Аз лично го приемам като край на периода на преценка и вземане на решения - опознахте, видях добрите и лошите ти черти и смтам, че можем да имаме общ живот. Т.е преди да имаме ОБЩ апартамент и ОБЩА кола и дете, трябва всеки да вземе решението, че ще имате ОБЩ живот. Е за мен бракът обозначава това решение. Т. е искам го, давай да правим общи планове и ощи инвестиции - общо дете.
Това наистина ми харесва И най-искрено ви желая щастлив и многооооооооооо продължителен семеен живот, само положителни емоции и здрави и усмихнати деца _________________ Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
Смятам, че когато хората се обичат, дозата наивност е задължителен елемен от връзката. Ако не се жениш заради мисълта, че някой ден вероятно ще се разделиш с партньора и ще имаш куп неприятности от формален характер, свързани с разтрогването на брака, то значи си лишен от всякакъв романтизъм и е малко вероятно наистина някога да изживееш истинска любов с хармонична връзка. Образно казано багажът ти винаги ще е стегнат, а подобна липса на сигурност и доверие би съсипало предварително отношенията между мъжа и жената. Така че - да, въпрос на избор е, дали си готов да рискуваш, но да намериш нещо стойностно или или да предпочетеш винаги да си на крачка от раздялата, свободен като птичка... Мисля, че несключилите граждански брак се отказват много по-лесно от връзката си, отколкото другите. Нали с тази цел не се женят, за да им е по-лесно да си тръгнат някой ден. Или греша?
Различни са причините - някои не се женят, защото си мислят, че другият ще ги приеме за "мои" и ще започне да се държи зле с тях, защото вече "са в кърпа вързани". Други не се женят от страх, че този брак ще се провали - а за да не се провалиш в нещо - не го започвай.
Трети се страхуват, че казвайки ДА, ще се променят и връзката им ще се развали - те ще се променят...
Но като цяло според мен страха от брак е в основата си страх от неизвестното и страх от провал. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1217 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Юли 07, 2008 7:33 pm Заглавие:
Донякъде е така - страх от провал и неизвестното.Но понякога има и друго.Когато си сключил брак - не пречи да се стигне до развод.Така че бракът не ти дава гаранция че всичко ще потръгне и няма да стане провал.С брак или без брак - ако хората се разбират,уважават и обичат - не е проблем.
Цитат:
Нали с тази цел не се женят, за да им е по-лесно да си тръгнат някой ден. Или греша?
Не мисля че това е вярно,защото тръгването от една връзка/лесно или трудно/ се случва и в двата случая - ако се е стигнало дотам.Познавам много такива с или без брак.Просто разбират че не могат да живеят заедно и решават да се разделят.По-трудно е когато трябва да се урежда по юридически път,но физически е едно и също.А документа на хартия/брак или развод/ не топли никой.Така че си мисля че това е въпрос на избор и лично схващане дали да сключиш брак. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Различни са причините - някои не се женят, защото си мислят, че другият ще ги приеме за "мои" и ще започне да се държи зле с тях, защото вече "са в кърпа вързани". Други не се женят от страх, че този брак ще се провали - а за да не се провалиш в нещо - не го започвай.
Трети се страхуват, че казвайки ДА, ще се променят и връзката им ще се развали - те ще се променят...
Но като цяло според мен страха от брак е в основата си страх от неизвестното и страх от провал.
Хора, чакайте малко Въпроса беше защо хората се женят, в смисъл защо сключват брак? Какво се променя след подписа, защото ако нищо не се променя в положителен смисъл, значи няма никакво значение дали си "бракуван" или не дори напротив. Биби е права напълно като казва, че и с брак и без брак ако решиш да се разделяш ще го направиш но в първия случай е свързано и с юридически разправии, но така е и ако не си "бракуван" но имаш деца
Защо някой не вземе да каже - сключих брак защото когато се оженихме се промени това и това.
