как си обяснявате поведението на някой мъже, след развода. Неискат да поемат отговорността си към децата. Нежелаят вече да бъдат част от техният живот, не се итересуват. Що за психика е това.
Регистриран на: 28 Ное 2007 Мнения: 59 Местожителство: София
Пуснато на: Съб Яну 26, 2008 8:31 pm Заглавие:
Здравей Иванова,
Мила, наистина не виждам никакво оправдание за този човек. Не мога да си обясня, не мога да се поставя на мястото на такива хора. Как е възможно - да създадеш Живот, а след това да не се гордееш с бащинството, да не желаеш да участваш в израстването на детето си??? Та нали и животните се грижат за малките си?
Ако не се разбират партньорите в брака, то детето ли е нужно да страда заради тях? Но затова трябва да се подкрепяме в трудни моменти, да споделяме и да знаеш, че не си сама.
Аз мисля, че в подобни случай едно от обяснениео (не опрвдано естествено) е това, че те прехвърлят агресията и непоносимостта от жената, към децата.
Когато не харесваш някой.. или ти е противен - обикновено всичко, което е свързано с него ти става също. В тези моменти те не приемат детето като "наше", защото не искат да бъдат част от това "наше". То даже не е и "мое"..то е "нейното дете". А щом е нейно - то е носи същата негативна нагласа.
Ако си направят труда да го опознаят - това може да се промени. Но особено ако детето е малко и не е изградено като характер, когато да се разделили - то "не мога да я понасям нея и детео й". Детето е нещо като свръзката между двамата - а той не иска връзка с този човек...да има нищо общо.
Много малко хора, могат да отделят елементите от общото. Трудно им да погледнат на нещата независимо едно от друго. Те ги приемат общо - Те.
П.П Пак да кажа, това не е оправдателно...а по-скоро описателно мнение. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 28 Ное 2007 Мнения: 59 Местожителство: София
Пуснато на: Съб Яну 26, 2008 8:50 pm Заглавие:
Здравей Джули,
Не отговорих няколко дни, защото и аз не знам отговора. Втози случаи за който ти разказах с моята приятелка също не зная как да помогна и да се намеся. Убедих се, че каквато и да е намеса от моя страна само би влошило ситуацията и си пасувам. Нали си срещала и такива хора, които искат да им кажеш точно това, което те си мислят. Ако им кажеш нещо друго - ти ставаш виновен. Дори ми се е случвало - въпросната приятелка ме пита какво мисля по даден аспект, аз казвам мнение и ако не е това, което иска да чуе - бурни протести. Ако се отдръпна - обижда се, сърди се, че съм я забравила. Аз я обичам по някакъв начин, но не мога да се съглася с нея. И вече нищо не правя. Отговорът наистина не е еднозначен.
Аз пък (поне за моя баща) съм забелязал, че ги е срам да погледнат децата си след развода. Мислят си, че децата ги мразят, защото са развалили семейството и не искат да ги погледнат. Аз така си го обяснявам (пак казвам - поне за мен). _________________ I'm never alone, I'm alone all the time. Are you at one or do you lie? We live in a wheel where everyone steals, but when we rise it's like strawberry fields.
Регистриран на: 08 Яну 2008 Мнения: 208 Местожителство: София
Пуснато на: Нед Яну 27, 2008 12:56 am Заглавие:
Здравей, Ирис,
Да, така е, понякога, струва ми се, хората са толкова потънали в болката си, че всичко, което искат е, някой да ги чуе. И ако кажеш нещо друго, сякаш отричаш или омаловажаваш тяхната болка. А това сякаш им идва свръх. И започват с нокти и зъби да защитават своята истина. Не защото искат да е такава, а защото искат болката, гневът и безпомощността, стоящи зад нея да бъдат приети и..някак си оправдани.
Не знам, поне такова е моето обяснение. Така че, като не даваш съвети, а просто обичаш приятелката си, може би правиш най-доброто за нея. Макар че не знам как успяваш. Сигурно е много изтощително с времето.
Регистриран на: 28 Ное 2007 Мнения: 59 Местожителство: София
Пуснато на: Нед Яну 27, 2008 1:09 am Заглавие:
Ох, само аз си знам. Правя се на "шут" - отклонявам темите, като започвам да говоря за друго и ако ми се удаде възможност индиректно да подскажа нещо...
