сега и ме бил помолил да го оставя за извествно време, малко се разсърди, че го търся аз. А аз направо щях да откача ако не го чуя и не разбера дали ще продължи връзката ни или не. Често казано не мога да си представя нищо без него занапред, а май в желанието си да съм с него постоянно правя грешки, и дори това, че го потърсих е било грешка.

не забравяй, че ти си човекът, който решава!какви са тези глупости заедно сме, не сме заедно.или сте заедно или не.не го чакай.ако той иска шанс ще ти се обади и ще си го поиска.ще се извини, ще каже, че му трябва време.тогава можеш да му дадеш време и да го изчакаш да премисли.Но не и да се държи толкова отвратително и ти да продължаваш да му даваш шанс и да се самозалъгваш.Проумей го!Краят е сложен.Сложи го за себе си и продължи без обяснения, без нищо.Ако той иска да направи нещо, за да те върне ще го направи.Много ми е болно, защото от 3 месеца изживявам същото и знам напълно как се чувстваш в тази неизвестност.Но всъщност това не трябва да има значение за теб.Ако той беше мъж на място нямаше да те размотава.Щеше ясно и точно да ти каже край ли е или не.На него просто така му изнася.Няма да я бъде вашата връзка.Колкото по-бързо го разбереш и продължиш напред толкова по-добре.Мисли за себе си.Това ли искаш за себе си?Женен мъж, и не стига, че е женен, ами и те зарязва, казва ти да не му се обаждаш, после се нерви като си му се обадила.Бъди специална.Намери си някой, който да те уважава и да мисли за теб.Знам, че го обичаш, но ще го забравиш и ще се влюбиш в друг.Вярвай в това и се уважавай повече.Не позволявай да се отнася така с теб.Имай самочувствие.Трябваха ми 3 месеца с безбрай безсънни нощи, постоянни повръщания, рев, бяло вино.Стигнах до психолог, за да ми отворят очите.Ако той не те уважава-уважавай се ти и недей да просиш любов и да му се молиш.Ако толкова много те иска нека той се бори за теб, както ти се бориш за него.Не му се поднасяй на табла.Моля те помисли над това.Вече си направила достатъчно-просто си кажи край и продължи.Негов ред е да се доказва.Ако не го направи-значи не си заслужава.Ще те боли, но ще мине.Само време трябва.

Здравей объркана. Незнам какво разбираш Ти под любов, но за мен истински отношения и чувства се градят върху доверие, а така както разбирам при вас то не съществува. Човекът, който мислиш за своя половинка те лъже от самото начало като се оправдава с това, че не иска да те накърни. А нима така не те накърнява повече? Най-голямата грешка, която можеш да направиш е да искаш съвет как да се справиш с това положение. Попитай сърцето си, интуицията и не на последно място разума си. Ако не чувстваш съмнение когато той не е с теб, ако не ти тежи да го делиш със съпругата му, да не познаваш майка му, детето му, ако усещаш, че си всичко за него и че наистина е половинката, която е готова да направи всичко за теб, тогава не би трябвало да те тревожи нищо и да не се допитваш за съвет. Но явно при теб не е така.