Хайде сега някой да ми обясни каква е причината да сключи брак, какво е очаквал да се промени от това, защото ако нищо не се променя то какъв е смисъла.
Аз пък познавам много жени и мъже които казват че искат да се оженят за да държат до себе си човека с когото ще сключват брак и това изобщо не ми звучи като увереност, че това е човека с когото ще прекарат целия си живот. Май по-скоро ми звучи като страх /камъка е в градината на lady-to/. А съм убеден, че и останалата част от аудиторията го е чувала а предполагам и мислила.
Ама то си е направо смешно, някой да ми твърди, че някой го е страх да сключи брак по тази и тази причина и веднага след това да казва, че брака дава сигурност на връзката /несигурността плаши/
А искам да попитам привържениците на административния брак дали на някои от тях някога не им е минавало през ума, че другия е с тях вече може би и защото за сключили брак?
А искате ли да си поговорим колко съпруги и съпрузи /а и неженени/ си мислят как ще вържат половинката с едно бебе и, че тогава тя няма да ги остави. Че това си е направо гадно бе хора, детето от цел и радост в живота се превръща в средство, което понякога служи и за изнудване. Ако не сте съгласни с това го напишете и то мотивирано Не ме е страх да се женя и въпреки, че два пъти съм се развеждал ако приятелката ми поиска да го направим вероятно ще се съглася с радост но тя май разсъждава като мен - че сключването на брак нищо не ти дава. Мен не ме страх от брака но не виждам защо трябва държавата да ми казва, чрез СК дали да живея задно със съпругата си и то с императивна норма "Чл. 16. Съпрузите живеят съвместно освен ако важни причини налагат да живеят разделено." Тук се вижда, че няма мърдане защото не пише "трябва да живеят" а пише живеят.
Темата за развода не е приятна на никого когато има уреден брак, но искам просто да ви светна, че съда решава дали да допусне развод или не. А веселото в случая е следното: В чл.3 от СК пише „...доброволност и трайност на брачния съюз...”, ама истината е, че е доброволност има само при сключването н а брака, но не и след това, защото дори и при развод по взаимно съгласие съда може да постанови развод но може и да не го направи. И става една веселба, двамата искат да се разведат защото не искат вече да са заедно но съда казва не, и то на основание чл. 16 от СК трябва и да живеят заедно. И това ако е доброволно, кое ли ще е насила. А да не говорим, че развод по взаимно съгласие не се допуска три години след сключването на брака. Исковия развод продължава горе долу две години та и там е същата доброволност. Вярно е, че може и да не живеят заедно но тогава този който е напуснал семейното жилище /или е изгонен от него/ ще е виновен за развода а това има много голямо значение за последиците. Това, че са ви изгонили подлежи на доказване а на гражданските дела има най-много лъжесвидетели и никой не може да ги обори. И накрая да ви избавя от една грешка, която май всички допускат – не е необходимо съгласието на свидетелите за да се сключи брака, дори и подписите им не са необходими _________________ Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
Може би не разсъждавам по този начен, защото от 15 години съм омъжена за човек, с когото искам да остана и до края на живота си. Обаче това не означава, че не съм правила компромиси, но всеки компромис ми е носил само позитиви и не съжалявам за тях. Вероятно е трябвало да претърпя някакви промени на характера,които вярвам, че са ме направили по-добър човек. Както и да е. Това е отделна тема. На въпроса: Защо да се женим? Ето го моят отговор: Защото това е обещание, което човек поема пред другия, че ще бъде до него завинаги. Щом не те е страх и не се колебаеш да направиш подобна декларация пред себе си и пред близките си, значи истински вярваш в това. Ако не го направиш - вероятно не го вярваш истински. А това е много, много тъжно. Както казах, нужна е доза наивност и идеализъм, но това означава много за мен. Не искам чъжът ми да е мое притежание, но искам да вярва във връзката ни безрезевно и да е готов да рискува. Човек не бива да го прави под натиска на обстоятелствата или по псевдоморални причини, а защото така го чувства. И накрая аз да обърна твоя въпрос наопаки: Ако подписът не променя нищо, защо тогава да не го положим?