Но това си е идея за друга тема, например в Приятели. И мисля, че можем да пуснем.
Накарай я, да си води дневник, но нестава въпрос за всекидневен, как е минал денят, а за преживяванията, чувствата, всичко това, което я мъчи. Нека писмено излива яростта си. Това, което споделя с теб, да го пише. Това бе съвет от една психоложка преди години към мен. На онзи етап не се възползвах, но по късно имах проблем, не се чуствах добре, бе ужсно объркващо, неможех да си обясня какво се случва с мен. Отчасти да, отчасти не. В продължение на около година, пишех всеки път, когато изпадах в подобно състояние. Изливах всичко, което се бе насъбрало в мен. След това, захвърлих дневника и не след дълго,когато вече поотшума, дадох си сметка за някой неща, се зачетох. В пърият момент изпаднах в ужас, защото прозрех истината, но това ме направи свободна. Така, че пробвай!
iris написа:
Здравей Джули,
Не отговорих няколко дни, защото и аз не знам отговора. Втози случаи за който ти разказах с моята приятелка също не зная как да помогна и да се намеся. Убедих се, че каквато и да е намеса от моя страна само би влошило ситуацията и си пасувам. Нали си срещала и такива хора, които искат да им кажеш точно това, което те си мислят. Ако им кажеш нещо друго - ти ставаш виновен. Дори ми се е случвало - въпросната приятелка ме пита какво мисля по даден аспект, аз казвам мнение и ако не е това, което иска да чуе - бурни протести. Ако се отдръпна - обижда се, сърди се, че съм я забравила. Аз я обичам по някакъв начин, но не мога да се съглася с нея. И вече нищо не правя. Отговорът наистина не е еднозначен.
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1046 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Фев 27, 2008 12:10 pm Заглавие:
За мен е въпрос на избор.Хората живеят щастливо с и без брак.Ако и двете страни искат брак-лошо няма.Но само един подпис не променя нещата.Човекът до теб или те обича и уважава или -не.Бракът не променя тези чувства.Това,което се променя за мен е - може би ти дава малко повече сигурност,когато имаш брак.И понякога в това е проблема.Някой може да реши че вече всичко му е вързано и сигурно до края на живота и човекът до него е длъжен да прави това и онова само защото имате подпис.
Така че-всеки сам решава какво иска.
Tемата е старичка а аз съм по нова тук прочетох всички мнения и мисля че пропускате нещо много важно. Когато аз сключих брак се оказа че въобще не знаех какво ме очаква, споделените задължения, изведнъж се оказаха не толкова споделени а по скоро мои. грижите за домът ни като и детето, някак си мъжът ми реши че са мои задължения, не се оплаквам това са неща които върша без да ми тежат,но... Мисля че като цяло и аз не бях психически готова за това споделяне, някак си бях още на ''егоистичната вълна'' защо само аз ами ти??? съпругът ми уви май все още е там и смятам че така и ще си остане (затова пък има други качества пак си го обичам!!!) обаче аз това го отдавам на ЛИПСА НА БРАЧНА КУЛТУРА(не знам как по точно да се изразя) според мен децата от малки трябва да се запознават със институцията БРАК да им се обяснява че това е нещо много сериозно и свято ако щете, че бракът те разделя на две и към едната твоя половинка се прибавя половинката на твоя партньор. тогава когато един ден това дете се превърне в мъж/жена нека то само прецени дали е готово за такава отговорност. За мен е недопустимо да узнаваш за същноста на брака едва когато го сключиш.(Разни там подмятания от различни особи като чуят че ще се жениш не ги бройкам). За мен това е много сериозен пропуск на моите родители и аз лично не смятам да го допусна при моите деца!!!
Това си е мое мнение чаоооо.........! Дано не съм засегнала някого без да искам.
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1046 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Мар 06, 2008 1:52 pm Заглавие:
GAGA,отново ще се съглася с теб.Наистина трябва да има някаква предварителна информация от родители относно брачната култура.Но и в България все още е трудно да се възприеме че човек може да се обърне към брачна консултация от специалисти.
И затова преди теб казах че бракът е въпрос на личен избор и схващане на всеки човек.