Може би не разсъждавам по този начен, защото от 15 години съм омъжена за човек, с когото искам да остана и до края на живота си. Обаче това не означава, че не съм правила компромиси, но всеки компромис ми е носил само позитиви и не съжалявам за тях. Вероятно е трябвало да претърпя някакви промени на характера,които вярвам, че са ме направили по-добър човек. Както и да е. Това е отделна тема. На въпроса: Защо да се женим? Ето го моят отговор: Защото това е обещание, което човек поема пред другия, че ще бъде до него завинаги. Щом не те е страх и не се колебаеш да направиш подобна декларация пред себе си и пред близките си, значи истински вярваш в това. Ако не го направиш - вероятно не го вярваш истински. А това е много, много тъжно. Както казах, нужна е доза наивност и идеализъм, но това означава много за мен. Не искам чъжът ми да е мое притежание, но искам да вярва във връзката ни безрезевно и да е готов да рискува. Човек не бива да го прави под натиска на обстоятелствата или по псевдоморални причини, а защото така го чувства. И накрая аз да обърна твоя въпрос наопаки: Ако подписът не променя нищо, защо тогава да не го положим?
Първо едно уточнение – не искам да променям възгледите за брака /а и за каквото и да е друга/ на никого и това са само разсъждения от академичен характер. Още по-малко искам да направя така, че някой който мисли да се ожени да не го направи, а не дай боже да се и разведе.
Ани, аз казвам на моята проятелка, че искам да прекарам остатъка от живота си с нея и това е истина, кат оможе би затова тя ми вярва и никой от нас не иска никакви гаранции повече. Не е необходимо да се подписваме където и да е за да си вярваме на думите. А израза „да вярва във връзката ни безрезевно и да е готов да рискува” просто нещо не ми се връзва. Ако вярвам безрезервно значи за мен няма риск, ако мисля, че рискувам едва ли ще вярвам безрезервно. Правилно, подписа нищо не променя /поне така трябва да е/, тогава защо изобщо да го правя, а може и да съм малко рационалист _________________ Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
Селф - не се пали толкова Горното ми мнение, по което хвърляш камъните е просто коментар на по-честите страхове, които хората срещат. Дали са основателни - не! Но не за мен, теб и някои други. Все пак не всички хора тигат до изводите, до които други са стигнали.
За някои хора бракът е наистина начин да отмъстят на майките си, или да се отърват от мястото, където живеят. За някои бракът е доживотно осигуряване.
Това, че има и други гледни точки е ясно - аз коментирам хора, за които това са главните гледни точки. Ти имаш познати, аз имам познати и Пешо има познати - има толквоа гледни точки за брака, че всеки ще намери познати, с които да подкрепи становището си Не казвам "това и това е правилно", а казвам, че има и такъв начин на възприемане - това са все пак в основата си страхове, а страховете рядко се подчиняват на логика и размишления.
А относно "като нищо не променя, защо да го правя" - нали се сещаш, че има две страни - "като нищо не променя, защо да не го направя" _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Разбира се, възможно е да не съм права, но убеждението ми е, че всяка жена иска да и предложат брак. Дори не толкова да се омъжи, колкото да чуе декларацията на мъжа, че е готов на тази стъпка, защото за жената това просто е стъпка напред. Ако никога не направиш тази стъпка / и тук не говоря за : тя да поиска да се ожените- това е унизително/, никога няма да видиш това щастие в очите и. Ако нещо те задържа, то вероятно причината е в твоето нежелание да го направиш, а не нейното. То пък може би е логично, защото си имал неуспешни бракове, а приятелката ти /не ти ли е странно да я наричаш така?/ предполагам просто се е нагодила към твоето отношение към брака. Казвам го като жена и защото познавам много жени - понякога ние сме като огледало на мъжките очаквания, но винаги идва момент, когато това вече не ни е достатъчно. Не изприказвах тези неща с намерението да те убедя да се жениш, а може би да ти дам друга перспектива на нещата. Извинявай, но мъжете понякога да толкова лесни за манипулиране, особено ако това, което им се показва, е точно това, което искат да видят.
По въпроса за риска: в такава стъпка винаги има риск, трябва да си глупак, за да не го осъзнаваш... На мен лично мъж глупак не ми е нужен, така че няма нищо лошо да знаеш, че поемаш някакъв риск, па бил той и минимален. Това не противоречи на всичко, казано от мен досега.
Селф - не се пали толкова Горното ми мнение, по което хвърляш камъните е просто коментар на по-честите страхове, които хората срещат. Дали са основателни - не! Но не за мен, теб и някои други. Все пак не всички хора тигат до изводите, до които други са стигнали.
За някои хора бракът е наистина начин да отмъстят на майките си, или да се отърват от мястото, където живеят. За някои бракът е доживотно осигуряване.
Това, че има и други гледни точки е ясно - аз коментирам хора, за които това са главните гледни точки. Ти имаш познати, аз имам познати и Пешо има познати - има толквоа гледни точки за брака, че всеки ще намери познати, с които да подкрепи становището си Не казвам "това и това е правилно", а казвам, че има и такъв начин на възприемане - това са все пак в основата си страхове, а страховете рядко се подчиняват на логика и размишления.
А относно "като нищо не променя, защо да го правя" - нали се сещаш, че има две страни - "като нищо не променя, защо да не го направя"
За другото съм съгласен и съм на мнение, че всеки е свободен да го направи или не. Но за последното мога да споря – не правя неща които нямат смисъл и затова написах, че съм малко рационалист. А и не искам когато и да е да си помисля, че тя е с мен затова, че сме женени а не затова което съм аз, като същото важи и за нея.
Ани написа:
Разбира се, възможно е да не съм права, но убеждението ми е, че всяка жена иска да и предложат брак. Дори не толкова да се омъжи, колкото да чуе декларацията на мъжа, че е готов на тази стъпка, защото за жената това просто е стъпка напред. Ако никога не направиш тази стъпка / и тук не говоря за : тя да поиска да се ожените- това е унизително/, никога няма да видиш това щастие в очите и. Ако нещо те задържа, то вероятно причината е в твоето нежелание да го направиш, а не нейното. То пък може би е логично, защото си имал неуспешни бракове, а приятелката ти /не ти ли е странно да я наричаш така?/ предполагам просто се е нагодила към твоето отношение към брака. Казвам го като жена и защото познавам много жени - понякога ние сме като огледало на мъжките очаквания, но винаги идва момент, когато това вече не ни е достатъчно. Не изприказвах тези неща с намерението да те убедя да се жениш, а може би да ти дам друга перспектива на нещата. Извинявай, но мъжете понякога да толкова лесни за манипулиране, особено ако това, което им се показва, е точно това, което искат да видят.
По въпроса за риска: в такава стъпка винаги има риск, трябва да си глупак, за да не го осъзнаваш... На мен лично мъж глупак не ми е нужен, така че няма нищо лошо да знаеш, че поемаш някакъв риск, па бил той и минимален. Това не противоречи на всичко, казано от мен досега.