Ако хората са възпитани в това съзнание,че трябва да си помагат един на друг без значение дали е мъжка или женска работа,а не да чакат наготово само другия ще е по-лесно споделянето на задълженията.
Аз например когато съм сама/мъжът ми е командировка/ и ми гръмне някоя крушка-не чакам да се върне за да я смени,а го правя сама.
Но не всеки е готов да мисли по този начин и оттам идват доста от проблемите в брака. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Ами проблемите в брака не са само заради това. Мисля че онова, което разваля браковете е липсата на комуникация и неспособността на правилна такава. Мисля, че трябва на това да се наблегне у децата. Защото когато има проблем (а то неизбежно ще има проблем) между двамата- не е лошо че има проблем, а начинът, по който се решава той. Единя напада другия, другия се отбранявва и напада и той и накрая и двете страни се превръщат в "неразбрани единици", вместо в две половинки от едно цяло.
Много двойки не говорят. Много двойки, когато говорят - не го правят правилно и обиждат. Много двойки не се разбират и не се изслушват. И много двойки набират и си кътат негативите и нещата, които другия е казал и ги е обидил. Не можем да видим какво се крие зад думите - а се обиждаме от думите.
Аз мисля, че това е един от основните проблеми на брака. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1046 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Мар 07, 2008 1:00 pm Заглавие:
Здравей lady-to-това е основния проблем,но казах че и липсата на готовност да си помагаме един на друг-също е проблем.
По повод на това-имаме прогрес.Снощи след поредни случки си изяснихме доста неща.Мъжа ми каза,че не искал постоянно някой само да му готви-искал споделяне,нормални човешки разговори.Но не желаел вечно да обвинявам него за това което става.Аз също имам вина,защото се затварям в себе си и той го усеща.Е,разбрахме се да си споделяме всичко,което усещаме без обвинения и лични нападки.
А той обеща че от време на време и той ще готви
Толкова се радвам.А той днес сутринта толкова се обърка,че чак ми честити 8 март.После се смяхме до побъркване.
Сега съм щастлива. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Хехе, радвам се много. Така е - много го нападаш. Аз го виждам и тук как хем го няма, нем го гризкаш яко при всяка възможност Щом тук е така - в комуникацията ви няма начин да не е двойно. Хубаво е, че си го усетила, и че работиш да го промениш. Сигурна съм, че ще успееш - щом имаш желание и мотивация _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1046 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Мар 07, 2008 1:27 pm Заглавие:
Е,lady-to и аз осъзнавам това че го нападам доста.Но и той го прави,даже при него някой път е доста гаден и черен хумора му.И това беше причината да спра да споделям.
Защото съм му казвала някой неща,които не са му били приятни.Но съм решила да ги кажа и да споделя.После той не спира с месеци да ми го натяква и то по-най гадния начин.Обясних му че в такива моменти се затварям в себе си,даже не умишлено и ми е трудно да говоря с него.Слагам някаква защитна преграда,което знам че е кофти.
Е,вчера се разбрахме. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Аз съм "за" брака. Според мен както се казва - е подпис. "Какво толкова, че да го правим?" бих попитала "ми като е какво толкова, защо да Не го направите". Братът е хубаво нещо за мен. И то за самата двойка не толкова, колкото за децата. Идеята, че имаш мама и татко както и другите дечица, а не сте по-различни е важна за него. Пък и да си кажа - не е за изпускане да се видя в една хубава рокля и да ям сватбена торта. А като знам и, че е моята....ммммм.
ghh написа:
Не е само подпис, там е работата. Е, зависи как ще си го направиш, но си има разправия и разходи...
Но съм съгласна, че заради децата си струва да се озориш малко. Обичам приятеля си и мога да си живея с него и без брак, но не бих искала един ден децата ми да се водят "извънбрачни". Живота и без това е сложен, няма нужда и аз да им го усложнявам с правни неуредици и с унижението да ги сочат с пръст като различни.
minion_of_fire написа:
И аз си мисля, че то без брак - не е точно семейство. Даже и да се приемало брачното съжителство наравно според закона.
Щото в труден момент на един от двамата, всеки може да си каже: и какъв по дяволите ми е той (тя) и защо аз съм тук? И хубаво, ако имаш само 1 чанта багаж и се "вдигнеш". Ами ако имаш изграден живот с този човек?