Я, тук направо ми стана весело. Значи за жената е унизително да поиска да се оженят за нея. И защо така. А да не би да говорим за предразсъдъците. Ами моята приятелка изобщо няма да се съгласи с теб, защото в къщи няма мъжка и женска работа, аз в повечето случаи пускам пералнята, понякога простирам и винаги чистя защото имам повече време за това и предпочитам когато съм с нея да правим заедно други неща а не тя да е с прахосмукачката а аз пред телевизора. А тя при всички положения ще го прочете писаното тук защото след 20.00 часа си сяда на компа и май пак взе да преглежда форума. Но ако държите на това, че жената не трябва да иска първа да се жените можете да поискате да върнем „Закона за брака” от преди 1945 год. Ама май няма да ви хареса защото там правата на мъжете и жените изобщо не са равни. А щастието в очите и го виждам от 7 години, че и повече и трябва да ти кажа, че е повече отколкото в очите на всичките ми омъжени познати и от двата пола. Колкото до предишните ми бракове ще ти обясня нещо, но ще го направя така, че никой да не схване точно за кои жени се отнася, има предвид конкретно. Първия път не знам защо точно се ожених но знам защо се разведох и ще ти кажа каква е точно причината. Просто бившата се опита малко да ме наръга с един нож защото светнах лампата в спалнята в 22.30 часа и я събудих. След това баща и я води на психиатър но не знам какъв е бил резултата а и не ме интересуваше вече. По това време тя беше бременна с първото ми дете и това е единствената причина да не падне от втория етаж, тогава просто избягах но направо си ме беше страх повече да спя с нея в една стая защото около мен имаше доста стрелящо желязо. Искаш ли и малко майтап. Около година и половина след този случай, сина ни вече се беше родил но не бяхме още разведени и не се бяхме виждали от 6 месеца, като при тази последна среща среща тя ми прави френска любов и нищо друго /да ме пита човек защо се навих/, тя иска да се види с мен и ми заяви, че е бременна и бащата на детето съм аз при което и казах, че ако се опита да убеди съдията, че от минет се забременява ще го умори от смях. Но тъй като знам как се търси бащинство и , че съгласно СК, за баща на децата родени по време на брак /дори и при унищожаем такъв/ по презумпция се приема съпруга и казах, че ще поискам ДНК експертиза и можеш ли да се сетиш какво се случи. Тя влезе за операция от гуша в АГ отделението на болницата. Интересно от къде доктора и е стигнал до гушата, а какво точно е ставало в болницата можеш и сама да се сетиш. Та този брак не знам дали беше успешен, но развода определено беше много успешен, поне за мен.
А имам познат който се ожени защото благоверната му го заплаши след първия сеанс, че ако не го направи ще го обвини в изнасилване, като това изобщо не си беше празна заплаха при положение, че баща и беше партийно величие по бай Тошово време, когато се и разви това действие.
А втория ми брак си беше прекрасен до момента в който с бившата ми съпруга стигнахме до извода, че просто са ни са се променили интересите и е по-добре да се разведем, като аз бях инициатора. Не мисля, че този брак е бил неуспешен. Просто разбрахме и двамата, че сме били много щастливи заедно но не ни било писано да сме заедно цял живот. Бившата ми съпруга в момента е омъжена за мой колега с когото сме приятели, а и с нея също.
А дори да ти звучи парадоксално аз съм готов да се оженя за приятелката си ако тя държи на това, но май наистина разсъждава като мен. Е ако иска нека тя си го напише. Не мисля, че някога сме се притеснявали да си казваме каквото и да е. Не мога да разбера само нещата които не са ми казани, друг въпрос е дали ще ги оправдая. Тя е 18 години по-малка от мен и май ако иска да живее по друг начин ще и е доста лесно. От гледна точка на възрастта аз би трябвало да искам да я вържа с брак, не мислиш ли? Но както казах не обичам да правя работи в които не виждам смисъл. _________________ Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1217 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Юли 08, 2008 10:20 pm Заглавие:
Леле,Селф - то това си е като сага направо. Добре че си жив.Я си гледай живота и кефа.Кой както иска - така да го прави.А наистина е интересно - 18г. по-малка.Ако беше друг мъж - да се е пробвал сто пъти да я върже,завърже и обвърже от всички страни. Но по-важно е че се обичате,уважавате и разбирате. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Да, наистина интересен живот си имал, не отричам. Всъщност и не твърдя, че хората не бива да се развеждат, напротив - понякога е повече от наложително.
Аз наистина съм традиционалистка в това отношение, а може би просто искам да съм сигурна, че мъжът го желае, колкото мен. Ако не го поиска сам, значи би се оженил заради мен - а това не ме устройва, нали разбираш... Може би новото поколение жени разсъждават по-различно, но честно да ти кажа, общувам с много млади жени и не съм срещала точна такава, дето да не желае мъжът на живота и да поиска да се ожени за нея. Пак казвам - желанието е важно, не подписа, то означава много... Обаче, нали ти казах, може и да греша, твоята приятелка сигурно е по-различна. Сигурно затова си я обичаш. Всъщност дано да не съм права... Ще ми се заради теб да е така, защото си ми симпатичен, макар и задочно.
Леле,Селф - то това си е като сага направо. Добре че си жив.Я си гледай живота и кефа.Кой както иска - така да го прави.А наистина е интересно - 18г. по-малка.Ако беше друг мъж - да се е пробвал сто пъти да я върже,завърже и обвърже от всички страни. Но по-важно е че се обичате,уважавате и разбирате.
Мислех, че ще кажеш „латиносериал” /знаеш защо/ ама и за сага става. Направо си казвам, че на няколко пъти са ми застрашавали живота, ама май само при случая с бившата се уплаших А за мен личната свобода е толкова важна, че всяка мисъл за връзване ми е чужда
За теб пък многоооооооо
Ани написа:
Да, наистина интересен живот си имал, не отричам. Всъщност и не твърдя, че хората не бива да се развеждат, напротив - понякога е повече от наложително.
Аз наистина съм традиционалистка в това отношение, а може би просто искам да съм сигурна, че мъжът го желае, колкото мен. Ако не го поиска сам, значи би се оженил заради мен - а това не ме устройва, нали разбираш... Може би новото поколение жени разсъждават по-различно, но честно да ти кажа, общувам с много млади жени и не съм срещала точна такава, дето да не желае мъжът на живота и да поиска да се ожени за нея. Пак казвам - желанието е важно, не подписа, то означава много... Обаче, нали ти казах, може и да греша, твоята приятелка сигурно е по-различна. Сигурно затова си я обичаш. Всъщност дано да не съм права... Ще ми се заради теб да е
така, защото си ми симпатичен, макар и задочно.
Казах на приятелката ми за това което си пишем тук и тя си го прочете на нейния компютър, замисли се за около една секунда и се разсмя. Най-вече за това, че ако пише всички ще разберат коя е а това май не ни влиза и на двамата в плановете, поне засега А за това дали има желание да се ожени за мен мога да кажа, че в момента и двамата не мислим да го правим, като мисля също така, че и двамата нямаме никакво намерение да се разделяме защото сме си щастливи /току що я попитах и тя потвърди /. Не мисля, че брака ще направи живота ни по добър или сигурен. Живеем заедно повече от 7 години и смея да твърдя, че през повечето от това време сме били щастливи и двамата, защото нищо друго освен чувствата между нас не е причината да сме заедно. За мое съжаление знам много бракове които не са продължавали и половината на това време. Приятелката ми си е осигурена, аз също Ако някой ден решим да се женим това ще е свързано единствено с закона за наследството освен ако той не претърпи някакви промени до тогава. В момента мога да завещая само определена част на хора които на са ми низходящи по права линия, като това ме устройва напълно, ама се надявам, че още ми е рано да мисля за такива работи. А може и да съм си написал завещанието, кой ли знае Към настоящия момент според мен брака се очертава все повече като сделка, поне така е намерението на новия СК и той ще бъде приет, това си е направо сигурно Последните три изречения които си написала не можах напълно да ги схвана, по точно смисъла им. Знам, че я обичам за това което е и предполагам, че тя мен заради това което съм. _________________ Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
ммдааа и аз не правя изключение Ани - за мен също е важно желанието на другия - защото това е сякаш признанието "искам д съм с теб и не ме е страх да бъда".