Я да кажат тия, дето са само в съжителство с някой друг - как се чувстват и какво мислят.
ivanova написа:
как си обяснявате поведението на някой мъже, след развода. Неискат да поемат отговорността си към децата. Нежелаят вече да бъдат част от техният живот, не се итересуват. Що за психика е това.
Вярно е, че темата е стара но за мен си е нова защото до сега не и бях обръщал внимание. Мненията също са интересни, като с някои съм съгласен, други не мога да приема. Например не мога да разбера какво има предвид lady-to като казва, че децата трябва да си имат мама и татко, че това пък изобщо не зависи от брака, в смисъл дали го има или го няма. При грижата за децата също няма никаква разлика дали родителите имат сключен брак или нямат. А определението "извънбрачни" е остаряло с 64 години, до когато е действал закона за узаконяване на извънбрачни деца. В момента има само деца на двама родители или с неизвестни родители. Дори сега много рядко се случва детето да е с неизвестен баща, процента е толкова малък, че направо не си заслужава да се отбелязва. Ако някой си мисли, че баща и майка които нямат брак са освободени от родителски задължения да погледне Семейния кодекс и чл.182 и 183 от НК на РБ. Още повече не мога да разбера това да си с половинката само защото сте сключили брак и това да е причината да не се разделите, след като ги няма взаимните обич и уважение. А понякога това става дори без някой да е виновен, само на основата на обективни причини. Не мисля, че родителското отношение се формира от брака, него или го има или го няма. Развеждал съм се два пъти и имам две прекрасни деца, които живеят с майките си и за щастие са в същия град в който и аз. Но ми е пределно ясно, че каквото и да направя ще е по-малко от това което бих направил ако живеехме като семейство. Но ако хипотетично в името на децата живеех с майката на някое от децата дали то нямаше да разбере, че двамата с майката сме напълно отчуждени и всеки си ляга с някой друг. Че някой друг е смисъла на живота. Едва ли. Знаете ли защо в Швеция на практика няма разводи. Защото там изневярата не е основание за развод и при такъв, този който е поискал развода до 75 % от доходите му отиват при децата и то за много голям период от време. И защо само около 25 % от браковете сключени през 1993-1995 не са завършили с развод? И защо процента на съжителстващите без брак нараства едва ли не в геометрична прогресия?
Някой от вас ще може ли да ми каже какво печелят реално двама при сключването на граждански брак. И каква е целта на това мероприятие - имам предвид подписа при Кмета на общината или упълномощено от него лице, както е обикновено. И някой замислял ли се е защо сключването на брака е административен акт а развода е със съдебен акт. А защо по закон единия съпруг има право на издръжка от другия съпруг след развода, при положение, че развода прекратява брака. Видях и мнение, не в тази тема, в друга беше, където едно девойче се тръшкаше, че приятеля и не искал да се женят и като я питах какво очаква от брака се покри. Май на всички им е ясно какво би очаквала тя от един брак ама мерси, не бих желал да си мисля някой ден дали приятелката ми е с мен само защото и е ясно, че развода ще е много неприятен _________________ Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
Това, което имах предвид е, че децата когато са по-малки не разбират тези отношения (някои и на по-голяма възраст не ги приемат, камо ли децата). Сигурна съм, че знаеш, че има една такава възраст, в която много деца минават през етапа на "аз съм осиновен", "мамата и таткото на Пешо са женени, моите не са - значи не се обичат".
Виждаш и от форума, че човек гради и развива мисленето си - за теб секса може да е начин за близост, за някой - изцяло фиически акт, за някои да сведеш глава е израз на смирение , н което се е учил с години - за някои да сведат глава е изразна подчинение - т.е за децата на определена възраст е много важно нещата да не са различни - защото това и поставя в трудно за разбиране положение.