Селф - има и много връзки без брак, които се крепят заради страх да се разделят и много бракове, които се крепят единствено на това, е хората се обичат.
За човек, който защитава идеята, че няма разлика между с и без брак - много наблягаш на положителните страни на без брак и отрицателните на с брак - нали в крайна сметка няма разлика?
Когато на някой не му харесва - се разделя или развежда - къде е разликата? Дали ще са заедно просто, защото се обичат - с и без брак....къде е разликата?
Аз лично съм ЗА брака, не защото това ми гарантира нещо, или ме свързва друго освен чистото ми желание да съм с този човек, а заради романтичната страна на нещата - бялата рокля, предложението, медения месец....Да няма разлика дали ще е с и без брак - просто емоцията покрай тези събитя е важна за жената.
Покрай мен повечето двойки, които са женени или ще се женят са така - жената тръпне от кеф и емоция, а мъжът просто кава - "кажи къде да подпиша". В повечето случаи жената е инициаторката, а мъжете го правят, за да "за да е доволна тя". На тях им е все тая, защото с или без брак - все тая. Но за жената е важно събитието, емоцията.
За различните хора си е различно, но може и защото моите родители много държаха на семейството и брака е важна част, или за това, че и всички мои познати жени и познати двойки също са женени, или искат да го направят - или за това, че с която и жена да съм си говорила - всяка казва, че това е мечтата й от малка.
Замислих се, че още в най-ранни години докато мъжете играят на топчета и фунийки - жените играят на Мама, Татко и Бебе - играят си на семейство, и може би още от тогава семейството е някак пряко свързано с брака.
На завършване ще кажа само - няма значение има ли или няма брак - важното е двете страни да се обичат и да са на едно мнение за брака Защото ако единя го иска, а другия не - дори и да се обичат, това ще бъде тежест за едната от страните. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
А може и аз да кажа нещо - мисля, че всяка жена трябва поне веднъж да бъде булка А дали това ще стане с граждански брак или само с църковен /вече и така може/ няма значение Както ледито казва важна е емоцията и съм напълно съгласен с нея. Както винаги съм казвал, за мен най-голямо значение има половинката да е щастлива /е, в определени граници разбира се, и тук понякога има отклонения от нормалното/ А да ви кажа под секрет момичета - и мъжете искат поне веднъж да видят любимата в бяла рокля _________________ Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1217 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Юли 09, 2008 3:02 pm Заглавие:
sellfkiller написа:
...
Мислех, че ще кажеш „латиносериал” /знаеш защо/ ама и за сага става.
Е,да сетих се защо. И тогава се сетих за това,но сага е по-кратка дума.
Е,да и емоцията е важна,тръпката също.Да,еуфорията по подготовката преди брака и ритуала за сключване на брак е велика.И накрая след време се питаш защо толкова си се кефила.Понякога ти се иска да си биеш главата в стената.Така че - всяка жена иска това да се случи,но после има и доста разочаровани.
Та - това е личен избор за мен.И в двата случая човек може да е щастлив или нещастен. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Правилно Биби, много си права за това Винаги е както си го направиш, с брак или без брак
А персонално много _________________ Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3
Страница 3 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
И най-искрено ви желая щастлив и многооооооооооо продължителен семеен живот, само положителни емоции и здрави и усмихнати деца 
Мисля, че несключилите граждански брак се отказват много по-лесно от връзката си, отколкото другите. Нали с тази цел не се женят, за да им е по-лесно да си тръгнат някой ден. Или греша?
Добре че си жив.Я си гледай живота и кефа.Кой както иска - така да го прави.А наистина е интересно - 18г. по-малка.Ако беше друг мъж - да се е пробвал сто пъти да я върже,завърже и обвърже от всички страни. 
Но по-важно е че се обичате,уважавате и разбирате.