А иначе за мен бракът между двама е просто ... как да кажа, когато двама се запознаят, те започват да се опознават, преценяват, изпитват и какво ли не, за да може да си отговорят на въпрос "това ли е човекът за мен". Е за мен бракът е просто начинът да кажеш - времето на мислене свърши - ТИ СИ. Т.е нищо не променя - нито между вас, нито във вас. Той просто е един вид заявяване на решение. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
А иначе за мен бракът между двама е просто ... как да кажа, когато двама се запознаят, те започват да се опознават, преценяват, изпитват и какво ли не, за да може да си отговорят на въпрос "това ли е човекът за мен". Е за мен бракът е просто начинът да кажеш - времето на мислене свърши - ТИ СИ. Т.е нищо не променя - нито между вас, нито във вас. Той просто е един вид заявяване на решение.
Ето за този начин на мислене те уважавам Но според мен ако другия не усеща, че той е единствения и папата да ги венчае пак няма да е всичко както трябва Моята мисъл беше, че брака е административен акт, който има за единствен резултат това, че държавата контролира малко или много личните отношения на хората свързани с брак Известно ли ти е защо брака не е договор, че даже и сделка не е? Защото при договора и при сделката страните са свободни да се договарят за условията, а при брака свободата ти се изразява само в това да кажеш "да", останалото е уредено с императивни норми в Семейния кодекс . Много малко хора са се замисляли за това и то обикновено когато нещо не е наред. Това е причината и да регламентират съжителството на двойките без брак. Искаш ли да ти кажа един майтап. Съгласно СК движимите и недвижимите вещи, вещните права и банковите сметки придобити по време на брака съставляват съпружеска имуществена общност /СИО/. Което означава, че всичко останало е лично. Което води до извода, че наличните пари които всеки от съпрузите има в себе си са лични. В това число попада и трудовото възнаграждение, което получаваме всеки месец. Което си а направо майтап защото като ги внеса в сметката стават СИО, което е неделимо, но със сметката може да се разпорежда само титуляра съгласно закона за банките. Колко още парадокси има, направо ще паднеш. СИО - то неделимо, имам предвид, че няма моя и твоя част, ама това се отнася само до мен и до теб. Ако аз дължа пари на някого той на бърза ръка може да ликвидира неделимостта чрез съда. Ако не ми вярваш за нещо питай някой юрист _________________ Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
Ами да ти кажа тази "законна част" за момента не ме вълнува много. В смисъл аз влагам различен смисъл в брака от тези дребнави "законни" работи. Ако аз се скарам за нещо с мъжа ми, ще му кажа нещо за друго, а не за поред закона ти трябва да....."
Абе с две думи - бракът може да се гледа от много страни и да се влагат в него много неща. Някои го приемат за окови, друг за "законно обвързване", трети за романтична постъпка, за четвърти е без значение, за пети може да е религиозна причина, за шести бягство от родителски надзор... и какво ли още не.
Аз лично го приемам като край на периода на преценка и вземане на решения - опознахте, видях добрите и лошите ти черти и смтам, че можем да имаме общ живот. Т.е преди да имаме ОБЩ апартамент и ОБЩА кола и дете, трябва всеки да вземе решението, че ще имате ОБЩ живот. Е за мен бракът обозначава това решение. Т. е искам го, давай да правим общи планове и ощи инвестиции - общо дете. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3Следваща
Страница 2 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Известно ли ти е защо брака не е договор, че даже и сделка не е? Защото при договора и при сделката страните са свободни да се договарят за условията, а при брака свободата ти се изразява само в това да кажеш "да", останалото е уредено с императивни норми в Семейния кодекс . Много малко хора са се замисляли за това и то обикновено когато нещо не е наред. Това е причината и да регламентират съжителството на двойките без брак. Искаш ли да ти кажа един майтап. Съгласно СК движимите и недвижимите вещи, вещните права и банковите сметки придобити по време на брака съставляват съпружеска имуществена общност /СИО/. Което означава, че всичко останало е лично. Което води до извода, че наличните пари които всеки от съпрузите има в себе си са лични. В това число попада и трудовото възнаграждение, което получаваме всеки месец. Което си а направо майтап защото като ги внеса в сметката стават СИО, което е неделимо, но със сметката може да се разпорежда само титуляра съгласно закона за банките. Колко още парадокси има, направо ще паднеш. СИО - то неделимо, имам предвид, че няма моя и твоя част, ама това се отнася само до мен и до теб. Ако аз дължа пари на някого той на бърза ръка може да ликвидира неделимостта чрез съда. Ако не ми вярваш за нещо питай някой юрист